Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Къде ги завари 10 ноември 1989-а?

СТРАСТИ БЪЛГАРСКИ

Къде ги завари 10 ноември 1989-а?

Вижте историите на Петко Симеонов, Кирил Маричков, Александър Петров, Николай Колев-Босия и политзатворник №1 Константин Иванов-Коци

Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

Тази дата, като повечето в българската история, едновременно обединява и разделя народа ни. Това, което се случи, било дворцов преврат, с нищо не сме допринесли за него, у нас въобще нямаше истински дисиденти, като цяло се нагаждахме на властта, нито един писател не извади от чекмеджето си ръкопис, който не е могъл да издаде по време на тоталитаризма... Все доводи, че за пореден път не сме заслужили свободата си и тя ни се даде даром.

Но 10 ноември 1989-а отприщи страхотна енергия. Надежда и омраза се изляха по площадите. Не можеха да се поберат. И независимо, че едни си представяха промените по един начин, а други - по друг, все пак нещо Голямо свързваше множеството и го караше да се чувства щастливо и единно. Поне за малко. Докато бъде затиснато от следващите разделителни линии.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Днес демокрацията ни е 30-годишна, казват, че била "жена с минало", доста некадърници се упражниха върху крехкото й тяло, с провален живот била... Но колкото и да я хулим, ние си я обичаме и искаме да я измъкнем от блатото.

И ни боли от вероятността да не успеем...

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

На 10 ноември 2019 година се обърнахме към известни личности от обществения ни живот, с въпроса: "Къде бяхте на "онзи" Десети и как посрещнахте вестта за падането от власт на Тодор Живков?"

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Петко Симеонов: София посрещна новината за падането на Живков в тишина

Петко Симеонов (Снимка Архив Dir.bg)

Петко Симеонов е член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. Участник в Кръглата маса. Пръв директор на вестник "Демокрация". Член на Координационния съвет на СДС (1990 - 1991), заместник-председател на СДС до юли 1991 г. и председател на Централния избирателен клуб на СДС за изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г.

Депутат от СДС в Седмото ВНС, където създава и председателства комисията по демографска политика, закрита от следващото народно събрание.

Директор на Агенцията за чуждестранна помощ (януари 1991 - юли 1992).

Напуска СДС през юли 1991 г. с първата вълна на "отлюспване". Основава Българска партия либерали. През 1996 г. се оттегля от активна политическа дейност.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

"На 10 ноември 1989 година по обяд минах през Клуба на писателите на "Ангел Кънчев" 5. Имаше такъв клуб - кафене-ресторант. Там се събираха писатели и интелектуалци. Човек навреме можеше да чуе особените новини и клюки. Когато влязох в Клуба, вече се разискваше пленумът на ЦК на БКП и свалянето на Живков. Имаше обща възбуда, но в рамките на приличие и изчакване. Новината е вярна, но нека има официално потвърждание и да видим какво ще следва.

Излязох от Клуба и отидох в Института по социология на "Московска" 13 А, където имах среща с Желю Желев. Той също беше чул новината. Правехме разни предположения какво ще последва, но бяхме убедени, че системата рухва. С него в последните седмици имахме една тема - ще изпреварим ли с промените някоя европейска соцстрана, или ще бъдем последни. Бяхме доволни от съобщението за Живков, защото "изпреварвахме" Чехословакия и Румъния. Румъния, както и да е, но Чехословакия! Представяш ли си! - възклицавахме удивени. Трябва Управителният съвет на Клуба да се събере - да обсъди и планира действията на Клуба. Да-а-а, но да изчакаме официалното съобщение.

Вечерта по предварителна уговорка се събрахме в "Яйцето" в Университета. Помня, че бяха Желю, Ивайло Трифонов, професор Николай Василев, Железан Райков от БЗНС, Михаил Михайлов от БЗНС "Никола Петков", Златко Стоянов, Мария Желева, Борис Спасов и др. На съседна маса бяха голяма група университетски хора. Струва ми се, че там бяха Огнян Минчев и Александър Кьосев, но може и да не съм точен.

Чакаме новините в 6 часа вечерта. Като съобщиха за свалянето на Живков, екна възторжен възглас.

Прибрах се към 10 часа. В градския транспорт - мълчаливи, споглеждащи се хора. Разменяха се дискретни усиивки.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Нямаше митинг, шествие и прочие. София посрещна новината в тишина!

Чакана новина! Предния ден беше паднала Стената! През лятото на 1989 "Солидарност" в Полша спечели с абсолютно мнозинство изборите, в Унгария от пролетта имаше коалиционно правителство... Соцлагерът се разпадаше.

Дали е важна датата 10 ноември 1989 г. ?

Казват - вътрешнопартиен преврат, нищо особено. Ще припомня, че на 3 март 1878 година не става нищо особено. Руски и османски началници подписват предварителен мирен договор. Има само намерение за бъдещо създаване на българска държава. Да, но от тази дата започва фактическото изграждане и утвърждаване на България. Трети март е дата на бифуркация - народът е поставен в ново фазово поле. Поле с нови хоризонти, нови правила, нова идентичност на всеки българин, турчин, циганин, евреин и т.н. Подобен е случаят с 9 септември 1944 г. Няма нищо особено - мирен договорен преврат между управляващи и опозиция. Да, но от тази дата държавата попада в ново фазово поле. Нови хоризонти, нова идентичност.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Такъв е и 10 ноември 1989 г. Вътрешнопартиен преврат с цел спасяване властта на компартията. Но събитията придобиха съвсем друг характер - ден след ден, месец след месец беше извършена радикална промяна, която с право някои наричат революция. Няма конфликт на понятията "промяна" и "революция" - промяна е общото понятие, революцията частното. Някои от ръководителите на БКП вероятно са се надявали промяната да не бъде революционна, а реформаторска. Но ето днес в България е установена българизирана форма на либерална капиталистическа демокрация, на мястото на българизирания тоталитарен комунизъм.

Революция, започната от 10 ноември 1989 година. Дата на бифуркацията - terminus a quem (дата до която) и terminus a quo (дата от която). България влезе в ново фазово поле. Всички граждани бяха поставени в ново социално пространство. Личностната идентификация, която винаги отговаря на въпроса "къде си", изрича "тук съм"!

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Тук съм! В променяща се България, при нови непознати и неустойчиви правила на социалната игра, с неясни възможности за постигане на цели и на успех. Мнозина не издържаха в новото фазово поле, не видяха в новите хоризонти своя път и емигрираха. До 1998 година страната беше напусната от един милион граждани. Отидоха другаде, в търсене на хоризонти, където имат силата, временно или постоянно, да кажат "Тук съм!"

Десети ноември сложи началото на драматични личностни промени. "Социалистическият труженик" трябваше да стане "гражданин на капиталистическа, либерално-демократична България". Това е личностна задача. Тя не може да бъде решена от правителство или партия. Тук е изворът на много от политическите напрежения у нас."

Бардът на промените Александър Петров: 10 ноември ме завари в квартира под наем с бебе в ръцете

Авторът на "сините" химни Александър Петров с дъщеря си (Снимка Личен архив)

Поетът Александър Петров е "синият" бард, автор на "Вдигни очи", "Последен валс", "Развод", "Времето е наше", "Утре започва от днес", които многохилядното множество пееше по площадите след 10 ноември 1989 г.

Той едно от "златните пера" на рокендрола. Той е сред най-популярните автори на текстове в поп и рок музиката у нас. Написал е стиховете за близо 1000 песни. Поетът е автор на стотици строфи за евъргрийни - "Любовта, без която не можем", "Бъди, какъвто си", "Богатство", "Петък полунощ", "Близо до мен", "Жулиета", "Жена".

"Десети ноември ме завари в квартира под наем с бебе в ръцете, не работещ, или по-скоро работещ така, както цял живот съм работил - на свободна практика. Казвам последното, за да поясня, че никога не съм разчитал много на държавата.

Спомням си, че чух новината вечерта по радиото. Не обърнах много внимание, защото за мен системата беше сбъркана, а не човекът, който я представляваше. Помислих си, че сега ще започне голямо джафкане по върховете на партията.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Берлинската стена падна. В Румъния хората излязоха на улицата. И у нас започнаха митингите. Процесът стана необратим, но в хората все още имаше страх, че нещата ще се обърнат и ще се случи това, което се случи в Унгария и Чехословакия преди години.

Спомням си, че една сутрин ми се обади Борис Карадимчев и ми предложи да напиша нещо, което той да превърне в песен и да бъде в подкрепа на СДС. Това, което до този момент ме беше впечатлило от събитията беше омразата и надеждата събрани в едно в хората, които изпълваха площадите. Така се роди стихотворението "1989 г.", което днес е познато като "Времето е наше". Но трябва да кажа, че слоганът "45 години стигат - времето е наше" не е мое дело. Това беше посланието, избрано от СДС за мото на предизборната кампания и Борето Карадимчев го монтира в песента. 

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

"Утре започва от днес" - това беше моето послание за следващите избори и се радвам, че беше успешно. А за да бъда точен, първата песен, за която написах думите, е "Развод". Но тя стана популярна малко по-късно, както и "Последен валс" Така стоят нещата.

Искам да кажа, че никога не са ми липсвали бананите и 18-годишното уиски, които ги нямаше по магазините. Липсваше свободата и правото на избор. Затова се включих в това приключение, наречено промяна. И не съжалявам, защото и в най-смелите си мечти тогава не съм предполагал, че в годините след това ще пътувам до най-екзотичните точки на света по всички континенти, а бебето, с което посрещнах 10 ноември, днес ще бъде една млада дама, завършила образованието си в сърцето на "гнилия капитализъм" и избрала да живее там, където наистина утре започва от днес."

Вечният дисидент Николай Колев-Босия: Два месеца преди 10-и ме "изгониха" от затвора

Арестуват Босия заради "доматената" му атака срещу Парламента/Източник: Bulphoto

Николай Ганчев Колев, известен като Николай Колев-Босия, е български дисидент, поет и журналист; създател на първия независим синдикат в България, председател на Независимото дружество за защита правата на човека - от юни 1990 г. до юли 1992 г.

Завършил е Руската езикова гимназия в Стара Загора, след което следва Руска филология в Софийския държавен университет. Работил е почти всичко - от хамалин, до поет. Автор е на 4 книги и на много публикации, между които - много епиграми за Тодор Живков.

Лежал е няколко пъти в Старозагорския и в Софийския затвор, за политическа дейност преди 10 ноември 1989-а година. Известен е с многобройните си протестни гладни стачки и нестандартните си виждания. Оригинална личност със своенравен характер. Баща на пет дъщери.

Къде го заварва паметният 10 ноември?

"10 ноември 1989-а дойде два месеца, след като бях "изгонен" за пореден път от затвора. Бях в София и разбрах за оставката на Живков следобяд, около 15-16 часа. Вече бях започнал да се храня, след поредната гладна стачка в Софийския...

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още тогава, въз основа на информацията, която имах и това, което виждах, разбрах, че преход не може да има. Това беше един сценарий на БКП и ДС по поръка на Андропов още от края на 1983-та. По-късно, когато Живков ме канеше на вилата на "Секвоя", докато беше под домашен арест, тази информация се допълни от него и напълно се затвърди в мен. Вижте интервютата и статиите ми от онова време. Не приемам 10 ноември с каквито и да било чувства. Политика и промяна не се правят с чувства.

С чувство се правят деца, а не държава.

Преход никога не е имало, и няма! Опитвам се да инициирам една постоянно действаща Кръгла маса, както по региони, така и на национално ниво, на която да се покажат проблемите, да се потърсят качествени и възможни решения и да се направят програми и организация за тяхното решаване. На такава Кръгла маса би могло да се види кои от участниците имат потенциал, воля и принципи, за да станат изпълнителите на тези решения. Защото комунизмът е религия, представена като учение точно така, както император Константин I е представил доктрината си - източно православие. Подходът е един и същ. Това, обаче, не означава, че комунизмът ще издържи колкото една религия. Всъщност, той е мъртвороден, и просто трябва да го заровим.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Като ме попитахте с какви чувства приемам датата 10 ноември и дали си мисля за някои хора от онова време, не - не си мисля за никого. Понеже виждах и чувах какво прави българинът преди 10 ноември. Затова не вярвах и не вярвам в някакъв хепи енд с тези "политици" и с тези избиратели.

Спомените и анализите ми са ме държали винаги в състояние на пълен отказ от емоции. Затова отказах и всички предложения да вляза във властта.

И след 10 ноември никой не ме разбра, така както не разбираха принципите и ценностите ми и преди 10 ноември. Е, сега вече някои започнаха да ме разбират, което все пък вдъхва някаква надежда, че макар и много бавно, в един момент нещата започват да се раздвижват. Всъщност, решението и промяната са дълъг и мъчителен генерационен процес и се нуждаят от смяна на поколенията в един доста дълъг период".

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

"Щуреца" Кирил Маричков: За падането на Живков научих на улицата, от Вачо Бъндарака

Кирил Маричков/Източник: BulFoto

Кирил Маричков е български певец, музикант и композитор, известен с рок групата "Щурците". Първите му стъпки в музикалното поприще са свързани с известната в миналото формация "Бъндараците", в която свири на бас китара. Групата "Щурците" е създадена през 1967 г. от Маричков и барабаниста Петър Цанков. Постепенно тя си създава собствено звучене, основано на разнообразни авторски композиции в различни стилове - рокендрол, хард рок и прогресив рок. Все такива, които се възприемат като про западни по времето на соца.

Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор на "Щурците". В огромния списък на хитовете на групата са песните: "Рок в минало време", "Вкусът на времето", "Конникът", "Клетва", "Вълшебен цвят" и др. Маричков е известен и като общественик, чието творчество винаги е откликвало на времето, в което живеем. Стана култов хит песента му "Клетва" от саундтрака на филма "Вчера".

Кирил Маричков, наред с много известни личности от артистичните среди, като Васил Найденов, Богдана Карадочева, Тодор Колев, Йосиф Сърчаджиев, Стефан Димитров, Блага Димитрова, Васко Кръпката и др., в началото на 90-те години на 20-и век бе активен член на движението на демократичната опозиция. През 1990 г. Маричков бе избран за народен представител от листата на коалиция СДС в 7-то Велико народно събрание, но по-късно го напусна.

По време на предизборната кампания "Щурците" записаха популярната песен "Аз съм просто човек", която се превърна в неофициален химн на опозицията.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Днес певецът отказва да прави анализи и обобщения за Прехода, но си спомня радостта от "онзи" 10 ноември 1989-а:

"По въпроса за 10 ноември не ми се говори. Омръзнало ми е толкова години да коментирам разочарования и прочее. И след като хора като мен, които трудно се отказват да се борят за някаква кауза, вече не само не искат да говорят, ами направо са се отказали от нея, значи нищо у нас няма да се оправи!... Ще ви разкажа как аз разбрах за онзи далечен 10 ноември: Бях тръгнал по някаква работа по бул. "Янко Сакъзов", и покрай мен случайно, на велосипед, мина един приятел - Вачо Бъндарака. С него сме съученици още от първи клас и в тяхната група, на брат му Митко, започнах първо да свиря. Преминава покрай мен Вачо на велосипед, и ми вика: "Хайде, честито!" А аз не мога да разбера какво ми честити. - За какво "честито", бе?, го питам. А той се обръща и крещи отдалече: "Тодор Живков падна!".

Помня, че беше приятен есенен ден, и като чух това, ми стана още по-приятно.

Та ей-така, по този начин, в градинката до бул. "Янчо Сакъзов" разбрах за 10 ноември. Аз съвсем не съм от онези, които в днешно време казват:"Абе, хубаво си беше по времето на бай Тошо". Да оставим, че никога не съм му викал нито бай Тошо, нито Тато. По онова време се опитвах да ги игнорирам тези хора в съзнанието си. Гледах по-малко да се интересувам какво прави Живков, или хората от обкръжението му.

И с днешна дата, си оставам верен на рефрена: "Аз не съм комунист, и никога няма да стана".

Но може би сега бих променил малко словореда в песента, и "Аз не съм терорист" да отиде на по-предно място, но "Аз не съм комунист" пак ще си остане на първо място.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Вдовицата на покойния политически затворник №1 Константин Иванов-Коци - Зоя Андреева: Коци посрещна като затворник, но с недоверие 10 ноември, а сега сигурно се обръща в гроба

Константин Иванов-Коци и Зоя Андреева/Източник: Личен архив на Зоя Андреева

Зоя Андреева е била спътница в нелекия живот на обявения от Амнести интернешънъл за политически затворник номер 1 в България работник от Акумулаторния завод в Монтана - Константин Иванов-Коци. От смъртта му през 2007 г. до ден-днешен, жената води битка на живот и смърт с дългогодишния кмет на Монтана и обявен за Кмет на годината Златко Живков. Проблемът е в къщата, в която са живели с Коци с настанителна заповед на Зоя още от 1985-а година. Общината разрешила строеж на кооперация наблизо и иска да събори къщата - гонят жената оттам. Ето какво си спомня за Коци и паметната дата 10 ноември, Зоя Андреева:

"Денят 10 ноември 1989-а Коци посрещна в затвора във Враца. Излезе от там по амнистията на политическите затворници. Радваше се на промяната, но още в началото проявяваше недоверие, че нещо ще се промени - смяташе, че има нещо нечисто в преврата.

Наричаше СДС "Съюз на Държавна сигурност"! Казваше, че у нас не трябва "промяна", а "смяна"!

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Членуваше в Независимото дружество за права на човека на Илия Минев. Днес къде са правата на човека?! - Мен ме лишават от право на живот - изхвърлят ме на улицата. От смъртта на Коци насам аз съм подложена на постоянен тормоз и унижения. Гонят ме от къщата, в която сме живели с него с настанителна заповед от 1985-а година - искат да я събарят.

Преди исках да се самозапаля, сега ми е все едно как ще умра.

За 12 години от смъртта на Коци минах през всички фази на един унищожителен и постоянен тормоз: с полицейски коли и общинари пред къщата, ме заплашваха с принудително извеждане от дома. Притискаха ме като настаняваха цигани, спираха ми водата, спираха ми тока, изнасяха ми вещите, пребивана съм няколко пъти. Костелив орех се оказах, но всичко това ми изцеди силите. И не само моите. Много бивши съратници на Коци смятат за обезсмислена саможертвата си. До този извод стигнаха и много обикновени хора, за тези пропилени 30 години.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Преди 10 ноември Коци критикуваше Живков, пишеше лозунги и плакати срещу него - арестуваха го, затваряха го, но не посягаха на дома му. А знаете ли кой беше прокурор по делото му?! - Тъстът на кмета Златко Живков. И въпреки че след 10 ноември Коци бе обявен за политически затворник №1 от Амнести интернешънъл, с други думи минаваше за герой, след смъртта му, върху мен се стовари отмъщението  на същите онези хора... И то, с цялата си сила се стовари върху мен!...

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Коци беше дисидент на предишната власт, мен ме превърнаха в дисидент на сегашната! И той, ако има виждане от оня свят, да вижда до какво доведе тази дата 10 ноември, убедена съм, че се обръща в гроба си. Знаете ли, днес е по-страшно от преди 10 ноември! Това е тъжната истина за сегашната ни действителност!"

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Интервюта на Валерия Калчева и Еми Мариянска

Още

ПоДИР 30 години: Show Must Go On

ПоДИР 30 години: Show Must Go On

Още

ПоДИР 30 години: Кратки, преход(н)и

ПоДИР 30 години: Кратки, преход(н)и

Още

Преходът: На море с москвич и щайга домати или какво помня от първите осем години

Преходът: На море с москвич и щайга домати или какво помня от първите осем години

Още

Иван Григоров засне единствените кадри на 10.XI.1989 г. от българския Хайд Парк

Иван Григоров засне единствените кадри на 10.XI.1989 г. от българския Хайд Парк

Коментирай 38

1/1

Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

Авторът на "сините" химни Александър Петров

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Румен Леонидов (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Арестуват Босия заради "доматената" му атака срещу Парламента/Източник: Bulphoto

Петко Симеонов (Снимка Архив Dir.bg)

Авторът на "сините" химни Александър Петров с дъщеря си (Снимка Личен архив)

Константин Иванов-Коци и Зоя Андреева/Източник: Личен архив на Зоя Андреева

Кирил Маричков/Източник: BulFoto

Календар

Препоръчваме ви

Минало несвършено: Осми декември не е ден на Дионисий

Размисли за истинския студент и мамините синчета и щерки

В Бургас откриха реновираната Кула на фаропазача

Старата охранителна кула на пристанището се превръща в Посетителски център, съхраняващ историята на порта

ПоДИР 30 години: Show Must Go On

Рухна ли реално Желязната завеса, или ни стига, че свободното пътуване ни прави "равни" с цивилизования свят?

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Останал в историята като Победителят при Тутракан, доблестният командир участва в четири войни и служи вярно и достойно на българската армия в продължение на 40 години. На 14 октомври се навършват 92 години от смъртта му.