Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

С обич и тъга за колоритния стихоплетец бай Йосиф Петров

ГОЛЕМИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ

С обич и тъга за колоритния стихоплетец бай Йосиф Петров

Той бе мащабна личност с душа на дете

Колаж: Юлиян Илиев

На днешния ден през 2004 г. почина един от най-сладкодумните и симпатични депутати на Прехода - българският поет и политик бай Йосиф Петров, както го наричаше народът. Той стана знаменателна фигура, след като бе избран за доайен и председател на Седмото Велико народно събрание на Република България. Носител е на орден "Стара планина", почетен гражданин на София.

Йосиф Петров има уникална житейска и творческа биография. Започва да пише стихове на 16-годишна възраст. Първата си стихосбирка "Родна земя" издава през 1939 г. Следват книгите "Под развети знамена" (1944), "Селски и войнишки хуморески" (1945), "Босилкова китка" (1946), "Оранжева земя" (1947), "Чорапът се разплита" - комедия (1948). От 1948 до 1990 г. Йосиф Петров твори, но не публикува. Едва след промените от 1989 г. се появява стихосбирката му "Вик от каторгата". През 1991-1993 г. излизат още три нови стихосбирки - "Разпилени пъстроцветия" (лирика), "Ти ли ме повика, мое родно село" и "Смях и жлъч" (хумор и сатира). През 1999 г. от печат излиза книжката му със закачливи стихове "Декамеронки като бонбонки", която спечели нови многобройни фенове на бай Йосиф.

Снимка: Официален сайт на Йосиф Петров

Още

Човекът, който написа най-хубавите детски приказки, погребва като малки и двете си деца

Човекът, който написа най-хубавите детски приказки, погребва като малки и двете си деца

Йосиф Петров е роден на 14 май 1909 година в с. Чирен, Врачанско, в семейството на селяни. Баща му е кмет на селото, а майка му - неграмотна домакиня. Йосиф е третото дете в семейството, има две по-големи сестри. Основното си образование завършва в селското училище. Още там започва да пише стихотворения.

Като младеж постъпва да учи в Средното механотехническо училище в София, а после завършва школата за запасни офицери. От 1936 г. до 1940 г. следва "Консулство и дипломация" в Свободния университет в София (днес УНСС), но не се дипломира.

В Школата за запасни офицери /Източник: Официален сайт на Йосиф Петров/

Постъпва на работа като учител по галванотехника. Приемат го за стипендиант на Хумболтовия университет в Германия, където учи в периода 1941 -1943 г. През 1955 г., по сведения на ДС за съпричастие към Унгарските събития и подривна дейност срещу държавата, е изпратен в концлагера на остров Персин.

След това е преместен в лагера в Белене. След 3 години в концлагерите, се връща на работа като учител и се пенсионира като такъв.

Източник: Официален сайт на Йосиф Петров

След 1989 г., когато бяха отворени досиетата, на много места в неговото се споменава, че се възхищавал от Хитлеровия режим.

Това бе повече от парадоксално за хората, които познаваха бай Йосиф отблизо, защото те бяха наясно, че това противоречи на човеколюбивия му характер - той бе отявлен антифашист. "Толкова, колкото бе и антикомунист!", пошегува се веднъж негов приятел.

Служебна снимка на Йосиф Петров от лагерите /Източник: Официален сайт на Йосиф Петров /

Йосиф Петров има издадени общо 12 книги.

По-очарователно от стиховете в тях, обаче, беше живото му декламиране и изобщо публичното присъствие на този много атрактивен човек - с неговото по детски искрено и незлобливо общуване с хората.

Епиграмите му и днес будят усмивка, макар че в тях човек може да открие много сериозен контекст.

Любопитни биографични моменти от живота на Йосиф Петров звучат като анекдоти, а са достоверна истина, която чудесно илюстрира неговия натюрел на човек с творческо мислене във всяка една житейска ситуация.

Първата съпруга на Йосиф Петров – Цветана Мишонова, с двете им дъщери Севдалина и Ванина /Източник: Официален сайт ана Йосиф Петров/

Например, когато от Министерство на правосъдието отказват да назначат съпругата му Гинка като адвокат, той решил да се срещне с министъра, но секретарката го възпряла и му казала да напише писмена молба. На следващия ден министърът прочел следната бай Йоскова "молба":

Другарю министре!
Надута като чучулата ярка
не ме допусна твойта секретарка.
Затуй в яда си аз реших
молбата си да поднеса във стих.
Макар и непознати, ний сме наши,
зашото сме и двамата дружбаши.
В Съюза аз съм само прост певец,
а ти си първенец и големец.
Затуй молбата ми към теб е кратка -
жена ми да направиш адвокатка.
Със месеци се преписката щура,
сега е във отдел "Адвокатура".
С дружбашки поздрав
Йосиф Петров"

Йосиф Петров с две колежки в центъра на София, около 1945-1946 г. /Източник: Официален сайт на Йосиф Петров /

В първия списък с новоприети адвокати фигурирало и името на Гинка Калчишкова. Но тъй като по онова време тя била в родния си град Силистра с детето, бай Йосиф й съобщил радостната вест в писмо със следния оригинален текст:

"Мило Гинче,
с тази кратка телеграма
радост нося ти голяма,
новина ти пращам сладка,
че си вече адвокатка!"

Йосиф Петров с втората си съпруга – адвокат Гинка Калчишкова, в деня на сватбата им (28-ми февруари 1949 г.) Снимка: Официален сайт на поета

Още

Първият хуманист на Европа - поетът по призвание Джовани Бокачо

Първият хуманист на Европа - поетът по призвание Джовани Бокачо

Стихоплетството в рими и добродушният характер на бай Йосиф не го напускат дори в концлагера. Там трябвало всеки ден да изкопава по два кубика пръст. Ако някой не успеел поради физическа немощ да го стори, наказанието било през нощта да сече дърва. Бай Йосиф често стигал до това наказание. Няколко пъти лежал и в карцера.

В това "тежко безвремие" го спасявали единствено стиховете в главата му. Когато през 1959-а се прибира вкъщи при жена си и дъщеря си, семейството му нямало пари дори да му купят зимно палто. Сълагерник от Белене уж му обещал да му помогне с общ бизнес, но на свобода "забравил" за обещанието си. Бай Йосиф преживял тежко измяната от свой. Такъв си остана и до края на дните си - по детски чист, наивен и доверчив.

Източник: Официален сайт на Йосиф Петров

Още

Антон Страшимиров - неспокойният дух на българския модернизъм

Антон Страшимиров - неспокойният дух на българския модернизъм

Първата му награда като поет е през 1937 г. - за химн на селските кооператори. Конкурсът бил анонимен, а председател на журито - Теодор Траянов. Това било голямо признание за бай Йосиф и той му се зарадвал като "все едно е получил шестица в училище".

През 1946 г. отново спечелва първа награда на национален конкурс за Марш на трудовата повинност. Разбира се, този факт не изиграл никаква роля, когато го пращат в концлагер. Всъщност, през 1948-а е заличен и от списъка на Писателския съюз. Бай Йосиф престава да публикува каквото и да е за цели четири десетилетия - до промените. В лагерите пишел стиховете си на хартия, докато запамети написаното, и после го скъсвал. Стихотворението му "Клетва" е от онзи период.

"Създадох го за няколко дни, но после го дообработвах и усъвършенствах повече от седмица. Когато го привърших, няколко дни си го повтарях наум, за да го запаметя незабравимо", разказва в спомените си Йосиф Петров.

В едно интервю допълва пояснението:

"През онези години паметта ми не е почивала нито ден. Всичко се извършваше мълчаливо, тайно, упорито. Съдържанието на всяко стихотворение свързвах със заглавието му. Кажа ли си наум заглавието и съдържанието "руква" неудържимо. Сутрин в тъмно, когато тръгвахме за работа, докато стигнем до обекта, аз прехвърлях през паметта си няколко стихотворения. При завръщане от работа продължавах. Вечер, преди да заспя, също. Повторя ли последното, веднага започвам пак от първото. И така - цели три години".

През 1991 г. в. "Народна армия" го награждава с голямата си награда за най-хубаво стихотворение, отпечатано във вестника през годината.

През 1991-1993 г. издателство "Звезди" издава още три негови стихосбирки - "Разпилени пъстроцветия" (лирика), "Смях и жлъч" (хумор и сатира) и "Ти ли ме повика, мое родно село". През 1999 г. се появява книжката "Декамеронки като бонбонки", а през 2000 г. - "ИЗБРАНО" - най-доброто публикувано и непубликувано. През 2003 г. "Звезди" издава книгата със социална и гражданска поезия "Добър ден, народе мой" - последната стихосбирка на Йосиф Петров.

Източник: Официален сайт на Йосиф Петров

За някои литературоведи поезията на Йосиф Петров е твърде "буквална" и далеч от "високата стилистика", но трябва да признаем, че именно в това беше и нейната огромна сила.

Вероятно, разбира се, и в съчетание с въздействащото присъствие на нейния автор - незабравимият бай Йосиф Петров.  

Този невероятно колоритен човек, който успяваше да разсмива публиката и носеше някаква необикновена ведрост с присъствието си, е имал много тежки периоди в живота си. През 70-те години на миналия век, когато съпругата му Гинка се разболява тежко от сърце, бай Йосиф изпада в тежка депресия и го налягат мисли за смъртта. От онзи период е стихотворението му "Предсмъртно" - малко нетипично за образа му на веселяк, с който го помним.

ПРЕДСМЪРТНО

"Плътта е смъртно уморена.
Повява тих гробовен хлад.
По воля висша, неотменна
аз ще напусна тоя свят.
Ще се завърна ли отново?
Във чудеса не вярвам аз!
След себе си оставям слово.
Смъртта над него няма власт".


Любимата му съпруга Гинка за малко не доживява да види своя Йосиф като депутат и уважаван политик и творец. Тя умира през април 1989-а.

Бай Йосиф е неутешим. Съвзема се покрай събитията около Десети ноември същата година. Всъщност, именно в неговия дом на бул. "Христо Ботев" 34 се събират 38 стари земеделци, последователи на Никола Петков и Димитър Гичев, и възстановяват БЗНС "Никола Петков". Избран е в ръководството му, заедно с друг голям свой съратник и личност - покойният бай Милан Дренчев.

Снимка: Официален сайт на Йосиф Петров

Още

Левчев или орисията на талантливия във време на догми

Левчев или орисията на талантливия във време на догми

Да си припомним как Йосиф Петров откри първото заседание на Седмото Велико народно събрание:

"Това Велико Народно събрание е повикано от историята да излее темелите на новата българска държава. То е призвано да изработи основния закон - Конституцията, която Конституция да бъде отправната точка към създаването на една нова, свободна, независима, демократична и правова българска държава с един свободолюбив, трудолюбив и благоденстващ български народ. Задача колкото отговорна, толкова и благородна. Задача трудна, но постижима. Като ви приветствам с "Добре дошли!" в старопрестолния град, аз ви пожелавам добра воля, здрав разум и високо съзнание за изпълнение на великата задача".

Вече 80-годишен и почти сляп Йосиф Петров дава всичко от себе си, за да участва в изпълнението на тази задача, но разочарованията идват шеметно едно след друго. Сполетя го включително и кражба в дома му. Крадец се възползва от възрастта и слепотата на бай Йосиф, и му открадна ордените, с които той толкова се гордееше. Неговата доверчивост му изигра лоша шега - с отворени обятия посрещнал крадеца в дома си, като изобщо не подозирал, че някой може да има лоши намерения.

Снимка: Официален сайт на Йосиф Петров

Още

Поетът Иван Цанев е носителят на Яворовата награда за поезия

Поетът Иван Цанев е носителят на Яворовата награда за поезия

Но малко след тази случка, Йосиф Петров пак бе готов да отдаде любовта си на хората с усмивка. Ето какво казва в едно скорошно към онзи период интервю:

"Днес дори обичам да се шегувам, че загубих напълно зрението си, но не и настроението си. Благодаря на Бога, че мога пълноценно и днес да се занимавам с поезия. Даже преди дни предадох едно мое стихотворение с обществена тематика и заглавие "Народе мой" за една антология".

Веднъж го питат какво мисли за поезията, а той отговаря:

"Тя облагородява човека, прави го по-съвършен, по-голям ценител на красотата, по-човечен. А това са важни неща за земния живот. Така че според мен поезията ще бъде вечна, както е вечен самият живот".

Йосиф Петров в центъра на София, около 1945-1946 г. /Снимка: Официален сайт на Йосиф Петров/

Още

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

А, какво означава за вас патриотизмът?, го питат.

"Патриотизмът е любовта към родната земя, към името България, към родния език, към родната природа и въобще към всичко родно. Другото политическото отношение към родината се нарича патриотарство. То трябва да отмира, както и отмря нацизмът, както отмира национализмът".

И днес тези думи звучат толкова актуално. Йосиф Петров умееше да казва нещата по един необикновено ясен и достъпен начин, и всички разбираха какво иска да каже. Независимо дали го казва в разговорен стил, или в рими.

Бай Йосиф си отиде от този свят като едно дете, жадуващо за доброта и справедливост. Дете, неподкупно към материалното и доверчиво към духовното у хората. Той бе непоправим оптимист.

В същото време Йосиф Петров - политикът, творецът и човекът, съчетаваха една мащабна по своята значимост личност, която се ражда веднъж на сто години, както казва народът ни. Затова си спомняме днес за него с обич и тъга. Защото такива хора се раждат рядко, и липсват много на всички ни, на целия народ.

До паметника на Яворов /Източник: Официален сайт на Йосиф Петров/

Йосиф Петров ни остави пример, който сам охарактеризира в стихове:

По власт и сребролюбство не залитах,
от почести отвърнал бях лице,
и във житейската борба разчитах
единствено на двете си ръце.
Затуй сега, навлязъл в старините,
щастлив и радостен като дете,
с усмивка гледам хората в очите
и със усмивка в мойте гледат те.
Но тъжен спомен властно ме помами
низ пътя, в който с мъка съм вървял.
За нея само, ах, за младостта ми,
за нищо друго днес не ми е жал!
Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!
Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: "Той бе човек!"

Източник: Официален сайт на Йосиф Петров

Да, Той бе Човек! Поклон пред паметта на Човека и Твореца Йосиф Петров!

Още

Отиде си поетесата Мери Оливър

Отиде си поетесата Мери Оливър

Още

Поетът Добромир Банев празнува с "Любов до синьо" своята 50-годишнина

Поетът Добромир Банев празнува с "Любов до синьо" своята 50-годишнина

Още

Откриха  изложба, посветена на поетесата Мара Белчева

Откриха изложба, посветена на поетесата Мара Белчева

Още

Поетесата Мирела Иванова: Словото е енергия и няма милост към издевателствата над свободата и силата му

Поетесата Мирела Иванова: Словото е енергия и няма милост към издевателствата над свободата и силата му

Коментирай 1

1/1

Колаж: Юлиян Илиев

Служебна снимка на Йосиф Петров от лагерите /Източник: Официален сайт на Йосиф Петров /

В Школата за запасни офицери /Източник: Официален сайт на Йосиф Петров/

Първата съпруга на Йосиф Петров – Цветана Мишонова, с двете им дъщери Севдалина и Ванина /Източник: Официален сайт ана Йосиф Петров/

Снимка: Официален сайт на Йосиф Петров

Източник: Официален сайт на Йосиф Петров

Снимка: Официален сайт на Йосиф Петров

Източник: Официален сайт на Йосиф Петров

Йосиф Петров /вдясно/ Източник: Официален сайт на поета

Източник: Официален сайт на Йосиф Петров

До паметника на Яворов /Източник: Официален сайт на Йосиф Петров/

Йосиф Петров с втората си съпруга – адвокат Гинка Калчишкова, в деня на сватбата им (28-ми февруари 1949 г.) Снимка: Официален сайт на поета

Йосиф Петров в центъра на София, около 1945-1946 г. /Снимка: Официален сайт на Йосиф Петров/

Снимка: Официален сайт на Йосиф Петров

Източник: Официален сайт на Йосиф Петров

Йосиф Петров с две колежки в центъра на София, около 1945-1946 г. /Източник: Официален сайт на Йосиф Петров /

Календар

Препоръчваме ви

Кърк Дъглас и Ан Байдънс - 65 години кино и любов, и любов като "на кино"

Двамата столетници изгубват син, тя преборва рака, а той инсулта и депресията - в добро и зло, винаги един до друг

Тя е Мерилин на 40-те и има същия фатален край

Вероника Лейк била ухажвана от Онасис, а прическата й подражавали най-големите звезди на Холивуд

Държавата отказала стипендия на автора на химна на народните будители

Добри Христов бил пратен да учи в Прага с даренията на съграждани

Йордан Радичков: Не мислете има ли го няма ли го Бог, живейте така, все едно го има...

На 24 октомври се навършват 90 години от рождението на големия ни писател

Историци доказаха, че Висоцки е евреин

Учените Ткаченко и Калницки проучиха родословното дърво на знаменития бард

Артюр Рембо: Моят ад беше нещастието

165 години от рождението на поета, чийто кратък живот минава през всички изкушения