Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева откри изложбата "Сама в вечерний път вървя", посветена на 150-ата годишнина от рождението на поетесата Мара Белчева, съобщиха от пресцентъра на Народното събрание, цитирани от БТА.

Още

Истинската същност на Пенчо Славейков - "сън за щастие" в оковите на болно тяло

В експозицията са показани близо 20 документални платна, които представят както жизнения и творчески път, така и широките културни интереси на една от най-забележителните личности в българската литература. Представени са лични вещи, писма, ръкописи, богат снимков архив от личния и семеен живот на Мара Белчева.

Изложена е първата й стихосбирка "На прага стъпки" /1918 г./ наред с оригиналните издания на "Сонети" /1925 г./, "Избрани песни" /1931 г./, както и цялостния й и художествено издържан превод на "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше под редакцията на Пенчо Славейков от 1915 г.

Откриване на изложбата "Сама в вечерний път вървя", посветена на 150-ата годишнина от рождението на поетесата Мара Белчева (Снимка: БТА)

Мара Белчева е образ на еманципираната, горда и образована българка от края на 19-и и началото на 20-и век, отбеляза председателят на парламента и допълни, че като поетеса и преводач от висока класа тя е с ясно съзнание за мисията на твореца и неговия дълг към народа. Цвета Караянчева подчерта, че поетичната вселена на Мара Белчева остава все още неразгадана и неописана докрай, а творчеството й е изтъкано от любов и самота, кураж и тъга.

Директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов припомни, че в живота си Мара Белчева е живяла в сянката на бележити мъже като нейния съпруг и финансов министър Христо Белчев, убит през 1891 г., и по-късно като следовница на духовния титан Пенчо Славейков до смъртта му през 1912 г. в Италия. Образът на Мара Белчева обаче има собствена светлина на една голяма българска поетеса, заяви Капралов.