Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Истинската същност на Пенчо Славейков - "сън за щастие" в оковите на болно тяло

ЗНАМЕНИТИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ

Истинската същност на Пенчо Славейков - "сън за щастие" в оковите на болно тяло

Поетът изгаря първата си стихосбирка

Пенчо Славейков (Колаж: Юлиян Илиев)

Името на Пенчо Славейков се свързва от литературоведите с естетически прелом в българската литература - към нейното модернизиране с нова стилистика. Животът на Славейков-син, сам по себе си е една епопея - "епопея на себенадмогването", както се изразява един критик.

Едно замръзване в леда още като юноша, го парализира и превръща в недъгав човек. Това променя изцяло начина му на живот и предопределя интровертния му и мрачен характер. Тъгата, меланхолията и "мракът" в душата му, обаче, раждат нежна поезия. Единствено тя е тази, от която можем да съдим колко много потискани емоции са бушували в този човек, осъден от най-ранна възраст на дълбока вътрешна самота.

Портретна снимка на Пенчо Славейков (Снимка: ДА "Архиви")

Още

Коледните рецепти на Петко Рачов Славейков

Коледните рецепти на Петко Рачов Славейков

Пенчо Петков Славейков е син на известния български възрожденски писател, журналист и политически деец на Следосвобожденска България - Петко Р. Славейков.

Роден е в Трявна на 27 април 1866г. и учи в местното училище до преместванията на семейството в различни градове на страната - Стара Загора, Сливен, Търново, София и Пловдив. Завършва гимназия в Града под тепетата.

Преломната година в живота му е 1884-а, когато замръзва в скованата от лед Марица. Жизнерадостният младеж е покосен от паралич и се превръща в инвалид. Болката и страданието белязват целия му по-нататъшен живот. Пенчо Славейков намира утеха и спасение във философията и поезията.

През 1888 г. излиза първата му стихосбирка - "Момини сълзи", която е оценена високо не от когото и да е, а от самия Иван Вазов, но това не удовлетворява Славейков - неговата самокритичност става причина по-късно сам да изгори непродадените екземпляри от първата си книга. Намира стиховете в нея за незрели.

Пенчо Славейков на турне с Народния театър, като негов директор, Македония, 1908 г. (Снимка: "Изгубената България")

Още

Българската завист попречва на Вазов да стане Нобелист преди 100 години

Българската завист попречва на Вазов да стане Нобелист преди 100 години

Огромно влияние върху светогледа на Славейков-син оказва следването му в Лайпциг, по време на което се запознава с философията на Хайне, Фолкелд и Ницше, и по-специално с идеята за Свръхчовека - самотният, но издигнат духовно човек.

Именно този тип индивидуализъм превръща ранния Славейков-син в модерниста Славейков. По-късно с Мара Белчева, с която го свързват нежни чувства, ще преведат труда на Ницше "Тъй рече Заратустра".

Под влиянието на нови идейни възгледи, Славейков написва епическите произведения "Ралица", "Бойко" и "Неразделни", събрани в книгата "Епически песни".

Поетът започва да пише и знаменитата си "Кървава песен" и става вдъхновител и основоположник на т.нар. Кръг "Мисъл". В сп. "Мисъл" се появяват първите редакции на поемите му "Cis moll", "Сърце на сърцата", "Успокоения" и "Фрина".

Литературният кръг "Мисъл": Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и д-р Кръстьо Кръстев, София 1905 г. (Снимка: "Изгубената България")

В тях вече се забелязват основните идейно-емоционални и стилистични особености на поезията, с която Пенчо Славейков ще се превърне в колос на новата ни литература.

В същия период го назначават за директор на Народния театър и Народната библиотека - длъжности, с които ще се раздели, по угодата на политическите си противници.

Творчеството му достига своя връх през 1906 г. с лирическата му книга "Сън за щастие". Четири години по -късно издава и сборника "На острова на блажените".

През 1911 г. Славейков предприема служебно пътуване до Цариград, Атина и Рим. Именно там - в чужбина, получава съобщение от новия министър на просветата да прекъсне командировката си и да се завърне в България. Причината е, че го викат, за да го уволнят.

Пенчо Славейков на турне с Народния театър, Македония, 1908 г. (Снимка: "Изгубената България")

След този удар, Славейков решава да напусне България. Заминава първо за Швейцария, а после за Италия. Установява се да живее в Рим, където усилено работи над третата част на "Кървава песен".

Всъщност, творбата излиза след смъртта му. Вече бил номиниран за Нобелова награда за литература, но поради преждевременната му смърт, предложението не е разгледано от Нобеловия комитет.

Славейков не дочаква голямото признание на поет от световна величина.

Личността на Славейков е свързана не само с поетичното творчество, но и с живописта, скулптурата и театъра.

Артистите от трупата на Народния театър и директорът Пенчо Славейков на турне в Македония. Седналият на парапета е Сава Огнянов, Битоля 1908 г. (Снимка: "Изгубената България")

Още през първата година на следването си, той бил избран за председател на българската секция при Славянското академическо дружество, на което по-късно става и председател.

След завръщането си в България в началото на 1898 г. става действителен член на Българското книжовно дружество /дн. БАН/.

Този забележителен интелектуалец, признат навън, приживе не получава признание от управляващите у нас, защото открито се обявява за антимонархист и демократ. Това е и причината за уволнението му като директор на Народната библиотека.

Обиден, Славейков заминава за чужбина с чувството, че е прокуден от родината си. Здравето му рязко се влошава още в Швейцария. В Италия живее три месеца в Рим, след което през Флоренция се насочва към малкото курортно градче Брунате, разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо, Италия.

Умира на 28 май 1912 г. в Брунате и е погребан в селското гробище. По-късно в селото е издигнат паметник в негова чест.

През 2007 година в Брунате е поставен негов паметник, дело на скулптора Валентин Старчев (Снимка: BulFoto)

Костите на знаменития българин са пренесени в родината чак през 1921 г.

Личността на Пенчо Славейков е толкова необятна по съдържание и оказва толкова силно влияние не само върху българската, но и върху световната литература, че днес въпросът за неговата значимост изглежда нелеп.

Остава да ни измъчва единствено въпросът, Открива ли поетът своя "Сън за щастие"?..

На гроба ми изникна щат цветя —
това са мойте песни недопети.

А между тях изникна ще и тя —
от хубави най-хубавото цвете...

Най-хубавото цвете не възпях!
С вълшебен дъх душа ми възхитена

то упои... и в нея с трепет плах
увяхна мойта песен неродена!

/Из: "Сън за щастие"/

Целият живот на Пенчо Славейков е като блян за щастие. Щастие, непостижимо в "оковите" на болното му тяло, но затова пък превърнало душевната болка и страданието в прекрасна поезия.

Еми МАРИЯНСКА

Пенчо Славейков (Колаж: Юлиян Илиев)

ПРИКАЗКА (Из: Епически песни)

Рой до рой звездици сини трепкат плахо на небето
Свит в колата, ази дремя. Тъмно, глухо е полето;

само татък надалеко се виднее низка стряха,
а над нея сякаш някой тъмен дух с ръце си маха.

И зове безмълвно. Мълком из душа ми се възйемат
на зовът му, спомените що отдавна тамо дремат.

- Ниска стаичка. Седиме само ние двама с нея
край прозореца. На двора ясний месечко се смее...

Сладък шепот недошепнат, мили думи недочути...
"Гретхен!" "Мило!... Майка иде!" сепнато от мойте скути

пръпна тя и озова се при клавира там насрещо,
бързо нотите размести, като че ли дири нещо,

а към мене поглед мята и с усмивка дяволита:
"Искаш Песните без думи? Тях ли - или?" - ме запита,

като тури пръст на устни - да се сещам и да тая! -
И звънливий смях детински екна в мъничката стая.

Пооткрехна се вратата излеком и се разтвори, -
Майка ѝ пристъпи тихо и засмяна проговори,

на масата рейнско вино като сложи от подноса:
"Пак ли песни ще запяваш, моя птичко свилокоса?

Я елате да напием ний за нашта обща радост -
охолност на мойта старост, щастие на вашта младост!

Че пак пейте. Днес е пролет; пролетта е зарад песни.
Вън е тъй омайно! Дивно и звездиците небесни

трепкат - сякаш в блян нашепват на зелената дъбрава
приказка за друга пролет - и що е било тогава!"

Тя унесено замлъкна. Като в смътна изненада,
ний спогледахме се: вее в думите ѝ нещо младо -

знайни думи, с знайна мисъл, а все някак си незнайни -
с тях сърцето, без да иска, изповяда своите тайни...

Масата е веч готова. Сядаме. Отново екват
смях, задевки през задевки - и до късно не пресекват.

Мила веселост, безгрижност, безобидни тихи глуми -
щастие, сърца що пълни, в охолни избликва думи.

А под масата усещам как ме тя застъпя леко...
Веч отдавна полунощ е. Ясен месец надалеко

мълком отминà, залезе. Пърхат вън нетърпеливо
бързите коне и мъмри кочияши на сънливо.

Сетнйо сбогом. Сетни думи. "Нали ще се видим скоро?"
Шеговито аз отвръщам: "В други ден? След век, изгоро!"

И конете пръпват... Плахо там звездици на небето
трепкат, гаснат. А колата глухо тътне низ полето.

Нейде татък надалеко се виднее низка стряха,
а до нея друга, третя... Тъмен дух от тях не маха, -

тамо, през дрезгавината, погледът ми различава
как крилата воденични, вятъра що ги развява,

махат, сякаш да продумат искат: "Лека нощ, поете!
Туй което си бленуваш - няма, няма да те слете."

Пенчо Славейков (Колаж: Юлиян Илиев)

Още

Мина, Яворов и Петко Тодоров си отиват един след друг, в рамките на 6 години

Мина, Яворов и Петко Тодоров си отиват един след друг, в рамките на 6 години

Още

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

Още

Яворов - воеводата, който умря заради любов

Яворов - воеводата, който умря заради любов

Още

Възторг и гузност с името Вапцаров

Възторг и гузност с името Вапцаров

Коментирай 0

1/1

Пенчо Славейков (Колаж: Юлиян Илиев)

Пенчо Славейков (Колаж: Юлиян Илиев)

През 2007 година в Брунате е поставен негов паметник, дело на скулптора Валентин Старчев (Снимка: BulFoto)

Портретна снимка на Пенчо Славейков (Снимка: ДА "Архиви")

Литературният кръг "Мисъл": Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и д-р Кръстьо Кръстев, София 1905 г. (Снимка: "Изгубената България")

Пенчо Славейков на турне с Народния театър, Македония, 1908 г. (Снимка: "Изгубената България")

Пенчо Славейков на турне с Народния театър, като негов директор, Македония, 1908 г. (Снимка: "Изгубената България")

Артистите от трупата на Народния театър и директорът Пенчо Славейков на турне в Македония. Седналият на парапета е Сава Огнянов, Битоля 1908 г. (Снимка: "Изгубената България")

Пенчо Славейков (Колаж: Юлиян Илиев)

Календар

Препоръчваме ви

Дами и господа, Стоянка Мутафова! Късметлии сме, че бяхме съвременници!

Десетки опечалени се наредиха да й отдадат последна почит на рождения ден на Стефан Данаилов, който тръгна дни преди нея Нагоре

Примадоната тръгна към Нейчо на Никулден, но остана огромната й сянка

Стояна не можа да дочака 100 години, но направи стотици роли, с които завинаги ще бъде частица от всеки от нас

Защо Джоан Роулинг харесва рисунките на Любен Зидаров, а фейсбук - не

Кой породи скандала с илюстрациите на юбилейната книга "Хари Потър", и не беше ли редно първо да попитаме децата?

Беше ли "пророк" бащата на "Тримата глупаци"?

Вижте непубликувани снимки на Доньо Донев, който почина на днешния ден през 2007-а

Започват тържествата в чест на 110-годишнината от рождението на Вапцаров

Концертът в НДК на 7 декември е под патронажа на президента Румен Радев