Когато се приключи, да кажа искам: в живота, моя целия,
невеста бях, за удивлението и възторга бях омъжена.
Бях младоженец, света поемащ във ръцете си.
Когато свърши, не искам да се питам
дали направих от живота си отделност някаква, реалност.
Не искам да откривам себе си въздишаща, уплашена
или препълнена със доводи.
Не искам да приключа просто с този свят,
бидейки само негов посетител.

Из: "Когато идва смъртта" на Мери Оливър, в превода на Люба Александрова

Мери Оливър - американска поетеса и носителка на наградата "Пулицър" - известна със своите стихове за природата, почина на 83-годишна възраст, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Поетесата е починала в дома си във Флорида от лимфома.

Оливър е авторка на над 20 сборника със стихосбирки и есеистика. Тя пише кратко, фино и директно във възхвала на природата и против човешката алчност. Нейни музи са бухали и пеперуди, жаби и гъски, смяната на сезоните, движението на слънцето и звездите.

"Във външния си вид и ежедневни навици не се променям - не е имало ден, в който приятелите ми да не кажат отдалече: "Това е Оливър - все стои неподвижно сред полските треви. Това е тя - все драска нещо в тетрадката си," казва поетесата в сбирката с есета "Дълъг живот" (2004 г.).

"Но дълбоко в себе си: треперя; проблясвам като гирлянд на елха."

Често е сравнявана с Емили Дикинсън заради афинитета си към уединението и вътрешните монолози. Поезията й съчетава тъмната страна на самоанализа с радостното освобождение чрез осъзнатостта и връзката с природата. Учи на мъдрост и великодушие, на поглед към истинския ни свят, извън този на целите.

Най-известните стихосбирки на Мери Оливър са "Бял бор" и "Западен вятър" и антологията "Отдаденост" издадена през 2017 г.

Американската поетеса е родена на 10.09.1935 г. в предградие на Кливланд. Баща й е учител и треньор по лека атлетика в Кливланд. Пише поезия от 14-годишна възраст. Издава първата си стихосбирка през 1963 г. Преподавател в университет.

През 1984 г. Мери Оливър получава наградата "Пулицър", а през 1992 г. е удостоена с Националната литературна награда. През 1998 г. получава литературната награда "Ланън" за цялостно творчество.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Стихове на Мери Оливър в превода на Люба Александрова:

ЛЮБОВНА ПЕЧАЛ

Любовната печал. Сега е твоя, и трябва
да се грижиш за онова, което ти се дава.
Реши косите й, с палтото мъничко й помогни
и дръж ръката й,
особено когато улицата прекосявате. Защото, помисли,

какво е, ако я загубиш? Тогава себе си ще натъжиш;
и нейното изпито личице, безсънието нейно
ще са твои. Грижи се, челото й докосвай, да не усеща

себе си съвсем сама. И се усмихвай, да не забрави тя
изцяло света преди урока.
Търпение с охолството. И никога не я лъжи,
не я оставяй за момент
сама със себе си, което изоставяне е може би
отново. Тя странна е и мълчалива,
понякога неуправляема, помни, дете е.
Забавни случки може да се случат. И можеш ти да видиш

разхождайки се двете с нея
във утринната светлина, как
се отпуска тя полека; оглежда се
започва да пораства.

КОГАТО СПЯХ В ГОРАТА

Помислих, че Земята си ме спомни,
тъй нежно и приветливо ме взе,
подреждайки полите тъмни,
джобовете си, пълни с лишеи и семе.
Заспах тъй както никога преди -
полегнал камък в речно лоно
а между мен и белите проблясващи звезди,
са мислите ми само, плуващи
подобно нощни пеперуди
сред клоните на съвършените дървета.
Аз слушах цяла нощ край мен царствата малки
дишащи, и насекомите, и птиците,
заети своето да вършат в тъмнината.
Като че във вода, аз падах и се издигах цяла нощ,
в борба със ясната си орис. До сутринта
поне дузина пъти се скривах и се губех
във нещо много по-добро.

ПАМЕТЛИВА

Всеки ден
аз чувам или виждам
нещо
което малко или повече

с наслада
ме убива
което ме оставя
като игла

в купа сено
от светлина.
Та затова съм аз родена -
да гледам и да слушам

да се губя
из този нежен (деликатен) свят -
все повече и повече
на радост

и възторзи
да се уча.
Не, не говоря
за изключителното

за страхливото, ужасното,
екстравагантното - но за познатото,
нормалното, най-скучното,
за делничното.

О, ученико мил,
си казвам аз самата
с какво и как да ти помогна
освен да помъдряваш

с учители такива

като тези -
естествената светлина
на този свят,
и блясъка на океаните,
молитвите прошепнати навън
в тревата.