Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Те се подслониха под скромната стряха на българското училище

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Те се подслониха под скромната стряха на българското училище

Дядо Славейков - Учител и човек с велика душа и любящо сърце

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Учител и човек с велика душа и любящо сърце, с непринудени и сърдечни обноски, обладаващ магнитна сила - така един от учениците на Петко Славейков описва в спомените си своя преподавател.

Първият учебен ден е прекрасен повод да си припомним колко важна е личността на учителя и каква е силата на личния пример, увличащ неговите възпитаници.

През учебните 1882-3-4 г. бях ученик в Пловдивската гимназия. Там заварих като учител дядо Славейков и Петко Каравелов, които, след преврата в Княжеството, извършен през 1881 г. от Княз Батенберг, вследствие на което Конституцията бе суспендирана, те, като противници на тази политическа акция, за да се спасят от преследването на консерваторите, потърсиха прибежище в румелийската столица - Пловдив.

Първият учебен ден, 40-те години на ХХ в.

Още

Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите

Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите

Бивши министри и народни дейци от първа величина, те не счетоха за унизително да се подслонят под скромната стряха на българското училище и да станат учители на подрастващото поколение, защото в онази епоха на висок идеализъм и самопожертвувание министрите на България не бяха още свикнали да осигуряват с простени и непростени средства своето съществуване и носеха още в душата си онова чувство на гордост и достойнство, което отличаваше нашите велики дейци от епохата на Възраждането.

Те от детинство бяха свикнали да работят за народа си при най-несгодни условия и затова, след като бяха заемали министерсски и други високи служби в Княжеството, те не се подвоумиха, когато съдбата ги изпрати в Пловдив, да се заловят за това скромно, но благородно занятие - учителството.

Малки ученици влизат в селското училище, 20-те години на ХХ в.

Още

Тържеството на политическата посредственост

Тържеството на политическата посредственост

Тяхното учителствуване в Пловдивската гимназия беше една чест за това заведение и ние, техните ученици, изпитвахме особено чувство на гордост да се срещаме лице в лице с бившите български министри и големи политически дейци и да бъдем техни възпитаници.

Авторитетът им в гимназията беше толкова голям, че и учители, и ученици с най-голям респект произнасяха имената им. Цялото училище като че ли беше хипнотизирано от тяхното присъствие - такова бе обаянието от техните личности.

При това тия двама труженици бяха толкова тясно свързани помежду си и неразделна дружба ги съединяваше толкова здраво, че те като че ли се сливаха в една личност и ненапразно един тогавашен френски вестник ги наричаше les deux Petco. Те бяха заедно и в училището, и в редакцията на в. "Независимост", който основаха в Пловдив, и в домовете си, в които най-свободен и широк достъп имаха учениците.

Ученици с учителя си, 20-те години на ХХ век

Още

Изгубената България:  Първият звънец в усмивки от старите ленти

Изгубената България: Първият звънец в усмивки от старите ленти

Връщам се четиридесет и пет години назад и пред моя умствен поглед се представя импозантната фигура на мастития старец.

Виждам го как с бавни стъпки се изкачва по стълбата на гимназията, носещ под ръка цял куп книги и тефтери. Тогава той беше на около 55 години, но още съвършено бодър и здрав, със свежо и жизнерадостно лице, с блестящ и пронизителен поглед, с винаги грижливо вчесани на път бели къдрици, които увенчаваха хубавото чело на масивната му глава. Винаги биваше скромно облечен в своите шаечени дрехи.

Петко Р. Славейков (1827-1895) – възрожденец и учител, един от основоположниците на българската литература

Още

Особено гледай, учителю, следното: Къде трябва помощ - помогни, къде поправка - поправи...

Особено гледай, учителю, следното: Къде трябва помощ - помогни, къде поправка - поправи...

Дядо Славейков - с това име той беше известен и на учители и на ученици - ни преподаваше българска и старобългарска граматика и кратки познания по словесност.

Колкото и сухи да са тия учебни предмети, Славейков умееше да ги направи винаги интересни и привлекателни за своите ученици и то не с някакви методи и дидактични умувания, а чрез онова дълбоко и непосредно чувство, чрез оная магия на интуицията и художественото творчество, изключителен дар на редките избраници на съдбата, които направо действуват на човешката душа и сърце и пробуждат интелекта към действие и творчество.

Учителка със своите ученици, първото десетилетие на ХХ век

Още

Събитията от 1885 г.: Ако сам не си помогнеш, няма кой да го стори

Събитията от 1885 г.: Ако сам не си помогнеш, няма кой да го стори

Той вземаше повод от най-незначителните неща в урока, за да се впусне в дълги обяснения по езикови, исторически, географски и етнографски въпроси, които всестранно познаваше. По онова време ученици в Пловдивската гимназия имаше от всичките краища на българските земи. Дядо Славейков често ги разпитваше за родните им места и те, а и всички ние, с удоволствие слушахме как старецът разправяше подробно и с увлечение за местни обичаи и празници, за местности и хора, които беше видял и познаваше лично.

Дядо Славейков имаше обичай да донася в клас цял куп книги и тефтери, и щом му хрумваше някоя мисъл, той разтваряше някой тефтер и започваше да пише. През това време мъртва тишина цареше в класа и никой не смееше да пошушне - толкова голямо бе уважението, което имахме към нашия любим учител. Понякога той, както си пишеше, изваждаше някой ученик при черната дъска и го караше да разкаже урока. Сбъркваше ли нещо ученикът, старецът навеждаше глава, изглеждаше го над очилата си и ученикът смутен търсеше да се справи, а понякога и някой от тефтерите полетяваше към виновния ученик.

Ученици от Пловдивската мъжка гимназия, в центъра седнал е класният им ръководител, бъдещият професор Асен Златаров, около 1910-1915 г.

В моменти на особено настроение дядо Славейков ни разправяше епизоди из своя разнообразен, страдалчески и пълен с поука живот.

Още

Диоген от Дивотино: Хора много! Човеко го не видим!

Диоген от Дивотино: Хора много! Човеко го не видим!

С голямо внимание и унесени го слушахме да ни разправя за борбите по черковния въпрос, за мъчната по онова време журналистическа кариера, за гоненията му от гръцките владици, за скитанията му от село в село като народен учител, и в очите му пламваше възторгът на младите години, той се увличаше и въодушевляваше и този ентусиазъм, това непринуденоизлияние на сърцето се предаваше и преминаваше като магнитна сила в душите и сърцата на учениците, които замираха по чиновете, слушайки съсредоточени вдъхновените слова на стареца, който порастваше пред нас до размерите на някоя легендарна личност.

Често пъти, пишейки в своите тефтери, той се въодушевяваше, изправяше се пред масата и започваше да декламира някои от своите стихотворения. Така, спомням си, че ни бе прочетено стихотворението "Тъга", което по-късно се появи в издаваното по това време сп. "Наука" в Пловдив, а също и откъслеци от неговата стихотворна трагедия "Старозагорченка", печатана по-късно в същото списание. Примерът на учителя зарази много ученици, които започнаха да се занимават със стихоплетство и да четат поетични произведения, колкото ги имаше тогава на български.

Учителите в Пловдивската мъжка гимназия през учебната 1900/1901 г.

Още

Сред кръв и страдания на будна стража пред олтара на Църква и Родина стои Васил Друмев

Сред кръв и страдания на будна стража пред олтара на Църква и Родина стои Васил Друмев

Понякога при дядо Славейков по време на урок идваше неговият стар познайник Йоаким Груев, който тогава беше директор (министър) на народното просвещение в Румъния. Сядаха един до друг и завеждаха тих разговор, а отвреме навреме дядо Славейков вземаше от масата и поднасяше на Груев своята синя кърпичка с мушмули, които той често донасяше и ядеше в клас.

Случваше се понякога някой ученик, за да оправдае своите погрешни знания по урока, казваше, че така бил се произнесъл г-н Иван Славейков (синът на стареца), който беше също учител в гимназията. Такова оправданиедразнеше дядо Славейков и той с негодуване извикваше: "Наш Иван ли ти каза това? Той не отбира от тая работа и други път да не си го питал!"

Пловдивската мъжка гимназия “Александър I“

Още

Спомен за Левски: Един непознат епизод от живота на Апостола

Спомен за Левски: Един непознат епизод от живота на Апостола

Старецът не обичаше твърде разглезените и надменни богатски деца, особено ония, които искаха да изпъкнат с гиздавото си облекло и със своите аристократически маниери. Веднъж той, влизайки в клас, запита: "Кой знае де живее господин Каравелов?". Едно от тия хлапета извика силно: "Аз, г-н учителю". "Иди да вземеш и ми донесеш ластиците, които снощи забравих". Ще не ще надменният юноша трябваше да се подчини на тази заповед и след малко видяхме да носи с наведена глава калните ластици на учителя.

Понякога Славейков обичаше да си служи с лек и безобиден хумор, който предизвикваше весело настроение в клас. Веднъж при изпитването на един ученик, който полагаше големи грижи за тоалета си и носеше часовник с позлатена верижка, но не беше много силен в уроците, дядо Славейков го изгледа през очилата и му извика: "Какви са тия кюстеци (кордони) по тебе бре... мъж за две жени си станал, пък урока си не знаеш".

Пловдив, в центъра – църквата “Св. Св. Кирил и Методий“ и Пловдивската мъжка гимназия, в която са преподавали Петко Р. Славейков, Петко Каравелов и много други видни просветни дейци

Още

Извинително е за водачите да грешат, но съзнателно да се пакости е престъпно и не се прощава

Извинително е за водачите да грешат, но съзнателно да се пакости е престъпно и не се прощава

Друг път старецът, унесен в своята беседа, не обърна внимание, че звънецът бие за излизане, а после и за влизане в час. Учителите започнаха да влизат в часовете си и в нашия клас нахълта французинът Пиер Марти, който ни преподаваше френски език. Щом съгледа Славейков, той се отдръпна и, покланяйки се най-учтиво, каза: "Pardon, m-r Slaveikov". А старецът го изгледа през очилата и му дръпна един български каламбур, римуван с френското pardon, и целият клас се засмя с един непринуден и продължителен смях.

Дядо Славейков остави у нас, неговите ученици, вечни и неизгладими спомени. Той беше учител и човек с велика душа и любящо сърце, с непринудени и сърдечни обноски, обладаващ магнитна сила, която е достояние на твърде малко избраници в човешкото общество.

Борис Митов,
в. "Литературни новини", декември 1927 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"

Още

100 години от смъртта на Марко Балабанов: Един от последните възрожденци умира в немотия

100 г. от смъртта на Марко Балабанов: Един от последните възрожденци умира в немотия

Още

Унизеният човек у българина негодува, роптае. И затова търси Бога, дири човека – дори и в звяра

Унизеният човек у българина негодува, роптае. И затова търси Бога, дири човека – дори и в звяра

Още

Не забравяй миналото си! Нов живот за Бузлуджа

Не забравяй миналото си! Нов живот за Бузлуджа

Още

Цанко Дюстабанов: Бесилката не е позорна за мене!

Цанко Дюстабанов: Бесилката не е позорна за мене!

Още

Българският славей Христина Морфова загива трагично на 1 юни преди 85 години

Българският славей Христина Морфова загива трагично на 1 юни преди 85 години

Още

Аз един Бачо Киро съм... Правдата си да диря излязох, въжето на врата си сам метнах!

Аз един Бачо Киро съм... Правдата си да диря излязох, въжето на врата си сам метнах!

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Сред кръв и страдания на будна стража пред олтара на Църква и Родина стои Васил Друмев

120 години от смъртта на възрожденската личност, надарена с многобройни таланти - писател, родоначалник на българската белетристика и драма, архиерей богослов, държавник, общественик, сладкодумен оратор и невинен страдалец

Извинително е за водачите да грешат, но съзнателно да се пакости е престъпно и не се прощава

Отново избираме парламент. Днес ви предлагаме размисли за "народното водачество" от 1936-а и галерия на Народното събрание през годините

Унизеният човек у българина негодува, роптае. И затова търси Бога, дири човека – дори и в звяра

Горко на тия личности, които са родени в копнеж, които чуват в своята самотност шум от крилата на надежди и мечти, към които е обърнат погледът на цял народ! Те са не само мъченици на своя дълг, но и на страха да не бъде изгубена вярата в тях.

100 г. от смъртта на Марко Балабанов: Един от последните възрожденци умира в немотия

Видният общественик, юрист, политик, дипломат и публицист остава в историята като един от най-активните дейци на църковното и националноосвободителното движение и е първият външен министър в следосвобожденска България

Цанко Дюстабанов: Бесилката не е позорна за мене!

На 15 юни се навършват 145 години от смъртта на габровския революционер, просветител и обществен деец