ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ
Българският славей Христина Морфова загива трагично на 1 юни преди 85 години
Оперната прима е определяна като най-доброто сопрано в Европа в продължение на цели две десетилетия в началото на ХХ век
Редактор : / 11455 Прочита 1 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
"Бог я бе надарил със съвкупност от качества, които правят големия артист: стихийно силен темперамент, необикновена непосредственост и заразителна искреност" - така описва оперната прима Христина Морфова неин съвременник.
На 1 юни се навършват 85 години от смъртта на певицата, определяна за най-доброто сопрано в Европа в продължение на цели две десетилетия в началото на ХХ век.
Христина Морфова (Снимка: "Изгубената България")
Животът на Христина Морфова е низ от несгоди, триумфи, разочарования, невероятни успехи и признание, но и много борби и сплетни. Тя е родена на 24 април 1889 г. (според различни източници - 1887 или 1888 г.) в Стара Загора в семейството на Кина и Васил Морфови. Сестра е на композитора Александър Морфов.
Майка ѝ е от известния търновски род Терзиеви. Като дете Христина често гостува на роднините си в Търново и в III-то отделение я записват да учи в града. Там за първи път посещава театрално представление в читалище "Надежда". По-късно учи в Първа девическа гимназия в София, която завършва през 1906 г. На забавата по случай завършването е и първата изява на бъдещата оперна звезда пред публика.
Въпреки че от съвсем малка Морфова пее, устройва сценки и комедии, родителите ѝ са абсолютно против тя да се посвети на артистична кариера и я изпращат в Прага да учи домакинство. Въпреки всичко обаче, младото момиче постъпва в прочутата Певческа школа на Мария Пивода. Толкова е амбицирана и пълна с желание за работа, че завършва шестгодишния курс на школата само за две години и половина.
В Прага се запознава с чешката пианистка Людмила Прокопова. Това е съдбовна среща и за двете - до смъртта на певицата ги свързва много близко, искрено приятелство и професионално сътрудничество.
Дебютът си на сцена Морфова прави в ролята на Марженка в операта "Продадена невеста" от Бедржих Сметана в операта в Бърно на 19 години и половина.
Христина Морфова (Снимка: "Изгубената България")
През 1910 г. Христина специализира една година пеене при известния професор от Парижката консерватория и член на Grand opera Искардон. Завръща се в България през 1912 г. и постъпва в Българското оперно дружество. Работи усилено за признаването му със закон за държавен институт, което и става, и през 1922 г. то е преименувано в Софийска народна опера.
Дейната артистка се изявява и като режисьор и на 7 септември 1912 г. поставя на наша сцена "Продадена невеста". Това е първото режисирано от жена оперно представление в България. На 17 октомври 1914 г. Морфова дебютира на българската сцена в "Тахирбеговица" на Димитър Хаджигеоргиев. Концертира с Прокопова в различни градове на страната.
Христина Морфова, Людмила Прокопова и компания на излет, ок. 1916 г.
От 1915 г. започва да гастролира и в чужбина - Виена, Будапеща, Москва, Варшава, Лондон, Париж, Прага, Берлин и мн. др. По всеобща преценка талантливата певица е надарена с изключителни гласови и музикални данни, притежава феноменален глас на лирично драматично и колоратурно сопрано, чийто регистър е повече от три октави. В Пражката народна опера, където е редовна артистка в периода 1917-1931 г., я наричат "момичето за всичко", защото заради богатия си глас може да изпее буквално всичко.
Над 40 са образите, в които се превъплащава Морфова - Аида в едноименната опера на Верди (това е и любимата ѝ роля), Донна Анна в "Дон Жуан", Либуше в операта на Сметана, Леонора във "Фиделио", Лакме в "Лакме" от Лео Делиб, Виолета в "Травиата" на Верди и много, много други.
В ролята на Аида от едноименната опера на Джузепе Верди
В ролята на Царицата на нощта от "Вълшебната флейта" на Моцарт
За ролята си на Либуше Морфова разказва следната любопитна история:
"Това е едноименната роля от чехската историческа опера "Либуше". Чух я и не ми хареса изпълнението. Отидох при директора на театъра и казах, че искам да изпълня аз тази роля. Научих я за три дни. Той отначало не беше съгласен.
- Много чехска е тази опера, г-жо. Акцентът преди всичко...
Но тъй я пях, че накрая публиката стана на крака и поиска заедно с мен да пее "Где е родът ми" (чехският химн). Това беше през голямата война. Чехите още не бяха свободни. Австрийците ме помислиха за агитаторка на славянското освобождение и при всяко мое излизане от операта, след представление, до в къщи ме конвоираха полицейски."
В ролята на княгиня Либуше от едноименната опера на Б. Сметана
През 1926 г. оперната прима заминава отново за Прага, където става професор в тамошната консерватория, но продължава да жъне и невероятни успехи на сцена. След концертите ѝ в Прага хилядно множество я съпровожда до дома ѝ с песни и бурни аплодисменти. Чехите я смятат за своя и се гордеят с нея.
Христина Морфова (Снимка: "Изгубената България")
Друга голяма любов на Христина Морфова, освен операта, са българските народни песни. Тя е тяхна вдъхновена изпълнителка и ревностна разпространителка. Няма концерт у нас и в чужбина, на който да не звучат песни от българския фолклор.
"Колумбия грамофон къмпани лимитед" издава за американския пазар плоча с 12 нейни изпълнения. Преди това тя заявява, че няма да подпише договора, ако не включат и българска народна песен. Така Морфова става първата наша оперна прима с грамофонна плоча.
В Казанлък на празника на розите, 30-те години на ХХ в.
От 1931 г. се връща окончателно в България - като солист в операта и като преподавател по солово пеене в Музикалната академия. Като педагог, певицата е изключително отдадена на учениците си. Помага не само професионално, но и материално на десетки талантливи студенти.
След турне в СССР през 1935 г. е уволнена от Академията по заповед на министъра на просвещението ген. Тодор Радев, под давлението на тогавашния артистичен директор на Софийската опера диригента Мойсей Златин. Следващият министър обаче поправя тази несправедливост и възстановява Морфова на работа.
Христина Морфова (Снимка: "Изгубената България")
През 1926 г. Христина Морфова се омъжва за Любен Лукаш, брат на ген. Константин Лукаш, убит от Народния съд през 1945 г. Според много хора този брак служи само за параван, който да прикрие неприемливата за онова време и нрави любовна връзка на певицата с Людмила Прокопова.
Венчавката на Христина Морфова с Любен Лукаш в Прага, януари 1926 г.
Неразделните Христина Морфова (вляво) и Людмила Прокопова
Българският славей, както са я наричали почитателите ѝ, загива трагично при автомобилна катастрофа на 1 юни 1936 г. край Пирдоп, на връщане от излет с приятели из Розовата долина. Казват, че през целия път Христина е пяла. От всички пътници в колата загива само тя. Два дни преди тръгването певицата сънувала сън, за който разказала на Людмила:
"Сънувам, че се нося из небесната шир, заобиколена от хиляди човешки образи. Между тях съзрях и покойния си баща. Голяма радост ме обзе. Спусна се към мен с думите: - "Хайде, Христина! Ела при мен. Отдавна те очаквам."
Десетки хиляди нейни почитатели, хора от всякакви слоеве на обществото и от всички краища на България, ѝ засвидетелстват уважението и преклонението си, като в продължение на два дни се изреждат, за да се поклонят пред тленните ѝ останки, изложени във фоайето на Народния театър.
Опелото ѝ е извършено в църквата "Св. Седмочисленици" от Софийския митрополит Стефан. Оттам по софийските улици тръгва огромна траурна процесия, съпровождаща в последния ѝ земен път талантливата и обичана артистка. Шествието спира пред Музикалната академия, където е отслужена кратка молитва. Христина Морфова е погребана в Централните гробища.
Христина Морфова (Снимка: "Изгубената България")
"Тя заразяваше слушателите не само с вълшебството на своя глас, но и с обаянието, което излъчваше от себе си като личност, като човек. Високото ѝ, открито чело, мекият ѝ поглед и благата ѝ усмивка придаваха на нейното лице израз на рядка доброта. Това бе лице с детска миловидност. Добротата на нейното сърце и отзивчивостта на нейната душа се разкриваха всякога, когато имаше случай да съчувства или да помогне с нещо - безразлично кому - на близък или далечен, на познат, или за пръв път срещнат."
За себе си в едно интервю от 1929 г. Христина Морфова казва:
"Аз не съм горда. Артистът е артист на сцената само. В живота не бива да актьорничи."
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}