Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Кюстендилката Райна Цанева става майка на 600 деца

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Кюстендилката Райна Цанева става майка на 600 деца

Благодетелката е погребана като бездомница. След време в гроба ѝ погребват друг човек и от жената с милосърдната и състрадателна душа не остава и следа

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова

На Благовещение - денят, в който Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че ще роди Спасителя, и Православната църква отбелязва като ден на майката и жената християнка, ще ви разкажем за една изключително благородна жена с огромно сърце.

Тя не ражда собствени деца, но става майка на 600 сирачета, за които полага грижи, отглежда и възпитава като свои.

Райна Цанева (1886-1971)

Още

По-добре да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем

По-добре да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем

Райна се ражда през 1886 г. в Кюстендил. Завършва педагогическо училище в родния си град, а след това колеж във Виена. Омъжва се за Никола Цанев, който само след няколко месеца умира. Младата добре образована жена има възможност да сключи нов изгоден брак с някое от местните парвенюта, но тя избира друг живот.

През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е самарянка, а след това отдава цялата си енергия, грижи и лични средства на осиротелите от войните деца.

Райна Цанева (седнала в средата на втория ред) сред децата от сиропиталището

Още

Минало несвършено: Жената е всякога на власт и винаги се държи опозиционно

Минало несвършено: Жената е всякога на власт и винаги се държи опозиционно

През 1919 г. баща ѝ, фелдшерът Христо Зеленков, я взема "на адрес" със себе си в близкото село Слокощица. Пред очите ѝ в една съборетина от туберкулоза умира войнишка вдовица. Гладни и премръзнали пищят трите сирачета момчета - Борис, Йордан и Георги. Райна веднага решава да ги вземе в дома си в Кюстендил, за да ги стопли и нахрани поне за няколко дни. Сираците остават при нея до задомяването си. Скоро към тях се присъединяват нови бездомници и сироти, за които няма кой да се грижи.

През 1921 г. Райна Цанева основава в Кюстендил сиропиталището "Милосърдие", после създава и дружество със същото име. Събраните сираци стават толкова много, че бащината ѝ къща отеснява. Децата са преместени в трапезарията на градското училище, но и там става тясно. Леля Райна, както я наричат малчуганите, се принуждава да купи стара еврейска къща в близост до Чифте баня.

Сградата на детското летовище на Хисарлъка в Кюстендил, превърнато по-късно в детски санаториум за белодробни заболявания и оздравително училище

В началото на 30-те години чрез различни дарения, постъпления от членски внос, лотарии и представления, завещания, помощи от частни лица и дружества, но преди всичко със свои лични средства, Цанева изгражда комплекс-сиропиталище "Милосърдие". В него има 25 стаи, уютен двор с цветни градини и езерце, трапезария и кухня. Самата тя спи в сиропиталището при децата. Нейната стая е дирекция, "офис", приемна и работилница, където момичетата до късно вечер учат бродерия и плетиво.

Още

Как България става от поробена държава - полусвободно княжество

Как България става от поробена държава - полусвободно княжество

По взаимноучителната метода се обучават към 600 деца. Г-жа Цанева готви сирачетата за живота. От тях израстват лекари, професори, свещеници, учители, майстори, юристи. Тя е майка на всички - на някои от момичетата дори заделя от чеиза си при задомяването им. Успява да събере пари за детско летовище на хълма Хисарлъка, което след години се превръща в детски санаториум и оздравително училище за деца с белодробни заболявания.

Животът тече спокойно за питомците и тяхната благодетелка. Но настъпва есента на 1944 г. Скоро новата власт обвинява леля Райна, че набляга на религиозното възпитание на децата и готви момчетата главно за свещеници. Тя е отстранена от работа и лишена от пенсия. Сиропиталището е съсипано, сградата е отнета и обявена за дом "Републиканска младеж".

Изглед от Кюстендил с хълма Хисарлъка, 20-те години на ХХ век

Още

Лотарията преди и сега: Честита България, че я огря такова светло слънце!

Лотарията преди и сега: Честита България, че я огря такова светло слънце!

Започват трудни времена за удивителната с милосърдието си жена. По обясними причини не потръгва творческата ѝ дейност, макар да е доказан драматургичен талант и пиесите ѝ да са играни с успех из много читалища в цялата страна. Успява да създаде книга-албум с имената и кратки биографии на всяко от децата, минало през сиропиталището ѝ. За най-голямо съжаление книгата е загубена.

Райна Цанева умира през 1971 г. в София. Погребват я в Боянските гробища, като бездомница. След време в гроба ѝ погребват друг човек и от жената с милосърдната и състрадателна душа не остава и следа.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова

През 1996 г. в Кюстендил се честват 110 години от рождението на забележителната и вече позабравена дама, а името ѝ в родния ѝ град носят една улица, сиропиталището и летовището в Хисарлъка, които днес не функционират и тънат в разруха.

Снимки: "Изгубената България"

Още

Англия: Вечната революция

Англия: Вечната революция

Още

Пиянство и любов: Мисли и недомислия

Пиянство и любов: Мисли и недомислия

Още

Изгубената България: Когато мартениците носеха истинско здраве и щастие

Изгубената България: Когато мартениците носеха истинско здраве и щастие

Още

Ще станем европейци тогава, когато станем истински българи - не българи с европейски маски

Ще станем европейци тогава, когато станем истински българи - не българи с европейски маски

Още

Власт и мъст в минало несвършено време

Власт и мъст в минало несвършено време

Още

Минало несвършено: Къси роклички и тънки чорапчета в студовете

Минало несвършено: Къси роклички и тънки чорапчета в студовете

Още

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Още

4 януари 1878 г.: Последният ден от 450 години тъги и неволи в София

4 януари 1878 г.: Последният ден от 450 години тъги и неволи в София

Коментирай 14

Календар

Препоръчваме ви

Победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да спаси душите ни!

Светата ни църква величае благословената и блажена памет на Св. Великомъченик Георги Победоносец като освободител на пленените, защитник на бедните, врач на болните и поборник за царете

По кръстния път на Спасителя – Via Dolorosa

За Пътя на болката, който Иисус преминава от мястото на произнасяне на присъдата му до Голгота, където е разпънат на кръста, разказва през 1937 г. "Църковен вестник"

Константин Щъркелов: Когато рисувам, аз чувам музика

На 29 април се навършват 60 години от смъртта на именития художник, един от първопроходците и ненадминат майстор на акварелната живопис у нас

Св. Тодор яхва коня си и отива при Бога да моли за лято: Снимки от миналото

Денят на Св. Теодор Тирон е известен у нас и под названията "Тодорица", "Конски Великден", "Конска Тодорица"

Гръмогласно "Ура" възвестява българската свобода преди 143 години

"Тези викове сигурно са били чути, ако не в самия Цариград, то навярно в предградията му..."