Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Как България става от поробена държава - полусвободно княжество

ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ ЗА ПРАЗНИКА

Как България става от поробена държава - полусвободно княжество

Санстефанският мирен договор остава само символ на една нереализирана идея

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

На 3-ти март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, с който официално се прекратява Руско-турската война и се ознаменува Освобождението на България от османско владичество. От 1991-ва година честваме този ден като национален празник. Той е бил такъв и някога, с малки прекъсвания, продиктувани от политически причини.

Великият княз Николай Николаевич (втори ред седнали, седми от ляво на дясно, след него генерал Йосиф Гурко) с щаба на армията и чуждестранните военни агенти, на втория ред седнал, втори от ляво на дясно е Сейго Ямадзава, Сан Стефано 19 февруари 1878 г. / Снимка: "Изгубената България"

ПОКЛОН пред паметта на героите, загинали за Освобождението на България - на именните и безименните! Руско-турската война изиграва ролята на Освободителна за нашия народ. В нея оставят костите си в родината ни много руски войници! Поклон!

Поклон пред чутовния подвиг на опълченците на Шипка! ПОКЛОН!

Но какви са фактите зад бойното поле на войната и след победата: Санстефанският договор е бил предварителен мирен договор между двете воюващи империи - Руската и Османската. С договора се урежда обособяването на Третата българска държава, но това споразумение не е окончателно.

Група улични хлапета в двора на руското консулство в Русчук (Русе), 1878 г. / Снимка: "Изгубената България"

Андрей Карцов, руски дипломат, служил като консул в Белград и Париж, пише в книгата си "Зад кулисите на дипломацията" следното:

"Самото название "предварителен" показва, че руското правителство не придава на договора окончателно значение, а напротив - е смятало да го предоговори. В такъв случай защо изобщо е бил сключен? Спирането на военните действия е било уредено още с примирието от 19 януари 1878 г. Смисълът на Санстефанския договор може да е само един: да даде на българите доказателство за добрата воля на Русия, а отговорността за неизпълнението му да прехвърли на Европа".

Лагерът на 3-та Гвардейска пехотна дивизия край Яръм-Бургас (днешен Кумбургас, Турция), юли 1878 г. / Снимка: "Изгубената България"

Потвърждават ли историческите факти това заключение?

Договорът е подписан в късния следобяд на 3-ти март (19 февруари стар стил) 1878-а година в Сан Стефано - днес квартал на Истанбул, от четирима души - граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна, а от страна на Османската империя - от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей.

Във войната оставят костите си на бойното поле хиляди български опълченци, но на официалната церемония не присъства нито един българин.   

Руски войници гледат българско хоро в Бяла, септември 1877 г. / Снимка: "Изгубената България"

В глобален план, Санстефанският договор става причина за ново изостряне на международните отношения - главно на тези между Русия и т.нар. Велики сили. Това изостряне се подклажда от прежде сключените от Русия тайни споразумения с други държави.

И така, скоро след подписването на Санстефанския мирен договор, Берлинският договор ни превръща от държава - в Княжество България.

Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г. до обявяването на независимост през 1908 г. Самият термин "Княжество България" се използва от историците, за да бъде разграничена северната българска държава - зависима по Берлинския договор от Османската империя, от османската автономна област Източна Румелия - днешна Южна България.

София, улиците Търговска и Мария Луиза, вляво - силуета на старинен турски безистен, в дъното вдясно - джамията “Баня Баши” с частично разрушено минаре, 1890 г. / Снимка: "Изгубената България"

Санстефанският мирен договор е бил подписан от Русия с ясното съзнание, че той нарушава едно предишно споразумение - Райхщадското, и че това ще има своите последствия. Както и става.  

Руски офицери по време на игра на карти в лагера на армията в град Бяла, от ляво надясно, седящи: генерал-адютант Дмитрий Сергеевич Арсениев, Княз Александър Батенберг, Великият княз Константин Константинович, Великият княз Сергей Александрович, 1877 г. / Снимка: "Изгубената България"

Така се стига до Берлинския конгрес и едноименния договор, който разпокъсва България.

До 2015-а година никой от историците ни дори не споменаваше, че основната причина да се стигне до този договор е тайното споразумение между Руската империя с Австро-Унгария. Едва в по-ново време излизат тези и други факти. Някои от тях събуждат противоречиви чувства дори спрямо уважавани у нас личности като граф Игнатиев, заради ролята му в тази политическа интрига.

София, скоро след Освобождението, улица “Самоковска”, която днес се нарича “Граф Игнатиев”, а в дъното се вижда Черната джамия (Коджа-дервиш Мехмед паша), която днес е църквата “Свети Седмочисленици” / Снимка: "Изгубената България"

Санстефанският договор предвижда създаването на автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и войска.

Начело на държавата да застане княз, свободно избран от народа. "Свободно избран", но утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили!

А окончателните граници на Княжество България да се определят от смесена руско-турска комисия. 

Семейна фотография на рода Сакс-Кобург-Гота, Виена - дворецът Кобург, 1875/ 76 г. / Снимка: "Изгубената България"

Освен множеството условия на този договор, той дори не се и сбъдва така, както е замислен. Получава се едно разминаване между пожелателното му съдържание и неговата реализация!

Договорът, твърдят историци, се опитвал да създаде една голяма славянска държава на Балканите - с площ от около 170 000 кв. км., но де факто последващите събития довеждат до "смаляването" на територията ни и управлението ни от чужденци.

Фотография на Фердинанд фон Сакс Кобург-Гота малко преди избирането му за Княз на България, 10 май 1886 г. / Снимка: "Изгубената България"

Санстефанският мирен договор се оказва неудобен за съседните ни балкански държави - Сърбия, Румъния и Гърция, които предявяват свои териториални претенции.

На Берлинския конгрес Великите сили окончателно редуцират новата карта на България. Берлинският договор определя територията на българското княжество в земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния софийски санджак. Между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия, а Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават под пряката власт на султана. 

Княз Фердинанд стъпва за първи път на българска земя, сред посрещачите са: Рачо Петров, Стефан Стамболов, Михаил Маджаров, Константин Стоилов и др., Видин, 30 юли 1887 г. / Снимка: "Изгубената България"

По този начин Санстефанска България остава само един символ на надеждата за национално единение. В опитите да бъде реализиран този идеал, се стига до Обединението на Княжество България с Източна Румелия, но така или иначе съдбата и границите на България продължават да бъдат зависими от интересите на големите световни сили.

Княз Фердинанд пристига с каляска пред входа на Царския манеж, намирал се на мястото на Народната библиотека, София, вероятно около 1890 г. / Снимка: "Изгубената България"

Трети март, като Ден на Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) през 1879-а година.

През 1880-а се празнува като Ден на възшествието на престола на руския император Александър II, а 8 години по-късно - през 1888-а отново става официален празник, под името Ден на Освобождението на България от османско владичество. По време на социализма Трети март се отбелязва като празник до 1949-а година. През 1950-а е изваден от списъка на "неприсъствените" работни дни, т.е. не се отбелязва като празник. Еднократно е честван през 1978-а година, за 100-годишнината от Освобождението. През 1987-а е възстановен като официален празник на страната, а от 1991-ва е обявен за национален празник на България и се чества като такъв до днес.

Още

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

Още

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

Още

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

Още

Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

 

Коментирай 136

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Великият княз Николай Николаевич (втори ред седнали, седми от ляво на дясно, след него генерал Йосиф Гурко) с щаба на армията и чуждестранните военни агенти, на втория ред седнал, втори от ляво на дясно е Сейго Ямадзава, Сан Стефано 19 февруари 1878 г. / Снимка: "Изгубената България"

Княз Фердинанд стъпва за първи път на българска земя, сред посрещачите са: Рачо Петров, Стефан Стамболов, Михаил Маджаров, Константин Стоилов и др., Видин, 30 юли 1887 г. / Снимка: "Изгубената България"

Руски войници гледат българско хоро в Бяла, септември 1877 г. / Снимка: "Изгубената България"

Лагерът на 3-та Гвардейска пехотна дивизия край Яръм-Бургас (днешен Кумбургас, Турция), юли 1878 г. / Снимка: "Изгубената България"

Руски офицери по време на игра на карти в лагера на армията в град Бяла, от ляво надясно, седящи: генерал-адютант Дмитрий Сергеевич Арсениев, Княз Александър Батенберг, Великият княз Константин Константинович, Великият княз Сергей Александрович, 1877 г. / Снимка: "Изгубената България"

София, скоро след Освобождението, улица “Самоковска”, която днес се нарича “Граф Игнатиев”, а в дъното се вижда Черната джамия (Коджа-дервиш Мехмед паша), която днес е църквата “Свети Седмочисленици” / Снимка: "Изгубената България"

Семейна фотография на рода Сакс-Кобург-Гота, Виена - дворецът Кобург, 1875/ 76 г. / Снимка: "Изгубената България"

София, улиците Търговска и Мария Луиза, вляво - силуета на старинен турски безистен, в дъното вдясно - джамията “Баня Баши” с частично разрушено минаре, 1890 г. / Снимка: "Изгубената България"

Граф Едуард Ив. Тотлебен, генерал от инженерните войски, с щаба на действащата армия, Сан Стефано, 1878 г. / Снимка: "Изгубената България"

Фотография на Фердинанд фон Сакс Кобург-Гота малко преди избирането му за Княз на България, 10 май 1886 г. / Снимка: "Изгубената България"

Група улични хлапета в двора на руското консулство в Русчук (Русе), 1878 г. / Снимка: "Изгубената България"

Княз Фердинанд пристига с каляска пред входа на Царския манеж, намирал се на мястото на Народната библиотека, София, вероятно около 1890 г. / Снимка: "Изгубената България"

Календар

Препоръчваме ви

"Александър Батенберг: Князът на Съединението" в праймтайм на 22 септември

bTV представя нов филм от документалната поредица "Неразказано в историята" по случай Съединението на България

Първият учебен ден - пчели или пеперуди? (галерия)

Нека всички, които почват новата година, да повторят заедно с Данте: Младежо, изгони от себе си мързела и твоята съдба ще бъде такава, каквато си я направиш

Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх

125 години от първото организирано изкачване на Черни връх

Бунтарство и политика: Туй, що, глупци, вий не знайте...

Не е загубена за бъдещето една народност с граждани и общественици, които в критически за нея дни проявяват най-голямата доблест - потискат личните си чувства и идейни несъгласия пред общественото благо и народното спокойствие