ВРЕМЕНА И НРАВИ
Преди 90 години Люба Йоцова става първата Мис България
"Избор на "Мис България"! Никой дотогава не беше чувал подобно нещо!", спомня си в книга Драган Тенев за предстоящото невиждано до този момент събитие у нас
Редактор : / 9988 Прочита 0 Коментара
Люба Йоцова (Снимка: "Изгубената България")
През декември 1928 г. френският журналист, писател и импресарио Морис дьо Валеф, основател и главен редактор на в-к "Paris midi", решава за първи път да организира конкурс за Мис Европа. Той трябва да се проведе в началото на следващата година в парижката Гранд Опера с международно жури, в което да участват хора на изкуството.
Изпратени са покани на всички 21 европейски държави да проведат национални конкурси. Всички освен три страни приемат. България също дава съгласието си за участие.
За патрон на нашия конкурс е определен Домът на изкуствата, а с организацията и всички разноски се нагърбва най-големият по това време вестник "Зора" на Данаил Крапчев. Така в първите дни на януари 1929 г. във вестника се появява обява, че в края на месеца в Градското казино, най-голямата тогавашна зала в София след Военния клуб, в което днес се помещава Софийска градска художествена галерия, на грандиозен бал ще се избере най-красивата българка.
За разлика от днес, преди 90 години няма никакви специални изисквания за физическите данни на кандидатките - ръст, гръдна обиколка, ханш и т.н. Достатъчно е да са неомъжени госпожици между 16 и 25-годишни, български поданички, да се ползват с добро име, стройни, с елегантна фигура, красива глава с големи, изразителни очи, нежна усмивка, умни и скромни.
За да се направи някакъв предварителен подбор, от претендентките се иска да изпратят до редакцията своя фотография в три варианта - главата в анфас и в профил, и в цял ръст. Онези, които бъдат одобрени, щели да бъдат окачени на витрината на магазина за платове на г-н Стефанов на ул. "Леге", така че всеки, който желае, да може да ги види.
Настъпва голяма еуфория, започва трескава подготовка, пресата ежедневно пише за предстоящото невиждано до този момент събитие.
Люба Йоцова (Снимка: "Изгубената България")
В книгата си "Тристахилядна София и аз между двете войни", Драган Тенев си спомня:
"Избор на "Мис България"!
Никой дотогава не беше чувал подобно нещо!
Вестниците обаче дадоха пълна възможност на софиянци да научат всички подробности и клюки около този избор. Първите им страници зарязаха политическите новини и тема номер едно на всички стана "Мис България"!
Неочаквано в ателиетата на най-скъпите и модни шивачки в София постъпиха десетки бързи поръчки за нови тоалети. В най-известния по онова време фризьорски салон на прочутия майстор "Анани", който се намираше на улица "Сердика", за първи път се образуваха опашки. Настъпи суетене из магазините за кожи. За бижута. За шапки. И изобщо навсякъде, където се продаваха модни вещи - аксесоари."
Близо 200 девойки изпращат свои снимки в редакцията на вестник "Зора". Авторитетното жури се състои от скулптора Андрей Николов, писателя Добри Немиров, оперната певица Констанца Кирова, проф. Асен Златаров, художниците Стефан Иванов и Никола Маринов, Райко Алексиев и издателя Данаил Крапчев. След оживени дискусии те избират по снимки само 8 кандидатки, но за да е по-представителен изборът, са допуснати и други млади дами, които да се изявят на живо и така участничките стават 32.
Настъпва дългоочакваният ден - 30 януари 1929 г. Салонът на казиното е препълнен, за настроението на гостите се грижат два оркестъра, елегантни дами и господа разпалено обсъждат обстановката, тоалетите, коя ли ще спечели. След известни разисквания журито определя за победителка 20-годишната Люба Йоцова. На второ и трето място са съответно пловдивчанката Нора Трифонова и Радка Станишева (от Кукуш).
Люба Йоцова (Снимка: "Изгубената България")
Вестник "Зора", организаторът на събитието, разказва подробно:
"Очакваният с такъв голям интерес, както от столицата, тъй и от провинцията, конкурс за най-хубавата българка беше решено да стане на бала, устроен от Дома на изкуствата.
Салоните на Казиното, друг път тъй големи, сега бяха малки да поберат грамадния поток посетители, повечето от които, за съжаление, останаха да мръзнат на студа пред Казиното, за да чакат резултата.
Фееричните осветления, звуците на двата оркестъра, блясъкът на прожекторите от филмовото отделение, веселият шум и разговори създаваха приятно настроение. С големи усилия двете групи от журито се промъкваха между публиката, гледаха и преценяваха.
Към 23 ч. започна формирането на групата, която ще участва в конкурса.
С големи усилия и с цената на окончателно прегракване секретарят на конкурса увещаваше госпожиците да надвият стеснението си и да помогнат на журито в неговата трудна и отговорна задача.
И благодарение на изобретателността на кавалерите, които се втурваха и учтиво заставяха всяка хубава госпожица да се яви пред журито, най-после всред гръм от ръкопляскания, пред строгите съдници почнаха да дефилират хубави и стройни девойки, от които журито определи 32, включително с избраните по портрети.
Веднага след това избраните, придружени от кавалерите си и от почетната артистическа група, бяха отведени в отделен салон.
Преценката на журито продължи около час и половина. Най-после през салоните на Казиното премина вестта, че журито е определило трите госпожици, от които едната е избраницата, а другите две - нейни почетни дами и подгласнички.
Посрещната с френетически ръкопляскания от публиката, към 2 ч. след полунощ шествието с избраниците тръгна при следния ред: начело избраницата Люба Йоцова, под ръка с членовете на журито Стефан Иванов и Андрей Николов, след тях г-н Добри Немиров под ръка с почетните хубавици г-ца Нора Трифонова и г-ца Радка Станишева, след тях останалите хубавици, членове на журито и кортеж от почетната артистическа група, минавайки през устроеното за целта филмово ателие, цялото шествие биде снето на филм, след което, пробивайки си с мъка път между публиката, то се отправи към специалната естрада, от която избраницата, заобиколена с почетните си дами, се поклони на публиката.
Стройната, елегантна фигура, красивата глава, изразителните тъмни очи и нежната усмивка на избраницата предизвикаха възторг и одобрение.
Дълго грациозната "Мис България", украсена отдясно със свежата и открита хубост на г-ца Нора Трифонова и отляво с нежната грация на г-ца Станишева, стоеше на естрадата, приемаше поздравите и симпатиите на присъстващите.
Едва към 3 ч., уморени и смутени от откритите симпатии, които непрекъснато им се поднасяха, избраницата и почетните ѝ дами можаха да се оттеглят, за да си починат.
Телефонът на Казиното, особено към края, непрекъснато звънеше. Искаха сведения от много места на София, провинцията, дори от Букурещ.
Дълго още Казиното ечеше от веселия шум на бала и едва призори избраницата има́ възможност да си иде вкъщи да почива и да събира сили за тежката задача, която ѝ предстои - да представлява българските девойки на европейския конкурс в Париж, за където заминава в събота сутринта с експреса.
Люба Йоцова - Първата Мис България
Избраницата г-ца Люба Йоцова е от етрополско потекло, родена е във Враца и живее в София. Двадесетгодишна, с тъмнокестенява коса и тъмни очи. Има гимназиално образование и владее френски и немски. Тя е от почтено столично семейство. Баща ѝ, г-н Иван Йоцов, е стар български търговец, братята ѝ също се занимават с търговия и са стопани на голямата яйчарска фирма "Братя Йоцови". Единият ѝ брат, г-н Христо Йоцов, който ще я придружава до Париж, е член от централния комитет на Българския търговски съюз.
Г-ца Нора Трифонова е от Пловдив, осемнадесетгодишна, с гимназиално образование. Образованието си е получила във французкия пансион Нотр Дам де Сион - Русе.
Г-ца Радка Станишева, родена в Кукуш, живее в София. Има гимназиално образование.
При представянето на избраницата пред публиката, Андрей Николов казва:
"Избирайки измежду най-красивите, оная, която ще има да представлява красотата на българката на международния конкурс в Париж, ние не можехме да изберем една красота открита, очебиюща, която всеки може да види, а трябваше да предпочетем една красота прикрита, тиха, скромна, която най-добре отговаря на нашия национален характер."
Списание "Светлина" коментира избора:
"Външният лик на девойката Люба Йоцова е всецяло и изключително непритворен израз и откровение на една вътрешна същност - отмерена, хармонична, изтънчена, естествена. А най-вече - красива.
Изразът на тази именно вътрешна природа на нашата хубавица е който поразява и завладява окото, а може би и сърцето, на всеки познавач, на всеки естет. С това рядко и ценно преимущество, тя е и ще бъде в състояние, при едно обективно жури, да бие всяка, та дори и най-идеалната красота, ако тя би била само външна, мъртва, бездушна, куклена, без всяко отношение към един красив вътрешен мир."
Люба е родена на 24 май 1908 г. във Враца, но живее в София. Потомка е на стар възрожденски род. Баща ѝ е търговец. И тогава, подобно на днешните конкурси, се появяват слухове, че титлата е купена от заможния баща.
Еуфорията около първата Мис България не стихва. Тя е затрупана от подаръци, става рекламно лице на различни продукти. Придворната парфюмерия "Папазов" създава одеколон "Люба", а цигарената фабрика "Томасян" пуска на пазара цигарени кутии с нейна снимка. Най-известните модистки по това време, Пелагия Видинска и Райна Ракарова, изработват безплатно дрехите на Йоцова, както за ежедневието, така и тези, с които трябва да се яви на големия конкурс в Париж - всички с подчертан български стил.
Цяла София се струпва на гарата, за да изпрати българската представителка на Мис Европа.
Конкурсът във френската столица се състои на 7 февруари в Гранд Опера в присъствието на президента на Френската република Гастон Думерг. Нашето момиче се състезава с още 17 претендентки. Журито е съставено от видни общественици, творци, журналисти от всяка страна участничка. България е представена от художника Пенчо Георгиев. Победителка и първа Мис Европа става унгарката Ержибет Шимон. На второ и трето място остават съответно Мис Полша и Мис Франция.
Мис Европа 1929 г., унгарката Ержибет Шимон (Снимка: "Изгубената България")
Люба Йоцова получава покана за участие и на Мис Вселена в Америка през същата година, но тя отказва. Връща се в България, където още цяла година около нея се шуми, канена е навсякъде, аплодират я, искат ѝ автографи. По-късно се омъжва за юриста Васил Веселинов, има щастлив брак, ражда две деца. Умира през 1987 г. на 80 години.
Година след първия национален конкурс е избрана следващата Мис България. Този път организатор е списание "Кръгосвет". Изискванията към кандидатките и мястото на събитието са същите. Различно е журито - от предишната година в състава му влиза само Андрей Николов и е допълнено от проф. Александър Балабанов, оперната певица Катя Спиридонова, скулпторът Марио Марков, художниците Александър Божинов, Дечко Узунов и др. Новата победителка е Кунка Чобанова от Плевен, на 21 години.
Кунка Чобанова, Мис България за 1930 г. Снимка: "Изгубената България"
И тя като предшественичката си заминава за Париж, където на 5 февруари участва в Мис Европа 1930 г., заедно с още 18 конкурентки. С титлата се окичва представителката на съседна Гърция Алики Диплараку. Чобанова, както и всички момичета от европейския конкурс, са поканени на световния през септември в Рио де Жанейро, където да се състезават с американските избранички. Кунка пристига в Бразилия, но си тръгва в навечерието на конкурса и така и не участва.
Претендентките на "Мис Европа" 1930 г. в Гранд Опера в Париж (Снимка: "Изгубената България")
Гъркинята Алики Диплараку - Мис Европа 1930 г. Снимка: "Изгубената България"
Кунка Чобанова, Мис България за 1930 г. Снимка: "Изгубената България"
Според списание "Кръгосвет" тя се отказва, защото междувременно се е сгодила. Годеникът ѝ Никола Недев е царски офицер, адвокат, син на голямата българска актриса Златина Недева. След години той е обвинен в заговор срещу държавата, осъден е на смърт и убит през 1953 г. Двамата с Кунка имат една дъщеря. Чобанова-Недева умира през 1979 г.
Конкурсът Мис Европа продължава да се провежда ежегодно до 1939 г., когато заради избухването на Втората световна война, прекъсва. България обаче повече не изпраща свои представителки. Европейският конкурс е възстановен през 1948 г., но нова Мис България имаме чак през 1967 г. - тогава титлата печели 15-годишната Бранимира Антонова.
След това конкурсът е забранен - чак до 1989 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}