МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Особено гледай, учителю, следното: Къде трябва помощ - помогни, къде поправка - поправи...
Как може един учител да спечели любов и уважение от учениците си
Редактор : / 4860 Прочита 3 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.
На международния ден на учителя ви предлагаме две публикации от 1938 г. за мисията и авторитета му:
Участници в Учителска конференция, проведена в Разград, 1890 г.
Действително малко се дава, но пък много нещо се иска от просветния труженик, докато стигне той до истинското съвършенство, та да може да въздейства върху всяко детенце, що му е дадено в ръце.
И цаката на възпитанието, гвоздеят на цялата педагогика е да умееш да спечелиш любовта и уважението от учениците си. Това е основата, това е темелът на цялото, на всичкото възпитание. Само оня учител, когото горещо обичат и уважават учениците му, само той може да действа с успех върху образованието им.
Малки ученички с учителката си, началото на ХХ век
Ето какво казва някогашният стар лом-палански педагог от 1875 г. (сп. "Читалище", бр. 8, 1875 г.):
"Учителят трябва да бъде олицетворение на любов и добрина. Особено гледай, учителю следното:
1. Да се обхождаш (отнасяш - бел.ред.) с учениците тъй, както би обичал да се обхождат с тебе, ако беше дете. Любов да е девизът ти и приветливост, кротост, смирение да са ти другари. Тъй ще можеш да правиш много повече нещо с една дума, отколкото с хиляди удари и строги заплашвания.
2. Всички твои ученици да са ти едно: не трябва да правим никаква разлика помежду им. И богатското, и сиромашкото пред тебе да са равни. Недей да си едному майка, другиму мащеха, защото, ако се обхождаш така, сиреч, ако правиш разлика, с това ще докачиш нежното сърце и чувство на детето и ще изгубиш неговото уважение и любов към теб. Не прави разлика ни кого награждаваш, ни кого наказваш. За еднаква вина всичките наказвай еднакво, а за еднакъв успех еднакво награждавай!
3. "Никой не е безгрешен, само един Бог", следователно, когато някой ученик прегреши, кротко и приветливо му поречи и поправи грешката, а не с докачителни, тежки и груби думи, за да не го наскърбиш.
Учител, който често-често току споменува на някой ученик грешките, за да го засрамява пред другите, унищожава чрез туй нежните му чувства и сам събаря това, което от друга страна се мъчи да гради - ученикът свиква на такива думи и му е все едно вече: и кога го хвалиш, и кога го кориш.
4. За малка ученикова погрешка не се ядосвай и не хучи веднага, за да не се покажеш груб и с това намалиш охотата на учениците да треперят над волята ти. За нищо и никаква грешка по-добре премълчи си, или посъветвай с добро, с благи думи.
Учителка със своите ученици, 20-те години на ХХ век
5. Обхождай се с учениците си като същи техен баща или приятел. Пред очи им се явявай като баща приветлив, като баща строг. А пък лошите ученици не оставяй без прилично наказание.
6. Уважавай учениците си и обичай ги, а пък тебе те непосредствено ще бъдат принудени да те уважават и обичат.
7. В обхождането си бъди всякога еднакъв: не сега отстъпчив, след час строг. Защото колкото спечелиш с първото, двойно и тройно ще загубиш с второто.
Ученички от VIII клас на Бургаската девическа гимназия със своята учителка, Бургас, 1925 г.
8. На своите ученици бъди съветник, водител и покровител. Къде трябва помощ - помогни, къде поправка - поправи, с една реч - бъди "все и вся".
И ако действаш така, за тебе много много дълго време ще се говори с особена почит. Твоята любов и добрина ще се представят за пример, твоята добросърдечност и бащински грижи с хвалби ще се награждават."
Тия осем заповеди за учителя трябва да бъдат свещен канон, който да звучи в съзнанието му през целия живот и никога да не излиза из паметта му нито една дума от тия педагогически скрижали.
Ето защо тия заповеди препоръчваме на Министерството на народното просвещение да бъдат разгласени чрез едно окръжно по всички училища от ведомството, с поръка да бъдат отпечатани на отделен лист и под ликовете на светите братя Кирила и Методия да бъдат поставени в учителската стая на всяко учебно заведение.
В. "Мир", септември 1938 г.
Ученици с учителя си, 20-те години на ХХ век
Авторитетът на учителя
Едно от основните качества, които трябва да притежава призваният учител е авторитетът. Без авторитет учителят ще бъде слаб и като обучател, и като възпитател. Нека си признам, че все още има случаи в училища, където учители се оплакват, че авторитетът им е сведен до нула. Това е болезнено явление с пакостни последици.
Учителят без авторитет се измъчва при вида на едно отделение (клас) с немирни, разглезени, непокорни ученици, които, схванали слабото място на своя учител, си позволяват да се гаврят с него дори пред собствените му очи. Как може да се търпи това положение?
Студенти в Учителския институт в Сливен в час по практика, 1924 г.
Повечето от тези учители, изпаднали, така да се каже, в немилост пред своите ученици, безсилни да стегнат юздите, искат намесата на главния учител или директора. А това не трябва да става, освен в изключителни и много важни случаи, защото прибягване до чужда помощ за внасяне мир, спокойствие и дисциплина в класа, значи нова слабост от страна на безавторитетния учител и още един коз в ръцете на учениците за непослушание. Не ще изтъквам, че чувствително страдат интересите на училищната работа.
Класът, вместо кошер с трудолюбиви пчели, се обръща на пазарище, където се чува само глъчка и празен шум. А ние знаем, че истината се познава в тишината, съсредоточието, вниманието, които безпрекословно трябва да царуват в класа, когато учителят преподава и изпитва, сиреч изгражда образователния процес.
Конференция на учители по пеене, 1928 г.
Всеки недъг трябва да се премахва и лекува. Училището има полза само от учители с авторитет. Последният до голяма степен е наследствено качество и проява на оформен характер. Следователно, авторитет и характер са органически свързани.
За отбелязване е, че учители с добро и устойчиво държане почти не се оплакват — от ученическо немирство и подигравки, с изключение на децата с престъпни наклонности, чието изправление се постига в специални домове. Учителят трябва да държи винаги сметка за своето държане пред учениците.
Конгрес на учители в София, 1931 г.
Една неуместна шега, дума, движение, жест, грубости в облекло и пр. са достатъчни да накърнят обаянието на учителя. Да не споменавам, че учителят трябва да бъде въздържател, да не пие, да не пуши, защото липсата на тези добродетели в учительовия характер е едно нещастие и в учителската професия.
Учителят трябва да обича децата, да се отнася другарски с тях, да почита повече от себе си тяхната личност, да не прилага телесни наказания, да създаде в класа една вътрешна основана на свободата дисциплина.
Банкет на учители, 30-те години на ХХ век
Великата педагожка Мария Мантесори казва, че "свободата не отрича дисциплината и обратно". Разбира се, става дума за разумна свобода, а не за слободия и сантименталности. Най-малко те са полезни за целите на образованието. Но не трябва да се мисли, че не може да се изтръгне този бурен — безавторитетността.
Учителят с продължителни волеви действия може да си създаде авторитет. Последният, по силата на повторението, упражнението, става полезен навик. Народната мъдрост казва: "С постоянство всичко се постига". А един мислител казва: "Посей постъпка, ще пожънеш навик; посей навик, ще пожънеш характер; посей характер, ще пожънеш съдба". Дълбока педагогическа мисъл.
Димитър Владимиров - учител по математика и директор на Ломската гимназия, 1934 г.
Ако за изместване на една канара е необходим лост в жилестите ръце на миньора, то двойно по-необходим е авторитетът — духовен лост в ръцете на учителя, с който ще си гарантира успеха на своята работа.
Учителят е синоним на учене доживот, на непрекъснато съвършенство, затова трябва да бъдем напълно сигурни, че той ще изкорени не само изтъкнатия недъг, но и всички други такива, които биха се изпречили по пътя на просветата, по пътя на подготовката на младите поколения за един здрав дисциплиниран и творчески живот.
Млада учителка със своя клас, 30-те години на ХХ век
Методий Н. Маринов, прогимназиален учител в София
Публикувано в сп. "Педагогическа практика", ноември 1938 г.
Преподавателки и ученички от католическото училище “Санта Мария“ в София, 1936 г.
Учителският колектив на Ямболската гимназия през учебната 1935-36 г.
Ученици от началните класове на селско училище, неизвестно къде, края на 40-те години на ХХ век
Студенти от Учителски институт “Любен Каравелов“ на манифестация за 24 май, Кърджали, 1969 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}