МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Първият учебен ден - пчели или пеперуди? (галерия)
Нека всички, които почват новата година, да повторят заедно с Данте: Младежо, изгони от себе си мързела и твоята съдба ще бъде такава, каквато си я направиш
Редактор : / 4355 Прочита 0 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.
На празничния и доста нетрадиционен тази година 15-ти септември ви предлагаме една публикация от 1935 г. от вестник "Пламък":
Потърсете измежду наниза от неугасващите спомени оня миг, когато с учудени очи сте пристъпвали в първия училищен ден към второто семейство - училището.
Спомнете си целувката, която ви е откъсвала от топлото майчино крило. Росната босилкова китка, която пастирската ръка на свещеника високо размахваше и оросяваше къдравите главички и румените бузички. И оня звън от нежни гласчета, които като птички огласяха белналата се стая с голямата черна дъска.
И стройните чинове, върху които седяха пъстроцветните момиченца и момченца с увиснали във въздуха краченца, които, недостигайки до земята, махаха бързо като махалото на малък стенен часовник.
И ако вие си спомните оня миг, ще го видите през сълзи. Чисти и скъпи, както е чист и скъп първият миг от първия учебен ден... Всяка година след това тоя ден се повтаря, но той винаги е като първия: скъп, тържествен. Защото новата учебна година винаги долита върху крилете на нови надежди и идеали.
Ученици пред българското училище в Цариброд, началото на ХХ век
Малки ученици влизат в селското училище, 20-те години на ХХ в.
Днес той дойде пак. Помислете си само колко хиляди току-що разцъфващи деца, колко хиляди зреещи девойки и юноши се отправят от грамадните здания на столицата и от най-схлупените къщурки по селата към училището. Всички радостни, спретнати, бодри. Но дали всички отиват с едно и също желание?
Дали по-големите, които могат да разбират вече живота, отиват с онова сериозно съзнание да бъдат само неуморни пчели? Да трупат грижливо познания и морал, за да могат утре да бъдат полезни на себе си и на околните? Да изградят от себе си волеви и културни личности, от каквито Родината днес има най-голяма нужда?
Или пък да бъдат само пеперуди, които ще докосват леко учението, без да достигнат до неговата същност и цена? "Ние не учим за училището, а за живота", казват латинците. А при днешния труден живот, ще успее само оня, който работи с безпримерното постоянство на пчелите.
И нека всички, които почват новата година, да повторят заедно с Данте: "Младежо, изгони от себе си мързела и твоята съдба ще бъде такава, каквато си я направиш".
В-к "Пламък",
септември 1935 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Ученици със своя учител, надписана: "1-во и 3-то отделения", 1910 г.
Портрет на ученик на първия учебен ден, неизвестно къде, края на XIX век
Ученици със своята учителка, 20-те години на ХХ век
Ученички от 8 клас със своята учителка, София, юни 1923 г.
Учителка със своите ученици от III отделение, Долна Оряховица, 1924 г.
Ученичка в бяла рокля, Варна, 1925 г.
Пред черната дъска, 20-те години на ХХ в.
Прогимназия в село Малко Градище, Свиленградско, кабинет по физика от 30-те години на ХХ век
Ученици, облечени в народни носии изучават народни занаяти, 30-те години на ХХ век
Надписана: “Снимката правена на 23 май 1936 г. пред училището всред възпитаниците си в село Къпинец”
Завършилите първи клас ученици в Американското училище, София, 1937 г.
Ученички от девическата гимназия в Димово, облечени в народни носии, 1937 г.
Сандански (Свети Врач), училищно празненство, 40-те години на ХХ век
Снимки: "Изгубената България"
Остани с
;void(0);){kind=link}
', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}