Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Животът на Евлоги Георгиев - филантропия срещу скрап

БЪЛГАРСКА ПАМЕТ

Животът на Евлоги Георгиев - филантропия срещу скрап

200 години от рождението на предприемача-благодетел

Бронзовата фигура на Евлоги Георгиев на парадния вход на СУ "Св. Климент Охридски" (Снимка: BulFoto)

Днес е голям ден за българите, и особено за жителите на Карлово. Те са горди да отбележат 200-годишнината от рождението на съгражданина си и един от най-големите възрожденски меценати на родината ни - дарителят, патриотът и предприемачът Евлоги Георгиев.

Също днес ще бъде отбелязана и 195-годишнината на неговия не по-малко заслужил брат - Христо Георгиев.

Паметникът на братята Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово /Снимка: сайт на община Карлово/

Няма българин, който да не знае имената на Евлоги и Христо Георгиеви. Няма българин, който да не е виждал достолепните им фигури, застанали като стражи на парадния вход на Софийския университет.

Вече и карловци, обаче, ще имат своите паметници на знаменитите братя - на националното честване на юбилея, организиран от инициативен комитет, начело с кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов, "Ротари клуб" Карлово и СУ "Св. Климент Охридски", когато ще бъдат тържествено открити барелефи на братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Барелефите са дело на скулптора Димитър Рашков и са поставени на мястото, където е била родната къща на братя Георгиеви. Бронзов венец над главите на забележителните българи увенчава грандиозното им дело и служи за знак на нашата признателност. Архитектурният проект е на Мария Каразлатева.

Братята Евлоги и Христо Георгиеви /Снимка: архив на община Карлово/

Припомняме, че паметният знак всъщност е възстановка на барелефите, създадени през 1994 година, по инициатива на карловското настоятелство "Родолюбие", оглавявано от тогавашния кмет на Карлово - инж. Христо Войняговски. Тогава, месеци след поставянето им, вандали разбиха барелефите и ги продадоха на скрап.

Този позорен случай още гнети жителите на Карлово. Ето защо откриването на възстановените барелефи е голямо събитие за града. Барелефите са възстановени благодарение на общината и бизнесмена от Карлово Евгени Цилков.

Юбилейното честване на 200-годишнината от рождението на Евлоги Георгиев и отбелязването на 195-годишнината от рождението на Христо Георгиев включва много и разнообразни прояви: В Общинската художествена галерия в Карлово ще бъде открита изложба от детски рисунки, посветена на дарителското дело на Евлоги и Христо Георгиеви. Изложбата е организирана от "Ротари клуб" Карлово. В нея участват с рисунки над 80 деца от Подбалкана.

Кулминацията на честванията ще бъде довечера, когато от 18 часа в големия салон на читалище "Васил Левски" ще бъдат връчени националните награди "Евлоги и Христо Георгиеви". Те са в три направления - за образование, бизнес и дарителство.

Фигурите на Евлоги и Христо Георгиеви, дело на скулптора Кирил Шиваров (Снимка: "Стара София")

В 20 часа пред паметника на братя Георгиеви ще се състои тържествена церемония с празнични илюминации, които ще озарят небето на Карлово.

Под това небе са родени най-големите дарители в нашата история - братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Митрополит Стефан освещава бюстовете (Снимка: "Стара София")

Карловчани се готвят отдавна за празника.

Те се потрудиха да укрепят и възстановят две знакови сгради, свързани с Евлоги Георгиев - бившата Тъкачна фабрика и вилата към нея.

Дълги години разрухата съсипваше сградата на вилата на Евлоги Георгиев в Карлово /Снимка: сайт на община Карлово/

Двата имота са построени и дарени на Карлово от Евлоги Георгиев през 1891 година. Сградите са обявени за паметници на културата.

Аварийното спасяване на вилата на Евлоги Георгиев бе подложено на експертна дискусия с участието и на чужди експерти, и е дело на наши архитекти - арх. Петкана Бакалова и арх. Петър Петров. Двамата работят по проекта от 2009 година.

Проектът за укрепване на вилата към Текстилната фабрика в Карлово /Източник: сайт на община Карлово/

Много любопитна е историята на Тъкачната фабрика: Преди 123 години Евлоги Георгиев се допитал да карловската общественост как да помогне за развитието на града. Тогава единодушно било решено да се построи вълненотекстилна фабрика, която да даде поминък на хора от града. В близост направили и вилата, замислена за дом и офис на управителя. Става така, обаче, че Евлоги Георгиев дори не видял тази вила. Причината за това станала смяната на правителството. Когато Стефан Стамболов станал премиер, забранил на Евлоги Георгиев да живее в България!?!

Видният родолюбец, обаче, дарил двата имота на карловци в завещанието си, като в него уточнил приходите от фабриката да отиват за издръжката на болницата и местните училища.

Възстановената сграда /Източник: сайт на община Карлово/

След като бил прокуден от родината си Евлоги Георгиев живял в чужбина и умира на чужда земя - в Румъния. След смъртта си оставя състояние от 23 милиона лева, пръснато в България, Румъния, Русия и Англия.

Кой е Евлоги Георгиев? Знаем ли всичко за него?

Евлоги Георгиев Недев е смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19-и век. Въпреки че прекарва по-голямата част от живота си в чужбина, винаги остава духовно свързан с корените си, със съдбата на своя народ.

Бил е ученик на възрожденеца Райно Попович, и самият той учителства за кратко в родното си Карлово. През 1837 година заминава за Галац, където двамата братя на майка му - Христо и Никола Пулиеви имали фирма за търговия с ориз.

Евлоги Георгиев /Снимка: архив на община Карлово/

Неслучайно Галац е отбелязан в завещанието на Евлоги Георгиев с големи дарения: предприемачът-филантроп оставя на болницата в града 100 000 лева - крупна сума за онова време.

Дарява двойно по-голяма сума на университета "Карол I", 50 000 лева на Българското девическо училище в Солун, като преди това - три години преди да почине, закупува земя и за строежа на българска община в Солун; първоначално дава 20 000 лева за строежа на българската болница в Цариград, а в завещанието си й дарява още 120 000 лева. И както е известно, той и брат му Христо Георгиев, са хората, благодарение на чиято огромна заслуга, притежаваме достолепната сграда на Софийския университет.

Софийският университет /Photography & Art: Kosi Gramatikoff, източник: архив на Столична община/

Евлоги Георгиев е по-големият от братята, но умира след Христо. И двамата нямат преки наследници. Отварят завещанието на Евлоги Георгиев на 9 юли 1897 година, в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Близките му, в лицето на наследниците на вуйчовците му с фамилно име Пулиеви, се надяват да забогатеят.

Вместо да видят първо имената си, обаче, в завещанието откриват следното: Да се дадат 20 000 лева за българската черква в Букурещ; 200 000 лева за бедните, но прилежни студенти от Букурещкия университет; 30 000 лева на общината в Галац; още толкова за училището "Кирил и Методий" в Букурещ; за приюта "Елена" и букурещкото управление на болниците и мн.др. дарения, стриктно описани от Евлоги Георгиев с благородство и щедра надценка на нуждите.

Снимка: "Стара София"

През 1896 година Евлоги Георгиев подарява на българската държава 800 000 лева за построяването на нова сграда на висшето училище в София, открито през 1888 година, и предоставя парцел от 10 134 кв. м в центъра на София, на стойност 200 000 лева. След смъртта му в т. 13 на завещанието му се открива следния текст:

"Да се отдели от цялото състояние 6 000 000 лева, вложени в ценни книжа и в недвижими имоти. С доходите от тях да се разпорежда сформираната ефория: тя ще основе и поддържа едно висше училище в един град на България или Румелия, гдето тя намери за уместно. Това училище да носи името "Братия Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово". Ефорията ще постави в салона на училището портретите ни, а в двора на училището ще въздигне в наша памет две мраморни статуи."

Бронзовата фигура на Евлоги Георгиев на парадния вход на СУ "Св. Климент Охридски"

Спазена ли е ролята на дарителя? - И да, и не.

Строежът на сградата на Софийския университет започва чак през 1924 г., и е завършена за 10 години. На 16 декември 1934 г., в тържествена обстановка, е осветено новото университетско здание. Пред фасадата на Ректората са поставени познатите ни внушителни бронзови фигури на Евлоги и Христо Георгиеви.

Автор на скулпторите е Кирил Шиваров. През 1935 г., в противоречие с приетите дотогава законови разпоредби и традиционното уважение към дарителите, Софийски университет приема за свой патрон не братята Евлоги и Христо Георгиеви, а св. Климент Охридски!...

Снимка: "Стара София"

Не е спазена още една воля от завещанието на Евлоги Георгиев:

"Да се изпращат в странство младежи от Карлово и от Македония, за да си усъвършенствуват образованието в някой научен клон, който ще определи ефорията. Тия младежи, след като завършат образованието си, да се връщат в Отечеството си и да служат като професори в продължение на четири години. Българското народно събрание ще има право на контрол върху доходите на тоя фонд."

В завещанието си Евлоги Георгиев уточнява и дейността на ефорията:

"Ефорията, натоварена с отварянето на това училище и управлението на фондовете, предназначени за него, ще се състави както следва: от министъра на народното просвещение на България и от двама членове, избрани по висшегласие от наследника ми и от изпълнителите на завещанието."

Евлоги Георгиев дори определя правила за взимане на решение на принципа на вишегласието при задължително 2/3 присъствие на членовете на ефорията, като я задължава за връзка с държавното управление. Явно е бил наясно както с политическото статукво в България, така и с манталитета ни, защото препоръчва, с всяка правителствена смяна ефорийският състав да се подменя с лица от новоуправляващите.

Очевидно прагматичният му ум и опитът му го е карал да въведе превантивни мерки срещу изопачаването на волята му по политически и "други" причини, по които се е проваляло не едно добро дело у нас.

Снимка: "Стара София"

С опита на банкер Евлоги Георгиев смятал, че има смисъл да се завещават земи, пари, акции и имоти - парите да се влагат в неща, които могат да бъдат полезни за издигането на България като една модерна страна.

Но въпреки горните мерки, които предприема чрез завещанието си, волята му на дарител остава отчасти изпълнена.

Единственото извинение за забавата на строежа конкретно на Софийския унверситет, обективно погледнато са делата, заведени от роднините на братята-филантропи. Наследниците на рода Пулиеви - братовчеди по майчина линия на братята Евлоги и Христо Георгиеви, останали разочаровани от завещаните им суми и набедили посочения за изпълнител на завещанието - Иван Евестратиев Гешов в "подмяна на волята на завещателя".

Снимка: "Стара София"

Наследниците Пулиеви не можели да повярват, че Евлоги Георгиев завещава такива крупни суми за наука и образование, а не на роднините си. Всъщност, те изобщо не са подценени: На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му - Христо, Никола и Иван Пулиеви, Евлоги Георгиев оставя по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000 за всеки. Още по 4 000 лева оставил на неомъжените си братовчедки. На леля си Елисавета Пулиева приписал къщите си в Букурещ, заедно с богатата покъщнина, конете и недвижимите имоти към тях.

Но дори само Софийският университет е ярко доказателство, че дарителят поставял на първо място за просперитета на българското общество не частните интереси, а обществените нужди на България, като на първо място слагал науката. Евлоги Георгиев имал пристрастие към образованието, и особено към науките, приложими в индустрията.

Евлоги Георгиев /Снимка: архив на община Карлово/

Ето защо е толкова срамен фактът, че по политически причини братята филантропи и родолюбци Евлоги и Христо Георгиеви, които дават толкова много на България, са прокудени от родината си и не са погребани в родната земя, а в гробището Белу в Букурещ, Румъния. Гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава, и костите им остават завинаги там. Един тъжен и поучителен факт от нашата история...

В завещанието си Евлоги Горгиев оставя кратка бележка, която днес звучи старомодно и засрамващо, защото няма съмнение, че за разлика от днес, в нея няма и помен от популизъм:

"Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно", е написал Евлоги Георгиев.

Вероятно много българи се запитват как се замогват братята Евлоги и Христо Георгиеви и какво е карало едни толкова богати хора, които при това не живеят в родината си, да бъдат така щедри към нея, без да търсят облаги?

Братята минават сами по пътя си към богатството. Когато отиват в Румъния, за да работят в търговската фирма на вуйчовците си, именно те с труд и много голяма креативност във финансовите операции, както и с дипломатичен такт, увеличават многократно капиталите на фирмата и не след дълго създават собствена банкерска къща.

Утвърждават се като едни от най-големите български предприемачи на 19-и век със собствени сили.

Снимка: "Стара София"

Предприятието "Пулиеви-Георгиеви" става най-голямата българска търговска фирма през Възраждането, с кантори в Галац, Букурещ и Браила, и мрежа от търговци и агенти във Франция, Англия и Италия. Приходите им започват да се увеличават от успешни финансови операции. Същевременно братята стават лидери на т.нар. Добродетелната дружина, обединяваща крупни предприемачи, които не само следят за бизнеса си, но и играят огромна роля в политическия живот на страната, участват в благотворителни начинания. Много представители на едрия капитал по онова време подкрепят с материални средства училища, читалища, църкви, дружества и обществени организации. В това отношение братята Георгиеви били пример за подражание от самото начало на дейността си като банкери.

След смъртта на брат си Христо през 1872 г., Евлоги Георгиев се установява трайно в Букурещ и поема изцяло ръководството на натрупания капитал. Със своята стопанска дейност и връзките си в обществото, съдейства всячески за развитието на търговията, индустрията и банковото дело в Княжество България.

В края на 19-и век в неговата банкерска къща се съхранявали капиталите на над 15 заможни българи, като той лично следял за правилното използване на средствата и съдействал за оформянето им като дарителски фондове. Със замах отпускал заеми и закупувал акции, като ръководен принцип в дейността му било стриктното придържане към волята на дарителите.

Братята Евлоги и Христо Георгиеви /Източник: архив на община Карлово/

Самият Евлоги Георгиев смятал, че няма полза от свободни парични средства - че парите трябва да се влагат в добри дела и да се множат с финансови операции, за да се влагат в още добри дела. Капиталите си пласирал в краткосрочни кредити и банкови операции - главно в посреднически сделки. Банкерската къща "Евлогий и Христо Георгиеви" притежавала капитал от 11 631 000 влашки гроша в годината на Освобождението ни през 1878-а, и този капитал продължил да се множи, благодарение на финансовата креативност на будния предприемач.

Евлоги Георгиев участва с капитали в строителството на железопътната линия Цариброд-Вакарел, в износа на зърнени храни от България. Посредничи на българското правителство за осигуряване на външни заеми. Предприемачът-милионер не забравял и пострадалите от войните, както и жителите на бедни краища по българската земя. Дарителската му дейност е широкомащабна, но съвсем очевидно неин приоритет си остава просветното дело.

Снимка: "Стара София"

Поклон пред паметта на този забележителен българин!

Днес, 200 години след рождението на Евлоги Георгиев, да свалим шапки пред ума, благородството и родолюбието на този забележителен човек. Както и смирено да се покаем за онова, което не сме сторили, за да заслужим духовния гений, патриотичния дух и щедростта на братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Гробницата на братя Георгиеви в Букурещ

Коментирай 13

1/1

Бронзовата фигура на Евлоги Георгиев на парадния вход на СУ "Св. Климент Охридски" (Снимка: BulFoto)

Бронзовата фигура на Евлоги Георгиев на парадния вход на СУ "Св. Климент Охридски"

Митрополит Стефан освещава бюстовете (Снимка: "Стара София")

Фигурите на Евлоги и Христо Георгиеви, дело на скулптора Кирил Шиваров (Снимка: "Стара София")

Н.В. Царят чете реч при откриване статуите на дарителите Евлоги и Христо Георгиеви, церемония по освещаване и предаване на държавата на Ректората, декември 1934 г. (Снимка: "Стара София")

Снимка: "Стара София"

Снимка: "Стара София"

Снимка: "Стара София"

Снимка: "Стара София"

Снимка: "Стара София"

Снимка: "Стара София"

Проектът за укрепване на вилата към Текстилната фабрика в Карлово /Източник: сайт на община Карлово/

Възстановената сграда /Източник: сайт на община Карлово/

Евлоги Георгиев /Снимка: архив на община Карлово/

Евлоги Георгиев /Снимка: архив на община Карлово/

Паметникът на братята Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово /Снимка: сайт на община Карлово/

Гробницата на братя Георгиеви в Букурещ

Софийският университет /Photography & Art: Kosi Gramatikoff, източник: архив на Столична община/

Братята Евлоги и Христо Георгиеви /Източник: архив на община Карлово/

Братята Евлоги и Христо Георгиеви /Снимка: архив на община Карлово/

Дълги години разрухата съсипваше сградата на вилата на Евлоги Георгиев в Карлово /Снимка: сайт на община Карлово/

Възстановената сграда /Източник: сайт на община Карлово/

Календар

Препоръчваме ви

Примадоната тръгна към Нейчо на Никулден, но остана огромната й сянка

Стояна не можа да дочака 100 години, но направи стотици роли, с които завинаги ще бъде частица от всеки от нас

Защо Джоан Роулинг харесва рисунките на Любен Зидаров, а фейсбук - не

Кой породи скандала с илюстрациите на юбилейната книга "Хари Потър", и не беше ли редно първо да попитаме децата?

Беше ли "пророк" бащата на "Тримата глупаци"?

Вижте непубликувани снимки на Доньо Донев, който почина на днешния ден през 2007-а

Започват тържествата в чест на 110-годишнината от рождението на Вапцаров

Концертът в НДК на 7 декември е под патронажа на президента Румен Радев

Съболезнования за Мастера - на Учителя с любов

Послания, спомени и цитати на актьора буквално заливат социалните мрежи