Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Цанко Дюстабанов: Бесилката не е позорна за мене!

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Цанко Дюстабанов: Бесилката не е позорна за мене!

На 15 юни се навършват 145 години от смъртта на габровския революционер, просветител и обществен деец

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

През 1936 г., по случай 60-годишнината от Априлското въстание, списание "Отец Паисий" публикува статия със сведения за живота и възгледите на Цанко Дюстабанов, позовавайки се на биографичната книга за поборника на видния краевед на Габровския регион д-р Петър Цончев, издадена десет години по-рано.

Априлското въстание записа в своята къса, но героична история имената на мнозина доблестни и смели родолюбци. Най-преданите и най-вярващите във великата освободителна идея сложиха с един чуден идеализъм костите си в множеството гнезда на Четвърти революционен окръг - едни в битки, други на кладата, а трети - с избиване на цялата си челяд и завършвайки със себе си, или увиснали по бесилките на тракийските градове и села.

Ехото от величието на техния подвиг премина Балкана, гръмна с тържествения девиз на заветните слова: "Свобода или смърт!" из всичките селища на Първия революционен окръг, Търновският, и 1 май, по стар стил, завари два големи революционни лагера там: Белочерковската чета на поп Харитон и Бачо Киро и Габровската чета на Цанко Христов Дюстабанов - една необикновена, извънредна личност, на чиято памет се посвещават долните редове.

Още

Аз един Бачо Киро съм... Правдата си да диря излязох, въжето на врата си сам метнах!

Аз един Бачо Киро съм... Правдата си да диря излязох, въжето на врата си сам метнах!

Цанко Христов Дюстабанов води потеклото си от стар и знатен чорбаджийски род. Баща му, Христо Цанков Дюстабанов, е син на Кера Априлова, сестра на Васил Евстатиев Априлов. Бъдещият войвода е роден на 13 май 1843 г. (или 1844 г. - бел.ред.) в Габрово. Образованието си - първоначално и трикласно - е получил в родния си град. Не е ходил на учение в чужбина.

Цанко Дюстабанов (1843-1876)

Самоук в изучаването на чужди езици, той след свършването на третия клас в класното училище, владее вече добре турски, френски, италиански и гръцки. Още от малък проявява силна памет, особени дарби, отличава се с твърдия си характер и със силната си воля.

Още

Тодор Каблешков: Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ, който трябваше да стигне до ушите на Европа

Тодор Каблешков: Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ...

Затворен и задълбочен в себе си, той живее сам със себе си. Ала успоредно с възмъжаването, характерът му почва бързо да се мени: от скрит и мълчалив той става общителен, разговорчив и отговаря, обяснявайки тази си промяна така: "Досега купувах, затова мълчах, а сега мога и да продавам".

Соколският манастир край Габрово - сборният пункт на четата на Дюстабанов

Още

105 години от смъртта на Госпожата, която остави всичко свое на България

105 години от смъртта на Госпожата, която остави всичко свое на България

През пролетта на 1870 г. и почти цялата 1872 г. Дюстабанов прекарва в Цариград - вторият път като пълномощник на наследниците на покойния д-р Никола Н. Априлов, братов син на Васил Априлов. Завръща се през 1873 г. в Габрово, поусвоил малко и английски език.

Готвейки се непрекъснато за обществена дейност, за ръководна, а не посредствена личност в обществения живот, Дюстабанов по време на престоя си в Цариград чете много, следи чрез чуждите вестници хода на войната между французи и прусаци, чете и по някой букурещки български вестник.

Надпис в манастира

Още

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

Изучава основно отоманското законодателство и годината 1875 го заварва в Габрово с почетната служба училищен настоятел и платената - член на габровския околийски съд. Тогава Дюстабанов е "31-годишен, с висок ръст, с добро и здраво телосложение. Лице чисто, бръсната брада, големи, засукани наопаки и надолу тъмнокестеняви мустаци. Чело широко и високо, с черни, проницателни очи, сключени вежди и правилен нос; глас звънлив и приятен; има горд изглед; лек, пъргав, с железен характер".

Ето външния му портрет, според описанието на негови близки, приятели и съвременници. Вътрешният му портрет, духовният му образ, е несравнимо по-интересен, по-богат и по-значителен. Политическите въпроси, макар и да го интересуват, той не се занимава особено с тях.

Неговата главна работа е в съдилището и в училищното настоятелство. Защото разбиранията му за освобождението на България са малко по-различни от схващанията на революционно настроената младеж. Той е привърженик на мирното и културно развитие, чрез което народът ще извоюва по-сигурно и по-безболезнено своята независимост. Верен на тези си убеждения, той на едно събрание, станало на 30 декември 1875 г. в Габрово, като един от неговите инициатори, настоява "да се иска от турското правителство признаването на българския език за официален, наравно с турския, както и премахването на военния данък "бедел" и заменяването му с кръвен данък - вземане и българите за войници".

Плевнята, в която е заловен войводата

Още

10 факта и 5 цитата с името Захарий Стоянов

10 факта и 5 цитата с името Захарий Стоянов

Дюстабанов не вярва на успеха на революцията. Страх го е най-много заради просветните огнища - заради училищата. Той поддържа, че българският народ, преди всичко, трябва да израстне в очите на Европа чрез изкуство и наука и да се покаже по този начин достоен за една автономия, която отпосле лесно би стигнала до независимо княжество; да се повдигне нашето дребно стопанство, чрез индустриализация на някои стопански форми; търговията незабелязано и постепенно да мине в ръцете на българите.

Българският елемент, станал веднъж по-силен икономически от турския, не ще бъде вече задържан в политическо подчинение. Наопаки: ако се действува по революционен път, чрез въстание, интелигенцията ще бъде изтребена, училища и черкви ще бъдат затворени, градове и села ще станат плячка на огъня, икономическото благосъстояние ще бъде съсипано и унищожено.

Портрети на дейци на Габровското въстание. Еким Цанков е обесен заедно с Дюстабанов на 15 юни 1876 г., а Тотю Иванов, след като е предаден, е преследван и убит от заптиета на 28 май с.г.

Още

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Естествено, с тези свои разбирания върху най-главния тогава въпрос - революция, или системно , просветно и културно и стопанско развитие - Дюстабанов не е могъл да бъде в числото на съзаклятниците от Габровския революционен комитет. И макар че този високо издигнат над съгражданите си човек да е знаел вече от един свой другар за готвещото се въстание, той все още стои настрана, интересувайки се от работата на революционерите, но само като патриот и родолюбец. Така го заварва съдбоносната 1876 г., когато на 23 април, Гергьовден, той бива въведен от приятеля си Димитър Денчев Видинлиев в събранието на заговорниците. Там, след като го посвещават в плановете си и в подготовката на предстоящето въстание, той заявява:

"След всичко, което ми казахте, за мен остава да избирам едно от двете - или да ви предам на властта, или да тръгна с вас. Предпочитам подирното". И малко по-късно добавя: "С въстанието ние не ще освободим България, в това съм убеден твърдо, но ще научим българина поне да знае как да мре. Ще обърнем вниманието на Европа и ще дадем възможност на Русия да дигне гюрюлтията".

Седем дни по-късно, на 30 април, в присъствието на Дюстабанов, революционният комитет взема решение въстанието да се обяви още на другия ден, 1 май, тъй като сведенията за въстанието в Южна България се получават в Габрово на 28 април. На това събрание е бил решен и въпросът: кой да бъде войводата. Дюстабанов приема избора и на 1 май вечерта четата вече е събрана на поляната пред габровския Соколски манастир, в Балкана.

Паметникът на обесените във Велико Търново

Още

Който си позволи насилие на жена, грабеж, убиване на мирни турци, предателство... се застрелва с 6 куршума

Който си позволи насилие на жена, грабеж, убиване на мирни турци, предателство... се застрелва с 6 куршума

Биографът на Дюстабанов, д-р П. Цончев, живописно и картинно рисува излизането на храбрия войвода из града:

"Привечер, облечен в бели, шаечени дрехи, обточени с червен гайтан, които Дюстабанов си бил шил, според думите на брат му Васил, още през време на въстанието на Филип Тотю, с водна чаша от хининово дърво в джоба; с мушама, калпак на главата и обут в чепици с лачени тозлуци върху тях, при въоръжение: сабя, револвер със сребърни украшения по дръжката, пушка и бинокъл, Цанко Хр. Дюстабанов напуска бащината си къща, за да отиде и сложи главата си за свободата на България".

И започват боевете при Батошево, Кръвеник, Ново село, Марагидик, където юначният войвода, тежко ранен в дясната ръка, бива отведен от мястото на боя, заведен към село Бойновци, Габровско, и там предаден от общинския чорбаджия Иван Колев на турците на 18 май 1876 г. А на 30 май, през Габрово, Дюстабанов бива откаран в Търново, гдето пристига по здрач.

Както от бойното поле, преди разбиването на четата, Дюстабанов пише до комитета в Габрово писмо, в което разправя за сраженията с турците, за духа и храбростта на четниците, за това, че той лично повалил четирима черкези и заръчва комитетът да побърза да даде гласност, чрез европейската преса, за турските зверства и да отправи апел към християнска Европа за милост и защита на нещастния български народ - тъй, още при първия разпит в Търново, великият човек поддържа пред съда, "че целият български народе въодушевен от желание за свобода, че това движение е общо, че даже бабичките и момите от селата са посрещали въстаниците с китки в ръце и сълзи на очи от радост".

На една от страните на паметника е изписано името и на Цанко Дюстабанов

Още

Георги С. Раковски - тук мъдрец замислен, там луда глава, мисъл и желязо, лира и тръба

Георги С. Раковски - тук мъдрец замислен, там луда глава, мисъл и желязо, лира и тръба

Спокойствието, твърдостта и храбростта на Дюстабанов учудват съдиите и членовете на съда. Дори председателят на съда Али Шефик бей ходатайствува пред султана за заменяване на смъртното наказание със затвор в някоя крепост, ала безуспешно.

Знаменита трябва да остане и да се вбие в паметта на младите български поколения речта на Дюстабанов, предизвикана от въпроса, защо е станал бунтовник, той, умният и ученият човек. Той отговаря дързостно:

"Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието са във вашите ръце, че със сила не ще ви надвием; но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието вие ще нападнете невинните и мирни жители и ще направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече.

Бъдете, следователно, известени, че ние победихме... Вие издадохте Хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини за християните, и тях не дадохте. Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече!..."

Паметник на Цанко Дюстабанов в Габрово, издигнат през 1966 г.

Още

Спомен за Донка Комитката - единствената българка, сражавала се в три войни

Спомен за Донка Комитката - единствената българка, сражавала се в три войни

Осъждането и обесването на Дюстабанов е станало на 15 юний 1876 г. в Търново. Два характерни епизода съпътствуват стигането му до бесилката. На въпроса, зададен му: "къде желае да бъде изпълнена смъртната му присъда: в Търново или в Габрово, неговият роден град", той хладнокръвно заявава:

"По-добре тука в Търново, защото, като по-голям град, ще бъде по-салтанатлия". На присъствуващия свещеник отговаря: Иди си, дядо попе, аз нямам нужда от молитва". А после раздава парите, които има, сбогува се с присъствуващите и с твърда стъпка се покачва на бесилката с думите: "Бесилката не е позорна за мене!".

Тъй завършва жизнения си път тази необикновена, мощна фигура - просветител и революционер - Цанко Христов Дюстабанов. Неговата огромна душевна сила, неговият безкористен, чист патриотизъм, целият му личен и обществен живот, го издигат до най-светлите образи на борците за нашата народна просвета и независимост. Защото е велик подвиг и се иска извънредно нравствено мъжество да се отречеш от собствената си вяра и убеждения и с ясно знание за жертвата, която правиш, да изложиш живота си в пламъците на революцията, в името пак на народното благоденствие и свобода.

В лицето на Цанко Дюстабанов Априлското въстание разкрива една от своите трагически и едновременно една от своите най-благородни черти.

Симеон Андреев,
сп. "Отец Паисий", септември 1936 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"

Още

Мистерията около Ботевата смърт

Мистерията около Ботевата смърт

Още

Честваме рождението на Апостола: Няколко непознати епизода от живота му

Честваме рождението на Апостола: Няколко непознати епизода от живота му

Още

Полковник Борис Дрангов: Винаги горди юнаци и никога бити негодници!

Полковник Борис Дрангов: Винаги горди юнаци и никога бити негодници!

Още

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

Още

Как Захарий дари България с Ботев

Как Захарий дари България с Ботев

Още

Превземането на "Радецки" в спомените на капитана Дагоберт Енглендер

Превземането на "Радецки" в спомените на капитана Дагоберт Енглендер

 

Коментирай 3

Календар

Препоръчваме ви

Новогодишна картичка на повече от 110 години пази филателното дружество в Силистра

С тази картичка пощальонът поздравявал клиентите си с настъпващата Нова година

Кой не познава очарованието на Бъдната вечер? (галерия)

Коледа! Това не са само три празнични дни, през които повече се похапва, по-дълго се поспива, или пък безгрижно се веселим. Не, Коледа е празник на душата, празник на мечтаните желания, на изненадите!

Александър Божинов - духовитият шегобиец и майстор на психологични сентенции

"Бащата на българската карикатура" в спомени на съвременници. На 30 септември се навършват 55 години от кончината му

София - улици, хора, места и потайни кътчета, които вече не съществуват

Черно-бяла разходка из столицата ни през 1878 г. и 58 години по-късно - през 1936 г.

Съединението - един голям подвиг в една нощ, постигнат с кръвта на народа

Честваме 138 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия