Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

10 факта и 5 цитата с името Захарий Стоянов

ВЕЛИКИ БЪЛГАРИ

10 факта и 5 цитата с името Захарий Стоянов

130 години от смъртта на автора на "Записки по българските въстания"

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos/Колаж: Dir.bg

На 2 септември 1889 г. в парижкия хотел "Сюиз" умира Захарий Стоянов. Тогава той е само на 39 години. Смъртта му и до днес остава загадка, въпреки лекарското заключение - преплитане на червата. Мнозина смятат, че е бил отровен. Сред по-атрактивните версии за отравянето, стоят хипотези, че пръст в това тъмно дело имат масонски кръгове. Направена е аутопсия със заключението, че е получил "стомашна перфорация с последвал дифузен перитонит". Така или иначе, смъртта на Захарий Стоянов е тежка загуба за българската общественост, политика и книжнина. Неповторимият автор на "Записките" оставя ярка следа в нашата история.

Захарий Стоянов /Фотография на Димитър Карастоянов/

Още

Как Захарий дари България с Ботев

Как Захарий дари България с Ботев

Истинското му име е Джендо Стоянов Джедев. Захарий Стоянов (Джендо Стоянов Джедев) е български революционер, политик, журналист и писател. Роден е през 1850 г. в семейството на овчаря Стоян Джедев Далакчиев от село Медвен, Сливенско. Учи в църковното и класното училище в родното си село.

Той е пръв историограф на Априлското въстание. "Записки по българските въстания" написва като помощник апостол в Априлското въстание (1876). 

Първата му работа е овчар, като баща му. Това работи във варненското село Инджекьой (днес Тополи).

Чиракува на шивач от Русе. След като не го приемат да учи в светско училище във Варна, заминава за Русе и там постъпва на работа при един шивач, за да си изкарва прехраната. Именно там става член на Русенския частен революционен комитет на ВРО (1871 - 1872). По-късно започва работа като чиновник в Баронхиршовата железница на гара Търново-Сеймен (дн. Симеоновград).

Участва в Старозагорското въстание (1875) и става един от ръководителите на IV-ти Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание (1876).

Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, от ляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев. Фотография на Димитър Кавра

Още

Обичаха го и го презираха: Как описват Ботев великите му съвременници

Обичаха го и го презираха: Как описват Ботев великите му съвременници

Участва в Хвърковатата чета на Бенковски. След разгрома на въстанието, заедно с Георги Бенковски, отец Кирил и Стефо Далматинеца прехвърлят билото на Стара планина, но са предадени и попадат на засада в Тетевенския Балкан. Георги Бенковски е убит, а Стефо Далматинеца и отец Кирил, са заловени. Захарий Стоянов успява да избяга.

Затворник в 8 затвора. След няколкодневно скитане из Стара планина е заловен край с. Терзийското, Троянско и го затварят. Местят го последователно в Троянския, Ловешкия, Севлиевския, Търновския, Еленския, Сливенския и Новозагорския затвор, откъдето го пращат в Пловдив. Принудително е изпратен в с. Медвен, откъдето бяга в освободения Търново (1877).

След Освобождението работи в съда. В Търново започва работа първо в Окръжния, а после става секретар на Апелационния съд. Оттам насетне за кратко работи като съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881). При Режима на пълномощията отива в Пловдив, където е служител в Дирекцията на правосъдието на Източна Румелия (1882 - 1885).

Костантин Паница, Захарий Стоянов и Димитър Ризов. Фотография на Димитър Кавра

Още

Христо Ботев - "между редовете" на споровете за него

Христо Ботев - "между редовете" на споровете за него

Негова статия е използвана като аргумент за преврат в Русия. Захарий Стоянов започва да публикува първо във вестниците "Независимост" и "Работник", на който става и редактор, и придобива известност като представител на радикалното крило в Либералната партия. Негова статия в "Работник" за убийството на император Александър II, като възможност за либерализиране на режима в Русия, предизвиква шумен скандал и е използвана от самия княз Александър за преврата от април 1881 година.

Оглавява Българския таен централен революционен комитет, който организира Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885).

Установява се в София от 1886 г. Включва се активно в дейността на Народнолибералната партия. Бил е депутат и председател на Народното събрание. Захарий Стоянов е бил народен представител в V-то Обикновено Народно събрание (1887), подпредседател (1887) и председател (1888 - 1889).

Бюст-паметник на Захарий Стоянов в Борисовата градина в София

5 цитата за размисъл от Захарий Стоянов:

1. А ти какъвъ ще да станешъ, бай Василе, когато се освободимъ? — попиталъ го единъ пѫть Божилъ Георгиевъ въ присѫтетвието на други трима апостоли: Ангелъ Кънчевъ, Димитъръ Общи и Сава Младеновъ.

— Когато се освободи България, за мене не остава вече работа помежду ви, — отговорилъ той. — Тогава азъ ще да отида въ Русия и ще съставямъ комитети, защото тамъ, макаръ и да нѣма чалми, народътъ е потиснатъ повече отъ насъ." - "Васил Левски. Черти от живота му", Пловдив, 1883 г.

2. "Най-после към вас, братя, прости сиромаси, се обръщам. За вас съм се трудил да напиша настоящата книга, за да ви покажа, че най-горещите борци и защитници на нашето отечество са били не горделиви богаташи и надути учени, но прости и неучени ваши братя, които не са знаели повече от вас! Тия и никой други умиха лицето на България и защитиха нашата опозорена слава; тия направиха да пригърми името българин по четиритех края на света; тия стъпиха презрително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тирании, за когото учените глави ни тълкуваха, че не трябва да го разсърдяме, с гьделичкане само да гледаме за умилостивяването на неговия поглед. Всичко това тия направиха не че бяха ходили в Париж да си изострят ума, но че бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим, обичаха горещо своето отечество - свята длъжност за всеки едного; а тия няколко качества всеки от вас може да ги има, стига да пожелае. Нека тия наши народни светила ви служат за пример." - из предговора към "Записки по българските въстания"

3. "Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф; той е съществувал само при турското владичество, а днес е невъзможно да се направи разлика между родолюбеца и шпионина; палмата на първенството се подава на тоя последния..." - из "Записки по българските въстания"

4. "Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския." - из предисловие към брошурата на Георги С. Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", 1886 г.

5. "Най-горчивата истина е по-приятна от най-приятното заблуждение."

Още

Откриха тържествата на връх Шипка с изложба

Откриха тържествата на връх Шипка с изложба

Още

85 години от откриването на Паметника на Свободата на Шипка

85 години от откриването на Паметника на Свободата на Шипка

Още

Заветите на Левски - втората ни Библия

Заветите на Левски - втората ни Библия

Още

Режисьорът Максим Генчев:  Левски и Христос нямат гробове!

Режисьорът Максим Генчев: Левски и Христос нямат гробове!

Коментирай 16

1/1

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos/Колаж: Dir.bg

Захарий Стоянов /Фотография на Димитър Карастоянов/

Костантин Паница, Захарий Стоянов и Димитър Ризов. Фотография на Димитър Кавра

Бюст-паметник на Захарий Стоянов в Борисовата градина в София

Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, от ляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев. Фотография на Димитър Кавра

Календар

Препоръчваме ви

Софийската филхармония представя гения Бетовен с калейдоскоп от концерти

С осем симфонични и много камерни концерти Националният оркестър се присъединява към международните празненства "Бетовен 2020"

Почина Кристофър Толкин

Синът на световноизвестния британски писател, лингвист, поет, филолог и професор в Оксфордския университет Джон Р. Р. Толкин се прослави с доработката на произведенията му

Джеймс Джойс: Погледнете морето. Какво е то до всички обиди?

Навършват се 79 години от смъртта на ключовата фигура в развитието на модерния роман

Лили Иванова специален гост на Софийската опера

Режисьорът на предизвикващия огромен зрителски интерес мюзикъл "Клетниците" Пламен Карталов посрещна звездата

Излезе книгата "Непознатият Яворов"

Всички документи са ясно датирани - октомври 1912 година