Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

100 години от смъртта на Марко Балабанов: Един от последните възрожденци умира в немотия

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

100 години от смъртта на Марко Балабанов: Един от последните възрожденци умира в немотия

Видният общественик, юрист, политик, дипломат и публицист остава в историята като един от най-активните дейци на църковното и националноосвободителното движение и е първият външен министър в следосвобожденска България

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Видният общественик, юрист, политик, дипломат и публицист напуска този свят на 16 юни през 1921 г. Той остава в историята като един от най-активните дейци на църковното и националноосвободителното движение и е първият външен министър в следосвобожденска България.

Марко Димитриев Балабанов е роден през 1837 г. в град Клисура, където получава и първоначалното си образование. На 10-11-годишна възраст отива в Тирилье (дн. Зейтинбаъ в Турция), градче на северния азиатски бряг срещу Цариград, където баща му Димитър и чичо му Марко от години се занимават с абаджийство. Те и двамата държат на учението и първата им грижа при пристигането на малкото момче е да го пратят в местното училище да изучи гръцки. Желанието им било, като поотрасне да го вземат при себе си и да продължи занаята им.

Съдбата обаче решава друго. Момчето напредва в гръцкото училище и по съвет на учителите баща му го изпраща в най-големия в района град Бурса.

След едно ужасно и разрушително земетресение обаче, бащата издейства преместването на Марко в Цариград, и така през 1855 г. той постъпва в Богословското училище на о-в Халки. Доскоро там учителствал Неофит Рилски, а понастоящем един от преподавателите бил архимандрит Антим, бъдещият първи български екзарх. Като ученик в по-горните класове, Марко е представен и препоръчан на Иларион Макариополски, Гаврил Кръстевич и на други известни по онова време в Цариград български първенци.

 

Още

Георги С. Раковски - тук мъдрец замислен, там луда глава, мисъл и желязо, лира и тръба

Георги С. Раковски - тук мъдрец замислен, там луда глава, мисъл и желязо, лира и тръба

Около 1860-1862 г. се разпалва Църковният въпрос, от който особено се вълнуват и българските ученици в Богословското училище. Балабанов завършва с отличие. Благодарение на някои учителски препоръки и най-вече на родолюбието на търговеца Георги Золотович, той заминава най-напред в Атина, а след това и в Париж, за да продължи образованието си.

 

Богословското училище на о-в Халки, днес Семинария

Още

Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 г. след основаването му

Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 г. след основаването му

След като завършва право във Франция, заминава за Германия, където посещава Мюнхен и Хайделберг. Там учи езика, посещава лекции по философия и се запознава с редица религиозни въпроси, които не са преставали да го интересуват.

След издаването на султанския ферман за учредяването на Българската екзархия, по покана и настояване на някои български владици, Балабанов се завръща в Цариград. Веднага е назначен за главен писар на привременния Св. Синод. През 1871 г. е избран за представител и секретар на свикания в Цариград български църковно-народен събор, на който да се изработи Екзархийски устав.

Още

Мистерията около Ботевата смърт

Мистерията около Ботевата смърт

След Гаврил Кръстевич, по чийто проект е съставен уставът, значително участие в изработването му има именно Марко Балабанов - като юрист и човек, запознат с църковните правила и наредби. При това, не само в качеството си на Екзархийски секретар, но и като близък познайник на Екзарх Антим и на други духовни и светски лица, той пише различни прошения до Великата порта, окръжни писма до другите православни църкви, брошури, статии.

Делегатите от последното заседание на първия църковно-народен събор в Цариград, 24 юли 1871 г. Марко Балабанов е седналият отпред до масата, с белия панталон

Още

Екзарх Йосиф I - великан, дълбок философ, строг аскет и тънък юрист

Екзарх Йосиф I - великан, дълбок философ, строг аскет и тънък юрист

Балабанов е първият редактор на списание "Читалище" - от 1870 до 1871 г. В началото на 1874 г. започва да издава собствен седмичен вестник "Век", преименуван през 1876 г. на "XIX-ий век". В програмната статия на вестника той отбелязва: "Един вестник не трябва да е само вестител на щото става, но още и искрен изяснител. Никога и към никого няма да бъдем нито низки ласкатели, нито груби нападатели..."

След жестокото потушаване на Априлското въстание, и особено след Баташкото клане, видните българи в Цариград организират тайни съвещания, на които се разисква какво да се предприеме, за да бъде сложен край на това непоносимо положение. Взето е решение да бъдат изпратени двама души в Европа, които да запознаят тамошните правителства и кралски дворове със страданията на българския народ, с желанието за премахване веднъж завинаги на турския гнет и за поемане на управлението в собствени, християнски ръце.

Единодушно са избрани Марко Балабанов и Драган Цанков. Мисията им е повече от успешна - посещават кабинетите на всички велики европейски сили, запознават се лично с изтъкнати политически личности, като Уилям Гладстон, Леон Гамбета, а в Русия се срещат със самия император Александър II. Европа научава за България и тегобите ѝ.

Европейската преса информира за мисията на Марко Балабанов и Драган Цанков да запознаят Великите сили с тежкото положение на българския народ

Непосредствено след Освобождението, по време на Временното руско управление, Балабанов е назначен за вицегубернатор на Свищов, където покрай другите си официални задължения, се грижи за многобройните български бежанци от Старозагорско, Казанлъшко, Карловско и пр. Разболява се от тиф и едва е спасен. По-късно губернаторството се премества в Русе, където общественикът продължава с дейността си.

Марко Балабанов (седнал в средата) като вицегубернатор на Свищов, 1878 г.

Още

В Деня на народните будители: Откриват паметника на Патриарх Евтимий в София

В Деня на народните будители: Откриват паметника на Патриарх Евтимий в София

Той взима дейно участие в Учредителното събрание в Търново, в изработването на Конституцията и в събранието за избиране на първия български княз. Става един от първенците на Консервативната партия. При образуването на първото българско правителство, начело с Тодор Бурмов, му е отреден постът министър на външните работи и изповеданията (юли-ноември 1879 г.). През следващите години е дипломатически представител в Османската империя (1880-1883).

От 1882 г. преминава в редиците на Либералната партия. След разцеплението ѝ през 1883-1884 г., минава към течението, оглавявано от Драган Цанков, обособило се през 1884 г. в Прогресивнолиберална партия. През 1883-1884 г. Балабанов отново става външен министър във втория и третия кабинет на Драган Цанков.

Още

Кюстендилката Райна Цанева става майка на 600 деца

Кюстендилката Райна Цанева става майка на 600 деца

При откриването на Висшето училище (дн. Софийски университет) става професор по римско, византийско и канонично право и гръцки език. Декан на Юридическия факултет (1896-1897 г.). От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

Многократно избиран за народен представител, през 1901 г. за два месеца е и председател на Народното събрание.

В началото на новия ХХ век продължава с дипломатическите си мисии - от 1902 до 1905 г. е дипломатически агент в Букурещ, а от 1905 до 1906 г. - в Атина.

Успоредно с обществената, политическата и преподавателската си дейност, още от 70-те години на XIX век, Марко Балабанов се занимава и с журналистика и публицистика. Освен за собствения си вестник "Век", сътрудничи и пише и за редица други издания. Автор е на голям брой съчинения, сред които: "Елинска христоматия с обяснения на български и с елино-българско словарче" в две части (1892-1895), "Страница от политическото ни възраждане" (1904), "Граф Игнатиев. Спомени" (1909), "Гаврил Кръстевич. Народен деец, книжовник, съдия, управител" (1914) и др.

Още

Ще станем европейци тогава, когато станем истински българи - не българи с европейски маски

Ще станем европейци тогава, когато станем истински българи - не българи с европейски маски

Балабанов се жени за Анна Димитрова Гешова, но тя умира през 1886 г. и той остава сам с 4 невръстни деца - Димитър (бъдещ дворцов лекар), Вера (тя се омъжва за Георги Данаилов - професор и министър), Неда (омъжена за инженер Тодор Сахатчиев) и Никола (юрист и дипломат, женен за дъщерята на друг изтъкнат общественик и учен, проф. Любомир Милетич, Олга).

Марко Балабанов умира на 16 юни 1921 г. на преклонните 84 години в София. На опелото му в катедралния храм "Св. Неделя", извършено от Видинския митрополит Неофит, присъстват представители на правителството, Двореца, столичният кмет, бивши министри, съпартийци, професори от Алма Матер, стотици ученици и обикновени граждани.

В статия по повод смъртта му, вестник "Пряпорец" пише:

"По своя темперамент, покойният бе една спокойна натура. Той не се увличаше. Беше винаги умерен и противник на всичко, което не е сериозно обмислено. Със своя такт и със своята научна подготовка той игра важна роля в разрешаването на църковния въпрос. Той имаше отличителните черти на дейците от епохата на Възраждането. Съдено му е било да живее повече от всички, за да изпита всички нещастия, които се струпаха върху България. Все пак той познаваше жилавината и жизнеспособността на българския народ, който не знае да се отчайва, и навярно е склопил очи с надежда, че тоя народ ще намери в себе си сили да се съвземе и изправи на краката си."

Вестник "Зора" допълва и някои горчиви щрихи от последните години на видния някога общественик:

Още

Животът на Евлоги Георгиев - филантропия срещу скрап

Животът на Евлоги Георгиев - филантропия срещу скрап

"Както се вижда и от писмените му трудове, Марко Балабанов изцяло принадлежи на българското Възраждане. Той живя с неговия дух и с неговия дух умря.

Който е преглеждал протоколите на първия църковен събор, той е забелязал, че Балабанов се подписва "писар", а не секретар. Това е характерно не само за него, а за цялото поколение от църковните борби, което е непретенциозно и скромно. Но не е това най-голямото качество на хората от Възраждането. Любознателността на българина датува от тая епоха. Представителите на Възраждането събират знания като пчелите. Не току-така Марко Балабанов се е издигнал до професорската катедра.

Най-светлата черта на дейците на Възраждането, обаче, е тяхната безкористност и беззаветното служене на народа. Покойният допреди няколко години едвам се мъкнеше пеша и прегърбен по софийските улици, той не можеше да се вози с файтони и автомобили, като други. Той умира в немотия.

Хората на Възраждането, на българската реформация, не бяха едностранчиви специалисти; те бяха с широк поглед и разностранни познания. От тях бе и Балабанов. Той бе общественик в широкия смисъл на думата. Не току-така поколението от църковните борби издигна българския народ от невежество и забвение; не току-така то изгради България. Това постигна то с усилия и воля, с наука и познания, които днес в България не са на чест."

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"

Още

169 години от рождението на Вазов: България е вечната спътница в живота му

169 години от рождението на Вазов: България е вечната спътница в живота му

Още

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

Още

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Още

Панайот Пипков написва музиката на химна "Върви, народе възродени" за 15 минути

Панайот Пипков написва музиката на химна "Върви, народе възродени" за 15 минути

Още

Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите

Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите

Още

Кост по кост вадят останките на Димчо Дебелянов от лобното му място край Демир Хисар

Кост по кост вадят останките на Димчо Дебелянов от лобното му място край Демир Хисар

Коментирай 11

Календар

Препоръчваме ви

Унизеният човек у българина негодува, роптае. И затова търси Бога, дири човека – дори и в звяра

Горко на тия личности, които са родени в копнеж, които чуват в своята самотност шум от крилата на надежди и мечти, към които е обърнат погледът на цял народ! Те са не само мъченици на своя дълг, но и на страха да не бъде изгубена вярата в тях.

Аз един Бачо Киро съм... Правдата си да диря излязох, въжето на врата си сам метнах!

На 28 май се навършиха 145 години от смъртта на Бачо Киро, както с уважение и почит е наричан от всички даскал Киро Петров - един от дейните участници в Априлското въстание

На гроба на свети Кирил в спомени от миналото

Историята ни разказва как, защо и при какви обстоятелства пристигнал във Вечния град бащата на нашата писменост

Победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да спаси душите ни!

Светата ни църква величае благословената и блажена памет на Св. Великомъченик Георги Победоносец като освободител на пленените, защитник на бедните, врач на болните и поборник за царете

По кръстния път на Спасителя – Via Dolorosa

За Пътя на болката, който Иисус преминава от мястото на произнасяне на присъдата му до Голгота, където е разпънат на кръста, разказва през 1937 г. "Църковен вестник"