ПРЕДИ 81 ГОДИНИ
В Деня на народните будители: Откриват паметника на Патриарх Евтимий в София
Като върховен глава на българската независима църква в продължение на около 18 години (1375–1393 г.), патриарх Евтимий е имал рядкото щастие да види идеите на своето подвижничество напълно осъществени, както и трагичната участ да преживее разгрома на българския народ и да умре отвлечен в неизвестност
Редактор : / 6380 Прочита 7 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
За паметника на великия българин - един от тези, чиито дела почитаме на днешния ден, за това чия е била идеята за издигането му, кой печели обявения от Столичната община конкурс, на какви изисквания е трябвало да отговаря фигурата и как протича откриването му, разказва на страниците си сп. "Сердика" през 1939 г.
Увековечаване делото и паметта на Патриарх Евтимий в столицата
Паметникът на Патриарх Евтимий скоро след откриването му, 1939 г.
Един от широките и рядко красиви столични булеварди е и бул. "Патриарх Евтимий", който почва югоизточно от ул. "Граф Игнатиев" на пресечката с бул. "Фердинанд" (дн. бул. "Васил Левски" - бел.ред.) и свършва на бул. "Скобелев". С достатъчно слънце и въздух, просторен, прав и павиран по цялото си протежение, булевардът съответствува на значението на своя голям патрон - Патриарх Евтимий, най-видният представител не само на българската книжнина в края на Второто българско царство, но и на Източноправославната църква през втората половина на XIV в.
Развитието и разцветът на на българската книжнина през негово време са известни под името Търновска школа, която почва във втората половина от царуването на Иван-Александър и продължава през цялото царуване на Иван Шишман до покоряването от турците в 1393 г.
Като върховен глава на българската независима църква в продължение на около 18 години (1375-1393 г.), патриарх Евтимий е имал рядкото щастие да види идеите на своето подвижничество напълно осъществени, както и трагичната участ да преживее разгрома на българския народ и да умре отвлечен в неизвестност, като негов духовен водач, защитник и приобщител с вярата в правдата и нейното възкресение. Докато цар Иван Шишман, начело на своите войски, се е борил с отчаяни усилия да възпре нахлулия в земята ни завоевател, Патриарх Евтимий, от своя страна, с останал постоянно между паството си, за да го утешава и увещава да не изпада в отчаяние.
Народът е създал легенди за неговата светост и духовна сила, особено за неговата твърдост и хладнокръвие, които е проявил пред завоевателя при избиване търновските първенци. Една от тия легенди разказва, че палачът, когато замахнал с ятагана си да отсече и неговата глава, изпаднал в такава уплаха, че ръката му се вдървила и станала негодна да действува по-нататък.
Патриарх Евтимий е ученик на Св. Теодосий Търновски, основател и разпространител на исихаството в България - учение за прераждане на човека чрез пост, молитва, съзерцание и воля за духовно съвършенство и единение с Бога. Св. Теодосий се е подвизавал ред години в горските пустини на Парория (Странджа планина) като ученик и последовател на Григорий Синаит, прочут по онова време византийски аскет и мъдрец. По-късно се връща в Търново и, със съдействието на цар Иван-Александър, основава в Килифаревската планина манастир "Св. Богородица", който дълго време не угасва като книжовно огнище и оставя даже през мрачната епоха на турското господство тлеещи искри за свестяване народната душа.
Книжовното подвижничество на Патриарх Евтимий се е вдъхновявало от неговото високо призвание на пръв духовник и учител. Той е написал петнадесет книги: правила и ръководства за посвещение и църковна служба; похвални слова за достойнството и подвизите на светии; жития, които са ценни със своите културно-исторически данни, и послания по догматични и обредни въпроси до видни духовници, между които на първо място Киевския митрополит Киприян, бивш атонски монах и чичо на Григорий Цамблак.
Посланията на Патриарх Евтимий свидетелствуват за неговия голям авторитет в религиозните движения и препирни, и сочат докъде се е простирала славата му на книжовник, догматик и учител, уважаван и ценен далече зад границите на Балканския полуостров.
Надписът от западната страна на паметника
Както знаем, духовните връзки на Сърбия и Русия с България датират от времето на тяхното покръстване (X-XII в.), когато е станало нужда да имат църковни книги на свой матерен език и са ги намерили на родствен език в нашата земя, която е имала тогава едно двувековно съществувание като християнска държава с богата църковна и религиозно-поучителна литература. Тия духовни връзки особено се засилват с епохалното дело на Патриарх Евтимий, който още в началото на своето духовно подвижничество се залавя с колосалния труд да сравни с оригиналните гръцки текстове всички църковни служебни книги и да ги изправи, понеже с течение на времето били изопачени от невежи преписвачи. Изправените текстове, известни в църковната история под името "Нови търновски изводи", послужили на русъ, румъни и сърби за готови образци да изправят и те своите църковни книги.
Това е, в общи черти, духовният образ на Патриарх Евтимий, чието име носи един от най-красивите булеварди на столицата ни. За да допълни увековечаването на неговото дело и неговата памет, Столичната община му въздигна в края на това лято и паметник, който краси ъгъла на булеварда с ул. "Граф Игнатиев" при Германската легация, гдето има и малка градинка. Паметникът се състои от гранитен пиедестал и бронзова статуя, висока 2,20 м.
Това културно дело на Столичната община има и по-дълбока връзка. То се дължи не само на почитта, която всеки българин храни към именития български патриарх, не е само израз на признателност и отплата, но преди всичко е проява на дълбоко вродено чувство, присъщо на общественика, който има съзнание за нуждата да се държат поколенията в постоянна връзка с миналото на народа, главно с живеца на неговото духовно надмощие.
В тоя ред на мисли, трябва да изтъкнем още едно съображение. Създаването на паметника е плод и на идеята, която Кметът г-н инж. Иван Иванов следва в желанието си да намира възможности за подпомагане и привличане писатели, художници, скулптори и др. в културните цели на Общината. Така, за изработването на проекта с конкурс за паметник на Патриарх Евтимий, Общината раздаде премии на сума 80 000 лв. Целият паметник струва 190 000 лв.
Името на автора с годината на изработка на фигурата също са изписани на паметника
Програмата на конкурса е изработена от г-н Кмета и по негов доклад е одобрена от Общинския съвет в заседанието му от 15 ноември 1935 г. Съюзът на художниците е дал пълното си съдействие за правилното произвеждане на конкурса, чието приключване стана на 15 февруари 1936 г. с двадесет представени проекти.
От тия двадесет проекта, комисията, в състав: председател - пом. кметът Хр. Стоилов, и членове - директорът на Художествената академия проф. Никола Маринов, арх. Й. Йорданов, арх. Ив. Василев и Стефан Пейчев - скулптор, и представителите на Съюза на художниците проф. Д. Гюдженов, Пандо Киселинчев и Мара Георгиева, е подбрала шест, като е дала първа премия от 60 000 лв., заедно с ръководството - на скулптора Марко Марков; втора премия от 10 000 лв. - на скулптора В. Зидаров, художника Д. Николов и архитекта К. Джангозов; трета премия от 6000 лв. - на скулптора И. Кръчмаров. Откупени са с по 2 000 лв. и други два проекта: единия на младия скулптор Асен Пейков, а другия - на проф. Н. Кожухаров и проф. А. Дудулов.
За останалите проекти комисията се е произнесла, че не отговарят на определената в програмата цел. Трябва да отбележим, че съвсем малък е броят на проектите с лошо сложен и неизразителен бюст и с липса на достатъчна пропорция между пиедестала и фигурата, която - според установените от Министерството на народното просвещение данни - трябва да изразява душевно величие и пастирска самоотверженост. Повечето от състезателите са дали художествено изпълнени проекти, макар и с недостатъчно вярна фигура.
Паметникът на Патриарх Евтимий при официалното му откриване, 1 ноември 1939 г.
Комисията е изказала благодарност към всички участвуващи в конкурса "за сериозното им отнасяне към определената трудна задача, което отнасяне явно проличава в конкурсните им работи."
Съставеният за целта протокол е подписан при особено мнение само от проф. Д. Гюдженов, който е настоял да се изясни, "в какво облекло и канонически как трябва да бъде облечен българският патриарх". Неговото мнение е било взето под внимание при сключване договора със скулптора Марко Марков, по чийто проект е построен паметникът. Според договора, изпълнителят се е задължил, в съгласие с историческите данни, да проучи, съвместно с комисията, подробностите относно облеклото на патриарха, както и да направи някои малки изменения в окончателната форма на фигурата, без да се изменят общия дух и хармония на паметника по проекта.
Със същия договор Общината е поела задължение да отлее в бронз за нейна сметка предадената ѝ от скулптора фигура от гипс и да извърши постройката на гранитния пиедестал по проекта и представените ѝ планове и детайли.
Окончателното приемане на статуята е станало от комисията, разширена с допълнителни членове: проф. протоиерей Иван Гошев, историкът Йордан Иванов и началникът на архитектурното отделение при Общината арх. Т. Горанов.
Това е историята около избирането и одобрението на окончателния проект за паметника на Патриарх Евтимий.
Построеният вече паметник има обща височина 4,10 м. Базисът му е на две стъпала. Блокът на пиедестала е четиристенен и стеснен пирамидообразно в основата. Полировката на целия постамент придава на гранита цвят на черен мрамор. На лицевата страна е сложен надпис: "Евтимий, патриархъ Търновски", а на западната:
"Тоя паметникъ на последния български патриархъ от II Българско царство се направи и освети презъ месецъ октомврий 1939 г. въ времето на Борис III царъ на Българитѣ".
Откъдето и да наблюдаваме новия паметник, ние трябва сърдечно да потвърдим неговата убедителност и внушение като добре сложено художествено дело по замисъл и изпълнение.
Движението на фигурата е предадено с точна линия. Лицето има жив израз. В него е отразена духовната сила на пастира в нейната тържественост и величие.
Общо статуята е в класически стил, а пиедесталът - модернизиран в отсечки и плоскости, които не пречат на общото съчетание.
Накрая трябва да се отдаде похвала и на изпълнителите от леярната на Столичната общинска работилница, гдето е станало отливането на статуята. Леярната, под ръководството на общинския скулптор В. Зидаров, е дала и други скулптурни отливъци, като напр. тия за украсата на някои столични градини. Нейни работи са бронзовите фигури "Антилопа", "Сърна", "Козле" и пр. в Борисовата градина, излети по модели на скулптора при Общината Зидаров. Те са добре сложени в техните естествени положения и моделът им е послужил за украса и на други градини в крайните квартали на столицата.
Работилницата, която отбелязва годишно производство за службите на Общината над 14 милиона лева, с отливането на доста сложната статуя за паметника на Патриарх Евтимий показа колко много е направила в това отношение. Може смело да се каже, че нейната работа съперничи на много други фигури на столични паметници, чието отливане е станало в чужбина.
Димитър Христодоров, сп. "Сердика", кн. 8, 1939 г.
Откриване паметника на Патриарх Евтимий
Между църковните отци, които завинаги ще останат като пътеводни звезди на нашия народ към неговия духовен и национален възход, наред с имената на Светите Равноапостоли, с това на Свети Климента и Отца Паисия, ще пребъде и името на последния патриарх от второто българско Царство — Евтимия, високопросветеният глава на нашата Православна Църква, създател на Търновската школа, всенароден пастир, мъченик и светец през най-тежките и страдални дни, които помни историята на народа ни.
Град София, първенец между градовете на българското Отечество не само в областта на материалните благоустройствени постижения, но град с амбицията да отстои своето челно място и в духовните и културни постижения на народа ни, отдавна е имал пред очи дълга си да отдаде заслужена почит към българския архипастир и мъченик и затова още в началото на своето изграждане като свободен български град е назовал един от своите най-хубави булеварди на името на патриарх Евтимия. Това не е задоволявало, обаче, у столичани чувството на почит към духовните великани на народа ни. И затова още в първите дни след реформата в управлението на Столичната Община от 1934 год., когато Общ. управа получи възможност за по-широка и по-независима дейност, позната със своите обширни и всестранни мероприятия, идеята за въздигане паметник на патриарх Евтимий е била поставена на дневен ред от г. Кмета на София, който и сам написва програмата за конкурса по изработване тоя паметник.
В миналата книжка на списание "Сердика" дадохме доста подробни сведения за самия конкурс, за състезателите, за ваятеля на тоя паметник — г. Марко Марков и за начина на изработване самия паметник.
1 Ноемврий тази година, праздник на Народните будители и Тезоименен ден на Царица Иоанна, бе определен като най-подходяща дата за освещаване и откриване паметника на патриарх Евтимия.
В хубавата есенна утрин тоя ден, след благодарствен молебен, който се отслужи в Църквата Св. Александър Невски за дългоденствието на Нейно Величество, членовете на правителството, начело с Министър-председателя г. Кьосеиванов, висшите държавни сановници и многоброен народ се отправиха за пресечката на булевардите "Патриарх Евтимий", "Цар Фердинанд" и "Граф Игнатиев",на което място се нахожда паметникът на заслужилия български Първосвещеник, за да присъствуват на освещаването и тържественото, откриване на паметника. Негово Величество Царят бе представен тук от съветника г. д-р Ханджиев, а, освен г. Министър председателя, на тържеството присъствуваха намиращите се тоя ден в София министри г. г. Филов, Божилов и Митаков.
Преди откриване паметника се отслужи панихида за патриарх Евтимия от протосингела на Светата Софийска Митрополия — архимандрит Стефан, в съслужение с шестима свещеници, а след панихидата той произнесе пламенно слово в чест на патриарх Евтимия и неговото дело.
Министър председателят г. Г. Кьосеиванов преряза лентата и обяви паметника за открит със следните думи:
"Обявявам паметника за открит и пожелавам животът и делото на патриарх Евтимия да бъдат пример за всички родолюбиви българи!"
Столичният кмет г. инж. Иванов произнесе следното слово:
"Драги съграждани!
За да приобщи дарбите на младите български художници в украсата на новата българска Столица и за да възкреси за поколенията образа на един от великите синове на българския народ, Общинската управа обяви преди няколко години състезание за паметник на последния Търновски патриарх.
Днес аз съм радостен да споделя с вас своето доволство, че талантливият изпълнител на този паметник, г. М. Марков, създаде един прекрасен образ на великия Евтимий, създаде едно творение, което ще украсява завинаги този хубав кът на нашия Престолен град!
И, съзерцавайки този вдъхновен, мъжествен образ, ний се пренасяме в онези тъмни времена на нашата история, когато съдбата бе приготвила най-голямото изпитание за избранника, за човека, що в последните часове на загиващото българско Царство олицетворяваше последната надежда на цял един народ.
Останал сам, без Цар, без водачи народни, разбит и сразен, гонен и измъчван, българският народ виждаше в Евтимия — Патриарха на престолния град Търново — последната своя опора и утеха, последната своя надежда!
И този човек, изпълнен с една библейска мъдрост и духовна красота, пое мъжествено пътя на страданията и мъките на своя народ и му бе предан и верен страж до гроб! Той бе последният застъпник за народа пред всесилните покорители и делата му достойно може да се сравнят със славните подвизи на най-големите герои! Той стана вожд народен — грижеше се да запази народа от жестоко изтребление; поучаваше, утешаваше, повдигаше падащите; протягаше ръка на слабите, насърчаваше към мъжество борещите се; вдъхваше на всички вяра и надежда!
И когато джелатът, след като го измъчи да гледа как избиваха най-храбрите от търновските защитници, го покачи на градската стена и вдигна ръка да отсече главата беловласа, целият народ изтръпна и злодейската ръка увисна мъртва! Чудо бе станало! Евтимий бе станал свят за своя народ. Бог го запази за него!
Българското царство бе имало и други патриарси — мъдри и достойни — но съдбата отреди последният наш Патриарх да се прослави като велик български син и водач на народа в нещастието му.
Днес, един от най-хубавите булеварди на Столицата на Третото българско царство носи името на великия патриарх Евтимий. Тук, в неговото начало, се поставя ликът на този великан на българското племе, на големия утешител на великата скръб народна, на последния свидетел на Второто българско царство!
Ние знаем, че след него настана за българския народ страшна нощ — петстотин години нощ на робство и нищета! В нея угасна и последният образ на славните български царе, но никога не заглъхна в душата на народа ехото от последния позив на великия пастир: "Пазете вярата и своя род — о, не, не ще загине нивга българский народ!"
Петстотин и шестдесет години от неговата смърт, днес, празнувайки в новата Столица на свободния български народ деня на българските будители, благодарна София му въздигна този скромен паметник, за да се припомнят от всички, сега и во веки веков, Паисиевите думи: "Българи! Гордейте се! И ние бяхме велики! И ние имахме царе и патриарси!" А най-достойният бе Евтимий между тях!"
* * *
Образът на патриарх Евтимия, излят от бронз и върху гранитен пиедестал, е вече всеки ден пред очите на софиянци и на посетителите на София и нека, както е вечен металът и камъкът, чрез които е изваян несъкрушимият дух на мъченика патриарх, бъде крепък и духа на всеки българин, черпещ пример от куража и предаността на Евтимия към народното дело.
Сп. "Сердика", кн. 9, 1939 г.
Само ден след тържественото откриване на паметника, журналист от в. "Мир" гостува в ателието на автора - скулпторът Марко Марков, който разказва за своята творба.
От глината до бронза
Кръстопътят: бул. "Фердинанд", "Патриарх Евтимий", "Граф Игнатиев". Спират се хора и гледат с доволство открития вчера паметник на изчезналия безследно мъченик и изгнаник - Патриарх Евтимий - големият свидетел на пропадането на Българското царство.
В съседство с величавата фигура на този енергичен старец-проповедник е мястото, където е бил обмислян и създаден паметникът: ателието на скулптора Марко Марков - изпълнителят на почина на Съюза на художниците и Столичната община, полагаща усилия за украсата на столицата.
Влизаме. Посрещат ни редица глинени глави и техният автор. Та тук ли се е "родила" двуметровата статуя? Думата бедна е подходяща за обстановката.
- Да, тук е сътворен Евтимий... В тази стая! Както виждате: разпръсната светлина, няма разстояние. За една подобна работа е потребно ателие поне от 10 м. - за да може човек да наблюдава отдалеч.
С труд и мъчнотии е покрит пътят на скулптурното творчество и вдъхновение.
- Вдъхновявал съм се за своята работа от научните изследвания за физическия и духовен образ на патриарха.
Тук може да се прибави и една важна подробност: фигурите и цялото облекло са исторически установени от специална комисия, съставена от лица от Университета и Св. Синод.
- Когато вече си бях създал представа за Евтимия и почвайки след конкурса голямата фигура, аз веднага срещнах трудности във въплътяването на идейния образ.
Монументалното изкуство, според мен, е най-мъчното и най-отговорното. То носи знака на историческата правдивост за духовната култура на времето и като изкуство трябва да устоява на всички времена. Да се направи у нас паметник, и то хубав, е доста тежка работа, защото делото на художника не е още извоювало своята независимост от общите и специални условия. Необходими са големи усилия от страна на автора на паметника у нас, за да сложи той със спокойна съвест на творец творението си на всеобщ показ, особено ако той живее с гордата амбиция и чувство на отговорност като художник.
На г-н Марков са били дадени 4 месеца за работа! Той поисква продължение. И то не стига. Поисква ново. За да стигне паметникът в днешния си окончателен вид са минали около 2 години.
Започва се от глината. Създава се Патриарх Евтимий в миниатюр. Тази фигурка постепенно се уголемява, докато стигне желаните размери. После глиненият образ се отлива в гипс.
Но тук работата не свършва. Предстои под ръководството на скулптора отливка в бронз - в общинската работилница. Нови мъчнотии. Отливането в бронз е едно мъчно техническо изпълнение, изискващо голям опит.
Следва поставянето на пиедестала, фундамента и, с вчерашното тържество, край на труда.
Впрочем, ето и сметката: общо паметникът струва 200 хил. лв., ведно с дадените на скулптора 60 хил. лв., от които той има разноски около 35 хил. лв.
Явно е - не материалните изгоди играят в такъв случай главната роля. А желанието за работа, идеализмът. Г-н Марков, между другото, говори:
- През 1934 г. за конкурса за паметник на Априлов в Габрово, аз получих първа награда по единодушно решение на журито, но... конкурсът биде разтурен и работата ми отнета. Това ме амбицира и даде стимул при новия конкурс...
Марко Марков творипо пътя на свободното съревнование на изкуството. Два пъти той печели конкурса за поощрение на родното изкуство. Специализира в Париж. Участвува без изключение във всички конкурси за паметници в България, във всички изложби от 1927 г. насам и бележи успехи.
Сега му предстои нова работа. Той спечели конкурса за паметник на падналите в Пловдив.
... Наистина, един борчески и творчески път.
В-к "Мир", 2 ноември 1939 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}