ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ!
"Братко Кириле, кажи на ония да научат азбуката, та да знаят, че свобода и слободия не е едно и също"
"Просветата не може да се чествува. Тя сама по себе си е един празник - най-големият празник на духа!"
Редактор : / 10348 Прочита 15 Коментара

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
24 май е. Честит празник!
Нека в Деня на на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност да разлистим отново заедно старите вестници.
Честване на Деня на писмеността в София, края на 40-те години на ХХ в.
Снимка: "Изгубената България"
Честване на деня на Св. св. Кирил и Методий, 20-те години на ХХ век
Снимка: "Изгубената България"
Денят на Просветата (в. "Мир", 1940 г.)
Днес е нейният ден, празнуван от дълги години задушевно всъде, дето се говори българска реч; всъде, дето се тачи хилядолетното дело на двама велики братя българи, родени в Солун.
Всъщност, просветата не може да се чествува. Тя сама по себе си е един празник - най-големият празник на духа. Както се казва: "Знанието е сила!"
Няма защо да искаме, хленчейки за изтезавани с маршируване и чакане деца, непременно свързването на Деня на просветата с ученолюбиви и просветно-строителни почини.
Ученическо шествие по повод 24 май в Бургас, 30-те години на ХХ век
Снимка: "Изгубената България"
За тях трябва всеки ден да търсим възможности и да ги провеждаме независимо от календара.
А 24 май - един народен забележително обединителен празник - да оставим, все по-дълбоко осъзнавайки вътрешния му смисъл, като ден на външния блясък. Това си има своето значение.
Тежко́ ни и горко́, ако за знание и за просветни въпроси говорим само в Деня на българската писменост!
Винаги - и в трудни, и в щастливи времена - трябва да се говори за просвета. Защото тя не се губи през целия живот. Веднъж придобита, от нея не можеш да лишиш нито отделния човек, нито народите.
Да залягаме неуморно за просвета и да се борим срещу единствения, според Юго, тиранин на човека: незнанието, невежеството, което Дидро намира за присъщо на роба и дивака.
Млада учителка със своя клас, 30-те години на ХХ век
Снимка: "Изгубената България"
Талейран пък, в чийто забележителен държавнически опит трябва да имаме доверие, съветва:
"След като дадете власт на народа, трябва да го научите на мъдрост." И пояснява:
Колко хубави неща могат да се кажат за просветата! Че възвеличава характерите и съзнанието за дълг; облагородява нравите; изтънчва вкуса; осветлява великото в живота и внушава любов към доброто; създава човека.
И колко лоши, макар и красноречиви, неща могат да се кажат за невежеството.
Подобно на арабите, които и него сравняват с коня: "Невежеството е лош кон, който всяка минута може да хвърли ездача от себе си."
Подобно на златоустия латинянин Цицерон: "Невежеството е нощ на духа, нощ без луна и без звезди."
Дано все по-сияйна става луната и по-многобройни звездите на българското небе...
Ученици от 5 клас от село Лъжане със своя учител на 24 май 1931 г.
Снимка: "Изгубената България"
"Учителят трябва да бъде олицетворение на любов и добрина. Особено гледай, учителю следното (в. "Мир", 1938 г.):
1. Да се обхождаш (отнасяш - бел.ред.) с учениците тъй, както би обичал да се обхождат с тебе, ако беше дете. Любов да е девизът ти и приветливост, кротост, смирение да са ти другари. Тъй ще можеш да правиш много повече нещо с една дума, отколкото с хиляди удари и строги заплашвания.
2. Всички твои ученици да са ти едно: не трябва да правим никаква разлика помежду им. И богатското, и сиромашкото пред тебе да са равни. Недей да си едному майка, другиму мащеха, защото, ако се обхождаш така, сиреч, ако правиш разлика, с това ще докачиш нежното сърце и чувство на детето и ще изгубиш неговото уважение и любов към теб. Не прави разлика ни кого награждаваш, ни кого наказваш. За еднаква вина всичките наказвай еднакво, а за еднакъв успех еднакво награждавай!
На 24 май в края на 40-те години на ХХ век
Снимка: "Изгубената България"
3. "Никой не е безгрешен, само един Бог", следователно, когато някой ученик прегреши, кротко и приветливо му поречи и поправи грешката, а не с докачителни, тежки и груби думи, за да не го наскърбиш.
Учител, който често-често току споменува на някой ученик грешките, за да го засрамява пред другите, унищожава чрез туй нежните му чувства и сам събаря това, което от друга страна се мъчи да гради - ученикът свиква на такива думи и му е все едно вече: и кога го хвалиш, и кога го кориш.
4. За малка ученикова погрешка не се ядосвай и не хучи веднага, за да не се покажеш груб и с това намалиш охотата на учениците да треперят над волята ти. За нищо и никаква грешка по-добре премълчи си, или посъветвай с добро, с благи думи.
5. Обхождай се с учениците си като същи техен баща или приятел. Пред очи им се явявай като баща приветлив, като баща строг. А пък лошите ученици не оставяй без прилично наказание.
6. Уважавай учениците си и обичай ги, а пък тебе те непосредствено ще бъдат принудени да те уважават и обичат.
Ученически оркестър и ученици вероятно на 24 май, Видин 1905 г.
Снимка: "Изгубената България"

Кирил и Методий са българи и кирилицата е създадена в Плиска, потвърждава руският учен Андрей Кудин
7. В обхождането си бъди всякога еднакъв: не сега отстъпчив, след час строг. Защото колкото спечелиш с първото, двойно и тройно ще загубиш с второто.
8. На своите ученици бъди съветник, водител и покровител. Къде трябва помощ - помогни, къде поправка - поправи, с една реч - бъди "все и вся".
И ако действаш така, за тебе много много дълго време ще се говори с особена почит. Твоята любов и добрина ще се представят за пример, твоята добросърдечност и бащински грижи с хвалби ще се награждават."
Тия осем заповеди за учителя трябва да бъдат свещен канон, който да звучи в съзнанието му през целия живот и никога да не излиза из паметта му нито една дума от тия педагогически скрижали.
Ето защо тия заповеди препоръчваме на Министерството на народното просвещение да бъдат разгласени чрез едно окръжно по всички училища от ведомството, с поръка да бъдат отпечатани на отделен лист и под ликовете на светите братя Кирила и Методия да бъдат поставени в учителската стая на всяко учебно заведение.
А Б В Г Д...
Из публикация на в. "Щурец" от май 1942 г.
Като нямаха азбука, славяните драскаха чертици и дълбаеха резчици за писмените си нужди и си съществуваха в пълно йероглифно състояние. И нямаха ни Седмица на книгата, ни Ден на просветата.
Дали са имали Ден на рабоша, или друга някоя идолопоклонска тайнственост, историята мълчи.
Историята проговорва по писмените въпроси от деня, когато синовете на солунския жител г-н Лъв - братята Кирил и Методи Лъвови - решиха да създадат славянската азбука.
Това си героическо вдъхновение, според най-новите изследвания, боголюбните просветители са добили след дълги наблюдения върху славянската душа, които са ги довели до убеждението, че славяните няма да имат напредък, ако не знаят кое понятие какво значи и ако не си записват черно на бяло кое де е и кое какво е, да си прочитат написаното за знание и назидание.
Така се е създала азбуката. А Б В Г Д... с други думи. Всяка от тези букви си има своето важно предназначение:
Така например, буквата А е послужила да може да се пише думата афера - любимо занятие на много от славяните, удобно за упражняване в мътни или нарочно размътени времена.
Буквата Б - с нея може да се напише понятието България, та всеки да има думата пред очите си и да не я забравя во веки веков.
В - удобна за написване на думата въже - нещо като талисман за шиите на онези, които биха забравили за съществуването на по-горната дума. Служи и за писане на думите власт, внос-износ, взятка и прочее, приятни за ухото и окото, думи.
Г - начална буква от думата глава. Анатомическо понятие със стопанско, икономическо и обществено значение, по което хорските носове узнават рибата откъде се вмирисва.
Д - буква, подходяща за написване на думата държава - вечна длъжница на всички ни, която без нас може, но ние без нея не можем.
Е - език. Вещ, предназначена за употребление с мярка от свободния гражданин, и подходяща за отрязване у слободясалия ѝ стопанин. Намира се в дълъг размер из кафенетата и други обществени сборища и в свито състояние из ежедневната писменост.
Манифестация на 24 май в Михайловград (дн. Монтана), 1989 г.
Снимка: "Изгубената България"
Ж - с тази буква се пише жаба. Крекало, което трябва да си знае гьола. И ако понякога се случва подобни крекала да си не знаят гьола и да прескачат по други места, инстанции и постове, виновна е ситуацията, която е допуснала много неща да се превърнат на тинести гьолове.
З - важна буква, без която не може да се напише думата закон. Понятие, създадено за да осветява правия път, чиято светлина пречи на ония, които с електрически крушки си осветяват кривите пътеки.
И - история. Далечна инстанция, на която нечистите съвести оставят да си каже думата по безсъвестните им дела, напълно убедени, че понеже ще има да си казва думата по много такива неща, тази наивна инстанция ще пропусне да се произнесе по техните прояви и всичко ще си следва нормалния ход според поговорката "Битият-бит... и оня до него... яка му душа!".
К - купон. Продукт от първа необходимост за сегашните времена, предназначен за консумативно и зрително засищане...
....
О - око - предназначено да бъде вадено от брат на брата. Обикновено състояние: мижи пред силните и не мига, когато прави пакост на слабите.
П - прасенце - явна съблазън от незаконен характер. Среща се явно по най-лошите боклуци и тайно по трапезите на най-доброто общество.
Р - рак - върви назад. Но за да върви назад едно нещо, не е необходимо да е рак. Може да започва и с друга буква.
С - съвест - нежелана гостенка из пазара и търговията.
Т - трамвай - братовчед на Ноевия ковчег, но претъпкан не с животни, а с човеци с животински обноски.
У - улица. По-преди служеше на нея обществото да изхвърля боклуци, сега служи уличните боклуци да се вземат от нея и да се турят по лични места из обществения живот...
Шествие на ученици по случай 24 май, София 1963 г.
Снимка: "Изгубената България"