В Деня на народните будители, да припомним на младите българи кои са те: това са книжовници, светци, мъченици и герои от славното ни минало, които трябва да служат за пример на поколенията. За голяма част от тях се знае малко, или почти нищо. Преди Освобождението на 1 ноември бил честван Св. Иван Рилски.

Първото официално честване на всички народни будители е през 1922 г., когато министърът на Народното Просвещение Стоян Омарчевски внася предложение за обявяване на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Във времето празникът претърпява много превратности: През есента на 1945 г. той буквално е изхвърлен от празничния календар, и отново възстановен чак през 1990-а, по почин на общонародното сдружение "Мати Болгария".

Още

Светослав Иванов представя новата си книга "Чудовища и будители"

Оказва се, че дори празниците, които трябва да обединяват нацията и да повдигат духа й, у нас често са минавали под "гилотината" на политическата ненавист. А още преди 11 века епископ Константин казва:

"Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души".

Знаем ли всичко за народните си будители? На колко българи е известно кой е авторът на текста и музиката на химна на народните будители? - А той е забележителна личност, за която музиковедите казват, че е "най-крупната фигура в българската музика и музикална култура в първите две десетилетия на ХХ век".

Добри Христов. На името му има кръстени училища, школи, конкурси, издигнати са паметници, но знаем ли повече от това за човека, който е направил толкова много за културата ни?

Роден е на 14 декември 1875 г. във Варна, в семейството на дребен занаятчия - кожухар, преселник от Казанлък, а майка му е от преселническо семейство от Ямболско.

Никой в семейството нямал музикална култура. Малкият Добри обаче пеел и баща му често го карал по вечерно време да "изкара" любимите му песни. По Коледа малкият Добри ходел да сурвака за здраве и берекет по къщите на съседите и със спестени пари си купил малка флейта. Тя му става неразделен другар и реликва до смъртта му. Научава нотите като се сприятелява с музиканти от Венния духов оркестър. От тях получава и първите партитури, които преписва с часове.

12-годишното момче било забелязано от съседи на семейството му - напредничавият гражданин Отон Иванов Хаджидинчов и съпругата му Елисавета. Двамата решили да подарят на Добри Христов цигулка. Тогава той бил на 12, но именно с подарената цигулка започнал да прави първите си опити за композиране.

Първият му учител по хармония е учителят и диригент на църковния хор Стоян Бешков. Като получавал напътствията му, Добри Христов продължил да се самообразова и по учебници на на Рихтер, Пьотър Чайковски, Антон Аренски и Йосеф Фьорстер.

През 90-те години създал двете хорови китки "Лиляна мома хубава" и "Пусти моми жеравненки", с които участвал в конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина. По неизвестни причини бил отхвърлен. Зад гърба му, обаче, застанала цялата варненска общественост. С доброволни дарения от хората Добри Христов бил изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там бил знаменитият композитор Антонин Дворжак.

Училището, на името на композитора във Варна

Музикална Прага живеела с музиката на Бедржих Сметана и на Дворжак. Последният станал идол на Добри Христов. Именно в Чехия нашенецът открил какво огромно значение има за народите самобитната национална култура, и като българин решил да посвети творчеството си на българския фолклор.

Животът на Добри Христов е уникален пример на отдаденост на изкуството и народа ни чрез него. Той е съосновател и диригент на музикалното дружество "Гусла" във Варна (1899 г.). След завръщането си от Прага работи като учител по музика - първо във Варна, после в София. През 1918 г. става директор на Държавното музикално училище (дн. НМУ "Л. Пипков") в София. Съосновател и диригент е на музикалното дружество "Родна песен" в София, диригент на хора при църквата "Св. Седмочисленици" (1913 г.) и на хора при храм-паметника "Св. Ал. Невски" (1935 г.).

Добри Христов, Снимка: ДА "Архиви"

От 1922 г. преподава теоретични дисциплини в ДМА (дн. НМА "проф. П. Владигеров") и е поддиректор на Народния театър. От 1926 г. е извънреден, а от 1930 г. - редовен професор в ДМА. През 1929 г. е избран за дописен член на БАН. От 20-те години на миналия век се насочва към образци от Родопския край, Софийско ("Слана падна, Гане", "Ерген дядо" и др.) и др., които хармонизира за смесен хор. Добри Христов има богато черковно-певческо творчество. Автор е на "Литургия на св. Йоан Златоуст" и "Общодостъпна за хорово пение литургия" (1934 г.). Светските му хорови песни и литургиите са утвърдени като класика и заемат централно място в репертоара на българските хорове.

Още

Еленската "Даскалоливница" - училище за будители

Песента "Родна песен нас навек ни свързва" пък се превръща в химн на българските хорове. С голяма популярност се ползват и соловите му песни, написани за певеца К. Михайлов-Стоян ("Девойче", "Вино пия", "Сивляна", "Леле боже", "Я разтуряй, Цвето моме" ). Създава над 600 детски училищни песни, публикувани в сборници.

Добри Христов пише и много оркестрови творби. Неговата дейност има основополагащо значение за музикалната педагогика и музикознание. Композиторът е автор на теоретичните трудове "Ритмичните основи на народната ни музика" и "Техническият строеж на българската народна музика", както и на много учебници, сборници и статии, които изиграват важна роля за изучаването на музиката в българското училище.

Добри Христов със семейството си /Снимка: ДА "Архиви"/

Умира в София на 23 януари 1941 г. на 65 години, като оставя незаменимо музикално наследство на нацията ни.

Бюст-паметникът на композитора пред Градската художествена галерия в София

ХИМН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ, текст и музика Добри Христов

О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена.
Припев:
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни (2)
Горди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот.
Припев:
Ботев, Левски - великани
с тях и сонм дейци безчет.
Със смъртта си по балкани
род прославиха със чест.
Нек пребъдат в слава и чест!

Още

"Антихрист" за Деня на будителите и в Нощта на театрите

Още

24 пловдивски читалища с общ концерт на Деня на будителите