Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Еленската "Даскалоливница" - училище за будители

НАЦИОНАЛНИТЕ СВЕТИНИ

Еленската "Даскалоливница" - училище за будители

Знаете ли, че от Търново и цяла България са ходели да учат в малкото балканско градче?

Снимка: tarnovo.info

Наскоро всички медии писаха за Празника на еленския бут. Хубаво, трябва да си пазим традициите и да ценим онова, с което сме по-различни и дори уникални в пъстрия земен свят. Но малцина знаят, че малкото балканско градче Елена има друга - по-голяма слава - тук, през далечната 1843 г. е създадено първото педагогическо училище в България, кръстено от Петко Р. Славейков "Даскалоливница" - сиреч, "училище, дето да лее даскали". А повечето от тия даскали, дето е "изляло" това училище през Възраждането, са първите будители на нацията.

Те са пръснали семената на Просвещението, науката, културата и националната идея по цялата наша земя, чиято територия някога е стигала чак до Охридското езеро.

Снимка: katrafilovatakushta.eu

"Даскалоливницата" възниква като модерно за времето си българско училище. Името, което му дава Славейков, има дълбок смисъл - това да е училище, което "лее" будители, както се леят свещи, които да светят в "тъмното" и да пръскат светлина! Светлината на Знанието.

Сниимка: news.elena.bg

Изглед към църквите "Св. Никола" и Успение на св. Богородица", откъм "Даскалоливницата"

Възникването на това училище именно в Елена, не е случайно. Здравият български дух, пазещ спомена за средновековното българско царство, както и стопанският напредък и благосъстояние на малкия балкански градец, са били благоприятстващ фактор за това. Не е без значение, че местните българи са имали връзки с манастирите в Света гора, и особено с "Хилендар", който тогава е бил населен с български монаси.

В Елена в края на 18-и век и началото на 19-и, живеят хора като даскал Ненчо и много други будни българи като Стоян Граматик, Дойно Граматик и неговият син Андрей /Дечо/ Робовски /др. Робов/. Възрожденският учител и обществен деец Юрдан Ненов - баща на писателя Петко Ю. Тодоров и на Мина, любимата на Яворов, споделя:

"Слушал съм между неволните вдовици и сиромахкини да казват: "Кърпата си от главата ще продам, само да ми се изучи детето."

И затова, още през 1817 г. еленчани събират средства, а през 1820-та откриват нарочно построена училищна сграда - килийно училище, което е голяма рядкост в тогавашна България. Борецът за църковна независимост и автор на "Мати Болгария" Неофит Бозвели възкликва:

"Елена - село велико, с две черкви и славяноболгарско добропорядъчно училище".

Старинна къща в Елена, част от Възрожденския комплекс

Още преди да е построено новото "школо", негов стълб става Андрей Робовски. Възпитаник на Христаки Павлович в Свищов, той обновява учебната програма и методите на преподаване, привличайки над 500 ученици от Елена и околните селища. Именно даскал Андрей започва преустройството на училището през 1834 г.

Снимка: katrafilovatakushta.eu

Амбициозната програма е разгърната от друг голям местен апостол на образователното дело - Иван Момчилов (1819 - 1869). Получил прекрасно образование при същия даскал Андрей в родната Елена, после в прочутото училище на Теофилос Каирис, той - по препоръка на великия си съгражданин Иларион Макариополски, отива да учи и в Русия.

Иван Момчилов е истински ерудит, преводач от няколко езика. Завръща се от Одеса със солидни знания и опит, и поставя началото на класното училище в Елена.

"От малките и по-слабо подготвените - споделят съвременниците му, Момчилов образува тъй нареченото взаимно училище, занятията в което повери на съгражданина си Юрдан Ненов отпърво, и после на Иван Поп-Стефанов. От по-възрастните пък образува подготвително училище, в което той сам работеше, надзиравайки и упътвайки от време на време другия си помощник във взаимното училище..."

Иван Момчилов въвежда светски и приложни предмети, здрава дисциплина, както и биенето на училищния звънец в училището. Сърцатият учител въвежда гимнастически упражнения, маршировка и т.н., с което си навлича подозренията на турците, че "подготвя четници"?!? Въпреки това, Иван Момчилов имал смелостта открито да заяви:

"Обичай Отечеството си и никога да не пожелаеш и предпочетеш друго отечество от своето!"

След като Момчилов, се отдава на писането на учебници и обикаля градове и села като апостол, негов наследник в Елена става Никола Михайловски - брат на Иларион Макариополски и баща на Стоян Михайловски. По много критерии за образование, може да се каже, че Еленската "Даскалоливница" е първата българска гимназия, дори може да бъде обявена за първия национален педагогически институт.

"Сертификат" за това е нямало как да получи, при положение че през 1843 г. не е имало българско министерство на просветата, нито независима българска църква.

Но и без такъв "сертификат", славата и авторитетът на това модерно за времето си светско образователно средище, привлича към Елена млади българи от близки и далечни краища.

Иван Момчилов

Сред тях са Петко Р. Славейков и Стоян Михайловски - авторът на националния химн "Върви, народе възродени!", Никола Козлев - автор на популярната някога поема за хайдут Сидер, Драган Цанков - общественик, политик, министър-председател на Княжество България, д-р Иван Касабов - лидерът на Тайния Български централен революционен комитет, Никола Живков - просветен деец и приятел на Христо Ботев, опълченец и автор на текста на първия ни държавен химн "Шуми Марица", неговият брат Георги Живков - революционер, политик, министър, председател на Народното събрание, Иван Кършовски - известен революционер, приятел на Васил Левски, Сава Катрафилов - учител, свещеник и участник в Ботевата чета, Стефан Бобчев - известен учен и общественик, и мн. други възрожденски будители и борци за национална независимост.

За кратко ученици в "Даскалоливницата" са и Добри Войников и Добри Чинтулов.

Снимка: oblastvt.com

Всички тези хора пренасят факела на знанието и българската национална идея, където и да са ги отвеждали житейските им пътеки. Будителското им дело стига до всяко кътче на родината, и чак до българите във Влашко и Цариград. 

Сградата на "Даскалоливницата" се намира в старата част на гр. Елена, в близост до църквите "Свети Никола" и "Успение на Пресвета Богородица", и всъщност заедно с Камбуровия хан и Часовниковата кула, образуват цял един комплекс от знакови сгради. "Даскалоливницата" е на два етажа и е изградена от камък и дърво. На първия етаж има три големи помещения, които някога са служели за дюкяни, а на втория са се провеждали учебните занятия - три класни стаи, стая за учителя и стая за учебни принадлежности.

Днес "Даскалоливницата" е музей и паметник на културата с национално значение. Тук е уредена музейната експозиция "Елена през епохата на Възраждането", където в снимки и документи се проследява историята на града от неговото възникване до Руско-турската война /1877 - 1878 г./.

Стихове на Славейков, ни връщат към онези славни дни, когато възниква "Даскалоливницата" - като училище, призвано "да лее" даскали:

"Оставай сбогом Търново.
Оставями те изново,
за миличка наука
днес тръгваме оттука.
Ти мен си, Търнов, много мил,
защото у теб съм се родил...
За тебе сълзи проливам
и към Елена отивам".

Еми МАРИЯНСКА

1/1

Снимка: tarnovo.info

Снимка: oblastvt.com

Сниимка: news.elena.bg

Снимка: katrafilovatakushta.eu

Снимка: katrafilovatakushta.eu

Иван Момчилов

Изглед към църквите "Св. Никола" и Успение на св. Богородица", откъм "Даскалоливницата"

Старинна къща в Елена, част от Възрожденския комплекс

Календар

Препоръчваме ви

Впечатляващи йога - пози, с които Хейди Уилямс преодолява психическа травма

След брутално нападение тя страда от стресово разстройство, депресия, прави и опит за самоубийство.

Фотограф осъществява мечтите на тежко болни деца

Шон ван Дел ги кара никога да не губят надежда, че чудото ще се случи

Създадоха шрифтове за компютър от почерците на Кърт Кобейн, Джон Ленън и Дейвид Боуи

Арт проектът Songwriters Fonts предлага на феновете да ги "изтеглят" абсолютно безплатно.

Вижте до болка празните домове на японските минималисти

Половината от травмите, които хората получават, когато земята се разтресе, са от падащи предмети.

Можете ли да обичате като слон?

Тези прекрасни фотографии на Волф Адемайт, са посветени на това, как се любят слоновете

Човекът, който засне очите на страданието в Аушвиц

След войната, Вилхелм Брас няма сили да хване камера в ръцете си