ГЕРГЬОВДЕН
6 май: Живите идват да изпълнят завета на загиналите
"Свободата на нашия народ бе извоювана с кръвни и скъпи жертви, за обединението си ние водихме тежки и съдбоносни войни, за бъдещето си ние сме готови да дадем и живота си. Корав във всекидневния си живот, трудолюбив и постоянен, във време на война, българският народ е проявявал нечувана храброст", пише Владимир Верилов през 1943 г.
Редактор : / 6265 Прочита 18 Коментара
Генералитетът, Царят, правителство, депутати и други в очакване на преминаването на войските за парада на Гергьовден, София, 30-те години на ХХ век.
Снимка: "Изгубената България"
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
"Свобода или смърт!" Какво нещо е смъртта за храбрия войник? Това значи да остане жив навеки в историята на своя народ и името му да се поменува, а делата му да служат за пример на поколенията. Ненапразно великият революционер Ботев е казал:
"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира, него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят."
От древни времена християните почитат Свети великомъченик Георги Кападокийски на само като покровител на скотовъдството, но и на войската.
Пехотата в атака, 1912 г.
Снимка: "Изгубената България"
Още от XVII век в редица европейски страни образът на победоносния светец-воин се появява върху бойни знамена и военни отличия за проявена храброст. Първото наше знаме с изображение на светеца е принадлежало на българските доброволци, сражавали се на страната на руската армия през Кримската война. Днес то се пази в Ермитажа в Санкт Петербург.
С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст" по подобие на руския "Свети Георги".
С първия роден орден се удостояват проявилите мъжество и героизъм само на бойното поле, той не може да бъде получен в мирно време.
1913 г. На превзетите позиции край Одрин.
Снимка: "Изгубената България"
Още на 9 януари същата година с указ №5 се постановява честване на празник на ордена. Определена е датата 23 април - денят на Свети Георги Победоносец (от 1916 г. поради промяната в календара, денят на светеца започва да се отбелязва на 6 май).
Така Гергьовден става Ден на храбростта. Започва да се чества тържествено, но предимно в гарнизоните и поделенията. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на празненствата.
Съществувал е и Ден на победите, т.нар. малък Гергьовден - 27 ноември, денят на победата на българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г. Подписаният през 1919 г. точно на тази дата позорен Ньойски договор обаче го обезмисля като ден на тържество. Двата празника се обединяват в един през 20-те години.
Започват да се правят големите гергьовденски паради, като най-впечатляващ е този в столицата - на него винаги присъстват царят, висшите офицери, кавалерите на ордена "За храброст", военните аташета, акредитирани у нас, хиляди обикновени граждани.
От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. Полувековната традиция на гергьовденските паради е отменена на 2 май 1947 г. с постановление на Министерския съвет. За празник на войската е определен 9 септември, а няколко години по-късно - 23 септември, в чест на Септемврийското въстание.
На 27 януари 1993 г., отново с постановление на кабинета, 6 май е възстановен в календара като Ден на храбростта и празник на българската армия.
1913 г. Българската пехота преди атака в близост до Одрин.
Снимка: "Изгубената България"
Българската пехота прекосява река Брегалница, лятото на 1913 г.
Снимка: "Изгубената България"
Денят на българската храброст през погледа на Владимир Верилов през 1943 г.:
"Една от най-висшите добродетели е храбростта - храбростта, проявена на бойното поле!
И затова героите, които падат в полето на честта, остават да живеят вечно в мисълта на народа. Те стават светци и тяхното име се носи от уста на уста, като скъпа легенда. Българският народ е проявил най-светла храброст през време на войните, които е водил за своето обединение.
Българската пехота в атака край Люле Бургас, 1912 г.
Снимка: "Изгубената България"
Простите селяни и скромните граждани се превръщаха в герои, които умираха без страх за величието на Родината. Българските войскари прекосиха надлъж и нашир Балканския полуостров и прославиха българското име по цял свят. Храбростта за нашия народ е най-висока добродетел, затова и героите са облечени в одеждите на прославени борци за свободата и безсмъртието на Родината.
Гергьовден - това е денят на българската храброст. На този ден се празнува вековечната воля на българския народ да живее и се бори за своето свободно съществувание.
Свободата на нашия народ бе извоювана с кръвни и скъпи жертви; за обединението си ние водихме тежки и съдбоносни войни; за бъдещето си ние сме готови да дадем и живота си. Корав във всекидневния си живот, трудолюбив и постоянен, във време на война, българският народ е проявявал нечувана храброст.
Всяка година на Гергьовден ние честваме тая храброст, и всяка година с това даваме израз на огнената си воля да продължим и да увековечим делото на безсмъртните, даже и с най-голямата жертва, която може да даде човекът за своето Отечество - живота си!"
***
Особено паметен е парадът на 6 май 1937 г., когато при изключително тържественост цар Борис III връчва новите бойни знамена на софийските полкове.
Под звуците на "Шуми Марица" старите знамена-светини, обгорени и прокъсани от стотици куршуми, обикалят в прощално шествие потъналия в хора и зеленина площад пред Двореца, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Новите са осветени от Софийския митрополит Стефан, след което царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с изображение на вензела си. Лично той връчва бойното знаме на всеки командир на полк.
Тържественият парад е предвождан от кавалерите на ордена "За храброст".
Списание "Сердика" описва впечатляващия празник:
"Всяка година на Гергьовден - денят на храбростта - българската войска гордо развява своите бойни знамена, за да отдаде почит към падналите за Родината, да възвеличи подвига на живите, да изрази верността си към своя Цар и да припомни на гражданина дълга му към България. Тази година празникът на българската храброст бе още по-тържествено отпразнуван, защото, осветени от благословията на родната църква и предадени от ръката на Царя, войската ни получи тоя ден нови бойни знамена - залог на нейната непобедима мощ в бъдеще.
В навечерието на големия празник, столицата е в трескаво напрежение. Къщите, улиците и площадите са украсени с народния трицвет и тънат в зеленина и цветни гирлянди. Кръстният знак на Ордена за храброст, поставен на видни места из града, припомня за горди подвизи на българския дух.
Свечерява се. Тих дъжд ръми. Столичани - хилядно множество - заливат улиците около площад "Александър I". Стройните редици на младите воини изпълват площада и будят възторг и надежда. Заря с церемонии. Пристига Негово Величество Царят, придружен от княз Кирил, Савойската принцеса Мария, княгиня Евдокия и цялата военна и цивилна свита. Тук са министрите, начело с министър-председателя г-н д-р Георги Кьосеиванов, тук е кметът г-н инж. Иван Иванов, помощник- кметовете, висшите военни и хиляден народ.
Почит към знамената - бойни светини. Върховният вожд поздравлява войските. Заупокойка. Проверка на частите. Редят се имената на загинали Софийци (бел. ред. - воини от Софийските полкове). Множеството, Царят, войската - всички на колене се прекланят пред саможертвата на тия, които истински са обичали Родината: "Покойници, вий в други полк минахте"... Възвишени моменти на безкрайна благодарност към героите-светци. Военният министър говори. Слова на скръб, гордост, надежда.
Парадът преминава по бул. „Цар Освободител“, 1937 г.
Снимка: "Изгубената България"
Но живите идват да изпълнят завета на загиналите. Стихийно "Ура!". "Шуми Марица" и "Химнът на Царя" проехтяват тържествено.
Разноцветни ракети озаряват небето на българската столица. Мощни прожектори чертаят по небосклона символа на беззаветната любов към Родината - кръстът за храброст. Вензелите на Царя и Царицата, в обилна светлина, господстват над гледката.
Гергьовден. Слънцето обилно залива с лъчи хубавата столица.
От ранно утро градът е в пълно оживление. Тръбят тръби, бият барабани, победни маршове се извиват. Днес е велик ден за родната войска - тя чества славните победи на българския народ.
Площадът "Александър Невски" е изпълнен с войска. Този път той се оказа малък за стройните редици на Софийци.
Повечето от войсковите части заеха изходно положение по Цариградското шосе. Очерта се дълга колона, чийто външен вид наистина е великолепен: дълга стройна колона воини в красива форма, стегнати и мощни, с весел и приятен израз на лицето, като всеки от тях чувствува, че към него са обърнати хиляди погледи - погледите на цял народ, който с вълнение очаква да види своята войска такава, каквато той наистина заслужава, след толкова усилия и толкова много жертви.
Цялата столица е на крак. От четвъртия километър до Лъвовия мост в шпалир се люшка хиляден народ.
Марширува българската войска. Стройни колони на младост и буйна мощ. Колони на народна надежда. Устремът на вихрени конници, желязната стъпка на пехотинците, тътнежът на оръдията. А в небето пеят моторите на стоманени птици.
Но най-възвишен, най-тържествен бе моментът, когато под звука на тръбите се зададе, на път за Царския дворец, колоната на старите бойни знамена, носени от калени в стотици боеве юнаци.
От гънките на тия горди знамена цялото гражданство бе облъхнато от величието на бойните подвизи и един луд възторг и нестихващо "Ура!" се понесе из гърдите на това море от хора, повечето от които са целували диплите на тия знамена със сладката надежда да сложат кости под тях за величието на Родината.
Празникът на храбростта е празник на българския дух. Столицата на България отдаде своя възторг на храбрата ни и доблестна войска, защото тя го заслужи."
Одрин, български войник дава вода на ранен турски войник, 1912 г.
Снимка: "Изгубената България"
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}