Сграда на контрасти. Със следи от социализма и от Прехода. Паметник, който от свещен се превръща в отричан и противоречив. Място с потенциал да провокира хората да си задават въпроси и на което ще има нов живот.

Това представлява паметникът на Бузлуджа в представите на арх. Дора Иванова, основател на фондация "Проект Бузлуджа" и двигател на инициативата за запазване на монумента, построен преди 40 години в Стара планина.

Срещнахме се с нея, за да разберем каква е визията й за бъдещето на паметника и района около него, които по нейните думи привличат хиляди българи и чужденци през цялата година, независимо от атмосферните условия и въпреки липсата на каквото и да е - обозначения, тоалетна, достъп до сградата.

"И всички, които стигат до там, искат да влязат в сградата", споделя арх. Иванова, като цитира проучване, направено от нейния екип.

Държи на определението "запазване", а не "възстановяване", защото според нея паметникът трябва да се запази такъв, какъвто е в момента, с всички символи, останали по него, а бъдещите поколения да решават, дали е правилно да бъде възстановен във вида си от 1981 г. А сградата да стане използваема.

Арх. Дора Иванова (Снимка: Фондация "Проект Бузлуджа")

Как се ражда "Проект Бузлуджа" и какво е свършено до момента

Интересът на арх. Дора Иванова към монумента на историческия връх е документиран в дипломната й работа, с която тя завършва висшето си образование по архитектура в Берлин, Германия. В нея е разписан проектът "Бузлуджа-паметта на времето", а след дипломирането си младата архитектка започва да организира дискусии с различни участници, за да разбере как е възможно паметникът да бъде оставен да се руши.

Основава фондация "Проект Бузлуджа". След това насочва погледа си към чужбина и номинира сградата за един от седемте най-застрашени културни обекта в Европа, в инициатива на организацията Европа Ностра.

"Това беше първото европейско признание и доклад, че са нужни спешни мерки за сградата", казва арх. Иванова.

През 2019 г. фондацията, заедно с Икомос Германия - международна професионална организация за опазване на паметниците на културата, кандидатстват за финансиране от американската фондация "Гети" и им се отпускат 185 хиляди долара.

"Започнахме с проучване на сградата, което означава старт от нулата, тъй като нищо не се знаеше за нея, нямахме представа дори какво има в мазето. Заснехме сградата, създадохме 3D модел, заради сложната й форма. След това беше направено обследване на конструкцията и установихме, че тя е в задоволително състояние", разказва арх. Дора Иванова.

Следва реставрационно проучване на всички повърхности, което показало, че в паметника няма просто мрамор и мозайки, а стотици материали, които са интересни и типични за периода. Голяма част от тях са запазени по подове, стени и тавани. А техническите проучвания на водоснабдяване, електрическа система и вентилация установили, че в голяма степен тези системи са съсипани или откраднати, и са неизползваеми. Не на последно място сградата е оценена и от историческа гледна точка.

Реставрационни и консервационни дейности на мозайките в сградата (Снимка: Фондация "Проект Бузлуджа")

По проекта се работи с няколко университети от различни държави: българските Университет по архитектура, строителство и геодезия и Националната художествена академия, Академията по изкуствата в Берн, Техническият университет в Мюнхен и неправителствена организация в Атина.

"Сградата има световно значение, а не е просто паметник от местно или национално значение. В ръцете на българската държава е да реши, дали това ще се случи, защото има процедура", споделя арх. Иванова.

Работата продължава

През лятото на 2020 г. екипът на проекта успява да се погрижи за спасяването на част от близо 1000 квадратни метра мозайки по стените на паметника "Бузлуджа", които го правят една от най-големите мозаечни творби в Европа. Изграден е навес над вътрешните мозайки, а самите мозайки са стабилизирани, за да не се отлепват под въздействието на водата и снега през зимата. "Целта сега е да направим същото за външния кръг мозайки, тъй като водата продължава да прониква там. За него са нужни около 64 хиляди лева, които събираме с кампания, и се надяваме през следващите месеци да имаме парите", казва арх. Иванова. И пояснява, че за да се направи нов покрив, тъй като някогашният меден покрив от 2500 квадратни метра е откраднат, ще минат година или две, а дотогава мозайките няма да ги има.

Обследване на сградата на паметника Бузлуджа (Снимка: Фондация "Проект Бузлуджа")

След като бъде обезопасена сградата и се осигури достъп за туристи, тя трябва да стане функционираща, с вентилация, отопление, акустика, осветление и всички нужни системи, за да бъде място за събития.

"Място, което да има нов живот, изходна точка за опознаване на природата, място за преосмисляне чрез модерно изкуство", смята арх. Дора Иванова.

И не само това - разработва се концепция за включване на паметника в културна дестинация, заедно с намиращите се близо тракийски гробници, природни забележителности и етнографския комплекс "Етъра".

"Никога не сме виждали паметник да си има цяла планина!"

Това възкликват чуждестранните експерти, когато идват в България в началото на проекта. А арх. Иванова припомня, че в общия случай един паметник се строи на площад и около него може да се сложи ограда. В този случай оградата е Стара планина.

Според нея от архитектурна гледна точка мястото е нетрадиционно, тъй като е изключително трудно да се построи мемориал на толкова недружелюбно откъм атмосферни условия и труднодостъпно място.

Истории от "Бузлуджа"

Екипът на проекта се захваща и с кампания, в която хора разказват свои преживявания, свързани с паметника. Участвали в изграждането му и станали свидетели на разграбването му.

Сред тях е един от генералите от Строителни войски, които са полагали основите на монумента. Той си спомня колко килограма бетон и стомана са положени, колко души на кой ден какво са направили.

"Разказваше за войниците като за собствени деца - как ги е мотивирал, как ги е пращал в отпуск, за да се видят с роднините си. Колко ентусиазъм е имало на тази работна площадка - млади хора, които са усещали, че правят нещо, което не е правено до момента. Огромно предизвикателство, но значимо за държавата, не за партията. Създавали са нещо историческо. Въпреки ужасните условия - вятър, сняг. Качвали са се с танкове. Как са налепили 2 милиона и половина камъчета в мозайките. Впечатляваща организация и много желание от страна на хората, които са го правили", вълнува се арх. Дора Иванова, докато преразказва това.

Панорамен изглед към паметника (Снимка: Емил Илиев)

Стигаме и до другия период - разграбването. Около 2500 квадрата медна ламарина, дебела, е открадната за кратък период, съвсем организирано. От хора, които в рамките на ден са успели да изкарат пари, колкото за няколко заплати. И това е основната причина за състоянието на паметника днес, според Иванова. За нея е необяснимо колко труд е вложен в рушенето на паметника.

"Една история, която ни разказа един от полицаите, които са били на смяна при промяната на режима. Първата промяна е махането на образа на Тодор Живков. Организирана група, изпратена от новата власт, отива и сваля мозайката с образа на Живков. Слагат бяло платно там и тогава паметникът още е функционирал, а екскурзоводите не са били инструктирани какво да разказват за бялото платно", споделя Дора Иванова.

Част от историята на монумента са и надписите над входа, появили се в различни времена: Forget your past! Never forget your past! (бел. ред. Забрави миналото си! Никога не забравай миналото си!)

В най-близко бъдеще

Екипът на проекта е обнадежден, че скоро сградата може да се отвори за посетители и да заработи като туристически обект. Разбира се, след обезопасяването й. Арх. Дора Иванова не се ангажира с конкретен срок, тъй като това е процес, в който участват много страни. Паметникът е собственост на областната администрация Стара Загора.

В момента се правят изчисления колко ще струва поддръжката на сградата, след като бъде направен и покривът. Следващата стъпка ще е подготовката на бизнес план как този паметник да се самоиздържа, за да не тежи на държавата.

"Когато стане функционираща сграда, паметникът "Бузлуджа" трябва да предлага различни преживявания и да привлича многократно хората, както и да създава нови възможности за развитие на целия регион", обобщава арх. Иванова.

А за края на юли от фондация "Проект Бузлуджа" планират специално събитие, с което да привлекат поддръжници на идеята за опазване на паметника и превръщането му в място с нов живот. Тридневният фестивал ще бъде изпълнен с музика, игри, танци и много изненади, а средствата от него ще бъдат използвани за изграждане на защитен навес над външните мозайки в сградата.

Подробности за събитието можете да видите тук.

Интервю на Елена БЕЙКОВА

Още

Вижте как протича стабилизирането на мозайките на паметника "Бузлуджа"

Още

Оле Фрам от артистичния колектив LIGNA: Бузлуджа поставя под съмнение нашето настояще

Още

Уязвимите мозайки на Бузлуджа ще бъдат стабилизирани с 60 000 долара

Още

Пърформънс с номинация за ИКАР превръща Бузлуджа в театрална сцена