Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

В деня на изборите: Хаде, Пижо, пийни си рахат винцето, па после ще си пуснеш бюлетината

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

В деня на изборите: Хаде, Пижо, пийни си рахат винцето, па после ще си пуснеш бюлетината

Държавната власт, изборните комедии и куриозни изборни случки от миналото

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

Днес отново сме призовани да гласуваме отговорно за парламент. А щенията, борбите, чувствата и крайностите в политическия ни живот не са от днес и от вчера, а се коренят дълбоко в народопсихологията на българина. Затова ви предлагаме текстове от вестниците "Мир" и "Щурец" от далечните 1930 г. и 1940 г., онагледени с не по-малко красноречиви карикатури.

"В деня на изборите. Агитатора: - Хаде, Пижо, пийни си рахат винцето, па после ще си пуснеш бюлетината. Пижо: - Макье, я знам, не съм вчерашен. Сега че я скрием у пазвата, па довечера, ка си пойдем за село, я че я пущим из патьо." (Карикатура на Чудомир от в. "Барабан", 1911 г.)

Още

Политически плаж - не се знае кому ще заздрави организма, кому ще олющи кожата

Политически плаж - не се знае кому ще заздрави организма, кому ще олющи кожата

Може би не всякога и не навсякъде изборите да са представлявали тази комедия, която те днес представляват. Понякога те наистина може да са бивали и да бъдат годно средство за един подбор на хора.

У нас обаче, както и в почти всички европейски държави, от като изборите са се обърнали на състезания между многобройни партии, те са се превърнали на една комедия и то такава от твърде долно естество.

Да се избира, значи да се предпочете, при пълното и ясно съзнание за грамадното неравенство между отделните хора, най-съвършения измежду малцината много по-съвършени от тези, които избират.

Самото съзнание, че избраникът е много по-съвършен и стои много по-високо от грамадното мнозинство, което го избира, не е достатъчно.

Нужно е това съзнание да се крепи не на някаква заблуда, а на добро познаване истинските качества и добродетели на избираемия, съзнание, образувано при пълна свобода у избирателя, за да бъде избора един действителен подбор на съвършенство.

"В нашите води. - И тия мини като ония - сума кандидатски гемии ще има да потънат на дъното..." (Карикатура на Райко Алексиев от в. "Мир", 1939 г.)

Още

Радост, молби и уплаха! С ясния изборен ден колко мераци умряха!

Радост, молби и уплаха! С ясния изборен ден колко мераци умряха!

Тези обаче междупартийни състезания, които сега не само у нас, а почти по целия свят, се наричат избори, са само една улична комедия, която може би прекрасно служи за задоволяване на силно развития у тълпите вкус към състезания, но в никой случай не и за подбор на държавни ръководители.

И наистина, поставени да избират не измежду няколко отделни лица, добродетелите, достойнствата и превъзходството на които са безспорни и добре изестни на избирателя, а измежду алчни и безскрупулни банди, наречени партии, познати добре само по своите пакости и злосторства, представлявани от цели поменици на хора непознати почти никому или пък известни, но само по своите пороци и недостатъци, избирателите се виждат принудени не да подават своя глас свободно за най-достойния, по тяхното разбиране, а да предпочетат само от многото разнообразни и разнородни злини тази, която им изглежда на пръв поглед по-малка.

Още

Извинително е за водачите да грешат, но съзнателно да се пакости е престъпно и не се прощава

Извинително е за водачите да грешат, но съзнателно да се пакости е престъпно и не се прощава

Естествено е, че това няма нищо общо със свободния и непринуден избор, който в основата си е едно признание за по-голямото съвършенство на избирания.

Безличният партиен избор е едно морално насилие, към което у нас се прибавя и чисто материалната принуда, изразена в наказания за тези, които се отказват да участвуват в изборната комедия. (През 1919 г. в България е приет закон, постановяващ задължително гласуване. На негласувалите без уважителна причина, се налага глоба - бел.ред.).

По този начин, доброволните, поне наглед другаде, изборни състезания, у нас се обръщат в една принуда, не твърде много различна от насилието, с което известни герои по кръстопътищата принуждават своите жертви да "избират" между кесията и живота си.

Да се твърди, че изборите при тези условия изразявали "народната воля", даже ако се допуснеше, че тази воля може по някакъв начин да бъде изразена, е най-голямата обида, каквато би могло да се нанесе на един народ.

"Прясна стока. - Яйца не се прислушват, ами се гледат на лампа, господине. - Нищо. Тия трябва да се прислушват да не би пилетата да запеят на друг глас като усетят топлото." (Карикатура на Райко Алексиев от в. "Мир", 1940 г.)

Още

Изборен куклен театър: Глас народен, глас Божи

Изборен куклен театър: Глас народен, глас Божи

То е все едно да се каже на ограбения в гората, че той доброволно и от все сърци е подарил ограбеното.

Едва ли има нещо по-опасно за живота на държавата, от това да се постави нейното управление в зависимост от изхода на една такава комедия.

Грамадното мнозинство от избирателите, безразлично дали гласуват за "опозицията" или "управляющата", всъщност подават гласа си не за някоя от тия партийки, а за по-малкото зло.

Ето това е истинският смисъл на изборната комедия, а тоя смисъл показва само това, колко вредни са тези партийни състезания за спокойния живот на държавата и колко опасно е да се внушава, че държавната власт се намира или трябва да се намира в зависимост от техния изход.

Д. Д. Съсълов,
в. "Мир", ноември 1930 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Куриозни изборни случки от миналото

"Нещо ми се възпротиви"

Още

Местният вот преди и сега: Всички сеят, без да месят!

Местният вот преди и сега: Всички сеят, без да месят!

Вестник "Чепино", изразител на общественото мнение в чепинския край, във връзка с изборните настроения, ни дава един портрет на кмет - изборджия от времето преди 30 години (около 1910 г. - бел.ред.), когато партийните вероизповедания бяха над всякакви други нравствени и морални убеждения.

Казвал се Али Гуджов и кметувал в с. Корово, когато неговата партия идвала на власт.

Гуджо, както го наричали селяните, бил толкоз предан на партията, че не могъл и за миг да допусне изборите да не бъдат спечелени от властта. И затова, въпреки че в ония време на гласуването е било право, а не задължение, всякога успявал да закара пред изборната урна всички гласоподаватели без изключение.

Още

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

При един избор обаче, двама избиратели не се явили да гласуват.

- Къде са тия бе, Гуджо? - запитал го председателят на бюрото, когато изборът бил привършен.

- В отлъчка, г-н председателю. Извинявай, че не можах да ги докарам... Единият лежи вкъщи, защото нещо ми се възпротиви, а другият о̀време хвана балкана.

"Политически плаж. Слънце е, ще изгрее, ще прижури, всички го чакат, но не се знае, кому ще заздрави организма и кому ще олющи кожата." (Карикатура на Райко Алексиев, в. "Щурец", 1936 г.)

Ръкавелът

Още

Власт и мъст в минало несвършено време

Власт и мъст в минало несвършено време

Настроени на изборни възпоменания, в паметта ни изникват други образи, без които един бъдещ пантеон на незнайния изборджия не би могъл да се състави.

При едни избори за народни представители, за председател на изборното бюро в един малък градец, бил назначен най-видният местен партизанин (партиец - бел.ред.) на управляващата партия - човек тежък и нещо като интелигенция. Бръснел се всяка събота и носел в тържествени случаи редингот и ръкавели.

И затова и в деня на избора се явил в бюрото в това одеяние, украсено с подвижните колосани ръкавели, които поддържал със свити кутрета, за да не изпаднат от ръкавите.

Изборът минал. Гласуването било привършено и кутията с бюлетините, придружена от застъпниците на опозиционните партии, била отнесена в общината, за да се преброят бюлетините.

"Байчо по голямата политика. – Слушай мене, интелигенцио: дваж мери – веднъж режи!" (Карикатура на Райко Алексиев, в. "Мир", 1940 г.)

Още

Диоген от Дивотино: Хора много! Човеко го не видим!

Диоген от Дивотино: Хора много! Човеко го не видим!

Като я отворили обаче, вътре в нея, върху една купчинка от пликчета с правителствени бюлетини, влезли в урната "масово", намерили единия от белите колосани ръкавели на председателя на бюрото.

Изпълнителният партиен деец, в желанието си да осигури на всяка цена правителствената победа, като носел урната с бюлетините, открехнал капака, една от пантите на който била предварително разслабена, и пъхнал в тъмнината на мрачната провинциална улица цяла шепа бюлетини в урната. При бързината на тази акция, за беля, ръкавелът се изхлузил и останал в кутията.

Какво мислите било последствието от всичко това?

След няколко дни ревностният изборен деятел получил от централното бюро на партията благодарност за изборния успех. И... една нова риза с пришити за ръкавите ръкавели, придружени с бележка:

"За в случай на нови избори".

“Темно, темно, като в катраница... Диоген от древността: – Хора ли търсиш, колега? Диоген от Дивотино: – Хора много! Човеко го не видим!“ (Карикатура на Райко Алексиев, в. “Щурец“, 1936 г.)

Изобретение

Още

Тържеството на политическата посредственост

Тържеството на политическата посредственост

Следният случай обаче, блести над другите по своята изобретателност, при която не може да става дума нито за терор, нито за фалшификации и може да бъде наречен само като вдъхновено усилие за осигуряване народния глас от всякакви странични влияния.

Героят на този изборен случай бил един селски секретар-бирник.

Като наближили изборите, напълнил чекмеджето си този селски чинител, с актове по горските работи, по акциза, по какво ли не. Избирател не останал без акт - нещо съвсем възможно, ако властта рече да приложи в кое да е нашенско село строгостта на законите в пълната ѝ сила.

И като дошъл изборният ден, отишъл бирникът рано-рано в училището, където ставало гласуване, взел от председателя на бюрото пликче, влязъл в тъмната стаичка, след малко се подал, скъсал пликчето, защото "лепилото му не било добро", хвърлил парчетата на пода и поискал ново пликче. Дали му. Пак влязъл в стаичката, после излязъл, гласувал и отишъл на двора, та се залостил пред самия вход на училището.

“Да, господа, напред, направо към целта, по-най-късия път, смело!...“ (Карикатура на Димитър Панчев, в. “Смях и сълзи“, 1898 г.)

Още

Бунтарство и политика: Туй, що, глупци, вий не знайте...

Бунтарство и политика: Туй, що, глупци, вий не знайте...

Извадил от джоба едно формено празно пликче, пъхнал в него правителствена бюлетина и го ръгнал в ръцете на първия избирател, който дошъл, с думите:

- Ще гласуваш с това. А онова пликче, гдето ще вземеш, ще ми го донесеш, чу ли? Ама пак влизай за лице в тъмната стаичка. Ако донесеш пликче - актът ти ще се скъса. Не донесеш ли - мисли му!

И веригата се заточила. Носи му един, който излиза, празно пликче, пълни пликчето той с бюлетина, залепва го, дава го на нов, за да гласува, получава от него след това празно пликче, пълни го... и тъй нататък, докато се изредили всички. И вечерта опозицията имала само един глас: на даскала - председател на бюрото. Застъпниците, които били при изборното бюро, също били вкачени в гласоподавателната верига, защото и тримата имали по два-три акта в чекмеджето на бирника.

Още

Атанас Буров: Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре

Атанас Буров: Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре

Но отгде се е сдобил с първото излишно пликче, нали го скъсал, че лепилото му...

Скъсал... но един друг плик със същия цвят като изборните, с който се сдобил предварително от града, а това що взел най-напред от бюрото, запазил за начална брънка на изборното си изобретение.

Такива изборни случки ставаха... разбира се, в миналото.

В. "Щурец", февруари 1940 г.

“– Я виж как върви по въжето. Това е голямо изкуство. – Никакво изкуство не е. И тебе да дадат онзи прът в ръцете и ти ще можеш да ходиш по въжето.“ (Карикатура на Чарни (Георги Мишев), в. “Стар барабан“, 1909 г.)

Още

Друсайте, друсайте, като изпусна паницата, ще има да ви текат лигите в опозиция...

Друсайте, друсайте, като изпусна паницата, ще има да ви текат лигите в опозиция...

Още

Унизеният човек у българина негодува, роптае. И затова търси Бога, дири човека – дори и в звяра

Унизеният човек у българина негодува, роптае. И затова търси Бога, дири човека – дори и в звяра

Още

Държавният мъж - философ, идеалист, борец или мъченик?

Държавният мъж - философ, идеалист, борец или мъченик?

Още

В Парламента: Ако и след толкова ашладисване не даде по-добър плод, язък за тревогите!

В Парламента: Ако и след толкова ашладисване не даде по-добър плод, язък за тревогите!

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Кой не познава очарованието на Бъдната вечер? (галерия)

Коледа! Това не са само три празнични дни, през които повече се похапва, по-дълго се поспива, или пък безгрижно се веселим. Не, Коледа е празник на душата, празник на мечтаните желания, на изненадите!

Александър Божинов - духовитият шегобиец и майстор на психологични сентенции

"Бащата на българската карикатура" в спомени на съвременници. На 30 септември се навършват 55 години от кончината му

София - улици, хора, места и потайни кътчета, които вече не съществуват

Черно-бяла разходка из столицата ни през 1878 г. и 58 години по-късно - през 1936 г.

Съединението - един голям подвиг в една нощ, постигнат с кръвта на народа

Честваме 138 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

Прощалният парад на Цар Борис III

Съмненията за причините, довели до внезапната кончина на 49-годишния български владетел, остават и до днес