МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
В деня на изборите: Хаде, Пижо, пийни си рахат винцето, па после ще си пуснеш бюлетината
Държавната власт, изборните комедии и куриозни изборни случки от миналото
Редактор : / 4209 Прочита 0 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
Днес отново сме призовани да гласуваме отговорно за парламент. А щенията, борбите, чувствата и крайностите в политическия ни живот не са от днес и от вчера, а се коренят дълбоко в народопсихологията на българина. Затова ви предлагаме текстове от вестниците "Мир" и "Щурец" от далечните 1930 г. и 1940 г., онагледени с не по-малко красноречиви карикатури.
Може би не всякога и не навсякъде изборите да са представлявали тази комедия, която те днес представляват. Понякога те наистина може да са бивали и да бъдат годно средство за един подбор на хора.
У нас обаче, както и в почти всички европейски държави, от като изборите са се обърнали на състезания между многобройни партии, те са се превърнали на една комедия и то такава от твърде долно естество.
Да се избира, значи да се предпочете, при пълното и ясно съзнание за грамадното неравенство между отделните хора, най-съвършения измежду малцината много по-съвършени от тези, които избират.
Самото съзнание, че избраникът е много по-съвършен и стои много по-високо от грамадното мнозинство, което го избира, не е достатъчно.
Нужно е това съзнание да се крепи не на някаква заблуда, а на добро познаване истинските качества и добродетели на избираемия, съзнание, образувано при пълна свобода у избирателя, за да бъде избора един действителен подбор на съвършенство.
Тези обаче междупартийни състезания, които сега не само у нас, а почти по целия свят, се наричат избори, са само една улична комедия, която може би прекрасно служи за задоволяване на силно развития у тълпите вкус към състезания, но в никой случай не и за подбор на държавни ръководители.
И наистина, поставени да избират не измежду няколко отделни лица, добродетелите, достойнствата и превъзходството на които са безспорни и добре изестни на избирателя, а измежду алчни и безскрупулни банди, наречени партии, познати добре само по своите пакости и злосторства, представлявани от цели поменици на хора непознати почти никому или пък известни, но само по своите пороци и недостатъци, избирателите се виждат принудени не да подават своя глас свободно за най-достойния, по тяхното разбиране, а да предпочетат само от многото разнообразни и разнородни злини тази, която им изглежда на пръв поглед по-малка.
Естествено е, че това няма нищо общо със свободния и непринуден избор, който в основата си е едно признание за по-голямото съвършенство на избирания.
Безличният партиен избор е едно морално насилие, към което у нас се прибавя и чисто материалната принуда, изразена в наказания за тези, които се отказват да участвуват в изборната комедия. (През 1919 г. в България е приет закон, постановяващ задължително гласуване. На негласувалите без уважителна причина, се налага глоба - бел.ред.).
По този начин, доброволните, поне наглед другаде, изборни състезания, у нас се обръщат в една принуда, не твърде много различна от насилието, с което известни герои по кръстопътищата принуждават своите жертви да "избират" между кесията и живота си.
Да се твърди, че изборите при тези условия изразявали "народната воля", даже ако се допуснеше, че тази воля може по някакъв начин да бъде изразена, е най-голямата обида, каквато би могло да се нанесе на един народ.
То е все едно да се каже на ограбения в гората, че той доброволно и от все сърци е подарил ограбеното.
Едва ли има нещо по-опасно за живота на държавата, от това да се постави нейното управление в зависимост от изхода на една такава комедия.
Грамадното мнозинство от избирателите, безразлично дали гласуват за "опозицията" или "управляющата", всъщност подават гласа си не за някоя от тия партийки, а за по-малкото зло.
Ето това е истинският смисъл на изборната комедия, а тоя смисъл показва само това, колко вредни са тези партийни състезания за спокойния живот на държавата и колко опасно е да се внушава, че държавната власт се намира или трябва да се намира в зависимост от техния изход.
Д. Д. Съсълов,
в. "Мир", ноември 1930 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Куриозни изборни случки от миналото
"Нещо ми се възпротиви"
Вестник "Чепино", изразител на общественото мнение в чепинския край, във връзка с изборните настроения, ни дава един портрет на кмет - изборджия от времето преди 30 години (около 1910 г. - бел.ред.), когато партийните вероизповедания бяха над всякакви други нравствени и морални убеждения.
Казвал се Али Гуджов и кметувал в с. Корово, когато неговата партия идвала на власт.
Гуджо, както го наричали селяните, бил толкоз предан на партията, че не могъл и за миг да допусне изборите да не бъдат спечелени от властта. И затова, въпреки че в ония време на гласуването е било право, а не задължение, всякога успявал да закара пред изборната урна всички гласоподаватели без изключение.
При един избор обаче, двама избиратели не се явили да гласуват.
- Къде са тия бе, Гуджо? - запитал го председателят на бюрото, когато изборът бил привършен.
- В отлъчка, г-н председателю. Извинявай, че не можах да ги докарам... Единият лежи вкъщи, защото нещо ми се възпротиви, а другият о̀време хвана балкана.
Ръкавелът
Настроени на изборни възпоменания, в паметта ни изникват други образи, без които един бъдещ пантеон на незнайния изборджия не би могъл да се състави.
При едни избори за народни представители, за председател на изборното бюро в един малък градец, бил назначен най-видният местен партизанин (партиец - бел.ред.) на управляващата партия - човек тежък и нещо като интелигенция. Бръснел се всяка събота и носел в тържествени случаи редингот и ръкавели.
И затова и в деня на избора се явил в бюрото в това одеяние, украсено с подвижните колосани ръкавели, които поддържал със свити кутрета, за да не изпаднат от ръкавите.
Изборът минал. Гласуването било привършено и кутията с бюлетините, придружена от застъпниците на опозиционните партии, била отнесена в общината, за да се преброят бюлетините.
Като я отворили обаче, вътре в нея, върху една купчинка от пликчета с правителствени бюлетини, влезли в урната "масово", намерили единия от белите колосани ръкавели на председателя на бюрото.
Изпълнителният партиен деец, в желанието си да осигури на всяка цена правителствената победа, като носел урната с бюлетините, открехнал капака, една от пантите на който била предварително разслабена, и пъхнал в тъмнината на мрачната провинциална улица цяла шепа бюлетини в урната. При бързината на тази акция, за беля, ръкавелът се изхлузил и останал в кутията.
Какво мислите било последствието от всичко това?
След няколко дни ревностният изборен деятел получил от централното бюро на партията благодарност за изборния успех. И... една нова риза с пришити за ръкавите ръкавели, придружени с бележка:
"За в случай на нови избори".
Изобретение
Следният случай обаче, блести над другите по своята изобретателност, при която не може да става дума нито за терор, нито за фалшификации и може да бъде наречен само като вдъхновено усилие за осигуряване народния глас от всякакви странични влияния.
Героят на този изборен случай бил един селски секретар-бирник.
Като наближили изборите, напълнил чекмеджето си този селски чинител, с актове по горските работи, по акциза, по какво ли не. Избирател не останал без акт - нещо съвсем възможно, ако властта рече да приложи в кое да е нашенско село строгостта на законите в пълната ѝ сила.
И като дошъл изборният ден, отишъл бирникът рано-рано в училището, където ставало гласуване, взел от председателя на бюрото пликче, влязъл в тъмната стаичка, след малко се подал, скъсал пликчето, защото "лепилото му не било добро", хвърлил парчетата на пода и поискал ново пликче. Дали му. Пак влязъл в стаичката, после излязъл, гласувал и отишъл на двора, та се залостил пред самия вход на училището.
Извадил от джоба едно формено празно пликче, пъхнал в него правителствена бюлетина и го ръгнал в ръцете на първия избирател, който дошъл, с думите:
- Ще гласуваш с това. А онова пликче, гдето ще вземеш, ще ми го донесеш, чу ли? Ама пак влизай за лице в тъмната стаичка. Ако донесеш пликче - актът ти ще се скъса. Не донесеш ли - мисли му!
И веригата се заточила. Носи му един, който излиза, празно пликче, пълни пликчето той с бюлетина, залепва го, дава го на нов, за да гласува, получава от него след това празно пликче, пълни го... и тъй нататък, докато се изредили всички. И вечерта опозицията имала само един глас: на даскала - председател на бюрото. Застъпниците, които били при изборното бюро, също били вкачени в гласоподавателната верига, защото и тримата имали по два-три акта в чекмеджето на бирника.
Но отгде се е сдобил с първото излишно пликче, нали го скъсал, че лепилото му...
Скъсал... но един друг плик със същия цвят като изборните, с който се сдобил предварително от града, а това що взел най-напред от бюрото, запазил за начална брънка на изборното си изобретение.
Такива изборни случки ставаха... разбира се, в миналото.
В. "Щурец", февруари 1940 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}