РАДОСТНА ВЕСТ
101 топовни салюта възвестяват раждането на престолонаследника Княз Борис Търновски (галерия)
Преди 125 години, на 18 януари (30 януари нов стил) 1894 г., след повече от 500 години се ражда български престолонаследник - Н.В. Княз Борис
Автор : / 5272 Прочита 17 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg
За неговата личност, живот и политика е писано много. Затова тук няма да преповтаряме всеизвестни факти, а ще ви разкажем за първия ден от живота на бъдещия Цар, описан от тогавашната преса.
Радостната вест за раждането на височайшето отроче се разпространява мигновено из цялата страна. Хладният януарски ден в Княжеството започва със следното съобщение:
"Тая заран в 7 часа и 26 минути Княгинята роди мъжко в най-съвършено здраве и за августейшата майка и за августейшия син.
Князът, Стамболов, Народът, са в неописуема радост.
Веднага г-н Стамболов протелеграфира радостното известие по цяла България.
Прокламацията за раждането на Н.В. Княз Борис (Снимка: "Изгубената България")
Гдето има гарнизони, 101 топовни гърмежа ще възвестят радостното събитие. По всичките черкви в 11,30 ч. ще се отслужат благодарствени молебени за лекото и честито разрешение на Княгинята и за здраве и дългоденствие на Наследника и на августейшите му родители."
Сътрудник на вестник "Балканска зора" предава как е научил за щастливото събитие:
"Как се раздаде мигновенно по цяла София радостната вест не знам, но знам, че тая заран в 8 часа точно, кога станах от леглото си и погледнах от прозореца вън, цялата улица беше окичена със знамена и забележително движение имаше на пътя. Народ се стичаше към Двореца. В същото време загърмяха топове. От гърмежа на топовете се сетих, че Княгинята е добила благополучно. Но какво е добила - мъжко или женско? Ето един въпрос, който девет цели месеца мъчи и Княза, и народа, и който числото на топовните гърмежи скоро ще реши.
Седнах безпокойно да броя гърмежите. Ох, колко дълги ми се виждаха разстоянията между първите 21 гърмежа! Чух 22-ия гърмеж най-после, но усъмних се. Допуснах, че може криво да съм изброил. Почаках малко. 23! 24!... Съмнение не оставаше вече, убедих се, че имаме Наследник!"
Малкият Княз с майка си, Н.В. Княгиня Мария-Луиза, 1894 г. (Снимка: "Изгубената България")
Вестник "Свобода" описва последващите събития:
"Най-щастливо е днес столичното население, защото първите лъчи, които озариха лицето на високия Наследник, са лъчите на софийското слънце. Поздравено от топовните гърмежи с радостната вест, столичното население от рано тази заран остави ежедневната си работа, забрави всяка грижа и запразнува. За по-малко от един час затвориха се всички магазини и градът се окичи с флагове. Започна се едно невиждано досега движение по улиците. Всеки бързаше да излезе от дома си и да чуе една дума повече от онова, което знае. Всеки тичаше да се срещне с брат, роднина, приятел и познайник и да го поздрави с Наследника на България. Учениците от училищата се разпуснаха, всички правителствени и обществени учреждения се затвориха.
И никой не желаеше да се прибере у дома си - всеки бързаше развълнувано към Двореца. В 9 часа преди пладне площадът и улиците при Двореца и около Градската градина бяха буквално непроходими. Набързо се повикаха две музики, които засвириха пред Градския съвет. Там се бяха събрали градските съветници и всички по-видни граждани. В 10 часа множеството, начело с кмета и музиката, потегли към княжеския Дворец. Проточи се една върволица от хора, на която края не се виждаше. Само една част от това множество препълни широкия двор на Двореца, а другите останаха да пълнят площада и трите улици наоколо. Виковете "Ура!" продължително цепеха въздуха. Князът, възхитен, взе на ръцете си венценосния наследник, изнесе го на балкона и произнесе с висок глас следните думи:
Около 1899-1900 г. (Снимка: "Изгубената България")
"Радвайте се софийци, заедно с мене и с целия български народ за новороденото българско дете - българския престолонаследник, Княз Търновски, Херцог Саксонски. Да живее Наследникът! Да живее България!"
С произнасянето на тия сладки думи, Н.Ц.Височество си издигна шапката и три пъти извика "Ура!". И народът го последва с такива силни викове "Ура!", щото звуковете на военната музика се заглушиха.
"Благодаря ви, извика Князът, за радостта ви по случай рождението на Наследника. Майка му и Аз ще го възпитаме в непреклонна любов към този народ, който толкова Ни обича и ще го научим да знае, че той е дете на Българския Народ!"
На площада се залюля едно голямо народно хоро, което после се пренесе в двора на палата. Множеството започна да излиза от оградата на Двореца едва към 11 часа, когато Н.Ц.Височество Княз Фердинанд, майка му Княгиня Клементина, Херцог и Херцогиня Пармски (родители на Н.Ц.Височество Княгиня Мария-Луиза) потеглиха към съборната черква "Св. Крал". В черквата се отслужи благодарствен молебен за рождението на Наследника. Цялото множество отведнъж рукна по улиците, водещи към черквата и за няколко минути се препълни както черквата, така и грамадния площад около нея. На молебена присъстваха: министър-председателят Стефан Стамболов и другите министри, дипломатическите агенти, висшите граждански и военни чиновници и цялото столично население. Молебенът се отслужи от Негово Високопреосвещенство митрополит Партений и цялото духовенство.
След молебена множеството се разотиде. Но веднага следобед движението по улиците се поднови. В града цял ден имаше голямо оживление."
1906 г. (Снимка: "Изгубената България")
"Вечерта градът беше осветлен най-бляскаво, както никога друг път. Към 18 часа започнаха да се хвърлят ракети от Градската градина. Голяма навалица народ се стече пред Градския съвет и в улиците около Градската градина и Двореца. В 19 часа множеството, с факли в ръце, начело с кмета и музиките, потегли към Двореца. Н.Ц.Височество Господарят и Н.Кр.Височество Пармският Херцог Роберт стояха на два прозореца в Двореца, за да гледат тържествующия народ. Заглушителни викове "Да живее Наследникът!" цепеха въздуха. На площада пред Двореца се изиграха няколко хора. От там, начело с музиките, народът отиде пред дома на министър-председателя г-н Стамболов, за да го поздравят с празника. След това множеството потегли към Градския съвет и там се започна голямо увеселение. Веселието се продължи до късно след полунощ. Тъй се свърши отпразнуването на този светъл ден."
Изборът на име на бебето е един своеобразен политически акт, истински шедьовър на символиката и фамилния етикет. Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав, Княз Търновски и Херцог Саксонски. Борис - на името на великия цар, покръстил България; Клемент - на внушителната баба Клементина, майка на Княз Фердинанд; Мария - на майката на детето, Княгиня Мария-Луиза; Роберт - на дядото по майчина линия, Дук на Парма; Пий - на папа Пий, кръстник на майката.
Още с раждането си малкият Княз е провъзгласен за главнокомандващ на Четвърти пехотен Плевенски полк, Четвърти конен полк и Трети артилерийски полк. Става кавалер на Първа и Четвърта степен на Военния орден "За храброст" и на орден "Св. Александър".
1910 г. (Снимка: "Изгубената България")
Дни наред пресата не спира да пише за събитието и осведомява ежедневно за здравето на Княгинята и Престолонаследника Борис, публикуват се поздравителни телеграми, пристигащи от всички краища на Княжество и от целия свят. А градският общински съвет в Хаджи Елес постановява този градец с турско име да се нарече на името на височайшето отроче - Борисовград, днешният Първомай.
Княз Борис се възкачва на българския престол след абдикацията на баща си, Цар Фердинанд, на 3 октомври 1918 г. Умира на 28 август 1943 г.
Князът при възкачването си на българския престол, октомври 1918 г. (Снимка: "Изгубената България")
;void(0);){kind=link}
', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}