Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Съединението - един голям подвиг в една нощ, постигнат с кръвта на народа

ПАМЕТ БЪЛГАРСКА

Съединението - един голям подвиг в една нощ, постигнат с кръвта на народа

Честваме 138 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

"Съединението на Княжество България и Източна Румелия дойде скоро след две големи войни - Франко-пруската и Руско-турската, когато европейските държави не бяха готови да разрешават нови въоръжени конфликти, когато балканските народи бяха в началото на самостоятелното си съществуване и когато българският дух едва що разперваше криле в тясното свободно пространство на малкото Княжество на север от Балкана. То дойде неочаквано и за европейската дипломация, която смяташе, че Балканският въпрос е разрешен от Берлинския конгрес.

По тия причини Съединението на Северна и Южна България е пълно отражение на хаотичното международно положение, което съществуваше тогава и показва един скрит дълбок смисъл у дейците, които решиха да извършат един голям подвиг само в една нощ и при това с нищожни материални и военни сили".

Така през 1925 г. вестник "Отечество" описва актът на Съединението от 6 септември 1885 г. по случай 40-годишнината от извършването му.

Разпокъсването на възобновената българска държава от Берлинския конгрес предизвиква широко протестно движение във всички краища на българските земи. Най-ярка негова проява е Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г. Макар че то завършва без успех, идеята за обединение на българския народ не угасва.

Още през 1880 г. по инициатива на управляващите среди в Княжество България и в Източна Румелия се полагат основите на тайна организация, която си поставя за цел обединяването на разпокъсаните части в една целокупна България. Нейното осъществяване се възлага на два тайни комитета - единия със седалище в София, а другия - в Източна Румелия.

Разделението на България според Берлинския договор от 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Акцията за Съединението разчита главно на един бъдещ конфликт между Османската империя и Гърция, и на благосклонността към българския народ на Уилям Гладстоун, по това време премиер на Великобритания.

Още

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

След като дейците на тайната организация се убеждават, че очакваната война между двете съседни балкански държави няма да избухне, а също, че и Гладстоун няма намерение да поправи "грешката" на своя предшественик Дизраели (един от главните творци на Берлинския договор от 1878 г.), те се отказват от своите намерения и преустановяват всякаква дейност.

Идеята за национално обединение обаче и този път не заглъхва съвсем. Тя се подема отново след две години, но твърде неуверено, поради което от нея не последват никакви резултати.

За трети път тя се подхваща към края на 1884 г. и началото на 1885 г. Този път нейни инициатори са главно от български дейци, емигранти от Македония и Одринско, и някои бивши участници в националноосвободителната борба. Благодарение на тяхната активна дейност възниква истинско движение за освобождаването на Македония и Одринско от османско иго и за съединение на Източна Румелия с Княжество България.

През 1881 г. Николай Павлович рисува композицията “България, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес в 1878 г.”, наричана още “Разделена България”. Снимка: "Изгубената България"

През пролетта на 1885 г. в редица градове на Княжеството и в Източна Румелия се изгражда мрежа от тайни комитети. Те се заемат главно с формиране и изпращане на въоръжени чети в Македония. Поради това и формираният през февруари с.г. комитет в Пловдив, начело на който застава Захарий Стоянов - един от апостолите на Априлското въстание в IV революционен окръг, първоначално е наречен "Македонски комитет". Едва през април 1885 г. той е преобразуван в Български таен централен революционен комитет (БТЦРК).

Неговият устав и програма са изработени изцяло по образеца на програмните документи на Българския революционен централен комитет (БРЦК), създаден в Букурещ в началото на 70-те години на XIX в. Целта, която БТЦРК си поставя е: "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие".

Захарий Стоянов (1850 – 1889) – революционер, политик, журналист и писател. Деен участник в Априлското въстание (1876) и негов пръв историограф с книгата си “Записки по българските въстания“. Председател на БТЦРК и главен организатор на Съединението на Кн

Още

Захарий Стоянов умира в Париж в рождената година на Айфеловата кула

Захарий Стоянов умира в Париж в рождената година на Айфеловата кула

Още през март 1885 г. комитетът в Пловдив издава и първото си "Възвание към българите в Източна Румелия", в което след като разкрива тежкото положение на населението в областта, го подканя да приготви оръжието си за извоюване на обединението.

До лятото на 1885 г. ръководна роля в БТЦРК имат Захарий Стоянов и неговите съратници в лицето на Иван Андонов, Спиро Костов, Тодор Гатев и други бивши дейци на националноосвободителното движение. Особено голяма роля за пропагандиране на революционната идея на организацията играе започналият да излиза от края на май с.г. вестник "Борба", редактиран от Захарий Стоянов.

Членовете на БТЦРК, от ляво надясно: капитан Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов, които на 25 юли 1885 г. в с. Дермендере (дн. Първенец) вземат решение за въстание за съединение на Княжество България с Източна Румели

Още

"В България след Съединението" - разходка и размисли с Джузепе Модрич  (ОТКЪС)

"В България след Съединението" - разходка и размисли с Джузепе Модрич (ОТКЪС)

По-важни акции, които БТЦРК организира през пролетта и лятото на 1885 г. са честванията на 1000-годишнината от смъртта на Св. Методий (11 май) и 9-годишнината от гибелта на Христо Ботев (19 май).

От юни 1885 г. превес в ръководството на БТЦРК вземат няколко военни и политически дейци, сред които майор Коста Паница, майор Данаил Николаев, майор Димитър Филов, майор Райчо Николов, д-р Георги Странски и др., които се опитват да придадат на движението за обединение на българския народ военно-заговорнически характер.

Под тяхно влияние се извършва и съществена промяна в целите на организацията като въпросът за освобождението на Македония и Одринско отпада от нейната програма, а съединението на Източна Румелия с Княжество България се поставя под скиптъра на Княз Александър Батенберг.

Майор Коста Паница (1857 – 1890) – участник в Сръбско-турската война, Руско-турската война (1877 – 1878), опълченец-поборник, български офицер. Герой от Съединението на Княжество България и Източна Румелия и Сръбско-българската война, деец на Македоно-од

Още

Събитията от 1885 г.: Ако сам не си помогнеш, няма кой да го стори

Събитията от 1885 г.: Ако сам не си помогнеш, няма кой да го стори

Окончателният план на БТЦРК е приет на 23 август 1885 г. Без да се изоставя окончателно идеята за народно въстание, в него е предвиден самият акт да се извърши от войската (източнорумелийската милиция), подпомогната от въоръжени чети от близките край Пловдив градове и села.

Според плана на комитета от 23 август актът на съединението е трябвало да се извърши между 15 и 20 септември 1885 г. Непредвидени събития обаче налагат промяната на тази дата. В края на август и началото на септември с.г. в редица градове на Източна Румелия избухват вълнения, подготвени от БТЦРК. Особено големи размери придобива акцията в град Панагюрище - столицата на Априлското въстание, от 2 септември. Следвайки примера на Георги Бенковски и Панайот Волов, все още незабравен от панагюрци, трима младежи от града излизат на улицата, дават няколко изстрела и започват да викат:

"Долу Източна Румелия! Да живее Съединението!"

Още

Проф. Иван Шишманов носел в чужбина калпак - да му личи, че е българин

Проф. Иван Шишманов носел в чужбина калпак - да му личи, че е българин

Местните власти арестуват двама от тях със знамето, а третият успява да избяга. Научавайки за задържането на двамата смелчаци, около 2000 недоволни граждани се отправят към околийското управление и по най-категоричен начин настояват за тяхното освобождение. Изплашен от мащабността на протестната акция, околийският началник не само удовлетворява тяхното искане, но връща и взетото знаме. Това предизвиква всеобщ възторг у демонстрантите.

Примерът на панагюрци отеква в цяла Източна Румелия. Последват протестни митинги дори и в селища, в които нямало местни организации на БТЦРК.

В същото време привлечените към БТЦРК офицери ускоряват подготовката на милицията за сваляне на правителството в Пловдив и на главния управител на областта Гаврил Кръстевич. Начело на тази акция застава майор Данаил Николаев. Тъй като се очаквало евентуално противодействие от страна на Високата порта, той издава нареждане за увеличаване размера на въоръжените сили в областта чрез повикване под бойните знамена и на опълченците и другите резервни кадри на милицията.

Майор Данаил Николаев (1852 – 1942) – български офицер, участник в Сръбско-турската война, Руско-турската война (1877 – 1878), Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война. Военен министър в навечерието на Балканските в

Заедно с това БТЦРК делегира Димитър Ризов и майор Сава Муткуров до град Шумен, където по това време се намира във връзка с провежданите там военни маневри Княз Александър Батенберг, за да го склонят да приеме съединението на двете български области. Въпреки че добре съзнавал риска, с койт се нагърбвал, тъй като замисляната акция била в пряк дисонанс с решенията на един международен конгрес, какъвто бил Берлинският от 1878 г., Батенберг дава своето съгласие на двамата пратеници и спира указа за завършване на маневрите.

Майор Сава Муткуров (1852 – 1891) – български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886 – 1887), военен министър (1887 – 1891) в правителството на Стефан Стамболов. Той е първият български офицер, получил орд

Още

Съединението в 3 картини за размисъл

Съединението в 3 картини за размисъл

Крайната дата на маневрите на българската войска била 30 август и нейното задържане след това било невъзможно, тъй като би предизвикало подозрението не само на съседните балкански страни, но и на Великите сили. Освен това, съвсем неочаквано майор Николаев получава нареждане от Цариград да започне военни маневри на източнорумелийската милиция от 6 септември.

Тези две обстоятелства, както и създадената напрегната обстановка в Източна Румелия след демонстрациите на българското население в Панагюрище и другите градове и селища, заставят ръководителите на БТЦРК, свикани на заседание на 3 септември 1885 г. да вземат решение за обявяване на съединението на 5 срещу 6 септември. След това веднага се разпращат специални куриери до различните краища на областта, които да уведомят местните организации на комитета и да ги подканят към действие на определената дата.

Първи на решението на БТЦРК откликват голямоконарци.

Голямоконарската чета полага клетва на 5 септември 1885 г. Снимка: "Изгубената България"

Предвождани от Продан Тишков (получил по-голяма известност с прозвището си Чардафон Велики), те се вдигат още на 4 септември. Изпратената срещу тях войскова част от източнорумелийското правителство е арестувана.

На 5 срещу 6 септември сформираната многобройна чета се отправя към Пловдив. Наближавайки града, четата се среща с един кавалерийски ескадрон. Дадените срещу него изстрели отекват в Пловдив и по заповед на майор Николаев се пристъпва към изпълнение на предварително планираната акция.

Продан Тишков – Чардафон (1860 – 1906) и съпругата му Недялка Шилева (1867 – 1959)– знаменоска на Голямоконарската чета Снимка: "Изгубената България"

Още

Как се е отбелязвал празникът на светите братя Кирил и Методий някога в Македония?

Как се е отбелязвал празникът на светите братя Кирил и Методий някога в Македония?

Рано сутринта на 6 септември верните му части, заедно с пристигналите от околните градове и села чети, се отправят към конака (местоседалището на главния управител на областта) и го обкръжават. Настъпва крайно напрегната драматична ситуация, която би могла да вземе твърде трагичен обрат, ако Гаврил Кръстевич би се обърнал за помощ към Цариград, за което имал всички права по силата на Органическия устав.

Вместо това, той се оставил да бъде "пленен" от милицията и четите. "И аз съм българин!" - заявил на влезлите при него водители на акцията. Той не променя тази си позиция и след униженията, на които е подложен на излизане от конака от събралото се множество милиция, чети и мирно население. Арестуван и поставен под командата на Недялка Шилева (знаменоска на голямоконарската чета и бъдеща съпруга на Чардафон), той е отведен незабавно към село Голямо Конаре (днешния град Съединение) и оттам препратен за Цариград.

Гаврил Кръстевич (1817 – 1898) – български възрожденец, юрист и историк, османски съдия и валия. Той е сред учредителите на Българската екзархия. Главен управител на Източна Румелия от 1884 до Съединението през 1885 г. Снимка: "Изгубената България"

Оригинално надписана: “Членовете на централния комитет и други дейци за Съединението” - дейци от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), координирал подготовката на Съединението. Седнали, отляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан

Още

Поет без книги и философ без звания, авторът на "Мила Родино" умира в забрава и самота

Поет без книги и философ без звания, авторът на "Мила Родино" умира в забрава и самота

Акцията в Пловдив приключва с провъзгласяване на Възванието на БТЦРК, написано от Захари Стоянов. В него между другото се изтъква, че се сваля дотогавашното източнорумелийско правителство и на негово място е поставя Временно, което да управлява областта до преминаването ѝ под скиптъра на Княз Александър Батенберг. В състава на това правителство са включени д-р Георги Странски, Захари Стоянов, майорите Данаил Николаев, Сава Муткуров и др.

Първата му изява е издаването на прокламация, с която призовава всички запасни от Източна Румелия на възраст от 18 до 40 години в срок от 48 часа да се явят в своите части. В помощ на Временното правителство минава незабавно Централното опълченско дружество, което също призовава своите членове да подпомогнат акцията на Съединението.

Актът в Пловдив е последван и в другите градове и села на Източна Румелия. Не остава равнодушна и българската общественост от свободното Княжество. На спонтанен многохиляден митинг в София пламенно слово произнася старият общественик и поет Петко Р. Славейков.

Княз Александър I Батенберг (1857 – 1893) Снимка: "Изгубената България"

Още

Фритьоф Нансен - Робинзон на едно незабравимо време

Фритьоф Нансен - Робинзон на едно незабравимо време

Събитията в Пловдив заварват Княз Батенберг в Търново. Въпреки даденото си по-рано съгласие, след като акцията в Източна Румелия е вече приключила, той проявява известно колебание. За неговото преодоляване решителна роля изиграва Стефан Стамболов, по това време председател на IV Обикновено Народно събрание, когото акцията в Пловдив също заварва в Търново.

В резултат на неговата решителна позиция Князът изпраща телеграма до Временното правителство, с което го известява, че приема Съединението на двете български области. На 9 септември 1885 г., придружен от Стамболов, Князът пристига в Пловдив, бурно акламиран от местното население. До уреждане на международното признаване на извършения акт той определя за свой комисар (помощник) в Източна Румелия д-р Георги Странски.

Д-р Георги Странски () – български лекар, революционер и политик. Председател на образуваното след Съединението Временно правителство и комисар в Южна България Снимка: "Изгубената България"

Още

"О, знам, и в гроба пак ще да живея, ще млъкна, но в душите пак ще пея"

"О, знам, и в гроба пак ще да живея, ще млъкна, но в душите пак ще пея"

Събитията в Пловдив бързо привличат вниманието на международната общественост. Първа реагира Високата порта. Тя изпраща незабавна нота до правителствата на Великите сили, подписали Берлинския договор, с която настоява за възстановяване правата на султана върху Източна Румелия, както предвижда Берлинският диктат.

Твърде противоречива е позицията на Русия. Сама проляла обилна кръв през 1877-1878 г. за извоюване на национална независимост на българския народ, тя по принцип не се обявява против извършеното съединение. "Връщане назад не може да има!" - възкликнал император Александър III, след като узнал за акцията в Пловдив. Особено радостни били руските офицери, които до този момент били на служба в българската войска. При все това официалната реакция на Санкт Петербург към Съединението била отрицателна. Причина за това поведение на официална Русия било нейното отношение към Княз Александър Батенберг, който вече не се радвал на симпатиите ѝ. Тъй като обединението на двете области щяло по несъмнен начин да укрепи неговото положение като български владетел, от Петербург не искали в никакъв случай да допуснат това.

Още

22 септември 1908 г. - последното славно и трайно успешно, чисто българско действие

22 септември 1908 г. - последното славно и трайно успешно, чисто българско действие

В Лондон също веднага реагират отрицателно на Съединението. И това било съвсем естествено, тъй като Англия е една от творците на Берлинския договор и ревниво следи за неговото стриктно спазване от българите. Щом обаче узнават за негативната позиция на Русия, меродавните английски фактори заемат незабавно противоположна позиция - обявяват се "За" станалото събитие. Мотивите им за тази промяна са определено користни - не за да подпомогнат за възтържествуване на една правда, потъпкана от Берлинския конгрес през 1878 г., а за да способстват за обтягане на отношенията между българи и руси, чрез което да отслабят изключителното влияние на своя главен съперник в България, а оттам и на Балканите.

За обсъждане на положението в България на 24 октомври 1885 г. в Цариград е свикана международна конференция. Направеното от султанското правителство предложение за изтегляне на княжеските войски от Източна Румелия и за изпращане на извънреден комисар на Високата порта, който да поеме управлението на областта, докато бъде назначен нов главен управител, не се приема поради отрицателната позиция на английския делегат.

Под натиска на Лондон правителствата на останалите западни Велики сили, подписали Берлинския договор, също не подкрепят исканията на Турция.

Известната литография на Николай Павлович, представяща Съединението, рисувана през 1886 г. Снимка: "Изгубената България"

Още

Георги С. Раковски - тук мъдрец замислен, там луда глава, мисъл и желязо, лира и тръба

Георги С. Раковски - тук мъдрец замислен, там луда глава, мисъл и желязо, лира и тръба

Нееднозначна към извършеното съединение е и позицията на съседните балкански държави. Докато една Румъния се отнася към него общо взето положително, не такова е поведението на Сърбия. Крал Милан реагира остро на станалия в Пловдив акт, който според него нарушавал "равновесието" на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес.

Недоволен от мудността на международната конференция в Цариград, подтикван тайно от Австро-Унгария, той решава да се противопостави на обединителните действия на българския народ. По негова заповед на 2 ноември 1885 г. сръбската армия пресича границите с България и навлиза в пределите на Княжеството. Започва Сръбско-българската война. Налага се българската войска да отстоява и защитава извоюваното обединение на българските земи.

Сръбският крал Милан I Обренович (1854 – 1901), започнал Сръбско-българската война след Съединението на България, 1885 – 1886 г. Снимка: "Изгубената България"

Още

Не е страшно да паднем, страшно е да не знаем да станем...

Не е страшно да паднем, страшно е да не знаем да станем...

Както е известно, главните сражения между армиите на двете страни стават край Сливница и Драгоман. Сръбските генерали високомерно подценяват силите на българите. Наистина, българската армия е изправена пред сериозно изпитание.

Положението ѝ се усложнява още повече, тъй като по заповед на самия император Александър III, след станалия акт в Пловдив, от нейните редове са изтеглени всички висши руски офицери. При това положение командването ѝ се поема от млади български офицери, повечето от които по това време са достигнали едва до чин капитан. Само няколко от тях имат майорски чинове. Поради това войната между Сърбия и България става известна и като войната между генералите и капитаните.

Български офицери от Сръбско-българската война, София, декември 1885 г. Снимка: "Изгубената България"

Ходът на последвалите военни стълкновения е твърде добре познат, за да има нужда да се спираме подробно на него. Но непременно трябва да се отбележи, че за победата на българската войска важна роля изиграват преди всичко голямото себеотрицание на войниците и офицерите, които се бият срещу своя противник за отстояване на едно свещено дело.

Българският народ отстоява с кръв акта на Съединението и прави невъзможен обратния процес на разединение, за който настояват усилено външни сили. В това се състои и историческата роля на благоприятния изход от тази война.

Снимки: "Изгубената България"

Още

Позната и непозната, мистична и правдива - историята ни в 10 книги

Позната и непозната, мистична и правдива - историята ни в 10 книги

Още

Той не е първият български генерал, който свършва дните си изоставен и забравен

Той не е първият български генерал, който свършва дните си изоставен и забравен

Още

Спомен за Донка Комитката - единствената българка, сражавала се в три войни

Спомен за Донка Комитката - единствената българка, сражавала се в три войни

Още

"В България след Съединението" - разходка и размисли с Джузепе Модрич  (ОТКЪС)

"В България след Съединението" - разходка и размисли с Джузепе Модрич (ОТКЪС)

Още

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Още

105 години от смъртта на Госпожата, която остави всичко свое на България

105 години от смъртта на Госпожата, която остави всичко свое на България

Още

10 факта и 5 цитата с името Захарий Стоянов

10 факта и 5 цитата с името Захарий Стоянов

Още

В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите

В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите

 

Коментирай 11

Календар

Препоръчваме ви

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития

Силистренец пази първомартенска картичка на повече от 100 години

Картичката е част от дълга кореспонденция от годините на Първата световна война между млада учителка от силистренското село Айдемир и войник-картечар от 31-ви Пехотен полк

Долу алкохолът! Да живее трезвеността!

Въздържателните дружества в Търговищкия край или кога да не пиеш алкохол е било модерно, разказва Тоня Любенова от Регионалния исторически музей

Новогодишна картичка на повече от 110 години пази филателното дружество в Силистра

С тази картичка пощальонът поздравявал клиентите си с настъпващата Нова година

Кой не познава очарованието на Бъдната вечер? (галерия)

Коледа! Това не са само три празнични дни, през които повече се похапва, по-дълго се поспива, или пък безгрижно се веселим. Не, Коледа е празник на душата, празник на мечтаните желания, на изненадите!