Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Фритьоф Нансен - Робинзон на едно незабравимо време

ВЕЛИКИТЕ

Фритьоф Нансен - Робинзон на едно незабравимо време

160 години от рождението на великия изследовател, отдадения учен, големия хуманист, на който са кръстени дори астероид и кратер на Луната

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Фритьоф Нансен е роден в Норвегия на 10 октомври 1861 г. в имението Стуре Фрьон (близо до град Осло, който по онова време се нарича Кристиания). Баща му Балдур Нансен - строг и дълбоко религиозен човек, е адвокат, а майка му е баронеса Аделейде Йохана Ведел-Ярлсберг. В семейството цари изключителен ред и дисциплина, но всички споделят любов към спорта и по-специално към ските.

Фритьоф започва да се учи да кара ски още от 2-годишен. Детството му минава в общуване с природата. Заедно с братята си и приятели играе на воля из горите, през лятото плува в реката и лови риба, а през зимата кара ски и кънки на лед. След години Нансен споделя, че се е чувствал като Робинзон в онова незабравимо време.

Фритьоф Нансен на 4 години

Още

"Бащата на Робинзон Крузо" умира самотен, преследван от кредитори

"Бащата на Робинзон Крузо" умира самотен, преследван от кредитори

Постъпва в престижно училище, където наравно със сериозното учене и отдаденост на любимите предмети математика и физика, проявява буен характер и не пропуска да се сбие.

От 15-годишен бъдещият изследовател започва да участва постоянно в ски състезания заедно с по-големия си брат Ейнар.

През 1877 г. майката Аделейде умира и Балдур, заедно със синовете си Фритьоф и Александер, се местят в Кристиания. В същата година Фритьоф поставя световен рекорд по надбягване с кънки на 1 миля (1,6 км), а през 1878 г. за първи път става победител в националния шампионат по ски бягане. През следващите години той печели това състезание цели 12 пъти.

1880 г.  

Нансен завършва училище през 1880 г. Той няма намерение да наследи професията на баща си и подава заявление във военно училище, но много скоро го оттегля. Записва се в Университета на Кристиания (дн. Университет на Осло) във факултета по зоология.

Още

Копнеж по Троя - невероятният живот на един богат авантюрист

Копнеж по Троя - невероятният живот на един богат авантюрист

Научен ръководител на Нансен е проф. Роберт Коллет, който го убеждава да започне да изучава биологията на тюлените. За целта, през 1882 г. младежът се отправя на изследователска експедиция в Северния ледовит океан с ловната шхуна "Викинг".

По време на пътуването събира много научни данни и за първи път предполага съществуването на постоянен дрейф на ледовете, който би могъл да се използва при експедиции в Ледовития океан. Нансен описва това плаване, което има решаващо значение за по-нататъшната му дейност като полярен изследовател, в книгата си "Сред тюлените и белите мечки" през 1924 г.

Нансен (вляво) по време на експедицията с “Викинг“, май-юни 1882 г.

Още

Екзарх Йосиф I - великан, дълбок философ, строг аскет и тънък юрист

Екзарх Йосиф I - великан, дълбок философ, строг аскет и тънък юрист

След завръщането си от Арктика Нансен не продължава обучението си в университета и проф. Коллет му предлага вакантното по това време място на уредник и лаборант в отдела по зоология в Бергенския музей. Фритьоф приема и остава на това място шест години.

В Берген Нансен се посвещава на научна работа, но се увлича и от изкуство и литература. Цени особено драмите на Ибсен и поезията на Байрон. Владее свободно английски, френски и немски език.

Още от детството си обича да рисува и започва да взема уроци при художника Франц Шиерц - пионер живописта в изобразяването на Арктика, участник в арктически експедиции. Художникът е толкова впечатлен от дарбата на Нансен, че дори му предлага да се откаже от науката.

В лабораторията на Бергенския музей

Първото романтично увлечение на младия учен с Емми Касперсен приключва с провален годеж през 1884 г. заради плачевното му материално положение.

Нансен се насочва към изучаване на централната нервна система на безгръбначните. През 1885 г. му е присъден златен медал Фриеле за първия му научен труд "Материали по анатомия и хистология на мизостомите". Малко преди това умира бащата на Фритьоф и той много тежко приема загубата. Приятел му предлага да се разсее като замине в чужбина. За да си осигури средства за пътуването, Нансен моли да му дадат медал, изработен от бронз, а разликата от стойността да му изплатят в пари.

Първоначално заминава в Германия, а след това в Италия - първо в Павия, където учи при проф. Камило Голджи, а след това и в Неапол - в първата в Европа морска биоложка станция.

Там се увлича по шотландката Марион Шарп, която пътува с майка си из Европа. Когато двете си заминават, Нансен зарязва всичко и тръгва след тях в Швейцария, но там връзката им претърпява разрив заради вече назрелите планове на норвежеца да прекоси покритата с вечен лед Гренландия.

Нансен в Италия, 1886 г.

През лятото на 1886 г. Нансен се завръща в Норвегия и малко по-късно излиза втората му научна работа, станала основа на докторската му дисертация - "Структура и състав на хистологичните елементи на централната нервна система".

Още през 1882 г. на шхуната "Викинг", у Нансен се заражда идеята да прекоси ледената шапка на Гренландия само със ски. През есента на 1887 г. той започва сериозна подготовка за осъществяване на плана си. През ноември пристига в Стокхолм и се среща с известния шведски геолог, картограф и изследовател на Арктика Адолф Норденшелд. Той не одобрява плановете на Нансен, но ги оценява като осъществими и споделя собствения си опит.

Още

Арктически изследовател сам ампутира пръстите на краката си

Арктически изследовател сам ампутира пръстите на краката си

Фритьоф се обръща към правителството и Норвежката академия на науките с молба за финансиране на бъдещата експедиция, но такова му е категорично отказано с мотива, че "правителството не вижда необходимост да отпуска значителна сума за увеселително пътуване на частни лица". В пресата се развихря истинска антинансенова истерия. Независимо от критиките на обществото и журналистическата гилдия, Нансен успява да събере необходимите средства.

Само четири дни преди заминаването си за Гренландия успява да защити докторската си дисертация.

1888 г.

Експедицията, в състав от 6 човека, се качва на кораба "Язон" от едно исландско пристанище на 3 юни 1888 г. и се отправя към източните брегове на Гренландия. Но дебел паков лед възпрепятства акостирането и Нансен решава да прехвърли екипажа си на малки лодки на повече от 20 км от брега. Това се случва на 17 юли.

Дни наред и с цената на много усилия, групата преминава покрай плаващи ледове, бори се със сурови климатични условия, които не им позволяват да приближат брега. Успяват чак на 29 юли, но са се отклонили с 380 км на юг от планирания маршрут. Започват да гребат обратно на север.

Участниците в прекосяването на Гренландия

След 200-километрово плаване, на 11 август достигат залива Умивик, откъдето  в крайна сметка на 15 август започва същинското прекосяване на Гренландия.

То е съпроводено с много препятствия, непрекъсната борба със студове достигащи −40 °C, преминавайки през абсолютно непозната територия, а единственото средство за придвижване са ските на краката им. Шестимата мъже са и единстваната впрегатна сила, с която теглят 100-килограмовите си шейни, пълни с багаж, снаряжение и провизии.

На 3 октомври 1888 г. експедицията най-сетне достига западното крайбрежие при селището Готхоб (дн. гр. Нуук - столица на Гренландия). Така, за 49 дни, екипът на Фритьоф Нансен извършва първия преход през ледовете на Гренландия, изминавайки около 470 км.

През цялото пътешествие ученият и спътниците му извършват метеорологични и географски наблюдения, събират научни материали. Поради наближаващата зима и липсата на кораб, който да ги прибере в Норвегия, Нансен и другарите му прекарват следващите седем месеца в Гренландия.

Прибират се в Копенхаген на 21 май 1889 г., а седмица по-късно са посрещнати в Кристиания като герои от 30-40-хилядно множество.

Посрещането на гренландската експедиция в Кристиания

За постигнатите големи резултати от експедицията, Нансен е награден със златен медал "Виктори" на Лондонското Кралско географско дружество и медал "Вега" на Шведското дружество по антропология и география. Въз основа на впечатленията си от това приключение изследователят пише и две книги - двутомната "На ски през Гренландия" и етнографското описание "Животът на ескимосите".

Още

"Вълшебникът" - животът и епохата на Никола Тесла (откъс)

"Вълшебникът" - животът и епохата на Никола Тесла (откъс)

На 6 септември 1889 г. Нансен се жени за Ева Хелена Сарс - дъщеря на известен в Норвегия зоолог. По това време тя е знаменита камерна певица, изпълняваща романси, увлича се от живопис и спорт, особено ски - подобно на съпруга си, и дори изобретява специален дамски костюм за каране на ски. Раждат им се пет деца.

Фритьоф и съпругата му Ева, 1889 г.

След завръщането си от Гренландия Фритьоф става куратор на зооложката колекция на университета в Кристиания - синекурна длъжност, която му позволява през цялата 1889 г. да се отдаде на систематизиране на записките си от експедицията, писане на книги и четене на лекции из цялата страна.

По това време известният вече авантюрист започва да крои още по-грандиозни планове - да достигне Северния полюс, използвайки дрейфуващите ледове и морските течения.

Още

Гениалният фантазьор Жул Верн: Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи

Гениалният фантазьор Жул Верн: Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи

На 18 февруари 1890 г., на заседание на току-що основаното Норвежко географско дружество, Нансен представя и обосновава своя замисъл за новата експедиция. Планът му е следният: да построи неголям, но много здрав кораб, способен да издържи напора на ледовете и да премине през Беринговия проток, така че по-бързо да достигне Новосибирските острови.

От там трябва да се придвижи колкото се може по́ на север в открити води, след което да навлезе сред ледовете, и да ги остави, чрез дрейф, сами да тласкат замръзналия сред тях кораб към полюса, да преминат през него и да достигнат Гренландия.

Нансен предполага, че по това направление съществува подводно течение, което ще помогне за придвижване на ледовете, съответно и на кораба. В случай на нещастие и нужда от евакуация, той предвижда да използва кучешки впрягове.

1889 г.

Между 1890 и 1893 г. тече усилена подготовка на пътешествието. Нансен изнася доклади, събира средства и екипаж, търси спонсори. По негова оценка начинанието ще струва 300 хил. норвежки крони. Този път поддръжниците са много повече, отколкото при пътуването през Гренландия.

Въпреки това, правителството отпуска само 200 хил. крони и дори поставя условие екипажът да е изцяло норвежки. Останалите средства са събрани чрез подписка от Географското дружество, частни инвеститори и лични спестявания на Нансен.

Още

Георги С. Раковски - тук мъдрец замислен, там луда глава, мисъл и желязо, лира и тръба

Георги С. Раковски - тук мъдрец замислен, там луда глава, мисъл и желязо, лира и тръба

Специалният кораб е построен и е спуснат на вода на 26 октомври 1892 г. Церемонията се води от Ева Нансен, която му дава името "Фрам" ("Напред"). Екипажът е събран и се състои само от 13 мъже, вкл. Фритьоф.

"Фрам" отплава от пристанището на Кристиания на 24 юни 1893 г. и се отправя към Северния ледовит океан. На Нова Земя са натоварени 35 кучета от породата сибирска лайка.

Корабът “Фрам“ отплава към Северния ледовит океан, юни 1893 г.

По време на плаването експедицията открива редица малки острови, архипелази, полуострови, заливи и им дава имена.

Още

Смела жена "подобрила рекорда" на героите на Жул Верн

Смела жена "подобрила рекорда" на героите на Жул Верн

Нансен се надява да достигне 80° с. ш., но плътен лед спира кораба на 78° с. ш. на 20 септември, а на 5 октомври официално е обявено началото на дрейфа на северозапад към Северния полюс. Започват дълги и еднообразни дни и месеци за екипажа. Събрани на малко пространство, далеч от близките си, мъжете често влизат в пререкания и конфликти, Нансен страда от депресия.

“Фрам“ притиснат сред ледовете, 1894 г.

Още

Още витаят неясноти около смъртта на Карел Чапек, брат му бил убит в немски концлагер

Още витаят неясноти около смъртта на Карел Чапек, брат му бил убит в немски концлагер

През януари 1894 г. той за първи път се замисля за възможността да достигне полюса с шейни, които да се теглят от кучета, а хората да се придвижват на ски. В края на лятото се убеждава, че корабът няма да успее да достигне полюса и твърдо решава през 1895 г. да се отправи на поход с шейни.

Обявява решението си на екипажа и избира един от спътниците си - Фредерик Ялмар Йохансен, да го съпроводи до полюса.

Моряците премахват огромните късове лед, сковали кораба, март 1895 г.

Нансен в каютата си на “Фрам“

Част от екипажа на “Фрам“ със знамето на кораба

През януари 1895 г. "Фрам" претърпява най-сериозния си сблъсък и натиск от ледовете и мъжете се готвят за евакуация извън кораба, на леда.

На 14 март 1895 г. Нансен и Йохансен потеглят с шейни, 28 кучета и ски към Северния полюс. На 7 април достигат рекордната за това време 86° 13` 36" с.ш., само на 360 км от полюса. Преходът е изключително тежък - постоянен силен насрещен вятър, пропадания през крехък лед, дрехите и пръстите на ръцете и краката им замръзват, кучетата слабеят. Налага се да ги хранят с труповете на по-слабите им събратя.

Накрая, на 8 април 1895 г. Нансен взема трудното решение да се откаже от борбата за покоряване на полюса. Достигайки 86°13′36′′ с. ш. двамата мъже се насочват към архипелага Франц-Йосифова земя. До полюса остават около 400 км.

Нансен и Йохансен на път през ледовете с шейни – режисирана фотография, направена по-късно

Достигат до архипелага на 10 август и остават да зимуват там от 28 септември 1895 до 19 май 1896 г. Потеглят отново на 21 май, надявайки се да се доберат до архипелага Шпицберген. Отдавна не разполагали с нито едно куче и трябва да се движат пеша.

На 17 юни 1896 г., докато Нансен приготвя храна, чува кучешки лай. Не вярвайки на ушите си, той тръгва на разузнаване и ненадейно пред него се изправя Фредерик Джаксън - английски изследовател и географ, който със своята експедиция от 1894 г. се намирал на нос Флора - част от архипалага Франц-Йосифова земя.

Срещата на Фритьоф Нансен с Фредерик Джаксън, юни 1896 г. Режисирана фотография, направена няколко часа след реалната среща

Така изглеждат Фритьоф Нансен (вляво) и Фредерик Ялмар Йохансен след 15 месеца сред ледовете и снежната пустош

Нансен и Йохансен остават повече от месец в базата на Джаксън. Отпътуват на 26 юли 1896 г. и се завръщат в Норвегия на 13 август. Нансен веднага изпраща телеграма до премиер-министъра , завършвайки с думите:

"Очаквам връщането на "Фрам" тази година". Очакванията му се сбъдват съвсем скоро - само седмица след завръщането на двамата полярници, корабът "Фрам" също достига норвежка земя, завършвайки блестящо своя дрейф през ледовете, невредим и без да загуби нито един човек от екипажа.

Нансен (прав в средата) с екипажа на “Фрам“ след завръщането им в Норвегия, септември 1896 г.

Още

Кой стои зад холивудското прозвище "Непотопимата Моли"?

Кой стои зад холивудското прозвище "Непотопимата Моли"?

Благополучното връщане на експедицията се превръща в национален празник. По целия път от гр. Трьомсо до Кристиания, във всяко пристанище, полярниците са посрещнати изключително тържествено. Нансен и екипа му получават редица награди, медали, ордени.

През декември 1896 г. в Стокхолм е учреден Фонд Нансен за развитие на науката, който има за цел да отпуска премия за научни изследвания. Самият Нансен е избран за пожизнен почетен член на Управителния съвет.

Тържественото посрещане на “Фрам“ в Кристиания, септември 1896 г.

Въпреки че Фритьоф Нансен не достига до Северния полюс, експедицията се счита за успешна, защото отговаря на много научни въпроси.

Теорията на изследователя се потвърждава - корабът следва течение, за съществуването на което той теоретично предполага. Събират се ценни данни за теченията, ветровете и температурите и се доказва, че откъм страната на Азия приполярният район представлява дълбок, покрит с лед океан, а в района на полюса липсва суша. Особено значение пътешествието на Нансен има за новата наука океанография. За учения това означава завой в неговата дейност. Океанографията става основен предмет на неговите изследвания.

В годините след полярното си пътешествие, той пише отчет за пътуването, въз основа на дневниците си, публикува и книгата си ""Фрам" в полярно море: Норвежката полярна експедиция 1893-1896 г.". Посвещава я на жена си Ева - "На нея, която даде име на кораба и имаше мъжеството да чака".

Книгата е преведена на няколко езика и придобива популярност по цял свят. Хонорарите от изданията правят Фритьоф Нансен състоятелен човек.

Нансен през 1897 г.

През 1897 г. той става професор в Университета на Кристиания, като е освободен от четене на лекции до окончателната обработка на научните материали от експедицията. Работата отнема цели 10 години. Последният, шести том, излиза през 1906 г. От 1900 г. Нансен чете лекции по океанография в Университета, а от 1908 г. е утвърден като професор по океанография, а не по зоология.

Още докато подготвя отчета си, Нансен започва да прави планове за нова експедиция - този път до Антарктида. Дори е създаден проект за нов кораб, но идеята за това пътешествие не се осъществява. Ученият се превръща в главен специалист по полярни изследвания в света и става консултант на няколко норвежки и чуждестранни експедиции.

През 1900 г. участва в океанографска експедиция, която прави комплексни изследвания на физическата структура на океана, морските течения, флората и фауната. Това триседмично плаване полага началото на системни океанологични изследвания в Северния Атлантик.

Фритьоф Нансен със семейството си, 1902 г.

След завръщането си от дългогодишните си мисии, Фритьоф трудно се адаптира към семейния живот, става раздразнителен и нервен и много трудно понася общественото внимание и преклонение. В дневника си пише:

"Никога в живота си не съм се чувствал толкова беден, нищожен, както сега в качеството на герой. Толкова съм изморен от тази суматоха, суета. Докъде ще доведе всичко това?... Душата ми сякаш е ограбена от неканени хора. Иска ми се да избягам и да се скрия, за да открия отново себе си".

През 1902 г. семейство Нансен се мести в специално построеното за тях имение Полхьогда. Днес там се намира Институтът Фритьоф Нансен.

Имението Полхьогда

Още от ранна възраст Нансен се интересува от политика. От 1814 г., вследствие на Шведско-норвежката война, Швеция и Норвегия сключват уния и Норвегия не е напълно самостоятелна. Нансен се включва в борбата за повече права на родната си страна, работи усърдно за нейната независимост. Тя става факт през 1905 г. с дейното участие на професора.

През април 1906 г. той е назначен за първи посланик на Норвегия (с ранг на министър) във Великобритания и заминава за Лондон. Нансен не се чувства особено комфортно в дипломатическите среди и често се оплаква от скука, но общува с много представители на науката и отново се връща към плановете си за покоряване на Южния полюс.

Още

Маргьорит Юрсенар е първата жена член на Френската академия

Маргьорит Юрсенар е първата жена член на Френската академия

През ноември 1907 г. подава оставка от поста на посланик и се връща в Норвегия. През декември същата година умира съпругата на Нансен, Ева. Той изпада в меланхолия - не приема никого, не разговаря, оставя грижите за четирите по-малки деца на семейни приятели, на слугите и на най-голямата си 15-годишна дъщеря Лив.

В началото на 1913 г. на 9 години умира най-малкият му син Осмунд.

С децата си след смъртта на съпругата му Ева, 1908 г.

Още

Марк Твен пропилява над 7,5 млн. долара за неразумни инвестиции

Марк Твен пропилява над 7,5 млн. долара за неразумни инвестиции

През април 1909 г. е съобщено, че Робърт Пири е достигнал за първи път Северния полюс. Узнавайки за това, Нансен казва, че това вече не му е интересно и животът му е запълнен от други важни дела.

През 1910 г. предоставя кораба си "Фрам" на Руал Амундсен за негова експедиция до Северния полюс, но истинската цел на Амундсен бил Южният полюс, за което Нансен научава твърде късно.

През 1913 г. Фритьоф Нансен приема предложението на американски бизнесмен да тръгне на пътешествие с парахода "Корект" по Северния морски път, с цел да се проучи възможността за използването му за търговия между Азиатска Русия и Европа.

Това не е научна експедиция, Нансен е само пасажер. Той плава покрай бреговете на Азия от запад на изток до устието на р. Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния изток. Запознава се отблизо с живота в Сибир и след завръщането си пише книгата "Страната на бъдещето". Оттогава датира интересът му към Русия, в която ще проведе редица хуманитарни мисии през 20-те години.

Нансен (крайният вдясно) на мостика на кораба “Корект“

Още в началото на Първата световна война през 1914 г. Норвегия обявява неутралитет. Нансен е назначен за президент на Норвежкия съюз по отбраната, но продължава и да преподава в Университета в Кристиания. За кратко е посланик във Вашингтон през 1917 г. През октомври 1918 г., без да се допитат до него, е избран за ректор на Университета, но той категорично отказва този пост. Приема обаче председателското място на Норвежкия съюз по създаването на Общество на народите (ОН), което предопределя цялата му дейност в следващите 12 години до смъртта му.

От април 1920 г. по линия на ОН той се занимава с проблема за връщане в родината им на над половин милион военнопленници, разпръснати в различни страни по света. Към 1922 г. той отчита връщането на 427 886 военнопленници в над 30 държави. Биографите на Нансен оценяват, че това негово дело не отстъпва по трудност и значимост на арктическите му начинания.

От 1 септември 1921 г. заема длъжността върховен комисар по проблемите на бежанците. Негова основна задача става връщането в родината на повече от 2 милиона руски бежанци, напуснали родината си вследствие на Руската революция и разпръснати в различни страни по света.

Едновременно с това, по собствена инициатива, се заема с огромния проблем с глада в Русия, засегнал над 30 милиона човека. Това силно удря по репутацията на Нансен, той е обвинен в болшевизъм и отстояване интересите на съветското правителство. Обществото на народите отказва да участва в помощта за гладуващите.

Нансен изказва силното си възмущение от факта, че Канада, САЩ, Аржентина, Европа разполагат със свръх хранителни запаси, които дори не могат да смогнат да използват, с кораби, които стоят празни, а някъде там в Русия милиони хора умират от глад.

Гладуващо дете в Саратов, Русия, 1921 г.

Още

Първата жена-хирург в Африка, до смъртта си се представяла за мъж

Първата жена-хирург в Африка, до смъртта си се представяла за мъж

Работата на Нансен по репатриацията на бежанците е възпрепятствана и от това, че повечето от тях не притежават никакви документи, доказващи произхода или гражданството им, нямат и юридически статут в страната на пребиваване. Тогава Фритьоф Нансен предлага идеята за т.нар Нансенов паспорт - удостоверение за личността на хора, лишени от гражданство.

В началото на 20-те години Нансеновият паспорт е признат от повече от 50 правителства, което позволява на бежанците законно да преминават граници, да търсят работа и т.н. Първоначално паспортът е предназначен само за руски емигранти, но с времето започва да се издава и на други групи бежанци.

Нансенов паспорт, издаден на руския проф. Михаил Попруженко, преселил се в България

Още

22 септември 1908 г. - последното славно и трайно успешно, чисто българско действие

22 септември 1908 г. - последното славно и трайно успешно, чисто българско действие

След края на Гръцко-турската война 1919-1922 г. Нансен заминава за Истанбул - тогавашната столица на Турция, за да се опита да уреди преселването на стотици хиляди етнически гърци, бягащи от Турция след провала на гръцката интервенция и при невъзможност на гръцката държава да ги приеме. Нансен разработва схема по обмен на хора, според която половин милион турци от териториите на Балканите се завръщат в Малоазийска Турция.

Отново благодарение на този благороден и деен човек хиляди български бежанци от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, успяват да стигнат до България през 1922 г., възползвайки се от Нансеновите си паспорти. След години такива документи помагат и на европейските евреи, подложени на нацистки гонения. Фактът, че този паспорт се използва за придвижване на бежанците до ден днешен, показва значението на делото на Нансен.

През 1922 г. норвежецът е в България като председател на Върховния комисариат на бежанците. Той се среща с министър-председателя Александър Стамболийски и с представители на културно-благотворителното дружество "Тракия" начело с проф. Димитър Михалчев, които му връчват изложение на тракийските бежанци.

За характера на госта говори изказването му: "С трудните проблеми се справям веднага. За невъзможните неща ми трябва малко време, за да ги реша".

Фритьоф Нансен по време на гостуването си в София, 1922 г.

Заради всичките си хуманитарни мисии и заслуги, през 1922 г. Фритьоф Нансен получава Нобелова награда за мир, без дори да подозира, че е предложен за нея. Премията от наградата той изпраща за построяване на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.

През 1924 г. Нансен се занимава и с проблемите на арменските бежанци, жертви на арменския геноцид в Турция. Той успява да спаси около 320 хиляди човека, които, възползвайки се от Нансенови паспорти, получават убежище в различни държави.

През януари 1919 г. Фритьоф Нансен се жени за Сигрун Мунте, с която има връзка от 1905 г., още докато съпругата му Ева е жива. Бракът обаче не е щастлив.

Независимо от заетостта си в Обществото на народите, норвежецът намира време и за научна работа. През 1926 г. започва да планира експедиция с дирижабъла "Граф Цепелин" към Северния полюс, но тя не се осъществява поради липса на средства. Инициира и създава през 1927 г. международното дружество "Аероарктик" и става негов пожизнен президент.

През последните две години от живота си Нансен страда от сърдечни заболявания, но продължава да води активен начин на живот - изнася лекции, чете речи, кара ски.

1930 г.

Великият изследовател, отдаденият учен, големият хуманист Фритьоф Нансен умира от сърдечен удар на 13 май 1930 г. на верандата на дома си.

Траурната церемония се провежда на 17 май - националният празник на Норвегия, с огромни почести, в присъствието на краля Хаакон VII, сподвижници на Нансен и участници в експедициите му, хиляди хора, изпълнили улиците на Осло.

Траурната процесия на проф. Фритьоф Нансен в Осло на 17 май 1930 г.

Според завещанието му, останките на Нансен са кремирани и урната с прахта му е погребана под една бреза в любимото му имение Полхьогда.

През 1954 г. ООН учредява медал Нансен, преобразуван през 1979 г. в премия на негово име, присъждана ежегодно от името на Върховния комисариат на ООН по проблемите на бежанците.

В чест на Фритьоф Нансен са наречени многобройни географски обекти навсякъде по света. Булевард в София носи неговото име. В негова чест са кръстени също така астероид, кратер на Луната, вид риба и мн. др. Издигнати са му паметници, заснети са филми за живота и авантюристичните му пътешествия.

Снимки: "Изгубената България"

Още

Константин Иречек за цар Симеон, цар Петър и Богомилите

Константин Иречек за цар Симеон, цар Петър и Богомилите

Още

Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 г. след основаването му

Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 г. след основаването му

Още

Сред кръв и страдания на будна стража пред олтара на Църква и Родина стои Васил Друмев

Сред кръв и страдания на будна стража пред олтара на Църква и Родина стои Васил Друмев

Още

100 години от смъртта на Марко Балабанов: Един от последните възрожденци умира в немотия

100 г. от смъртта на Марко Балабанов: Един от последните възрожденци умира в немотия

Още

Събитията от 1885 г.: Ако сам не си помогнеш, няма кой да го стори

Събитията от 1885 г.: Ако сам не си помогнеш, няма кой да го стори

Още

Който си позволи насилие на жена, грабеж, убиване на мирни турци, предателство... се застрелва с 6 куршума

Който си позволи насилие на жена, грабеж, убиване на мирни турци, предателство... се застрелва с 6 куршума

 

 

 

 

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Как се е отбелязвал празникът на светите братя Кирил и Методий някога в Македония?

Нека запазим спомените за славните времена и с тях ободрим идните поколения за величието на българския род!

Като развихрена стихия, българските войски летяха от победа на победа (снимки)

В деня за почит и преклонение пред подвизите, храброста и достойнството на българската армия, ви разказваме за геройството на един обикновен войник, редник Иван П. Илиев

Свети петък с вдъхновение за самопожертвувание в нашите помишления и действия

"Нека се надяваме, че скоро ще имат възможност народните водачи да проявят свободно своите грижи за окончателното излекуване на нашия народ от недъзите на партизанството и че ще проявят оная любов едни към други, каквато Исус е проявил дори към своите палачи в днешния ден, когато са го разпнали между двама разбойника."

Руско-турската освободителна война в снимки

Празнуваме 144 години от Освобождението на България

Децата я носят и очите им все по небето шарят

Недейте забравя да подарите мартеници на близките си. Но искрено, топло.