Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Вълшебникът" - животът и епохата на Никола Тесла (откъс)

БИОГРАФИЯТА НА ЕДИН ГЕНИЙ

"Вълшебникът" - животът и епохата на Никола Тесла (откъс)

Изчерпателната монография на Марк Дж. Сайфър разказва историята на един велик физик-експериментатор, инженер и изобретател

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

Тази изчерпателна и всеобхватна монография разказва историята на един от най-плодовитите, независими и нетрадиционни изобретатели на ХХ в. - Никола Тесла. Авторът предлага нов поглед към младежките години на бъдещия учен, времето, когато са се оформили редица от неговите епохални идеи за променливия ток и безжичния пренос на електрическа енергия, осъществили революционен пробив в развитието на технологиите. За първи път се публикуват и анализират факти, свързани с взаимоотношенията на Тесла с много ключови личности като Томас Едисон, Джордж Уестингхаус, Гулиелмо Маркони, Дж. П. Морган, Джон Х. Хамънд и др.

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

Големият принос на "Вълшебникът" е в придържането към строгата хронология, която улеснява нагледното проследяване на живота и постиженията на Тесла. Трудът на Сайфър хвърля нова светлина върху важни проблеми - защо името на изобретателя е изпаднало в забвение, след като в разцвета на кариерата си той редовно е присъствал на първите страници на световната преса; защо не е получил Нобелова награда, въпреки че е бил номиниран; каква е дейността му между двете световни войни и дали плановете му за световна безжична телеграфия и за оръжия със светлинни частици са били осъществими. Като използва психоисторическа перспектива, текстът разглежда не само онези фактори, които са ръководели гения на Тесла, но и чудатостите, довели до неговото разрушаване.

***

"Вълшебникът" е наистина забележителна биография на един изключителен човек. Днес изразът "изпреварил времето си" се използва прекалено лесно и доста често, ала в случая просто се описва гения на този мъж. Марк Сайфър ни позволява да разберем не само човека, но и епохата, в която той е живял." - Нелсън Демил

Задълбочен и изчерпателен труд за един велик инженер на ранната наука за електричеството, който вероятно ще се превърне в неговата най-представителна биография. Горещо я препоръчваме. - Американска асоциация за развитие на науката

Ярка, просветляваща... най-пълното досега описание на Тесла като предприемач, физик-експериментатор и изобретател. - "Пъблишърс Уикли"

Днес Тесла може да се радва на своето завръщане благодарение на книги като "Вълшебникът". - "Ню ЙоркТаймс"

***

Марк Дж. Сайфър e известен американски учен и университетски преподавател по психология. Като експерт-графолог и вещо лице в щатския и федералния съд д-р Сайфър е изнасял лекции във Военната академия на Съединените щати "Уест Пойнт", ООН, Оксфордския и Кеймбриджския университет, на конференции в Канада, Израел и Хърватия, както и в Сръбската академия на науките.

Той е автор на множество научни и научнопопулярни трудове, както и на четири романа. "Вълшебникът: животът и епохата на Никола Тесла" е плод на дългогодишни проучвания, започнали през 1980 г. В основата на книгата е докторската дисертация на М. Сайфър. Тази изчерпателна биография на великия учен е преведена на девет езика, включително сръбски, руски и китайски.

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

Електрическият магьосник (1893)

Известно беше, че мистър Тесла, който се радва на висока репутация като електроспециалист, експериментира с една на практика нова електрическа светлина, ала никой извън неговата лаборатория не знаеше, че той е постигнал такива чудесни резултати, или че е стигнал толкова близо до революционизиране на теорията за светлината. Други изследователи на електричеството, особено д-р Херц и д-р Лодж, бяха развили теорията, че светлинните феномени били свързани с електромагнитните вибрации на етера или въздуха, ала за мистър Тесла остана да демонстрира този факт и да направи знанието практически достъпно.

"Ню Йорк Рикордър"

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

В края на февруари Тесла напуснал Филаделфия, за да потегли с влак за конгреса на Националната асоциация за електрическа светлина в Сейнт Луис. Той бил придружаван от Т. К. Мартин, който щял да отрази и двете лекции за "Илектрикъл Енджиниър", и двамата обсъдили създаването на помагало въз основа на събраните трудове на изобретателя. Първата половина щяла да обхваща цялата гама изобретения, свързани с многофазната променливотокова система - с глави, посветени на проектирането на двигатели, монофазни и многофазни вериги, ротори и трансформатори; втората щяла да съдържа трите лекции на Тесла за високочестотните явления, които той изнесъл в Ню Йорк, Лондон и Филаделфия. С встъплението, написано от Мартин, и няколко разнопосочни статии в края томът щял да има почти петстотин страници. Втори редактор щял да бъде Джош Уецлър. Датата за публикуване била определена за края на годината.

Мартин направил голям удар, като си осигурил сделка с този, за когото мнозина казвали, че е "най-великият жив електроспециалист". "Изобретенията, изследванията и трудовете на Никола Тесла" щяла да бъде основополагаща книга и да се превърне в истинска библия за многобройните специалисти, които щели да я четат.

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

На 28 февруари Тесла пристигнал в Сейнт Луис, да изнесе лекция, поканен от Джеймс Еър, генералния мениджър на местната "Общинска компания за осветление и мощност". Идването на изобретателя предизвикало трескаво вълнение.

Речта му била рекламирана като повторение на лондонската лекция. По улиците били продадени над четири хиляди екземпляра от списанието, в което имало биографичен очерк - нещо без прецедент в историята на "електричарската" журналистика. По "Мейн стрийт" се проточила процесия от осемдесет трамвая и други превозни средства, докато хиляди хора крещели, че искат да купят билети за представлението.

На церемонията по откриването Тесла и Еър били приети за почетни членове на асоциацията; след това Еър запознал Тесла с един от своите инженери, Х. П. Браутън, който наскоро завършил Корнълския университет и бил назначен за негов асистент, докато трае форумът.

Определената зала се оказала твърде малка, така че събитието било прехвърлено в "Гранд Мюзик Ентъртейнмънт Хол", голяма аудитория с места за над четири хиляди души. На стъпалата пред залата билетите за което и да било място се разграбвали на цени от три до пет долара. Но дори този театър се оказал недостатъчен, така че залата била "претъпкана до задушаване".

Еър представил изобретателя на публиката"с един вид благоговение пред човека, който има почти магическа власт над огромните скрити тайни на природата" и връчил на Тесла великолепен венец, изплетен от бели карамфили и красиви червени рози.

Докато оглеждал морето от лица, Тесла осъзнал, че би било разумно да ограничи лекцията си до по-зрелищни експерименти. С помощта на Браутън той показал изобретения от него безжичен пренос на електрическа енергия, като запалил несвързани с проводници вакуумни лампи с един ключ от другия край на залата.

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

- Струва ми се - казал Тесла, - че от всички чудесни неща, които можем да видим, едно от най-красивите явления, радващи очите, е вакуумната тръба, възбудена чрез електрически импулс от далечен източник, която разпръсква тъмнината и осветява залата със своята красива светлина.

За забавление Тесла създал електрически потоци между две кондензаторни пластини. Осветявал крушки със и без жички, запалвал фосфоресцентни глобуси, които хвърляли най-ослепителна светлина - далеч по-мощна от светлината на обикновената фосфоресценция, и създавал строб ефекти посредством вихрови тръби, които изглеждали като спици на колело от блестящи лунни лъчи.

После Тесла се доближил до своята най-мощна бобина.

Като видял сред публиката проф. Джордж Форбс, инженера от Глазгоу, който така горещо препоръчал неговата променливотокова система на Комисията за енергия от Ниагара, изобретателят кимнал в знак на уважение. Признавайки неговата оценка, Тесла предсказал, че не след много време огромни вълни електрическа енергия, основаващи се на неговите открития, ще възвестят обуздаването на огромния водопад.

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

"Следващата поредица експерименти ще бъдат демонстрирани с известна неохота; ала движен от желанието да доставя удоволствие на онези, които проявиха такъв интерес и оформиха толкова голяма аудитория, аз виждам, че нямам друг избор. Като заредя тялото си с електричество от един изобретен от мен апарат, аз мога да накарам електричеството да вибрира с един милион трептения в секунда. При това молекулите на въздуха се раздвижват буйно, толкова буйно, че започват да светят и от дланта ми изскачат потоци светлина. По същия начин мога да взема в ръка стъклена колба, пълна с определени субстанции и да ги накарам да избухнат в светлина.

Аз имах удоволствието да изпълня същите тези експерименти лично за лорд Рейли и винаги ще помня как този забележителен учен потръпна от нетърпение и вълнение да ги види. Одобрението, което получих от толкова забележителен учен, ми бе отплатата за всички страдания, които понесох, докато работех, за да постигна тези резултати."

След това Тесла се насочил към бобината и съобщил, че заради огромните напрежения, които ще се генерират, е конструирал машината с изолация от твърда гума, "тъй като дори сухото дърво е прекалено слабо" като защита.

"Сега ще доближа свободния извод с металния предмет, който държа в ръка - просто за да избегна изгарянията. Искренето става, когато металът... докосне проводника. Сега по ръката ми преминава мощен електрически ток, който вибрира с около един милион трептения в секунда.

Навсякъде около мен се усеща електростатичната сила и молекулите на въздуха и прашинките, които летят наоколо, яростно се удрят в моето тяло. Частиците са така възбудени, че когато светлините се изгасят, можете да видите как от някои части на тялото ми се появяват слаби потоци светлина. Когато някой такъв поток прекъсне, предизвиква усещане като от убождане с игла. Ако напреженията бяха достатъчно високи, а честотата - достатъчно ниска, кожата ми вероятно щеше да се разкъса под ужасяващия натиск и кръвта да бликне с огромна сила под формата на ситни пръски."

Изпъвайки пръстите си като опашката на надуващ се паун, електрическият магьосник изхвърлил пламъци от светлина сякаш бил самият бог на гръмотевиците Тор.

- Потоците не създават особени неудобства - уверил той публиката, - като се изключи парещото усещане във върховете на пръстите.

Докато бобината все още работела и пламъците излитали от главата му, той показал още куп ефекти, включително задвижване на мотори с преминаваща през

тялото му енергия и запалване на разноцветни тръби, които изобретателят размах-

вал като фосфоресциращи рапири. Финалът включвал опъване на памучни конци

през сцената - той ги поразявал с корона от виолетова светлина, която пробягвала

с ослепителен блясък по цялата им дължина, озарявайки сцената с тайнствена дъга. Виковете "Браво!" били съпроводени от бурни ръкопляскания, докато в отговор лекторът отново и отново се покланял.

След лекцията блещукащият от остатъчните ефекти и все още "излъчващ етерични пламъци и фини ореоли от разчупена светлина" Тесла бил поканен в

кулоарите, за да приеме поздравленията на много хора от възхитената публика.

"Желанието да видят мистър Тесла по-отблизо... беше толкова голямо... че неколкостотин от по-личните граждани се възползваха от тази възможност и развълнувано сграбчваха ръката на мистър Тесла."

Щом се завърнал в Ню Йорк, Тесла попълнил изискваните документи за гражданство. В заявките му за патенти той вече нямало да се води "поданик на австрийския император", а "гражданин на Съединените щати". Това бил момент на гордост. През целия си живот той щял да пази тези документи на сигурно място в сейфа на кабинета си.

Сега вече напълно американец, Тесла решил веднъж завинаги да си разчисти сметките с могъщата икона Томас Едисон. Той демонстрирал един от най-предизвикателните си експерименти, атакувайки фронтално лампата на Едисон с нажежаема жичка, като приготвил две идентични стъклени колби, едната - пълна с въздух, а другата съдържаща вакуум, и ги свързал с "ток, вибриращ един милион пъти в секундата". Тесла показал, че пълната с обикновен въздух лампа не свети, докато тази с вакуума светела ярко. "Това показа огромното значение на разредения газ за нагряването на проводника" и освен това новата лампа била студена на пипане. Тесла направил дръзкия извод: "При нажежаемото осветление жичката с високо съпротивление [изобретението на Едисон] изобщо не съставлява съществен елемент от осветяването."

Отново със същите две лампи Тесла намалил честотата, обърнал тока в прав и показал, че жичката в несветещата дотогава лампа сега започва да свети, макар и не толкова ярко като другата. Той заключил, че при прав ток основният елемент е нажежаемата жичка; при променлив ток с висока честота най-важно значение има атмосферата около жичката, следователно вакуумът. Колкото по-висока е честотата, толкова по-ефективно е осветлението. Фактически, отбелязал той, ако напълно изоставим правия ток и използваме изключително високи честоти, изобщо няма да има нужда от жичка.

Едисон се разтревожил - не само защото бил изпратил хора в Ориента, Централна Америка и Амазония, за да намерят идеалния материал за жичка, но и защото по време на това търсене един-двама от тях умрели. Този надут сърбин не само казвал, че съществен за развитието на всяка практична осветителна система е променливият ток; той също така оповестил, че най-прочутото творение на Едисон ще да е било напусто.

В една вила край каменотрошачната фабрика на Едисон в Огдън, Ню Джърси, репортер от местния вестник запитал изобретателя за "възможността от електричеството да се произвежда светлина без топлина". Едисон промърморил, че това вече било постигано, но репортерът го притиснал:

- Имах предвид чрез откритията в посоката, по която е поел Тесла.

Едисон се надигнал от креслото, изплюл поредната хапка сдъвкан тютюн от верандата и излаял:

- Това е проблем, заобиколен с трудности.

- А какво ще кажете за Тесла?

- Той не е направил никакво ново откритие - подхванал главният магьосник, - но показа значителна изобретателност при увеличаването на вибрациите. Той получава резултатите си от индукционната бобина и Гейслеровата тръба.

- Мислите ли, че това ще замени вашата осветителна крушка?

- Някой ден може би ще бъде постигната светлина без топлина, но аз няма да си дам труда да пророкувам, че това ще бъде приятна за гледане светлина. Най-големият проблем е с нейното качество. Тя има отвратителен цвят, по-скоро като светлината на светулките, а не на нещо друго.

В това отношение Едисон бил съвсем прав, защото дори днес осветителната крушка дава по-приятен блясък, отколкото флуоресцентната лампа. Само че, както всеки, който някога е сменял крушка, знае, изобретението на Едисон е конструирано така, че за няколко месеца тя да изгори, докато флуоресцентното осветление на Тесла може да издържи години, дори десетилетия. Нещо повече, според възгледа на Тесла лампата с нажежаема жичка създава остра, ярка светлина от един малък централен източник. Той планирал да създаде приятна светлина от много голяма сферична повърхност.

Сега за пръв път популярната преса преследвала Никола Тесла. Определян от мнозина интервюиращи като "скромен" и понякога желаещ да стои в сянка, първоначално Тесла избягвал публичността. Неговите сензационни постижения обаче го превърнали в народен герой и от журналистите зависело да открият защо.

"Ню Йорк Хералд" бил първият вестник, който направил капитал от изгряващата звезда. В дълъг очерк, илюстриран с офорт по една остаряла снимка, "Хералд" описал поведението и историята на изобретателя и разгледал надълго и нашироко бъдещите му планове.

"Мистър Тесла работи така усилно, че не му остава много време за светски удоволствия, ако изобщо има някакви склонности в тази посока. Той е ерген, висок, с много слабо телосложение, има тъмни, дълбоки очи, гарвановочерна коса и изражение, което мигновено издава дълбокия мислител. Макар да е учтив и дори приятелски разположен към вестникарите, той няма никакво желание да се показва в печата."

Тесла описал своите родители и учението си, изобретяването на въртящото се магнитно поле, а също и своята нова система за осветление, за която обещал, че ще бъде "по-практичен осветител, отколкото имаме понастоящем". Той разгледал възможността от Ниагарския водопад да се изпращат по проводници огромни количества електричество, а също и концепцията за безжичен пренос на информация и мощност през Земята и въздуха "на произволно разстояние".

"От досегашните експериментални доказателства може със сигурност да заключим, че опитът да се предават разпознаваеми звуци без никакъв кабел, например оттук до Европа, несъмнено ще бъде успешен. Ако подобен резул-тат... за какъвто аз пледирам от две години... бъде постигнат, разбира се, ще има неизчислима стойност за света и ще ускори значително прогреса на човечеството."

"Хералд" завършил с въпрос как се чувствал, когато изпраща стотици хиляди волта напрежение през тялото си, и Тесла отговорил: "Ако сте подготвени [за шока], ефектът върху нервите не е чак толкова голям. Отначало чувствате парене, но извън това усещането е едва забележимо. Аз съм издържал на токове до 300 000 волта - напрежение, което, ако бъде поето по какъвто и да било друг начин, ще ви убие на мига."

При все че пътуванията и лекциите го откъсвали от работата, Тесла поемал ангажиментите, за да затвърди своето място в историята на електрическата наука. За водещия монашески живот концептуалист, естествено, посвещенията в звание и срещите с колеги също били изкушаващи. Но едва сега, когато репортерите и обожаващата го публика го следвали по петите, започнал ясно да съзнава своето дремещо желание за признание. За него всеки час, всеки момент, които не били прекарани в работа по изобретенията, били време, похарчено не за целта му. Дори интервалите за хранене и спане забавяли напредъка му.

Въпреки че и двамата му родители починали на относително ранна възраст, той имал родственици, чийто живот надхвърлял десет десетилетия. Може би донякъде като защита Тесла възкликвал, че очаква да стане столетник. Започнал да разглежда човешкото тяло по същество като машина, която може ефикасно да се регулира чрез безкомпромисно прилагане на волята, така че Тесла използвал волята си, за да намали съня си до минимум, а яденето - до най-необходимото. Въпреки че бил висок над метър и осемдесет, той поддържал теглото си на оскъдните и неизменни 64 килограма и половина. Преумората започнала да му личи, но сърбинът не прекъсвал мисията си; неговата цел била не друго, а да спаси цялото човечество, като използва своя плодовит мозък.

След пренасянето на енергия от единия край на стаята до другия по безжичен начин следващата задача на изобретателя била да измисли способ да разшири този принцип за генериране на по-големи мощности и за създаване на отделни, несмесващи се един с друг канали. Тесла започнал да експериментира с все по-мощни осцилатори, които не само да излъчват високочестотен променлив ток, но и да пораждат физически пулсации.

"Първият удовлетворителен резултат беше получен през пролетта... когато с моята конична бобина постигнах напрежения от около 1 000 000 волта. От гледна точка на днешното състояние на нещата това не беше толкова много - пише Тесла четвърт век по-късно, - но по онова време се смяташе за истинско постижение."

Според изчисленията на проф. Джон Тиндал електрическата крушка на Едисон имала около 5% коефициент на полезно действие, което означава, че 95% от произведеното електричество отива за производството на топлина, или просто се губи при преноса. Газовият пламък, който все още бил най-разпространеният вариант на изкуствено осветление, имал КПД по-малък от един процент. Както Тесла казал на Мартин, "дори ако си имахме работа с едно корумпирано управление, подобно отвратително прахосване не би било толерирано".

Това прахосничество било "равносилно на безотговорното унищожение на цели гори в името на няколко пръта дървен материал".

"Енергията - както пише Мартин - повече или по-малко се пропилява, също както през юли стоката на някой продавач на лед се напуква и разтапя... по улицата." Докато "цели армии изобретатели се бяха нахвърлили върху трудностите, свързани с тези варварски загуби, които се случваха на всеки етап", Тесла проектирал една напълно оригинална поредица от изобретения, които или превръщали електричеството във въртеливо движение, или точно обратното, конвертирали парната сила в електрическа енергия.

Най-напред Тесла конструирал високочестотен осцилатор, който бил потопен във вана с течно масло. Като изменял честотата на променливия ток, той принуждавал маслото да тече с различна скорости и да привежда във въртене една перка - също както водното колело върти турбината.

Във втория случай с парния генератор Тесла съчетал в едно изобретение механичен двигател и динамо и създал устройство, чиято големина била една четиресета от големината на сравнимите с него традиционни конструкции. При

старомодната парна машина постъпателно-възвратното движение на буталото трябва да се превърне във въртеливо чрез колянов вал и маховик. На свой ред това устройство е свързано с турбина, която произвежда електричество. При генератора на Тесла прикрепеното към един кондензатор и задвижвано от парата

бутало се движи напред-назад в магнитно поле, пресича силовите му линии и по този начин произвежда ток. Тази процедура значително намалила загубите, свързани с превръщането на механичната енергия в електрическа. Нямало нито колянов вал, нито маховик. Мартин красноречиво обяснил: "Веднага забелязваме липсата на всички управляващи приспособления на обикновения двигател. Те не съществуват. Парният двигател е като гръдния кош непосредствено под кожата - подобно шампион по бокс, за когото всеки грам тегло е от значение. Избавен по този начин от излишното тегло и задвижван с огромен натиск, двигателят е далеч по-икономичен от обикновения. Поради липсата на триене, на което се дължи автоматичната амортизация на леките работни части, той също така е практически неразрушим. Нещо повече, докато обикновеното парно бутало, което тежи около половин тон, може да сменя посоката си на движение не повече от, да речем, десет пъти в секундата, осцилаторът на Тесла може да осцилира със сто удара в секунда." Тесла се надявал не само да редуцира съществуващото сложно оборудване, но и да създаде такъв ток, който да може да "поддържа вибрациите с перфектно постоянство". През лятото той получил патенти и за двете устройства.

С тези разнообразни осцилатори Тесла осигурил множество ефекти. Той можел да генерира точни електрически честоти, които да се използват за пренос на електрическа енергия. Когато осцилаторът пулсирал със светлинна честота, той можел да демонстрира и луминесценция. А механично можел да създава пулсации в метални пръти или тръби и да прави изпитания за хармонични честоти и стоящи вълни. Като изследвал импедансните явления, той можел да предава електромагнитна енергия по такъв проводник и да го накара да излъчва светлина на определени места по дължината си, но не и на други, а като увеличавал вибрациите и попаднел на хармонична честота, можел да накара железният прът да вибрира така силно, че да се счупи на две. Това било равносилно на въздействието, което оказали йерихонските тръби, или на опасността, предизвикана от дружното маршируване на войници по окачен мост. Ако тяхното темпо уцели резонансната честота, мостът ще започне силно да се люлее и вероятно ще се срути. Ето защо войниците са обучени да не стъпват в крак, когато минават по мостове, за да избегнат този изумителен вид катастрофа.

Световното Колумбово изложение

Нощната сцена

Колкото и безсилни да са думите да дадат истински образ на красотата и великолепието на спектакъла, който Изложението предлага денем, те са безкрайно по-неспособни да изразят и най-малката представа за ослепителното зрелище, което се разкрива пред очите на посетителя нощем.

Неописуеми с думи са електрическите фонтани. Един от тях, наречен "Големият гейзер", се издига на 45 метра височина над цяла група "Малки гейзери". Като се прибавят въртящите се разноцветни светлини, създаваните ефекти са тъй изумителни, че никое око не може да открие най-възхитителния, прищевките на тяхното движение са тъй пленителни, че никое сърце не може да продължи да бие равномерно.

У. И. Камерън

На 1 май бил открит Чикагският световен панаир или Колумбовото изложение. Това щастливо събитие дошло в парадоксално за страната време, защото, от една страна, Съединените щати били оповестили, че те са новият лидер в развитието и прилагането на съвременни технологии; от друга, събитието се примесило с "Паниката от 1893 година". Същевременно, като по изключение, светът живеел във всеобщ мир.

Колумбовото изложение се простирало на близо двайсет и осем квадратни километра, приютило шейсет хиляди изложители и струвало 25 милиона долара.

С 28 милиона посетители Чикагският панаир можел да се похвали с 2,25 милиона долара печалба. Докато Парижкото изложение от 1889 г. имало поразителната Айфелова кула, висока 312 метра, Чикагският панаир се гордеел с Ферисовото колело (т.е. Виенско колело). Въртейки се на най-голямата монолитна ос, изкована някога, колелото било над 80 метра високо и имало седалки за над две хиляди души.

Стотици хиляди посетители от всички краища на света се стичали всеки ден в "Белия град" на Чикаго. Главният архитект, местният гражданин Даниел Хъдзън Бърнам, заедно с другите проектанти изградил композицията си като град от канали, наподобяващ Венеция, с един централно разположен "Почетен двор", приютил главните "дворци". С дървени фасади, направени така, че да наподобяват мрамор, сградите съперничели дори на великите каменни постижения на древните римляни и гърци. Павилионът на производителите и на свободните изкуства бил "най-голямата сграда в света", над два пъти по-голяма от другите. Дългата близо шестстотин метра и широка над две футболни игрища конструкция заемала над 1200 декара площ и имала 75 000 седящи места.

На брега на езерото Мичиган в другия край на Почетния двор, с колони, протегнати като ръцете на някой могъщ диригент, се намирали великолепната Арка и Перистилът. Проектираната от главния скулптор Огюст Сен Годан статуя изобразявала един генерал, символизиращ Христофор Колумб, който гръмовно влиза в панаира със своя могъщ конски екипаж. Под тази квадрига била разположена огромната позлатена двайсетметрова Статуя на Републиката, която се издигала от главния канал като милосърден гигант, понеже благославяла не само Павилиона на производителите, но и дворците: на селското стопанство (проектиран от Станфорд Уайт), машиностроенето, администрацията и електричеството. И това бил само Почетният двор.

Перпендикулярно спрямо "големия четириъгълник" на близо километър и половина се простирал разкошно разчертан канал, станал дом за повечето от другите едромащабни павилиони и щандове, които в един текст се описват като "какафонична бъркотия от напреднали култури, покръстени езичници, странни езици и чудати вносни стоки". Посетителите можели да стигнат до който си пожелаят павилион с флотилия от петдесет гондоли, задвижвани от модерни електромотори.

Павилионът на електричеството, украсен с една дузина елегантни минарета, четири от които се издигали на 51,6 метра над залата, бил дълъг над две футболни игрища и широк едно футболно игрище. С площ от четиринайсет и половина декара тази "просторна и величествена" сграда "бе подходяща за седалище на най-новите и блестящи експонати на Колумбовото изложение".

Бившият губернатор на щата Илинойс* Уилям И. Камерън описал двореца като приютил "магическите постижения на мистър Едисон и неговите братя вълшебници". С имената на първопроходците в науката, изписани над забележителната статуя на Бенджамин Франклин, който пуска своето хвърчило, Залата на електричеството представяла поразителни откъслеци от съвременните технологии.

Челно място сред изложителите заемали мегакорпорациите, например "Уестингхаус" и "Дженерал Мотърс" от Америка и по-скромната по размери АЕГ от Германия. Докато АЕГ възпроизвели част от променливотоковото оборудване, което Браун и Доброволски използвали при своя "епохален" и дълъг 170 километра електропровод от Лауфен до Франкфурт, GE представяли собствената си променливотокова система. "Уестингхаус", които спечелили търга за осветлението на панаира с единствените узаконени патенти, се намирали в странна ситуация. Правно погледнато, те би следвало да са в състояние да попречат на конкурентите си да рекламират пиратската си апаратура, но практически, като се вземели предвид времевите ограничения и други фактори, подобно тактическо действие било немислимо. Всъщност те донякъде дължели благодарност на АЕГ, загдето им показали пътя. Поетият от тях курс бил да докажат, че съществува един-единствен изобретател. Ето защо в централния отсек на Залата на електричеството издигнали четиринайсетметров монумент, който възвестявал на света тази истина. Доказателството било изписано с големи получерни букви: "Уестингхаус Илектрик & Менифекчъринг Ко. Многофазна система на Тесла". Чрез своя метод от една пристройка на Машиностроителната зала "Уестингхаус" осветявал целия Световен панаир. Като произвел четвърт милион стоперови лампи на Сойър-Ман, "Уестингхаус" генерирал три пъти повече електричество, отколкото се използвало в целия Чикаго.

За да не останат в сянка, "Дженерал Мотърс" конструирали една блещукаща двайсет и петметрова Кула на светлината в самия център на Залата на електричеството. Тя се състояла от осемнайсет хиляди лампи, разположени по цялата дължина на пиедестала, увенчани с една горяща на върха чудовищно голяма Едисонова осветителна крушка.

Сред другите забележителности в Залата на електричеството били представените на втория етаж електрически приспособления за лекуване на всички болежки - заредени колани, електрически четки за коса и освежители на тялото, а на партерния етаж били щандовете на най-знаменитите изобретатели по онова време. Елиху Томсън например пуснал високочестотна бобина, която създавала искри по метър и половина; Александър Греъм Бел показал телефон, който можел да предава глас чрез светлинни лъчи, а Илайша Грей представил своята телеавтографна машина, предшественик на съвременния факс. За няколко цента тя възпроизвеждала по електронен път подписа на човека на разстояние.

Том Едисон представил собствен рог на изобилието от приспособления, включително мултиплексорния телеграф, фантастичната говореща машина, известна като фонограф, и своя кинетоскоп, който за пръв път показал публично

"различните колебливи движения" на движещ се човек.

Изложението на Тесла, което заемало част от пространството на "Уестингхаус",

включвало множество от неговите първи променливотокови устройства - двигатели, ротори и генератори, фосфоресциращи надписи, посветени на знаменити електроизобретатели като Хелмхолц, Фарадей, Максуел, Хенри и Франклин, както и на неговия любим сръбски поет Змай Йованович. Освен това Тесла изложил вакуумни тръби, захранени чрез безжичен пренос, своето въртящо се Колумбово яйце, потоци припукваща светлина, създадени чрез високочестотен разряд между две изолирани плочи, и неонови надписи "Уестингхаус" и "Добре дошли, електротехници". Последните два надписа "създаваха ефект като от истинска светкавица, придружена от подобаващо оглушителен шум. Вероятно това беше една от най-новаторските и сензационни атракции, която би могла да се види в сградата, като звукът се разнасяше навсякъде из Електрическата палата, а блясъкът на миниатюрната светкавица беше много ярък и стряскащ."

През август Тесла отпътувал за Чикаго - не само за да посети панаира и да прави демонстрации цяла седмица, но и за да присъства на Международния електрически конгрес, който щял да се състои там същия месец. "В Електрическата зала проф. Тесла оповести, че ще пусне ток от 100 000 волта през своето тяло без опасност за живота - експеримент, който изглежда още по-удивителен, като си припомним факта, че токовете, които се използват за екзекутирането на престъпници в Синг Синг, Ню Йорк, никога не надвишават 2000 волта. Мистър Тесла показва още много други интересни експерименти, някои от които са толкова удивителни, че са почти неописуеми."

На 25 август в Залата на селското стопанство Никола Тесла произнесъл реч пред хиляда електроинженери от Международния електрически конгрес. Присъствала цяла галактика от бележити личности, сред които били Галилео Ферарис, сър Уилям Прийс, Силванъс Томсън, Елиху Томсън и почетният председател Херман Лудвиг фон Хелмхолц, когото Тесла повел на обиколка из своето лично изложение.

"Хората се тълпяха пред вратите и негодуваха, че не ги пускат. Огромното мнозинство от тях бяха пристигнали в очакване да видят как Тесла ще пусне 250 000 волта ток през тялото си. За едно място се предлагаха десет долара, но се предлагаха напразно. Допускаха се единствено членовете на Електрическия конгрес и техните жени и то само ако си бяха осигурили акредитации." Преди лекцията един чикагски репортер запитал професорите Уилям Прийс и Силванъс Томсън за какво служи разнообразното оборудване, пръснато из залата, ала те "само гледаха учудено и си признаха, че нямат и представа. Машинариите просто попадаха в общото понятие "животните на Тесла".

Ето че се показа белокосият Илайша Грей, съпровождайки към подиума един висок, мършав младеж. Младият мъж се усмихваше от удоволствие, ала скромно гледаше към пода. Бузите му бяха хлътнали, очите - дълбоко вдлъбнати... ала святкаха одухотворено... Усилното и непрекъснато отдаване на работата беше изчерпало неговата енергия тъй, че неговите приятели говорят, щото той бил стигнал до границата на самоунищожението. Един господин, който предната седмица вечерял с него, разправяше, че бил дотолкова изтощен, че гласът му едва се долавял от другата страна на масата. Той имаше лъскава черна коса, разделена на път по средата, тежки мустаци под орловия нос, които от двете страни на устата постепенно изтъняваха... очите му бяха големи и се открояваха на лицето. Носеше изящен, ушит по мярка кафеникаво-сив костюм с четири копчета." Грей надвикал надигащите се аплодисменти:

- Представям ви Вълшебника на физиката Никола Тесла.

- Приех с огромна неохота тези комплименти, тъй като нямам право да прекъсвам потока на словото на нашия председател - започнал Тесла с характерния си хумор.

Тъй като изглеждал донейде като възкръснал труп, той се постарал да успокои страховете на всички, които били загрижени за крехкото му здраве:

- Неколцина учени мъже поискаха [от групата електроспециалисти] да изнесем лекция. Мнозина обещаха да дойдат, ала когато трябваше да съставим програмата, аз се оказах единственият останал здрав човек... така че се изхитрих да докарам част от апаратурата си... и ще ви дам едно кратко описание на част от моята работа.

Тесла започнал да показва своите нови парни генератори и механични осцилатори, някои от които били толкова компактни, "че човек лесно можеше да ги носи на периферията на шапката си". Той казал на аудиторията, че целите му са били многостранни. Подобно устройство можело, покрай другите неща, да се използва за задвижване на електромотори с отлична синхронност, или на електрически часовници. Демонстрирал и радиопредавател с непрекъсната вълна, макар че никой по онова време не разбирал какви са всички възможности на това оборудване. При все това щом стигнел до резонансна честота, безжичните лампи светвали отново и по този начин можело да се пренася информация по безжичен път.

Един от най-необикновените експонати на Тесла, който наподобявал неговото Колумбово яйце, бил пръстен, демонстриращ не само принципите на въртящото се магнитно поле, но и неговата теория за движението на планетите.

"При този експеримент обикновено бяха използвани една голяма и няколко малки месингови топки. Когато полето биваше задействано, всички топки започваха да се въртят, като голямата оставаше в центъра, а малките започваха да кръжат около нея подобно спътниците на някоя планета, като постепенно се отдалечаваха, докато достигнеха до външния пръстен и се завъртаха по него.

Ала демонстрацията, която най-много впечатли публиката, беше едновременното въздействие върху множество топки, въртящи се дискове и други устройства, поставени във всевъзможни положения и всички на значително разстояние от въртящото се поле. Когато токовете се включеха и всичко това се оживяваше, то представяше един незабравим спектакъл. Мистър Тесла разполагаше с много вакуумни лампи, в които малки леки метални дискове бяха подредени като бижута, и щом железният пръстен се захранеше с енергия, започваха да се въртят навсякъде из залата."

Тесла се върнал в Ню Йорк изтощен, но с приповдигнат дух.

Откъсът от книгата "Вълшебникът. Животът и епохата на Никола Тесла. Биографията на един гений" е предоставен от издателя Книгомания специално за Impressio.

Още

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

Още

Стефан Данаилов се изповяда в книга

Стефан Данаилов се изповяда в книга

Коментирай 3

1/1

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

"Вълшебникът", биографична книга за Никола Тесла, автор: Марк Дж. Сайфър (Снимка: Книгомания)

Календар

Препоръчваме ви

Енциклопедия за гении: Факти и тестове за раздвижване на мозъка

Книгомания пусна на книжния пазар новото луксозно издание, съдържащо 50 великолепни картинни ребуса

Лучия Джованини: "Заслужавам най-доброто" (откъс)

В края на "пътуването" с книгата на "италианската Луиз Хей" ще осъзнаете, че щастието е умение и като такова е възможно да бъде овладяно

За цената на изкуплението и втория шанс в любовта

"Изток-Запад" пусна на книжния пазар "Момичето, което някога познаваше"на Трейси Гарвис Грейвс, определяна от критиците като "нежна и вечна любовна история" (откъс)

Театрално-танцова студия "Чекмедже" дава стипендии на деца от социално слаби семейства

Стипендиантите могат да бъдат деца на възраст от 8 до 11 години и още две във възрастова група от 4 до 6 години

Издават книгите на Селинджър в дигитален формат

Сред избраните заглавия е и прочутият роман "Спасителят в ръжта"

"Добрата дъщеря" - мистериозният трилър, с който Карин Слотър се завръща (откъс)

Романът ще ви завладее, а писателката му вече си е извоювала име сред най-добрите автори на мистерии