Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Проф. Иван Шишманов носел в чужбина калпак - да му личи, че е българин

ДУХОВНИТЕ КОЛОСИ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Проф. Иван Шишманов носел в чужбина калпак - да му личи, че е българин

95 години от смъртта на забележителния учен и политик, който пръв публикува "Под игото"

Силна дружба свързвала Иван Вазов с проф. Иван Шишманов / Източник: Архив на НИМ

"Съюз на духа и сърцето" - така бе наречена през миналата година една конференция в Русе, посветена на 160-годишнината от рождението на писателя, университетския преподавател и политика проф. д-р Иван Шишманов. Изключително точно лого за космополитна личност като него - един високо интелигентен българин, който през целия си живот обича своя народ, работи за него и е привърженик на идеята за Паневропа.

Навършиха се 95 години от смъртта на знаменития проф. д-р Иван Шишманов, който умира внезапно далеч от родината - в Осло, на 23-ти юни 1928-а година.

Проф. Иван Шишманов (1862 - 1928)

Роден е в Свищов на 22-ри юни 1862-ра година във възрожденската фамилия Шишманови. Учи в Педагогическото училище във Виена, завършва философия и литература в Йена и Женева, защитава докторат по философия в Лайпциг.

През 1888-а година 26-годишният Иван Шишманов става един от основателите на Висшето училище в София. Преподава всеобща литературна и културна история, както и сравнителна литературна история; основател и редактор на сп. "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". За основни негови трудове се считат "Сборник за народни умотворения", поставян на видно място между европейските издания от този род, и "Принос към българската народна етимология". А за обществено полезното му дело е достатъчно да споменем само три институции - Университета, Народния театър и Училището за незрящи.

Източник: Архив на СБП

През 1903-та година Иван Шишманов става министър на народното просвещение в правителствата на Рачо Петров и на Димитър Петков. Като министър на просветата открива Училището за слепи и заема активна позиция в т.нар. Университетска криза (б.а. политическа криза в България, предизвикана от посегателството на княз Фердинанд и стамболовистите срещу автономията на Софийския университет). Именно заради това свое гражданско несъгласие с действията на правителството, доблестният учен в началото на 1907-а година напуска кабинета.

Един любопитен факт: Иван Шишманов е бил български пълномощен министър в Украинската народна република при управлението на Павло Скоропадски в периода 1918-1919-а година. Бил изпратен в Киев от княз Фердинанд. Князът го сметнал за подходящ поради факта, че Шишманов бил женен за дъщерята на украинския публицист и революционер Михайло Драгоманов.

Източник: Архив на НИМ

Още

НИМ представя рядък възпоменателен медал с лика на княз Фердинанд I

НИМ представя рядък възпоменателен медал с лика на княз Фердинанд I

Може да се каже, че Иван Шишманов е един от първите проевропейци в България. Той основава и председателства българската секция на Паневропейския съюз - предшественик на сегашния ЕС. Този човек е имал хуманни идеи за обединение на европейците за мир и добросъседство между балканските страни. Дарява част от библиотеката си на Македонското студентско дружество "Вардар" и става член на Македонския научен институт. Днешните български учени и изследователи могат да вземат много от опита и дипломацията на Иван Шишманов.

За жалост, този духовно извисен човек и учен на световно равнище, умира далеч от родината, едва 66-годишен.

Източник: Архив Свищов

Трудовете му и днес се изучават, а проучванията му в областта на езика, произхода на българите от езиково гледище, влиянието на чужди култури върху българската книжнина и пр., са безценни за цели поколения филолози и философи.

Иван Шишманов е сред безспорните будители на следосвобожденска България.

Още

Изгубената България: Колко шума по гората, толко здраве на таз къща!

Изгубената България: Колко шума по гората, толко здраве на таз къща!

Биографи на този знаменит човек изтъкват факта, че Иван Шишманов се ражда в семейството на човек, който го е възпитавал в "океан от любов към Отечеството". С това подчертават, колко е важна средата, в която изаства една личност. Под влияние на баща си малкият Иван проявявал от ранни години силна любознателност и любов към народното творчество. До такава сктепен познавал родния ни фолклор, че едва 14-годишен направил с познанията си силно впечатление на унгарския пътешественик Феликс Каниц, и той без всякакво колебание уредил стипендия на българчето, да учи в Педагогическото училище във Виена.

Източник: Архив на НИМ

Още

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Шишманов живее и учи във Виена шест години. Там се запознава с Алеко Константинов и Цветан Радославов - авторът на текста на "Мила Родино". В чужбина младият Шишманов нарочно ходел с калпак, "че да му личи, че е българин". Когато се запознават с литературния критик д-р Кръстьо Кръстев, това било първото нещо, което ги направило "за миг близки".

Един историк правилно отбелязва, че с всичките си връзки и познанства, Шишманов е "можел да си живее тихо и спокойно в лоното на науката, да обикаля света, харесван от всекиго без проблеми". Но не такъв бил той по характер. Когато избухва Сръбско-българската война (1885), Шишманов пише пламенен апел до българските студенти, да се върнат в родината за доброволци, и сам се записва доброволец.

Още

Произведения на Иван Вазов, съхранявани 150 години, показва БАН

Произведения на Иван Вазов, съхранявани 150 години, показва БАН

Като професор по сравнителна литературна история във Висшето училище, създава легендарното списание "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", което се превръща в трибуна за младата българска интелигенция. Именно "Сборника" на Шишманов допринася за публикуването на романа "Под игото" на Иван Вазов. Шишманов пуска първата част на романа и интересът към нея провокира Вазов да го довърши.

Широката патриотична деятелност на проф. Шишманов го превръща в един от най-влиятелните учени, с принос по проблеми в различни области на науката, и най-вече върху Българското възраждане и българския фолклор.

Съратници на Шишманов твърдят в спомените си, че той не бил "по природа" политик. Дори под натиск се съгласил да стане министър на просветата. Влязъл в политиката под личното настояване на Фердинанд. Но това пък му дало възможност да извоюва повече финансови средства, с които построил много нови училища и детски градини в България. Като министър Шишманов подпомогнал с държавни пари много музеи, читалища и библиотеки; изпращал художници, артисти, музиканти и учени "да видят отблизо" културните ценности на Европа.

Водел тежки битки с депутатите за бюджетите на училищата и заплатата на учителите. "Един народ, който дължи своето Възраждане и своята свобода на училищата и даскалите, такъв народ трябва винаги да цени високо просветата, защото няма истинска свобода без просвета.", казал Шишманов на висок глас по време на едно от заседанията на парламентаристите.

Източник: Архив на НИМ

Министър Шишманов бил широко информиран за всичко ставащо на културния фронт и именно той бил човекът, който защитава Елин Пелин и го назначава на работа, за да спаси писателя от унижението на нищетата.

Още

Народният театър учредява награда на името на Иван Вазов

Народният театър учредява награда на името на Иван Вазов

Именно при проф. Шишманов Висшето училище става Университет (1904 г.), а през 1905-а година тържествено бил открит Народният музей. И идва времето на най-забележителното дело на този знаменит човек - построяването на Народния театър. И днес тази сграда буди респект както с външния си вид, така и с достолепието на историята си. Е, при откриването на театъра - през януари 1907-а година студенти освиркали княз Фердинанд, и както се шегува един театрал "още оттогава, с малки "антракти" скандалите съпътстват този театър". Въпреки  близостта си с княза, Шишманов си подал оставката в знак на протест срещу решението на правителството за политическо подчинение на Университета.

Народният театър "Иван Вазов" в София

Шишманов бил рядко интелигентен и умен човек. През целия си живот той се стреми към запазване самобитността на българската култура, и в същото време смятал, че тя не бива да остава капсулирана в географските си граници - че трябва да се "отвори" към световната култура. Наричал онези, които оспорват идеята му "представители на зоологическия патриотизъм".

Шишманов вярвал, че малка България има своето запазено място в мирна и единна Европа. Той е един от инициаторите на идеята за "Европейски съединени щати" - прототип на днешния Европейски съюз. Какво ли щеше да е отношението му към днешна обединена Европа?

Източник: Архив на МК

Професорът е пръв председател на българския ПЕН клуб (б.а. клуб на поети, есеисти и новелисти), част от световната организация на писателите. Именно на конгрес на организацията в Осло, на 22-ри юни 1928-а година, проф. Иван Шишманов получава внезапен апоплектичен удар и умира.

Още

22 септември 1921 г. - последният ден на Иван Вазов

22 септември 1921 г. - последният ден на Иван Вазов

Дали е бил удовлетворен от себе си? - Смъртта слага край на огромното му дело. Но ученият оставя един завет за нас: "Аз твърдя, че българският народ се показа достоен за великите жертви,... че е достоен за свободата. Аз съм убеден, че да се събудеха днес един Левски, един Раковски, един Ботев, биха сметнали днешната действителност, при всички наши пороци, за един мираж - толкова прогресът, направен в 25 години е значителен.", казва следосвобожденският патриот. 

Проф. Шишманов е от малкото български интелектуалци, които не се поддават на празния естетизъм, парвенющината и облагите. В този смисъл той е не само забележителен интелектуалец, но историческа личност за пример.

Иван Шишманов с група художници

Все още отекват по коридорите на днешния Софийски университет стъпките му. Там е чел лекции по всеобща история на литературата, по културна история, по сравнителна история на западноевропейските литератури, теория на народната поезия и пр. Такива хора сме имали в университетите и министерствата!...

Благодарение на съпругата му Лидия Шишманова, посмъртно са издадени някои от най-важните му трудове. Лидия Шишманова поставя началото на един от първите легендарни софийски литературни салони, по подобие на салоните на мадам дьо Стал, на Жорж Санд във Франция и на руската княгиня Зинаида Волконска.

Още

Да си спомним за Стамболов с монолога от спектакъла "Духът на поета"

Да си спомним за Стамболов с монолога от спектакъла "Духът на поета"

Една любопитна история от живота им с професора: Имало моменти, в които се ядосвала на постоянната му заетост с обществени дела и наука. Признава си, че веднъж ядосана го нарекла "кабинетен плъх", а когато внезапно издъхнал в Осло, в продължение на три месеца Лидия Шишманова останала парализирана в леглото си. И внезапно в мъката си се сетила за едно писмо, писано от мъжа й до нея, година-две преди да умре. Помолила да й го дадат и прочела: "Усещам, че скоро ще умра. Знам, че твоята тъга ще бъде голяма, но ти ще трябва да живееш, за да уредиш моето книжовно наследство", заричал я професорът в писмото.

Лидия и Иван Шишманови / Източник: Архив НИМ

Още

Поет без книги и философ без звания, авторът на "Мила Родино" умира в забрава и самота

Поет без книги и философ без звания, авторът на "Мила Родино" умира в забрава и самота

Това сякаш й вдигнало силите. Лидия Шишманова подрежда огромния архив на съпруга си - купища лекции, недовършено съчинение за Шекспир, недописана книга за Вазов, ценни фолклорни изследвания, мемоарите му като пълномощен министър в Украйна, над 3000 негови авторски и други събирани епиграми. Тези епиграми са истински ключ към Шишманов като буден гражданин - в тях са отразени презрението му към псевдополитиците; мнението му за бездарието, пошлостта, алчността, глупостта и техните представители.

Именно благодарение на Лидия Шишманова излиза и книгата "Иван Вазов. Спомени и документи", отпечатана посмъртно на Шишманов през 1930-а година. Лидия продължава делото на съпруга си, популяризирайки духовното му наследство.

Ето само част от излезлите посмъртно трудове на проф. Иван Шишманов: "Литературната история на Възраждането в Италия", "От Паисий до Раковски. "Статии за българското Възраждане", "Епиграми и портрети", "Дневник".

Проф. Иван Шишманов (1862 - 1928)

Още

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Професорът бил, както се изразява един критик, "чародей на общуването" - умеел да намира приказка с всекиго - и със студенти, и с политици, и с хора на изкуството и науката. Но най-вече обичал да общува с писателите. Дори с онези, които не възприемал като стил - примерно, с Яворов. Най-здраво приятелство имал с Вазов.

Поет, филолог, учен, психолог, социолог и литературен историк, проф. д-р Шишманов е космополитна личност, която навсякъде по света се представяла за българин. Дори една чужденка - румънската кралица Елизабет била дотолкова впечатлена от това, че го нарекла "най-българинът в литературата и културата".

Личности като проф. Иван Шишманов са светъл пример за академизъм, усърдна работа и отдаденост на родината. Фактори, които вдъхновяват само онези, които имат качествата да ги оценят. През 2016-а година бе създаден документалният филм на режисьора Бисерка Колевска, посветен на проф. Иван Шишманов, който носи заглавието "Вярвам в гения на българския народ". Тази негова фраза е подходяща за финал - тя лаконично изразява неговия чутовен патриотизъм и не се нуждае от коментар.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Андре Рийо ни поздравява с "Мила родино"

Андре Рийо ни поздравява с "Мила родино"

Още

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Още

Еленската "Даскалоливница" - училище за будители

Еленската "Даскалоливница" - училище за будители

Още

Държавата отказала стипендия на автора на химна на народните будители

Държавата отказала стипендия на автора на химна на народните будители

 

Коментирай 6

Календар

Препоръчваме ви

Глинка изоставя голямата си любов бременна

Цели 70 години не поставят в оригинал операта му "Иван Сусанин"

Джон Миле се жени за съпругата на най-добрия си приятел

195 години от рождението на автора на шедьовъра, наричан "Удавницата"

"Наследник на Орфей" - двадесет години без Николай Гяуров

Знаменитият оперен бас събира огромни тълпи от почитатели навсякъде, където е пял

Андрей Тарковски направил известен талантливия си баща

Арсений Тарковски бил близък приятел с Марина Цветаева и Анна Ахматова

Арт съпрузите Гончарова и Ларионов - наследени от любовница

60 години от смъртта на един от пионерите на авангардното изкуство