Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

22 септември 1908 г. - последното славно и трайно успешно, чисто българско действие

ПАМЕТНИ ДАТИ

22 септември 1908 г. - последното славно и трайно успешно, чисто българско действие

Навършват се 113 години от обявяването на България за независимо царство

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Духът на независимост - вътрешна, външна, духовна и стопанска, е заченат още в борбите на Възраждането, на Освобождението и на Съединението, и е утвърден с тържествения акт от 1908 г., кален в изпитанията на последващите войни и на периода след тях. Историята определя знаменитото събитие като последното славно и трайно успешно, чисто българско действие.

През 1908 г. настъпват така дълго чаканите от Княз Фердинанд благоприятни условия, за да промени статута и на своето княжество, и на самия себе си. Сега международната обстановка работи за интересите на България.

Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, т.е. да наруши Берлинския договор. Затова според австрийското правителство, ако и България постъпи по същия начин, негодуванието и наказателните мерки на останалите Велики сили няма да са насочени само срещу Виена и ще са по-безболезнени за нея.

Н.В. Цар Фердинанд I

Още

Александър Малинов: Оставка ли, или независима България?

Александър Малинов: Оставка ли, или независима България?

От своя страна Русия също се отнася положително към желанието на Княза и тогавашното българско правителство на Александър Малинов за откъсване от Турция, но само при условие че този държавен акт мине под нейното покровителство.

Освен това през юли с.г. в Турция избухва Младотурската революция (Хуриет). Султан Абдул Хамид II възстановява конституцията от 1876 г. и проглушава целия свят, че страната му тръгва по пътя на свободата и прогреса. Което означавало, че при евентуално откъсване на България от Турция турците не ще посмеят да насочат оръжието си срещу нея от страх да не дискредитират новите принципи и идеи, с които идват на власт, и да не се изложат пред цивилизована Европа.

Още

Събитията от 1885 г.: Ако сам не си помогнеш, няма кой да го стори

Събитията от 1885 г.: Ако сам не си помогнеш, няма кой да го стори

В тази ситуация Фердинанд и правителството на Малинов изчаквали само подходящия повод, за да осъществят проектите си. И той не закъснява да се предостави. През септември в Цариград тържествено се чества 30-годишнината от възшествието на султана.

Правителството на младотурците категорично и демонстративно отказва да покани българския агент в турската столица Иван Стефанов Гешов да присъства на празничния прием в чест на Абдул Хамид II. Мотивът е, че Княжеството не е суверенно, а васално на Турция. Обидата е хвърлена не само в лицето на дипломата, но и в лицето на цяла България. Нашият дипломат веднага се завръща в София.

Министър-председателят Александър Малинов - портрет от 1926 г.

Още

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

По същото време избухва стачка по Източните железници, една трета от които са в пределите на България, а останалите - в Турция. Българските власти завземат тази една трета и отказват да я върнат на младотурците. Едновременно с това Княз Фердинанд, който е на почивка в Унгария, има частна среща с император Франц Йосиф в Будапеща и двамата вероятно постигат съгласие за съвместни действия.

На 21 септември вечерта Князът се завръща по Дунава с личната си яхта "Хан Крум". В Русе по негово нареждане е посрещнат от цялото българско правителство начело с министър-председателя Александър Малинов.

На последвалото след това направо на яхтата заседание на Министерския съвет се взема решение независимостта на България да се обяви на следващия ден, 22 септември, в старопрестолния град Търново. Което и става в църквата "Св. Четиридесет мъченици".

Княз Фердинанд провъзгласява Независимостта на България, Търново, 22 септември 1908 г. Илюстрация във френско издание

Пред събралото се в Божия храм множество Княз Фердинанд прочита "Манифест към българския народ", който завършва с думите:

"Прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 г. България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят".

Възпоменателна картичка с текста на Манифеста, портрети на царската двойка и снимка на църквата “Св. Четиридесет мъченици“ в Търново

Н.В. Цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов след обявяването на Независимостта на Царство България, хълма Царевец, 22 септември 1908 г.

Още

Открива се изложба за независимостта на България "Дипломация и доблест“ в НИМ

Открива се изложба за независимостта на България "Дипломация и доблест“ в НИМ

Ден след провъзгласяване на България за независимо царство Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Западната европейска дипломация е объркана - тя обвинява България и Австро-Унгария в комплот, насочен към нарушение на Берлинския договор. Започва се една дълга и сложна дипломатическа совалка Париж-Петербург-Лондон.

Най-засегнати са интересите на Турция. За да признае извършения в Търново акт, Високата порта иска от правителството на Малинов финансова компенсация на стойност 429 милиона златни франка и стратегическа корекция на границите. Министър-председателят заявява, че страната му не е в състояние да заплати на своя бивш сюзерен повече от 82 милиона златни франка. Това са средства, с които България иска да откупи Източните железници на българска територия, някои крайбрежни морски фарове и някои телеграфни и пощенски станции. Турция не приема това предложение. Взаимоотношенията мужду двете държави се изострят и на два пъти се стига до мобилизация на части от българската армия.

Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България на 22 септември 1908 г.

Още

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Точно в този момент обаче европейските страни нямат интерес от военен пожар на Балканите. Конфликтът приключва с посредничеството на Русия, която вместо България поема изплащането на 82-та милиона. Руската империя предлага на Турция да ѝ опрости дълг, който тя има спрямо Русия по силата на Берлинския договор след Освободителната война. Турция се съгласява. България пък се задължава да изплати на Русия "заема" си в срок от 75 години. Това така и не се случва.

Освен в чужбина, провъзгласяването на независимостта на България има противници и у нас. Русофилската опозиция начело с д-р Стоян Данев и Теодор Теодоров обвинява кабинета, че осъществил този акт зад гърба на Русия, нанесъл удар на Сърбия (заради анекса на Босна и Херцеговина тя обвинява България за предател на славянската кауза), изострил отношенията с Османската империя и поставил на карта съществуването на над 1,5 милиона българи от Македония и Тракия.

“Политическа комедия. Пригръщание и кавга, кавга и пригръщание – това са фазите на турско-българския конфликт“ (Карикатура на Чарни (Георги Мишев), в. “Барабан“, октомври 1908 г.)

В заключителната си реч на дебатите министър-председателят Александър Малинов отговаря:

"Симпатиите са нещо ценно в международните отношения, но не всичко. Не са те, а са интересите, които насочват и определят една политика на един народ... В политиката е повече като в математиката - само еднородни, а не разнородни величини се прихващат и компенсират... Политическият дефицит на едного от славяните не може да се покрива с политическия успех на другиго. На България се пада да води своя българска политика и трябва тутакси да се уговори: българинът е преди всичко българин и само след това славянин... Аз не разбирам формулата "не трябва да правим политика с Русия".

Трябва да я правим с всички, и с Русия в това число. Това повелително се диктува от националните интереси и достойнството на България. Не с комплименти ще разположим към нас Русия, а с открита, искрена, достойна за двата народа политика".

“Независимостта. Ал. Малинов: – Сънувах, че е по-мъчно да се закрепи короната на върха на меча, отколкото на такава грамада.“ (Карикатура на Чарни (Георги Мишев), в. “Стар Барабан“, ноември 1908 г.)

Още

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

Земеделците начело с Александър Стамболийски обявяват 22 септември за "Търновски преврат". Без предварително предложение пред парламента България не можело да бъде обявена за независима, а Фердинанд I за цар. След това трябвало да се свика Велико народно събрание. Актът бил реакционен, защото подкопавал новата младотурска "демокрация" в Цариград, от която се боели и софийският Дворец и "политическата реакция в България".

Правителството предусещало, че младотурските офицери щели да пристъпят към републиканско устройство, което да се прехвърли и в нашата страна. 22 септември бил атентат против българската, турската и световната демокрация.

Възпоменателна фотография на правителството на Александър Малинов, обявило предишната година независимостта на Царство България заедно с Цар Фердинанд и Царица Елеонора, князете Борис и Кирил, генералитета и др. на същото място - хълма Царевец край Търново, 22 септември 1909 г.

Още

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

След по-малко от шест месеца обаче, бившият сюзерен Турция и Великите сили официално поздравяват царя и правителството с независимостта на България.

На 6 април 1909 г. в присъствието на английския, френския и руския посланик в Цариград се подписва протокол, уреждащ спорните въпроси между България и Турция. Едва след това европейските държави признават независимостта на страната ни. Пръв изпраща своите поздравления руският император Николай II. Английският крал се обръща към Фердинанд с кратка, но сърдечна телеграма: "Желая, драги братовчеде и приятелю, да не бъда последенда Ви честитя независимостта на Вашето отечество, признато от силите, и да Ви пожелая щастливо и мирно царуване. Едуард".

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"

Още

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Още

Провален коледен бал едва не влошава отношенията между България и Русия преди 111 години

Провален коледен бал едва не влошава отношенията между България и Русия преди 111 години

Още

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

Още

Той не е първият български генерал, който свършва дните си изоставен и забравен

Той не е първият български генерал, който свършва дните си изоставен и забравен

Още

С пушки при нозе: Преди 105 години влизаме в Първата световна война

С пушки при нозе: Преди 105 години влизаме в Първата световна война

Още

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

 

 

Коментирай 14

Календар

Препоръчваме ви

Те се подслониха под скромната стряха на българското училище

Дядо Славейков - Учител и човек с велика душа и любящо сърце

Строг към себе си, но винаги внимателен към другите: Цар Борис III сред народа (снимки)

Днес ще ви разкажем за някои малки епизоди от живота на един достоен и скромен човек, когото съдбата избира да титулува Цар, а народът добавя Обединител

Тържеството на политическата посредственост

"У нас вместо демокрация се е вкоренила изродената форма, която още Аристотел беше нарекъл охлократия - власт на тълпата, вместо власт на народа", пише юристът и вътрешен министър Николай П. Николаев статия от 1932 г.

Диоген от Дивотино: Хора много! Човеко го не видим!

Що е вещина и компетентност, и какви качества трябва да притежават хората, желаещи да ръководят държавата, ни представя бившият министър и депутат Иван Пеев-Плачков в статия от 1936 г.

Сред кръв и страдания на будна стража пред олтара на Църква и Родина стои Васил Друмев

120 години от смъртта на възрожденската личност, надарена с многобройни таланти - писател, родоначалник на българската белетристика и драма, архиерей богослов, държавник, общественик, сладкодумен оратор и невинен страдалец