ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРИ
Проф. Амелия Личева: Цветан Стоянов е ерудит, който трябва да балансира между идеологията на комунизма и всичко, което знае
Днес се навършват 95 години от рождението му
Редактор : / 538 Прочита 2 Коментара
През 2010 г. тогавашният директор на НДК Христо Друмев открива паметна плоча на родната къща на Цветан Стоянов по случай 80-годишнината от рождението на бележития ерудит, есеист, писател и литературен критик.
Снимка: Петър Кръстев/ БТА, архив
Непознатият Дикенс - борец за права, благодетел на деца и проститутки, член на Клуба на духовете
Цветан Стоянов е ерудит, който трябва да балансира между идеологията на комунизма и всичко, което знае, каза пред БТА проф. Амелия Личева.
Цветан Стоянов (1930-1971) е от онези почти ренесансови личности, които все още са възможни в периода на 60-те. Той е ерудит, западен човек до мозъка на костите си, който за беда трябва да балансира между идеологията на комунизма и всичко онова, което знае, може и иска да направи и да напише. Това каза пред БТА проф. Амелия Личева по повод 95-ата годишнина от рождението на литературния критик, писател, есеист и преводач, която се отбелязва днес.
По думите ѝ не е случайно, че Цветан Стоянов е едно от малкото имена от периода на социализма, които цитираме, изучаваме, от когото има какво да научим и днес. "Лично за мен най-важни са неговите идеи за световната литература, защото на практика той стартира този разговор в българското литературознание, както и идеята му за ролята на разговора, на широкия, интердисциплинарен разговор, като базисен за хуманитаристите", допълва още проф. Личева.
Навършват се 95 години от рождението на Цветан Стоянов
Източник: Антикварна книжарница "Ортограф"
ПЪРВИТЕ МУ СТАТИИ ИЗЛИЗАТ В ГОДИНАТА, В КОЯТО ЗАВЪРШВА ГИМНАЗИЯ
Цветан Стоянов е роден на 28 януари 1930 г. в София. Майка му е учителка, а баща му - книгоиздател. През 1947 г. завършва гимназия. Същата година излизат и първите му статии във в. "Отечествен фронт". Дебютира със статията "Вапцаров и неговата вяра" в бр. 1014 на вестника.
През 1952 г. завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през 1954 г. - школа по журналистика. От 1953 г. до 1955 г. е редактор в Българската телеграфна агенция.
През 1955-1956 г. е литературен сътрудник във в. "Земеделско знаме", през 1961 - 1963 г. - редактор в отдел "Критика" на сп. "Септември" и през 1967-1969 г. - във в. "Литературен фронт". От 1969 г. е научен сътрудник в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
ПОСВЕЩАВА СЕ НА ТЕМИТЕ ЗА ОТЧУЖДЕНИЕТО И ЗА КУЛТУРАТА КАТО ОБЩЕНИЕ
Цветан Стоянов се изявява като един от най-изтъкнатите специалисти в България по история на европейските литератури. Той продължава традициите на проф. Иван Шишманов, проф. Боян Пенев, проф. Александър Балабанов и проф. Михаил Арнаудов. Творчеството му е посветено на темите за отчуждението и за културата като общение.
Сред неговите статии и есета са "Невидимият салон", "Броселиандровата гора", "За хубавите разговори", "Българско, наистина българско", "Случаят Емили Дикинсън", "По повод духа на мястото", "Езикът на певеца", "Поуките на житието" и др.
НАРИЧА ПОЕЗИЯТА "ПЛАЧ ОТ САМОТА"
Една от първите работи, с които Цветан Стоянов се появява през 1958 г. на литературното поле е "Оръжия, които се пренебрегват" - програмна негово есе, в което той дава за пример на съвременната поезия езика и прелестните внушения на една родопска народна песен. "Имам чувството, че по-младите ни поети недостатъчно се интересуват от метричния и музикалния строй на стиха си, въпреки че имаме вековни традиции, оставени от фолклора и обичани, пазени и развивани от почти всички наши класици в миналото", казва Цветан Стоянов.
"Плач от самота", нарича Цветан Стоянов поезията в друго свое есе от това време - "Броселиандровата гора". Той обича да търси генезиса, етимологията, на всяко явление, да стига до неговия корен , да се връща към момента на зачатието и там да открои смисъла на появата му. Огромен отзвук предизвиква есето му "Невидимият салон" от 1960 г., в което той разтърсва читателя с привързаността си към първичния и незахабен език.
Навършват се 95 години от рождението на Цветан Стоянов
Източник: Антикварна книжарница "Ортограф"
През 1961 г. е издадена хумористичната му новела "Ние и Арчи". През 1965 г. в трета книжка на сп. "Септември" се появява повестта му "Разказ за Кадифе", а през 1967 г. -повестта "Над твоя дом спокойствие". През 1969 г. е издаден сатиричният му роман "Изключителната биография на Буди Будев".
"ГЕНИЯТ И НЕГОВИЯТ НАСТАВНИК", ПОСВЕТЕНА НА ДОСТОЕВСКИ, Е ПОСЛЕДНАТА МУ НЕДОВЪРШЕНА КНИГА
През 1970 г. защитава дисертация като кандидатска теза пред Научния съвет на Института за литература на тема "Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература от средата на ХVIII в. до средата на ХIХ в.", която по-късно се превръща в книга "Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература (От Робинзон до Манифеста - 1719 -1848 т. I.,1973), издадена посмъртно от съпругата му Антоанета Войникова. По повод недовършения тритомник на Цветан Стоянов "Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература" писателят и литературен критик Тончо Жечев казва: "Цветан е имал чувството ,че разказва не само историята на литературата и философията от интересуващия го ъгъл, но и биографията на своята душа, предисторията и историята на тяхното формиране".
За краткия си творчески път от 10-15 години той създава осем книги, публикува десетки статии и преводи на много поети от английски език. В архива му са запазени черновите и на последната му недовършена книга "Геният и неговият наставник", посветена на Достоевски - анализ на манипулацията на властника над интелектуалеца върху конкретен исторически случай - взаимоотношенията между Достоевски и оберпрокурора Победоносцев. Цветан Стоянов проследява развитието на този казус в исторически, литературен и философски план.0,
През 1988 г. съчиненията на Цветан Стоянов посмъртно са издадени в два тома под заглавие "Културата като общение". В предговора към тях Тончо Жечев пише: "След Пенчо Славейков и Гео Милев не познавам в нашата най-нова културна история толкова страстен тръбач на новото, на модерното, на най-съвременното, както и толкова съкровен творчески порив, всестранно подготвен и екипиран, за приобщаването на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи".
Навършват се 95 години от рождението на Цветан Стоянов
Източник: Антикварна книжарница "Ортограф"
ПРЕВОДИТЕ МУ
Цветан Стоянов превежда и издава поезията на Пърси Биш Шели (съвместно с Ил. Люцканов, 1959), Расул Гамзатов (съвместно с Благо Димитрова, 1963), Олга Бергхолц (съвместно с Елисавета Багряна, Първан Стефанов, 1965), Уолт Уитман (съвместно с Георги Славов, 1965), Джордж Байрон (съвместно с Григор Ленков, Любен Любенов, 1968), Емили Дикинсън (1971), а също и книгите "Гъливер при великаните" от Джонатан Суифт (1957), "Студеният дом" от Чарлз Дикенс (съвместно с Атанас Славов, 1959),
"Преданият приятел" от Оскар Уайлд (1961), "Тортила Флет" (1961) и "Зимата на нашето недоволство" от Джон Стайнбек (съвместно с Александър Стефанов, 1963), "Момчето от Джорджия" от Ърскин Колдуел (съвместно с Атанас Славов, 1961), "Сияйна зора" от Джек Лондон (1962), "Път към висшето общество" от Джон Брейн (съвместно с Александър Стефанов, 1964), "Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли (1965), "Книга за джунглата" от Ръдиард Киплинг (1967), драмите "Отело" и "Много шум за нищо" от Уилям Шекспир, "Цезар" и "Клеопатра" от Бърнард Шоу. След смъртта на Цветан Стоянов в архива му са открити десетки непубликувани преводи на творби от световната класика и от съвременните поети. Голяма част от тях е включена в том от поредицата "Български преводачи".
ПРЕЗ 2000 Г. Е УЧРЕДЕНА НАГРАДА ЗА ЕСЕИСТИКА НА НЕГОВО ИМЕ
Цветан Стоянов умира едва навършил 41 години на 3 юли 1971 г. заради лекарска грешка, но и до днес остава ненадминат образец в модерната есеистика и културология.
През 2000 година по повод 70-годишнината от неговото и 30-годишнината от смъртта му е учредена награда за есеистика на негово име, която е връчена за първи път на 23 май 2001 г. в рамките на Салона на изкуствата в НДК в София. Темата на анонимния конкурс за отличието е съдбовният за Цветан Стоянов въпрос - "На/за какво служи интелектуалецът".
По този повод поетът Константин Павлов казва за него: "Цветан Стоянов познаваше световната култура и в ширина, и в дълбочина. Еднакво уютно битуваше и в чуждите държави, и в различните векове. Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството. Доказва го написаното от него, доказва го и личният му живот".
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}