Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Безсмъртният ронсаров стих в първо представително двуезично издание

РЕНЕСАНСОВИ БИСЕРИ

Безсмъртният ронсаров стих в първо представително двуезично издание

"Принца на поетите" Пиер дьо Ронсар достига до българския читател в изкусния превод на Кирил Кадийски, съставител на двуезичния сборник "Поезия"

Портрет на Пиер дьо Ронсар

Първото представително двуезично издание с отбрани произведения на величавия ренесансов поет Пиер дьо Ронсар, претворени на български от поета Кирил Кадийски са вече на пазара, под знака на издателство "Колибри". Разкошното художествено оформление на изданията с твърди и меки корици e дело на Кирил Златков.

Сборникът "Поезия" обхваща любовна лирика от сборниците "Оди" и "Любовни стихове", вдъхновени от възлюбените на Ронсар - Касандра, Мари и Елен, на които той посвещава безсмъртни сонети. Тази значителна част от творчеството му е и най-стойностната и има най-големи шансове да достигне до съвременния читател.

Вероятно тъкмо затова Кирил Кадийски, съставител на настоящия сборник, й е отдал своите предпочитания.

Преводи на отделни стихотворения се срещат в различни антологии, но това е първото представително двуезично издание на поезията на Ронсар на български език, в което можем да се насладим в пълна мяра на пълнозвучния ронсаров стих.

Както пише в предговора към тома професор Стоян Атанасов:

"Любовната лирика на Ронсар има с какво да донесе радост и да обогати душевния свят на днешния читател. Поднесен редом с оригинала в чудесните преводи на поета Кирил Кадийски, нейният български вариант е поредно доказателство, че с истинската поезия ценителят на художественото слово може да прекоси границите на времето и пространството. Лириката на Ронсар обогатява сетивата, разпалва въображението, позволява ни да се вгледаме по-ясно в собствената си душевност, подготвя ни да обичаме природата, хората и поезията".

Има и още една причина ние, българите, да се прекланяме пред безсмъртните творения на Ронсар и да посягаме с пиетет към тях - неговият предполагаем български произход. Предците му са от старо благородническо потекло с български корени от XIV век. За това свидетелстват известните стихове от "Елегия за Реми Бело": Предците ми от край суров са, мой поете, там Дунавът студен на Тракия съсед е; в земите си - отвъд Унгария...

Напоследък има и по-строго научни хипотези за това, че "принцът на поетите" е потомък на Орфей. И докато това са само хипотези, наше право е да си представяме, че поетическият гений на Ронсар е бил захранен от досега със средновековната българска душевност.

Пиер дьо Ронсар (1524-1585) е безспорно най-великият френски поет от епохата на Ренесанса. Наречен от съвременниците си "принц на поетите", в европейски контекст мястото му е между Петрарка и Шекспир.

Член, заедно с Жоашен Дю Беле, на групата от седем поети "Плеяда", които, чрез подражание на античните образци, целят обнова на националната литература, Ронсар във висша степен допринася за кодифицирането на френския език и еманципирането му спрямо латинския, както и за обогатяването на френската поетическа традиция.

Портрет на Пиер дьо Ронсар

Из: СОНЕТИ ЗА КАСАНДРА

О, Музи - горе, там на Хеликон!
Дете, лудеех с вас във вакханалия
по бреговете злачни на Касталия -
чист извор от копитото на кон.

При вас намерих почит и подслон,
танцувах с вас по-буен от каналия
и свойта реч за вашите скрижали я
оставям - верен син на Аполон.

Ронсар е вечно за едно мечтал:
за слог по-твърд от камък и метал,
че любовта да слави с всички сили,

и сам на вашия пресвят олтар
безсмъртния си том да сложи в дар
и своето сърце, о, Музи мили...

 

Щом искате да знаете от мен
как мачка ме Амур и побеждава,
как с лед и огън мойта гръд ранява,
как моят срам го прави по-почтен,

как всуе младостта към вечен плен
след сетната беда се устремява -
четете ме: ще видите тогава
от боговете как съм ощетен.

Аз казвам ви: Амур е просто луд -
и драговолен плен, и сладък труд...
Но с вятър ли надеждите ще храня?

Аз казвам ви: човекът е глупец,
щом за водач си е наел слепец
и пред дете смирен глава прекланя!

Още

"В лунната стая" на Валери Петров

"В лунната стая" на Валери Петров

Още

Първият хуманист на Европа - поетът по призвание Джовани Бокачо

Първият хуманист на Европа - поетът по призвание Джовани Бокачо

Още

Митичната фигура на Тил Улешпигел се завръща в нов роман (откъс)

Митичната фигура на Тил Улешпигел се завръща в нов роман (откъс)

Още

Монтескьо и неговото сказание за екзотично време на непредставими контрасти (Откъс)

Монтескьо и неговото сказание за екзотично време на непредставими контрасти (Откъс)

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

"Литургия за Илинден" - за историята, чиито рани още по-остро чувстваме днес (откъс)

Романът се определя като крайъгълния камък в творческия път на Свобода Бъчварова, на опознаване на собственото си духовно родословие като "борец срещу времето си"

За българчетата по света Руси Чанев представя "Под игото" от Иван Вазов (откъс)

Според артистът адаптираната форма на романа може да се ползва за подготовка и за мотивация за четене на оригиналния текст

"Слуховият рог" от забележителната сюрреалистка Леонора Карингтън (ОТКЪС)

Възхитително чудноват апокалиптичен роман за мистериозен старчески дом и за енергичната 92-годишна Мариан, която е отведена в него от нетърпеливото си семейство

"Баща ми в мен" - Явора Стоилова представя стихотворения и спомени за художника Васил Стоилов

Тя потапя читателя в атмосферата на ателието на художника и разказва за срещите му с художниците Владимир Димитров-Майстора, Николай Райнов и Николай Рьорих

Романът "Скарида" от Димитър Коцев-Шошо излиза и на английски език

Романът разказва за Дива Мила, Асистента и Бор. Дива Мила практикува "най-старата професия в света" и е суперзвезда в пъстрия и мистичен свят на ясновидци, екстрасенси и гадатели, разказват издателите

Нова книга за худжоника Васил Стоилов събира непубликувани досега ръкописи на Владимир Свинтила

Читателите ще имат възможност да се докоснат едновременно до образния и пластичен свят от мадони, моми и битови сцени на един от представителите на движението за родно изкуство от началото на ХХ в.