РЕНЕСАНСОВИ БИСЕРИ
Безсмъртният ронсаров стих в първо представително двуезично издание
"Принца на поетите" Пиер дьо Ронсар достига до българския читател в изкусния превод на Кирил Кадийски, съставител на двуезичния сборник "Поезия"
Редактор : / 1563 Прочита 0 Коментара
Портрет на Пиер дьо РонсарПървото представително двуезично издание с отбрани произведения на величавия ренесансов поет Пиер дьо Ронсар, претворени на български от поета Кирил Кадийски са вече на пазара, под знака на издателство "Колибри". Разкошното художествено оформление на изданията с твърди и меки корици e дело на Кирил Златков.
Сборникът "Поезия" обхваща любовна лирика от сборниците "Оди" и "Любовни стихове", вдъхновени от възлюбените на Ронсар - Касандра, Мари и Елен, на които той посвещава безсмъртни сонети. Тази значителна част от творчеството му е и най-стойностната и има най-големи шансове да достигне до съвременния читател.
Вероятно тъкмо затова Кирил Кадийски, съставител на настоящия сборник, й е отдал своите предпочитания.
Преводи на отделни стихотворения се срещат в различни антологии, но това е първото представително двуезично издание на поезията на Ронсар на български език, в което можем да се насладим в пълна мяра на пълнозвучния ронсаров стих.
Както пише в предговора към тома професор Стоян Атанасов:
"Любовната лирика на Ронсар има с какво да донесе радост и да обогати душевния свят на днешния читател. Поднесен редом с оригинала в чудесните преводи на поета Кирил Кадийски, нейният български вариант е поредно доказателство, че с истинската поезия ценителят на художественото слово може да прекоси границите на времето и пространството. Лириката на Ронсар обогатява сетивата, разпалва въображението, позволява ни да се вгледаме по-ясно в собствената си душевност, подготвя ни да обичаме природата, хората и поезията".
Има и още една причина ние, българите, да се прекланяме пред безсмъртните творения на Ронсар и да посягаме с пиетет към тях - неговият предполагаем български произход. Предците му са от старо благородническо потекло с български корени от XIV век. За това свидетелстват известните стихове от "Елегия за Реми Бело": Предците ми от край суров са, мой поете, там Дунавът студен на Тракия съсед е; в земите си - отвъд Унгария...
Напоследък има и по-строго научни хипотези за това, че "принцът на поетите" е потомък на Орфей. И докато това са само хипотези, наше право е да си представяме, че поетическият гений на Ронсар е бил захранен от досега със средновековната българска душевност.
Пиер дьо Ронсар (1524-1585) е безспорно най-великият френски поет от епохата на Ренесанса. Наречен от съвременниците си "принц на поетите", в европейски контекст мястото му е между Петрарка и Шекспир.
Член, заедно с Жоашен Дю Беле, на групата от седем поети "Плеяда", които, чрез подражание на античните образци, целят обнова на националната литература, Ронсар във висша степен допринася за кодифицирането на френския език и еманципирането му спрямо латинския, както и за обогатяването на френската поетическа традиция.
Из: СОНЕТИ ЗА КАСАНДРА
О, Музи - горе, там на Хеликон!
Дете, лудеех с вас във вакханалия
по бреговете злачни на Касталия -
чист извор от копитото на кон.При вас намерих почит и подслон,
танцувах с вас по-буен от каналия
и свойта реч за вашите скрижали я
оставям - верен син на Аполон.Ронсар е вечно за едно мечтал:
за слог по-твърд от камък и метал,
че любовта да слави с всички сили,и сам на вашия пресвят олтар
безсмъртния си том да сложи в дар
и своето сърце, о, Музи мили...
Щом искате да знаете от мен
как мачка ме Амур и побеждава,
как с лед и огън мойта гръд ранява,
как моят срам го прави по-почтен,как всуе младостта към вечен плен
след сетната беда се устремява -
четете ме: ще видите тогава
от боговете как съм ощетен.Аз казвам ви: Амур е просто луд -
и драговолен плен, и сладък труд...
Но с вятър ли надеждите ще храня?Аз казвам ви: човекът е глупец,
щом за водач си е наел слепец
и пред дете смирен глава прекланя!