Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Лиза Боева, Ицко Финци и тяхната Чеховска компания

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Лиза Боева, Ицко Финци и тяхната Чеховска компания

Животът трябва да се мисли и живее като произведение на изкуството, вярва режисьорката

Лиза Боева (Колаж: Юлиян Илиев)

Лиза Боева е филмов режисьор и сценарист. Тя е жената до големия български актьор Ицко Финци. Лиза е толкова нестандартна, че не би било достатъчно да бъде представена просто с една артистична визитка.

За да разберете коя е,  ще оставя тя да говори, чрез една от своите разказани истории:

"Имах пет свободни дни и от Италия заминах с влак за Париж. Чаках тази среща от години и така се престарах, че обърках линии, спирки и вагони.

Пристигнах най-сетне: недоспала, недояла, недоволна. Дните ми се бяха стопили и разполагах с една вечер. Влакът наобратно потегляше в полунощ.

Валеше проливно и всичките ми набелязани маршрути отиваха по дяволите (книжарницата на Силвия Бийч, домът на Гертруда Стайн, хотелът на битниците...) Реших да прекарам своята единствена вечер в Париж,  в операта, на сухо.

Купих билет от шарлатаните на входа. Дадох всичките си франкове и бях убедена, че ще седя на първия ред или в някоя ложа.
***
Влизали ли сте в Пале Гарние? Строга симетрия, утилитарни пространства, позлатени декорации, изящни колонади, тежки кристални полилеи...
***
Моето място се оказа не точно на първия ред. И на втория не. Не бе дори на партера, и в ложите не. Разпоредителката ме заведе в дъното на последния балкон. Креслото ми бе над сцената, обърнато наполовина към полукръглата зала. Виждах единствено част от завесата и публиката.
***
Пеенето ме унесе и съм заспала. Стресна ме удар на чинели. Прожектор огряваше зрителите пред мен. Гледах лъча, който се насочи към тавана и освети някакво магаре. Реших, че ми се привижда.

​Когато след време отворих очи, яркият лъч отново се стелеше по тавана и различих розова кокошка. Сетне всичко потъна в тъмнина, но аз вече не мигах: чаках прожекторът да се насочи нагоре. И когато бегло премина светлината, видях крилата жена. Сетне още странни фигури...

Лиза Боева срещу Лиза Боева (Снимка: Личен архив)

​Бях сигурна: полудявам. Главата ми забуча, обзе ме страх, който до този момент не познавах.

Мислех за себе си с някаква особена жал: нямах 17 години, а вече със замъглен мозък...
***
Когато най-сетне представлението завърши, в залата светна. Някои от публиката защракаха с фотоапарати, снимаха наоколо, но най-вече към тавана.

​Вдигнах очи: там, сред позлатените барокови извивки, покрай кристалния полилей се мъдреха розови кокошки, хора с криле, сини овце...

Така открих за себе си Марк Шагал. По най-трудния начин.
***
И когато чуя някой арогантен студент да казва: "Че за какво ми е да уча за изкуството", аз имам от години готов отговор: "За да не полудееш"..."

  Представяме Ви Лиза Боева ексклузивно пред Dir.bg:

В Париж (Снимка: Личен архив)

- Разговаряме дни преди премиерата на Вашия филм "Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал", която ще се състои в зала "България" - последният от съвместните Ви проекти с Ицко Финци, част от спектакъла "Светът е сцена". Как изобщо Ви хрумна да правите такъв филм?
- Преди 10-на години с Ицко си мислихме за сюжет, който да развием и превърнем във филм. И тогава той предложи историята за граф Рътланд, описана от Иля Гилилов в книгата "Играта Уилиам Шекспир или Тайната на Великия феникс". Хлътнахме в текста. Оказа се, че първият световен превод на книгата е на български език. Свързахме се с преводача - Людмил Димитров, университетски преподавател, сам автор на научни трудове и книги. Превърна се в наш близък приятел. Но тогава, още от първата среща, той много сърцато прие идеята ни да направим филм за Рътланд. Запозна ни с Гилилов. Имахме десетина разговора по телефона с Иля Менделеевич и се бяхме уговорили за среща в Москва. Но той внезапно почина, а с наследниците на труда му не потърсихме контакт.

Работен момент от филма за Шеспир (Снимка: Личен архив)

Започнах сама да се занимавам с темата, предимно работех с библиотека "Фолджър" във Вашингтон (най-голямото хранилище на Елизабетинска литература в света), свързах се със световни учени антистратфордианци (т.е. привърженици на теорията, че Уилям Шекспир от Стратфорд не е автор на Шекспировата драматургия), както и с класически шекспироведи. Създадох академичен труд, който в момента е в редакторските ръце на д-р Калина Захова.

Работен момент от филма за Шеспир (Снимка: Личен архив)

Ицко четеше всяка глава от моята книга и измисляше художествени сюжети, които биха могли да бъдат заснети. Преди около три години съставихме схема за филм: героят на Ицко е театрален режисьор, убеден в Рътландианската теория, който тръгва по Шекспировите места из Европа, за да докаже своята версия.

Ани Стефанова - работен момент от филма за Шеспир на Лиза Боева (Снимка: Личен архив)

Знаехме, че няма да получим държавна субсидия (каква им е Хекуба на нашите чиновници по комисиите...). Случайно видяхме по телевизията интервю с Андрей Райчев. Ицко каза: той е просветен човек, не може да не му е интересна тази теза, ще му се обадя да даде акъл къде да кандидатстваме с нашия сценарий. Андрей Райчев не само, че познаваше тази теория, оказа се, че е убеден рътландианец. Всички пари, които ни бяха необходими за 4-месечната обиколка из Европа, ни бяха дадени от него. Огромна сума, разбира се. С Ицко разбрахме, че ще имаме нужда от екип (или поне от още един съмишленик и помощник). Огледах се около себе си и избрах моя студентка - Анна Стефанова. На нея й предстоеше пътуване в Америка, но отложи всичките си дела и се впусна в това приключение заедно с нас. Всъщност много хора ни помогнаха по пътя - Соломон Паси от София организираше престоя ни из разни градове, ако не можехме да си позволим скъпи хотели, да речем. А когато събрах целия заснет материал, заминахме за Варна. Това бе миналата зима. Живеехме в къща, приличаща на замък. Монтирах филма в най-отдалечената стая и сякаш бях откъсната от света. В продължение на 4 месеца пред себе си виждах или синевата на морето, или екрана на компютъра. Много обичам това самотно време. Бе така прекрасно, както времето на нашите мечти за филма, времето на нашите сюжетни кроежи и сетне времето на нашето странстване по Шекспировите места.

Работен момент от филма за Шеспир (Снимка: Личен архив)

Всичко, свързано с този филм, обичам много. За около 3 месеца Камен Атанасов създаде звуковата картина и ето, дотикахме нещата до премиера. А започна всичко преди 10 години.

- Освен филмова и театрална режисура, сте изучавали и "История на изкуството" в Санкт Петербург. Знаете ли, човек има чувството, че току що сте излезли от роман на Тургенев или Толстой, или от някаква вечер с приятели на Бродски... У Вас има една радост към живота, едно любопитство и едновременно интелектуална тъга. Различна и цветна, загадъчна и меланхолична. Така ли е?
- Не знам, не знам. Само за любопитството съм сигурна. (Усмихва се загадъчно.)

Сега живеем в къщата на Николина и Бисер Богданови, отново над морето. Николина е художник, от най-интересните и всичко в дома е чудновато, живо, много одухотворено. Има и огромна дива градина. Тук идват нашите приятели, за дълго или за кратко.

Вечеря в артистичния оазис с Владо Трифонов, Ани Стефанова, Ицко Финци (Снимка: Личен архив)

И си казвам често, че приличаме на Чеховска компания. Винаги сме 5-6 човека от различни поколения, обединени с някакви невидими нишки. Не прилича на бит нашето, никак. Не ни свързва роднинство, нито общи цели. Просто ни е интересно заедно. Домът е сякаш оазис и всеки тук е хем само по себе си, хем сме заедно. Чудна работа...

На премиерата на филма "Аз бях Джак Керуак" в Одеон - Ани и Калина Захова (още един приятел от чеховската компания) (Снимка: Личен архив)

- "Интересуват ме посоките, в които на даден етап поемат културите. Интересуват ме теми като репресията на културата", казвате. Какво се случва днес, как мислите?
- Лесно ми е да говоря за минали работи, когато времето е пресяло и нещата са по-ясни. А за днешния ден - знам ли... Мисля си, че би било достатъчно, ако всеки копае своята градина, както казва Кандид.

Снимка: Личен архив

- В началото на септември, в рамките на кинофестивала "Любовта е лудост" във Варна показаха три Ваши филма - "Лятото на Мона Лиза", "Магарешка опашка" и "Космос". И трите -  продукции на "Филизи33". Как избирате новите теми? Изобщо как бихте определили Вашите филми?
- "Лятото" и "Опашката" са игрално-документални, т.е. реални истории са представени с художествени средства. Сюжетът и играта на Ицко превръщат сухите факти в интересен свят. "Космос" е изцяло игрален, там ме занимаваха други неща: как да превърна пространството (един пуст апартамент) в действащо лице, как да работя с цвета (филмът започва като черно-бял, постепенно придобива цвят, цветът става все по-наситен...). А за "Шекспир" и "Аз бях Джак Керуак" тръгнахме от темите. Та всеки път е различно.

Не знам как да определя нашите филми. Светове? Да, най-вероятно това са светове. Звучи мегаломански, но разбирате какво имам предвид...

Екипът отново на път, на волана Ани Стефанова(Снимка: Личен архив)

- Да, да...

- Има един мой пропуск, обаче. След като филмът е готов, аз не се занимавам с него повече. Не ме интересува фестивалната му съдба, да речем. Никак не ми харесва фестивалната публика: представете си да ядете по 4 пъти на ден ястия на най-изисканите шеф-готвачи в света. Мисля си, че при такъв режим на хранене след първата седмица ще поискам да обядвам единствено домати с лук върху вестник на някоя крайпътна магистрала. Също така никак не харесвам фестивалните журита и самата идея за състезания на произведения на изкуството.

Уви, често просто зарязвам готовите си филми. И се случва така, че световете, за които Ви разказвам, остават невидими...

Появяват се хора като продуцента и режисьор Христо Бакалски, да речем, който кани мои филми на някои от организираните от него кинофоруми в Германия. Но това е по-скоро изключение, щастливо за мен обстоятелство, работещо въпреки моята инертност.

- Пътувате много, но кое е онова място в света, където срещнахте най-интересните хора? А най-смислените?

- Странно е, но с възрастта откривам колко интересни хора са моите родители. Аз изобщо дълго време ги слушах така, както се слуша радио - нещо там каканиже... А сега ми е много любопитно това ново приятелство. Откривам, че те са съвсем необикновени, съвсем.

Артистичната компания се готви за поредното пътешествие с карта (Снимка: Личен архив)

- Как избирате новите дестинации?
- Не пътувам като турист. Винаги пътешествията ми са свързани или с обучение (в Манхатън и в Петербург), или с кинофестивали (като студентка обиколих така много свят, но днес това не ми е вече интересно), или с проучвания/заснемане за нови филми и книги. Друг вид пътуване за мен е загуба на време. Дори роднините си по света не посещавам, освен ако случайно не се окажем в един и същи град. Но и тогава може да се разминем...

Работен момент от филма за Шеспир (Снимка: Личен архив)

- Ще Ви върна на едно от тези места - "Русский самовар" в Манхатън. Не знам дали е достатъчно да го наречен култов ресторант с руска кухня в Ню Йорк, културно или бохемско средище, където от години се представят руски книги и изложби. Как се озовахте в него?
- Моята леля (сестрата на майка ми) има ресторанти - преди в Бостън, сега в Манхатън. Тя познава всички от своя бизнес в града, разбира се. А освен това е рускиня. Та първо с нея отидохме в "Руски самовар". Беше по работа за нея, така че голямата митична ала-бала от мястото ми бе спестена. Била съм 19-годишна някъде.

Снимка: Личен архив

- Бяхте ли чели романа на Найман "Романът със самовара"?
- Не, не съм.

- Питам се, какво ли е да си студент на Лиза Боева... Вашите лекционни курсове по История на изкуството и киното имат нестандартни имена, като: "Разбридани лекции по история на изкуството", "Кой уби Ромео и Жулиета?", "Какви са тайните в усмивката на Мона Лиза?"... Какво подготвяте сега?
- Сега съм по майчинство (тече втората година) и не съм в университета. А не знам ще се върна ли... Работя много, разработвам методики за усвояване на сложен материал. Да речем: как да четем и разбираме големите автори - Омир, Данте, Шекспир и т.н. Онези, от които оставаме лишени, защото училищната програма ги сдъвква, представя по най-окаян и неинтересен начин. Пък на мен ми се ще моето дете да ги познава. И заради нея започнах да записвам своите мисли и находки. Защото знам, че енергията и страстта, с която сега се занимавам с тия материи, ще увехнат след години. Ще тръгна в други посоки, разбира се. А ми се струва, че имам открития.

Лиза Боева с дъщеря си Матилда край морето (Снимка: Личен архив)

И така започнах да ги записвам под формата на лекции. Ицко и Ани казаха, че това би било важно и за други и така записах няколко лекционни курса. Джони Пенков уреди качеството на аудиозаписа, разширихме екипа (оператор, монтажист, асистент)... "Кой уби Ромео и Жулиета?" вече се продава дори.

Става дума за онлайн курсове. Получавам много писма с въпроси и предложения за теми, така че ми предстоят още записи. Но - за разлика от преподаването в университета - тези курсове ще са активни (т.е. ще могат да се купят) само в определено време. Поставих си срок от 45 дена. В този период (курсът за Ромео и Жулиета, да речем, ще е достъпен до 11 ноември) ще съм на разположение - за отговори на въпроси по курса, коментари и т.н. Това не може да е продължи повече, концентрацията ми не може да е максимална "изобщо". Това е друга форма на преподаване - за мен много по-интензивна и смислена. Но е възможно човек да си купи курса и да го гледа когато поиска, с каквото темпо реши.

С дъщеря си Матилда (Снимка: Личен архив)

- Също и творческото Ви обединение "Филизи33" има някакъв авангардно-модернистичен дух и в същото време - възрожденски. А някои от лекциите Ви са с повече от просветителски характер, като: "Кафка. Метаморфозата" или "Хашек, Швейк: последният герой на империята", лекции за няколко филма на Милош Форман... Така ли е?
- Изброените от Вас лекции са изнесени в Чешкия център, по тяхна покана (затова са все чешки автори). Извън университета изнасях лекции (платени или безплатни) на различни места из София, но след преместването ни във Варна това стана по-сложно. Но тук сме много сърдечно приети от Чайната (Социална Чайна) - със Стояна Стоева мислим варианти, теми, събития... Най-скорошната ми лекция ще бъде в кино G8 в София на 9-ти октомври, ще е за филма на Майкъл Ханеке "Смешни игри".

Но разбира се такъв тип лекции (както и тези в университета) са по-скоро насоки, разговори. Откривам, че онлайн курсовете ме занимават много повече, защото там не съм ограничена във време, да речем. Нито се съобразявам с изискванията на аудиторията. Това е друга територия, най-нужната за мен, както се оказва.

- Какви хора ги посещават?
- Не знам, не питам.

С Ицко Финци (Снимка: Личен архив)

-  Кой Ви спечели по-трудно - изкуството или Ицко Финци?

- Вярвам, че животът трябва да се мисли и живее като произведение на изкуството.

А относно заниманията с изкуство - това не е десерт. Това не е "през деня съм зает с важните неща, вечерта ще почета Рилке, а в неделя ще ида на опера". Този клиширан ред е погрешен за мен.

Ицко не живее в такъв ритъм, никога. И това е най-хубавото у този така необикновен човек.

На път (Снимка: Личен архив)

Още

Ицко Финци: В киното първата ми роля траеше 1-2 екранни минути

Ицко Финци: В киното първата ми роля траеше 1-2 екранни минути

- Кога и как се срещнахте?
- На снимачната площадка на моя студентски късометражен филм "Боси". Поканих го за една от ролите и за първи път се видяхме в едно троянско село, където снимахме. Преди това бяхме говорили по телефона за сценария, който той бе одобрил.

- Как бихте определили живота си, преди и след Ицко Финци?
- Не знам, не мисля живота си в такива епични категории. (Замисля се...)

Снимка: Личен архив

- Има толкова много неща, за които ми се иска да говорим.  Търсите човек, с когото да създадете детски симфоничен оркестър? Срещнахте ли го?
- Не, в търсене съм. Ако имате предложения, казвайте!  (Смее се.)

На път (Снимка: Личен архив)

- Разказвате интересни истории - как се изгубвате в Санкт Петербург, в Лисабон... А сега, накъде?
- Засега сме тук, над морето. Живеем до един див плаж, много красив залив. Няма хора, само двама спасители идват чат-пат, за да си говорят с Ицко. Носят ни плодове от градините си. Ние идваме всеки ден, защото детето обича да тича по пясъка. Дори и да вали, дори и да духа силно, пак сме тук. Не си представям по-хубав живот за нея, затова не мисля за пътувания. Къщата ни е пълна с приятели, родителите ми също заживяха във Варна (баща ми е командирован за година тук), Николина и Бисер имат огромна библиотека, която е на мое разположение, имам идеи за онлайн курсове и мотивация да ги създавам...

Лиза с малката Матилда в градината във Варна (Снимка: Личен архив)

Въпросът "накъде" ще дойде на дневен ред след около две години, навярно.

Снимка: Личен архив

- Благодаря Ви! Успех на премиерата на филма за Шекспир!       

Интервю на Мая ФИЛИПОВА

Коментирай 302

1/1

Лиза Боева (Колаж: Юлиян Илиев)

Работен момент от филма за Шеспир (Снимка: Личен архив)

Екипът отново на път, на волана Ани Стефанова(Снимка: Личен архив)

В Париж (Снимка: Личен архив)

С Ицко Финци (Снимка: Личен архив)

Снимка: Личен архив

Лиза Боева с дъщеря си Матилда край морето (Снимка: Личен архив)

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Лиза Боева и Ицко Финци на път (Снимка: Личен архив)

Лиза Боева срещу Лиза Боева (Снимка: Личен архив)

Работен момент от филма за Шеспир (Снимка: Личен архив)

Работен момент от филма за Шеспир (Снимка: Личен архив)

Работен момент от филма за Шеспир (Снимка: Личен архив)

Ани Стефанова - работен момент от филма за Шеспир на Лиза Боева (Снимка: Личен архив)

С дъщеря си Матилда (Снимка: Личен архив)

Артистичната компания се готви за поредното пътешествие с карта (Снимка: Личен архив)

На път (Снимка: Личен архив)

На път (Снимка: Личен архив)

Лиза с малката Матилда в градината във Варна (Снимка: Личен архив)

Вечеря в артистичния оазис с Владо Трифонов, Ани Стефанова, Ицко Финци (Снимка: Личен архив)

На премиерата на филма "Аз бях Джак Керуак" в Одеон - Ани и Калина Захова (още един приятел от чеховската компания) (Снимка: Личен архив)

Календар

Препоръчваме ви

Майсторът на трилъра Херман Кох: Не вярвам, че моите герои са 100 процента зли

Като дете лежах буден в леглото си, от страх че нещо се "крие" под него

Рене Карабаш: Нямам нужда от умрели риби. Имам нужда от риби, които да плуват срещу течението

Кога любовта е равна на смърт, как се пише роман без нито една главна буква, защо писането е наука, за жените с мъжки характер в изкуството - в честен разговор с талантливата Ирена Иванова

Археологът Людмил Вагалински, чийто екип откри римската статуя на Хераклея Синтика пред Dir.bg

Иманярството е най-големият враг на археологията у нас, категоричен е директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ)

Тайнството на Шекспир в един двор, под едно дърво и много звезди

Димитър Кабаков за последното приключение на Казанлъшкия театър "Сън в лятна нощ", за бъдещите предизвикателства със Стефан Цанев и Николай Волев, за магията "да създаваш Театър"

Кева Апостолова: Аз не пиша като българка, а като себе си

Като се огледам наоколо, все едно съм в театрален салон, а около мен има "зрители"