На 5 декември 1791 г., във Виена, само на 35 умира един от най-великите композитори на всички времена - Волфганг Амадеус Моцарт. За краткия си живот той е създал колосално по количество и ненадминато по художествена висота творчество - над 600 творби във всички класически музикални жанрове: опери, инструментални концерти, камерни и солови произведения, симфонични творби, хорова и религиозна музика.

Величието на Моцарт е непреходно във времето, но то някак естествено върви с името на един друг композитор и творец, негов съвременник - Антонио Салиери. Последният е спряган в редица художествени произведения за "убиеца на Моцарт". Истина ли е това, и кой е вменил тази вина на Салиери, като несправедливо е превърнал името му в метафора на завистта?

Отговорът се крие в една способност на художествените образи от литературата и киното да насаждат подобни идеологеми чрез силни изобразителни внушения. Те често не съответстват на историческите факти, но са заседнали трайно в съзнанието на масовата публика. Имаме такъв случай и в нашата литература: Иван Вазов внушава отрицание към образа на поп Кръстю като предател на Левски, като го нарича "тоя мръсен червяк, тоя гнъсен поп". Насаждането на тази неистина и до ден-днешен не е изкоренена от съзнанието на българина, въпреки че много учени се опитаха да реабилитират свещеника. Подобна е и легендата с Моцарт и Салиери.

Най-силното внушение идва от стиховете на Пушкин, а в по-ново време - от филма на Милош Форман "Амадеус". Така, Салиери продължава да стои в сянката на Моцарт, като неговия "отровител" и "убиец".

Да тръгнем оттам, имал ли е причина Салиери да отрови ученика си? Италианския композитор, диригент, педагог и капелмайстор Антонио Салиери е бил една от най-известните личности в европейската музикална култура от XVIII-XIX век, и основна фигура в развитието на операта от края на XVIII век, с мощно влияние върху съвременните му композитори, включително и върху Моцарт. Той е бил музикален педагог не само на него, но и на Лудвиг ван Бетовен,Франц Шуберт, Ференц Лист, Карл Черни, Джакомо Мейербер, Йохан Хумел, Йозеф Вайгл, и на други известни композитори от началото на XIX век. Обучавал учиниците си безплатно. В знак на благодарност, Шуберт му посветил кантата. Салиери поел грижата за децата на учителя си Флориан Леополд Гасман след неговата смърт.

Съвременници на Салиери го описват като изключително приветлив човек с чувство за хумор и добро сърце. Възможно ли е тогава, да е изпитвал такава черна завист, че да убие Моцарт?! И главно, имал ли е причина да завижда на Моцарт? - Салиери бил много известен, доживява 75-годишна възраст с ореола на една от централните фигури на виенската музикална култура. В близкото му обкръжение били личности като Глук и Хайдн. Бил високо ценен от императора Йозеф ІІ и удостоен с мястото на придворен композитор и диригент на италианската опера във Виена, а по-късно - на придворен капелмайстор. Последния пост заема при трима Хабсбургски императори, почти до края на живота си.

Салиери е сред инициаторите за основаването на Виенската консерватория през 1817 г. и неин пръв директор. Първият спектакъл, с който се открива знаменитата "Ла Скала" е операта на Салиери "Europa riconosciuta". Оперите му се поставят на най-престижните сцени във Виена, Париж, Рим, Венеция, Санкт Петербург и др. Популярността и влиянието на Салиери навремето са по-големи отколкото на много други знаменитости на музиката.

Кадър от филма “Амадеус” на М. Форман

Каква е историята на Салиери: След 1800 г. той се оттегля от оперната сцена, заради новата социалнополитическа ситуация в Австрия и цяла Европа, както и заради промяната в музикалните вкусове. Продължил да пише сакрална музика, да дирижира и да преподава. И точно тогава плъзва мълвата за злокобната му роля за смъртта на Моцарт. А какви са фактите: Моцарт и Салиери не само не са били врагове, ами Салиери, докато е капелмайстор през 1788-а възобновява "Сватбата на Фигаро" на Моцарт, която две години преди това била посрещната доста хладно от виенската публика. Де факто, именно Салиери избира да предложи на взискателните виенчани повторно операта на Моцарт, за да ги накара да "преразгледат" оценката си.

Моцарт и Салиери са композирали заедно кантатата за глас и пиано "Per la ricuperata salute di Ofelia", по повод завръщането на сцената на певицата Нанси Стораче, която е първата изпълнителка на Сузана в "Сватбата на Фигаро". По предложение на Салиери са били осъществени премиерите на много Моцартови кантати: "Davide penitente", Клавирния концерт № 22 KV 482, Кларинетния квинтет, 40-та симфония и др.

Един историк, на име Александър Уилок Тайер смята, че вероятно все пак е имало някакво съперничество между двамата в периода, когато Моцарт кандидатствал за учител по музика на принцеса Елизабет от Вюртемберг, но вместо него бил избран Салиери, но това изглежда твърде маловажно, за да предизвика смъртна вражда между двамата. Още повече, че изглежда и напълно неубедително на фона на останалото, което ги е свързвало като приятели. По-скоро бащата на Моцарт обвинявал италианците, че недостатъчно високо ценят сина му. Самият Моцарт често изразявал по-емоционално разочарованията си в писма до баща си, но това най-вероятно са били, както казва един критик - "невъздържани младежки приказки".

Според италианския психиатър Чезаре Ломброзо, автор на книгата "Гениалност и лудост", Моцарт страдал от мания за преследване и често изливал гнева си бурно, след което преосмислял казаното.

С времето мнителността му и гневът му растяли, и според някои медици е много вероятно Моцарт да е страдал от синдрома на Турет, характерен с гримаси, тикове и употреба на псувни. Запазено е едно писмо, написано от Моцарт във Виена през 1776-а година и адресирано до баща му, в което той пише:

"С каква радост бих изнесъл тук публичен концерт! Всеки музикант тук получава благосклонността на Императора и голяма част от публиката! Но получих отказ. О, как желая смъртта на онези, които ми пречат да постигна това..."

Всъщност, "благосклонността на императора" била получена именно от Салиери. Той написал оратория за Виенското музикално общество и я поставил с голям успех на сцената, за която мечтаел Моцарт, така че по-скоро Моцарт е завиждал на Салиери в началото на кариерата си. Факт, който заслужава да погледнем обективно на версиите за отношенията между двамата композитори. Представата за тях е толкова деформирана, че мнозина смятат Салиери за завистлив старец, който мразел "младока" Моцарт. Истината е, че всъщност двамата били почти връстници - Салиери е само с 6 години по-възрастен от Моцарт.

Има няколко различни версии за причините, поради които възниква слухът за "убийството" на Моцарт от Салиери. Едната е, че на границата между XVIII и XIX съществувало едно съперничество на високо ниво между германската и италианската музикални школи. Първите биографи на Моцарт определено подчертават неговата лоялност към австро-германската традиция, противопоставяйки я на италианското влияние, чието олицетворение пък бил точно Салиери. Въпреки че Салиери, макар да е италианец, от 16-годишен живеел във Виена, минавал за "италианска школа".

Втората версия косвено слага Салиери в "списъка заподозрени", тъй като е свързана с факта, че Моцарт имал принадлежност към масонска ложа, а когато на австрийския престол седнал Леополд ІІ, започнало едно преследване на "зидарите" с всякакви средства. В годината на смъртта на Моцарт, умрял отровен от живак още един масон - самият магистър на ложата Игнац фон Борн, либретист на "Вълшебната флейта". Но, биха запитали някои, какво общо има с всички тези косвени и недоказани обвинения самият Салиери?! - Единственото, което може да го свърже с тях е, че бил любимец на австрийския престол. В защита на Салиери срещу обвиненията от плъзналите слухове за отровителство, се обявили големи музиканти като Бетовен и Росини. Росини директно заявил: "Това е подло обвинение!"

Но ето че клеветата се превръща в легенда, която битува повече от два века в публичното пространство. Най-много допринася за зловредната легенда Пушкин, който написва драмата "Моцарт и Салиери", и по този начин заклеймява образа на "завистливия Салиери". Заради слуховете, на Салиери обърнали гръб доста влиятелни личности, между които били негови предани фенове, като Карл Мария фон Вебер и Алберт Лортцинг.

Това идва да засвидетелства, колко силно е било внушението в обществото, че учителят е убил ученика си.

Чак през 60-те години на ХХ век в Залцбург, на една от сесиите на Zentralinstitut für Mozart-Forschung за пръв път се провежда шумна дискусия по въпроса за реабилитирането на паметта на Салиери, и в пресата и музикалните издания започва да се пише, че не е имало никакво отравяне, а Моцарт е умрял от неизлечимо за времето си заболяване. Оперният театър в родния град на Салиери - Леняго, приема неговото име. Музиката на Салиери привлича вниманието и на Холивуд. Тройният му концерт е въведен в саундтрака на "The Last Castle" (с Робърт Редфорд и Джеймс Гандолфини), Салиери присъства и в сюжета на "Copying Beethoven".

Лудвиг ван Бетовен/ Снимка: Getty Images

Реабилитирането на Салиери достига дори до първи по рода си в историята съдебен процес, проведен през май 1997 г. в Милано. Там, в Голямата зала на Двореца на правосъдието, било разгледано дело с 200-годишна давност - по обвинението на Салиери в отравянето на Моцарт. Салиери официално бил обявен за невинен! "Вероятно и самият Моцарт най-сетне може спокойно да лежи в гроба си!", възкликва един музикален критик.

Но очевидно, всички легенди се нуждаят от пикантно "продължение". И така се появил нов слух - че Моцарт може би е бил отровен от любовник на жена си?

Като не обръщаме внимание на горното, все пак остава още един любопитен въпрос: Защо Пушкин очерня Салиери? - Появява се логично обяснение: Според добре запознати музиковеди, Антонио Салиери написал опера, в която осмивал руския цар Петър I. Пушкин пък богоговеел царя, защото дядо му - Ибрахим Петрович Ханибал, бил освободен от робство именно от Петър I, царят му станал кръстник и го издигнал до чин генерал. Вероятно Пушкин е искал да се "отблагодари", така да се каже на Петър I, като защити честта му. И направил това, като нападнал автора на осмиващата го опера - Салиери.

Именно драмата "Моцарт и Салиери", излязла под перото на Пушкин, "ражда" образа на злия, завистлив и бездарен "отровител" на гениалния Моцарт. "Пушкин "убива" Салиери с перото си", пише един литературен критик. Римски-Корсаков пък написва операта "Моцарт и Салиери", създадена през 1897 г. - единствената негова психологическа камерна опера.

След като през 1984-а година излезе знаменитият филм на Милош Форман "Амадеус", силно впечатление направи актьорът Ф. Мъри Ейбрахам в образа на Салиери. Филмът получи десетки награди, осем "Оскар" и четири "Златен глобус". Вписан бе сред 100-те филма в листата "100 години Американски филмов институт" и в класацията на сп. "Empire" "500 най-велики филма за всички времена". И този филм категорично "запечата" измислената история за гибелното съперничество между двамата композитори.

Малцина знаят, че филмът е екранизация на едноименната пиеса на Питър Шафър, чиято премиера се състоява през 1979-а на Бродуей, и оттогава насам е постоянно поставяна. Така легендата за Моцарт и Салиери съвсем "художествено" продължава да интерпретира под различни художествени форми една неистина.

През този декември се навършват 230 години от смъртта на големия композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Роден е на 27 януари 1756 г. в Залцбург, като седмото дете на известния композитор и педагог Леополд Моцарт и на Ана Мария Моцарт (1720 - 1778). Петимата му братя и сестри преди него умират в ранна детска възраст. Родителите му го кръщават още на втория ден от раждането, страхувайки се да не загубят и това си дете. Кръщелното му име е Johannes Chrysostomus Wolfgangus Theophilus (Gottlieb) Mozart. Първите две имена му дават в чест на светеца Йоан Златоуст, а четвъртото той променя няколко пъти през живота си като Amadeus, Gottlieb и Amadeo. Самият Моцарт предпочитал да го наричат Волфганг.

Още от най-ранна възраст проявява феноменален музикален слух, импровизаторски и композиторски дар. Създава класическите опери "Отвличане от сарая", "Сватбата на Фигаро", "Дон Жуан" и "Вълшебната флейта". Автор е на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади ("Малка нощна музика"), "Реквием" и др.

Волфганг Амадеус Моцарт / Снимка: Getty Images

Моцарт започва да свири на 3-годишна възраст, композира от 5-годишен. Само на 6 изнася концерт пред австрийската императрица. Свири на клавесин, цигулка и орган. В Англия става обект на научни изследвания заради ранната си даровитост. Духовенството пък виждало в негово лице Божия намеса.

Бащата Леполод Моцарт пътувал из цяла Европа със сина си Волфганг и дъщеря си Мария-Ана (Нанерл, както я наричали), и ги представял на кралските фамилии. През 1763 г. в Париж са издадени първите сонати на "малкия гений" Моцарт. Много музиканти и композитори искат да видят даровитото момче. Йохан Кристиан Бах останал очарован от него. Когато става на 10, обаче, славата му на вундеркинд започва да помръква. Принуден е да работи като музикант в английска кръчма. Семейството се прибира вкъщи и след кратък престой решава да си пробва късмета във Виена. Там, обаче, 12-годишният хлапак попада в полезрението на завистливи интриганти, които му преграждат пътя към сцената.

Това не обезоръжава Моцарт и той написва във Виена първите си опери - "Аполон и Хиацинт", "Мнимата наивница", "Бастиен и Бастиена". Заминава за Италия, където написва 2 опери и една серенада, представени в Милано при голям успех. Знаменитият педагог и композитор Падре Мартини му предлага да го учи, и Моцарт се проявява като старателен ученик.

През 1769 - 1781 г. получава предложение за работа - като концертмайстор на придворната капела в Залцбург. Междувременно се сменя църковният му работодател, който разрешавал музика по време на литургии само за 15 минути. Моцарт пише на баща си: "Живея в страна, където музиката има много малко късмет". В свободното си време написал нови симфонии и концерти за цигулка, 6 сонати за пиано, няколко серенади и първия си концерт за пиано.

Волфганг Амадеус Моцарт / Снимка: Getty Images

При едно пътуване до Манхайм, се влюбва в младата Алоиза Вебер, една от четирите дъщери в музикално семейство. Баща му се намесва и напомня на сина си, че преди да си помисли за брак, трябва да си намери работа. Волфганг и майка му предприемат пътуване до Париж с карета. Пътуването е дълго и тежко. През юли 1778-а майка му се разболява и умира.

Моцарт се завръща в Залцбург. Живее с парите от преподавателска дейност и свири по забави и концерти. Макар и само на 25, вече има зад гърба си огромен брой музикални произведения, но се чувства неоценен и самотен. Има самочувствието на непризнат гений, което е типично за децата-вундеркинд. Ръстът му е нисък за мъж - едва метър и 60, слаб е и с бледа кожа, с вид на невротик. Това го прави да изглежда неуверен.

Когато среща съпругата си Констанца Вебер (б.а. сестра на първата му любов Алоиза), той е на 26, а тя на 19 г. Двамата решават да сключат брак на 4 август 1782 г. в катедралата "Сент Етиен". Следват 9 години щастлив брак, по време на който им се раждат 6 деца, но само 2 от тях остават живи. Историята на семейството на Моцарт с неговите братя и сестри... трагично се повтаря.

През 1782 г. Моцарт написва операта "Отвличане от сарая" по поръчка на император Йозеф II, чиято премиера на 16 юли 1782 г. преминава при небивал успех. В периода 1782 - 1783 г. усилено изучава Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел, с когото стават толкова добри приятели, че Моцарт написва шестте знаменити струнни квартета, посветени на Хайдн.

През 1786 г. Моцарт написва операта "Сватбата на Фигаро" за... по-малко от два месеца. Във Виена премиерата минава незабелязано, но в Прага пожънва успех и директорът на операта там му поръчва да напише опера. Така се ражда "Дон Жуан". Няколко месеца преди премиерата, умира баща му Леополд.

Това съкрушава Моцарт и той не може да се съсредоточи върху написването на отделните партии на операта. Изпада в редуващи се състояния на свръхвъзбуда и последващо униние. През 1790 г. написва операта "Така правят всички", а в годината на смъртта си (1791) - "Вълшебната флейта". Това е последната му опера.

Волфганг Амадеус Моцарт умира в 1 часа след полунощ, на 4-ти срещу 5-и декември 1791 г. след кратко боледуване. За последно се почувствал неразположен на 20-и ноември в Прага. Върнал се във Виена, обхванат от силна депресия, с подути ръце и крака и постоянни позиви за повръщане. Именно тези симптоми породили съмненията за отравяне.

Моцарт казал на жена си, че усеща Края и "Реквиемът", който композира, е за собствената му смърт. Самият той бил убеден, че е натровен. Лекари още тогава се произнасят, че вероятно става въпрос за бъбречно заболяване.

След години проф. Готфрид Тихи, палеонтолог в Залцбургския университет, изследвал черепа на Моцарт и открил, че по него има следи от черепно-мозъчна травма, откъдето може да е тръгнала инфекция, след което да е обхванала цялото му тяло. Всички по-късни усилия да се уточни диагнозата, обаче, са разчитали само на записаните симптоми, и по този начин не е било възможно тя да бъде убедително конкретизирана. Имало е най-различни версии - от трихинилоза до натравяне с антимон, който Моцарт приемал като лекарство.

Композиторът бил погребан в общ гроб. Оставил много дългове и две невръстни деца. Съпругата му Констанца измолва пенсия от императорския двор и организира концерти с музика на Моцарт, като публикува и част от творбите му. Омъжва се повторно и с помощта на втория си съпруг през 1826 г. публикува биография на Волфганг Амадеус Моцарт.

Около 150 от запазените творби на Моцарт остават незавършени, но това което е достигнало до оперните сцени е достатъчно, за да бъде записано името му със златни букви в историята на музиката. Творбите му са истински образци на съвършенството. Всички произведения на Моцарт, независимо оркестрови или вокални, инструментални или музикално-сценични, представляват нов етап в историческото развитие на съответния жанр.

През 1991-а година за пръв път се появява терминът "ефект на Моцарт". Негов автор е френският учен Алфред Томатис. В продължение на 30 години той проучвал алтернативни начини за справяне с аутизмa и дислексията при децата, и през 1991-ва година излиза книгата му "Pourquoi Mozart." В нея той разяснява, че според неговите наблюдения слушането на произведенията на Моцарт подобрява способностите на децата. Същата година, публикация в "Ню Йорк Таймс"завършва с думите: "... следователно слушането на Моцарт ви прави по-умни."

Над 2 млн. копия със записи на Моцарт били продадени за отрицателно време. А в щата Джорджия,САЩ даже раздавали безплатни "Моцарт CD-та" на бременните жени. Ето това е новата лудост, свързана с името на Моцарт. Тя само потвърждава факта, че интересът към композитора е безсмъртен.

Големите, за него

"Свят, който е създал Моцарт, заслужава да бъде спасен."Франц Шуберт

"Музиката на Моцарт притежава такава чистота и красота, че човек остава с впечатлението, че той просто се е натъкнал на нея - че тя винаги е съществувала като част от вътрешната красота на вселената, очаквайки да бъде открита." Алберт Айнщайн

"Божественият Моцарт - по-малко име и повече душа, която се спусна при нас от небето, появи се на тази земя, остана тук малко повече от трийсет години и сетне си тръгна по-обновена, по-богата и по-радостна." Шарл Гуно

"Може би когато ангелите възславят Бог, те свирят само Бах. Но съм сигурен, че когато са в техния си кръг, предпочитат Моцарт." Карл Барт

Еми МАРИЯНСКА