ЗАД КУЛИСИТЕ
Колко съвременен може да бъде Моцарт?
"Епохата на просвещението ме вдъхновява, но не я следвам буквално...", споделя Петя Боюкова за работата си над сценографията и костюмите в премиерния спектакъл "Амадеус" от Питър Шафър
Автор: 1529 Прочита 1 Коментара
/
След лятната ваканция варненския Драматичен театър "Стоян Бъчваров" започва новия сезон с премиерата на "Амадеус" от Питър Шафър на 2 и 3 септември от 19.00 часа на Основна сцена.
Режисьор е Стайко Мурджев, сценографията и костюмите са на Петя Боюкова, музиката на Петър Дундаков, хореографията и сценичната пластика на Станислав Генадиев. Постановката е част от юбилейната програма за 100-годишнината на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна.
Виолета Тончева разговаря с Петя Боюкова за работата й над сценографията и костюмите на "Амадеус" от Питър Шафър:
Петя Боюкова (Снимка: Личен архив)
- Сигурно е удоволствие за един художник да създава сценографията и костюмите за пиеса на такъв интересен драматург като Питър Шафър, при това "Амадеус"...
- Със сигурност е предизвикателно, със сигурност е трудно и едновременно с това е много удовлетворяващо. Разкрива територия за творчески опити и изследване на нови неща.
Питър Шафър, да не забравяме, е и много сложен автор, с ясни ремарки за средата и героите, които е удоволствие да изследваш, но и трудност да се еманципираш от тях, като едновременно с това им останеш верен.
- Сценографията и костюмите са първата визуална среща с "Амадеус", те проправят пътя за разбирането на цялата постановка. Кое е първото нещо, което си помислихте, че е важно да бъде изведено и внушено на зрителя?
- Помислих си най-напред за величието на Моцарт и неговата музика, а също за неговата необичайна съдба и това, как тя е предадена в текста на Питър Шафър. Колко голяма е силата на гения, която ни завладява, как се развива борбата със себе си и с Бог. Това са неща, които продължават да се случват и в днешния свят и е хубаво те да ни вълнуват, а не някакви злободневни неща.
Със Стайко Мурджев се стремим към някаква съвременност и обобщеност. Съвременност е може би най-лесната, но и най-точната дума за нашите търсения. Епохата естествено присъства в някои от елементите, няма как да се избегне. Същото се отнася и до музиката, която не може да се игнорира.
Епохата на просвещението ме вдъхновява, но не я следвам буквално...
Спектакълът "Амадеус" със сценографията на Петя Боюкова (Източник: ДТ "Стоян Бъчваров" - Варна) на
- ... защото съвременният прочит изключва буквализма и повторение на миналото.
- Да, в нашия случай, може да се каже дори, че сценографията е минималистична и аз се шегувам, че си построихме замък - скеле.
Нашият Шьонбрун е едно светлинно скеле, върху което все още работим, така че няма да издавам повече засега.
- Разбирам. А костюмите? На фотосесията за плаката с Ненчо Костов - Амадеус, го виждаме в модерни къси панталони с ресни, но с красива бяла перука от времето на Моцарт...
- И в костюмите има такива препратки и закачки със съвременността, както и с историческия костюм.
В костюмите определено търся съвременност, но съм се опитала да не изгубя епохата.
- Нямате пристрастия към определена епоха в облеклото.
- Винаги се съобразявам с конкретната творба. Работила съм по произведения в различни епохи и доста съвременни, а в "Амадеус" за пръв път се пренасям в епохата на Моцарт. Да се работи рококо е много приятно, но наистина нямам предпочитания към отделни епохи.
То е същото, като при художника, който не може да си служи само с един цвят, защото използва цялата палитра и всички цветове са му необходими. Историята на костюма е подобно нещо, тя дава познания за цялото.
Признавам си все пак, че обичам тези съвременни смесвания на епохи, вкусове, стилове дори.
- Очарованието на постмодерната епоха...
- Да, това ми е по-предизвикателно и по-интересно.
Любопитно би било да създам и някакъв изцяло исторически костюм, но както казах, досега не ми се е удавала тази възможност.
Случвало ми се е по-възрастни актьори да ми кажат, ех, ние някога играехме с исторически костюми, а вие днес не правите исторически костюми.
- Търсите ли коректив в проектите си?
- О, да, най-напред търся мнението на режисьора, а след това и на актьорите. Режисьорът е първият, комуто показвам скиците за костюми, макета на сценографията.
Пътят от скицата до реализацията е труден и сложен, в него участват много хора, чието мнение е важно за мен.
Засега реакциите, поне на това ниво, до което сме стигнали в работата над "Амадеус", са обнадеждаващи.
- Това е скромно казано, защото чух само възторжени отзиви от целия екип. Но кажете, искате ли да рисувате извън театъра?
- Странно. В рамките на два дни за втори път ми задават този въпрос. Будьони от Художественото ателие също ме попита дали рисувам за себе си. Да, искам, но не разполагам с време, за да го правя.
А, може би, наистина трябва да се върна към рисуването, защото някога започнах с желанието да рисувам живопис. После открих театъра и в него се чувствам добре.
- Какво предстои след "Амадеус"?
- "Укротяване на опърничавата" от Шекспир в Пловдивския драматичен театър, пак със Стайко. Премиерата в Пловдив следва почти веднага след премиерата във Варна, така че сме почти готови и с това представление.
Репетиционният процес и там и тук е сложен не само заради разстоянието и съвпадението във времето, но и заради трудностите, произтичащи от пандемията. Работим ту тук, ту там и това е доста мъчително. Пожелавам си друг път да не ми се случва подобно нещо, при това с два големи спектакъла.
- Кога изпитвате удовлетворение от това, което сте постигнали?
- Когато седя неразпознаваема сред публиката и мога да чуя искрени коментари.
Независимо дали са хубави или лоши, те са истински и отразяват адекватно отношението към нашето представление.
Радвам се, когато харесат декора и костюмите, но най-много се радвам, когато харесат целия спектакъл.
В създаването на това цяло ние всички сме партньори на режисьора и в този смисъл сме неотделими един от друг. Аз разчитам много на това партньорство да ме провокира.
- Партнирате си със Стайко Мурджев, Петър Дундаков и Станислав Генадиев на различни сцени в няколко забележителни спектакъла, сред тях и "Слава" от Питър Куилтър в Пловдивския драматичен театър, за който Стайко Мурджев получи "Икар" за режисура 2020. Радваме се, че този състав създава и варненския "Амадеус". Какво е специалното на вашия екип?
- За мен специалното е, че и тримата са професионалисти, на които можеш да се довериш. И мисля, че се провокираме един от друг, интересуваме се от работата на другите.
Всъщност нашето партньорство е основно с режисьора.
- Провокацията на "Амадеус", да зaвършим с нея.
- Не е само една, но в текста има една реплика на Салиери: "Добротата не струва нищо в ада на изкуството". Това е моята лична провокация.
Интервю на Виолета ТОНЕЧВА
Заповядайте на 2 и 3 септември от 19.00 часа на Основна сцена на ДТ "Стоян Бъчваров" - Варна на премиерата на спектакъла "Амадеус" от Питър Шафър.
В прочита на режисьора Стайко Мурджев (ИКАР 2020 за режисура) прославеният приживе италианец АНТОНИО САЛИЕРИ, Главен капелмайстор в императорския двор на ЙОЗЕФ II, е Стоян Радев, носител на ИКАР за водеща мъжка роля. В ролята на великия австрийски композитор ще влезе носителят на "АСКЕЕР" за изгряваща звезда Ненчо Костов.
"При Питър Шафър нещата са полюсни, но в същото време са единни в полюсността си, ако мога така да се изразя. Той изгражда Моцарт като - както той сам го нарича - цинично и вулгарно дете, което върши глупости и води един нискоморален живот, а в същото време създава изключителна музика, която е всъщност вътрешната му светлина. И още по-голямата рана в спектакъла е Салиери.
Ние сме свикнали да разсъждаваме за Салиери като за онзи еднопланов завистник и ревнивец, а всъщност Питър Шафър ни предлага под тази маска един човек, който се бори за правда, който отстоява своята правда, би я отстоявал дори и пред Бог. Разказът, който ние водим с актьорите, е всъщност разказ за борбата с Бога чрез Моцарт", споделя режисьорът в интервю пред Виолета Тончева.
Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна: WEB | FACEBOOK | INSTAGRAM | YOUTUBE