КЛАСИЦИ

285 години от рождението на Йозеф Хайдн

145 години костите на композитора гният без... черепа му - откраднали го почитатели

Редактор : Еми Мариянска / 2 април 2017 / 11:00 4368 Прочита 1 Коментара

Хайдн дирижира струнен квартет

Франц Йозеф Хайдн е австрийски композитор с немски произход, роден на 1 април 1732 г. Музикалните корифеи го наричат бащата на симфонията и струнния квартет - две от базисните характеристики на т.нар. класическа виенска школа. Хайдн е бил близък приятел на Волфганг Амадеус Моцарт и учител на Лудвиг ван Бетовен.

Йозеф Хайдн

Роден е в малко село, на границата между Австрия, Словакия и Унгария, в семейството на майстор на каруци и готвачка в замъка на местен аристократ. Бащата на Хайдн бил природно музикален човек - свирел на арфа и пеел. Искал децата му да се образоват музикално. И това се случва - и тримата му сина - Йозеф, Михаел и Йохан - стават професионални музиканти. Йозеф изпращат да учи музика в Хайнбург при семеен роднина - хоров диригент. Там младият Хайдн се научава да свири на клавесин и цигулка. Талантът му е забелязан от хоров диригент на виенска катедрала, който прибира момчето в хора си.

Виенската катедрала "Свети Стефан", където е хорист младият Хайдн

Остава там цели 9 години през които, заедно с другите си пойни събратя, страда за близките си и често гладува. Но пък развива гласа си. За жалост, за сметка на теоретичната си подготовка, по вина на диригента, под чиято опека живее в онези години. През 1749 г. Хайдн вече е достатъчно възмъжал и помъдрял, въпреки крехката си възраст. Момчето-мъж трябва достойно да понесе още един удар от съдбата - уволняват го от хора и 17 годишен остава безработен на улицата. Започва работа като уличен музикант и музикант на свободна практика. Така минават цели 10 тежки години от живота му, на ръба на оцеляването. Самообучава се по учебници по музика. По едно време се "издига" до писар на ноти на музикален педагог, грубиян, който обаче го научава на доста тънкости на композицията.

Надгробният камък на композитора във Виена

През 50-те години на 18-и век Хайдн създава множество авторски произведения в различни жанрове, включително комична опера - "Куцият дявол", приета с успех от публиката, но скоро след това забранена от цензурата. Негови произведения обаче започват да се продават в музикалните магазини. Почват да го канят като музикант на баловете в кралския дворец.

През 1756 г. се запознава с граф Карл Фюрнберг, любител на струнния квартет. Хайдн пише за него, след което се появява и първият стойностен работодател в живота му - граф Морцин, който пък го запознава с бъдещия меценат на композитора - княз Павел Естерхази. Князът е потомък на една от най-влиятелните австро-унгарски родове, поддържа хор, оркестър и театър. Ангажира Хайдн за капелмайстор и композиторът остава цели 30 години придворен музикант в имението на Естерхази в Айзенщат, близо до Виена, покровителстван и от следващия от рода - Никола Естерхази. Отношението към него е не по-добро от това към слугите, но има подслон, работа и свободата да твори.

Самият Хайдн споделял, че това са най-щастивите години в живота му. На практика обаче е не само наемен, но почти "крепостен" композитор на аристократичната фамилия. Ветото да пише и за други, пада през 1779 г. Хайдн почва да води преговори с австрийски и чужди издатели на музикална литература и добива международна популярност. През 1790 г., когато умира Павел Естерхази, неговият наследник Антон освобождава голяма част от артистите към фамилния замък, като оставя Хайдн на заплата "по заслуги", нещо като пенсионер. Композиторът се възползвал от новото си положение, за да пътува. Два пъти концертрира в Лондон.

Славата му расте. Това е периодът, в който при едно свое пътуване в Германия, се запознава с Бетовен. Вече прочут, композиторът решава отново и окончателно да се върне във Виена. През 1795 г. наследникът на княз Антон - Никола, решава да възстанови оркестъра от времето на прадядо си Павел Естерхази, и кани Хайдн да продължи да пише в замъка. Младият Никола Естерхази се отнася почтително с композитора - предоставя му собствен дом в предградието на Виена. В този период Хайдн е много плодовит - написва цели 6 меси, химн в чест на император Франц Втори /понастоящем основна тема в химна на Германия/, създава ораториите със световна слава "Сътворението на света" и "Годишните времена".

На 73 се Хайдн се чувства доста отслабнал физически и психически - понася тежко смъртта на братята си. Цели 3 години композиторът буквално агонизира в болест и тъга. На тържеството по повод 76-годишнината му го внасят на кресло в залата и едва издържа да постои за кратко. Там присъстват учениците му - Салиери и Бетовен, които бурно аплодират учителя си.

Композиторът получава приживе много награди - златният медал на Виена, почетно гражданство на града, както и на филхармоничното дружество в Санкт-Петербург.

Краят на великия композитор е в разгара на война. Бойните действия на армията на Наполеон са особено ожесточени. Близо до дома на болния композитор пада снаряд. Виена капитулира, но Наполеон нарежда никой да не безпокои великия композитор и дори слага охрана на дома му. Хайдн умира на 31 май 1809 г., на 77-годишна възраст. На панихидата в негова памет изпълняват "Реквием" на големия му приятел Моцарт.

Фенската любов не му дава покой и в гроба. Първо е погребан във виенското гробище, а след това тленните му останки са преместени в имението на Естерхази в Айзенщат. Оказва се, обаче, че черепът на композитора... липсва. Бил откраднат от негови почитатели и предаден години по-късно на музикалното дружество във Виена. Едва през 1954 г. потомците на Естерхази събират черепа и костите на едно място - в мраморна гробница в Бергкирхе.

Гробницата в Бергкирхе, в която е препогребан Хайдн

Така, цели 145 години след смъртта на композитора, духът му най-накрая намира покой в гроба си. Самият Хайдн приживе бил много позитивен и весел човек, с чувство за хумор. Ето защо някои се шегуват, че ако е знаел какво ще се случи с него самия, сигурно е щял да напише комична опера за собствената си смърт, макар да бил дълбоко вярващ католик.

Йозеф Хайдн оставя в съкровищницата на музиката 104 симфонии, над 70 струнни квартета, множество инструментални концерти и сонати за пиано, 24 опери и ораториите "Сътворението" и "Годишните времена". Йозеф Хайдн е един от най-обичаните композитори на всички времена, наричан от цели поколения свои почитатели "татко Хайдн".

Еми МАРИЯНСКА

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.