ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Три пъти погребвали Хайдн, почитатели откраднали черепа му
290 години от рождението на големия композитор
Автор : / 5790 Прочита 4 Коментара
Франц Йозеф Хайдн по време на пътуване през Ламанша в буря. Това преживяване го вдъхновява за ораторията му "Сътворението", оригинално произведение на изкуството: гравюра по оригинал на Хамон / Снимка: Getty Images
На 31-ви март (другаде 1-ви април, когато бил кръстен) се навършиха 290 години от рождението на бащата на симфонията и струнния квартет - австрийския композитор с немски произход, представител на виенската класическа школа - Франц Йозеф Хайдн. Името на този знаменит човек свързваме с имената на други двама велики европейци и майстори на музиката - Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг ван Бетховен.
Йозеф Хайдн оставя в съкровищницата на музиката 104 симфонии, над 70 струнни квартета, множество инструментални концерти и сонати за пиано, 24 опери и ораториите "Сътворението" и "Годишните времена". Той е един от най-обичаните композитори на всички времена, наричан от цели поколения свои почитатели "татко Хайдн".
Имайки предвид колосалните постижения на композитора е трудно да си представим, че е роден в едно малко село - Рорау, близо до унгарската граница, в семейството на майстор на карети и готвачка. В същото време, обаче, трябва да отбележим, че баща му, въпреки че си изкарвал прехраната като обикновен занаятчия, свирел на арфа и пеел, а майка му работела в замъка на аристократи. Бащата Матиас възпитал и тримата си синове - Йозеф, Михаел и Йохан в любов към музиката и мечтаел те да станат професионални музиканти. Семейството имало и три момичета: Анна, Франциска и Анна Мария.
Хайдн цял живот пазел чука на баща си в специално изработена декоративна кутия. Така почитал не само родителя, но и човека, който му отворил вратите към музиката.
Първите инструменти, на които започнал да свири Франц Йозеф били клавесин и цигулка. После го поел Матиас Франц, учител по хорово майсторство в Хайнбург. Франц Йозеф отива при него на 6 и повече никога не се връща при семейството си. Именно Матиас Франц включва момчето в хора на виенската катедрала "Свети Стефан", където Хайдн остава цели девет години.
Катедралата "Свети Стефан", Виена, 1830 г.
Хайдн пее на погребалната панихида на Антонио Вивалди. Поради липсата на средства "композиторът на сираците" бил изпратен само с хор без оркестър.
В хора на катедралата Хайдн развил гласа си, но когато станал на 17 го уволнили от хора и останал безработен. Започва работа като уличен музикант. Канят го да свири на тържества и по кръчми. Следват нови десет тежки години, на ръба на мизерията и оцеляването. За да изкара пари, се захваща да пише нотите на италианския композитор, певец и музикален педагог Никола Порпора. Той бил не особено дружелюбен човек, но пък много добър професионалист. Именно от него Хайдн научава повече за неаполитанската оперна школа и основите на композицията.
Хайдн започва да пише музика и продължава да работи като музикант. Канят го да свири на баловете в кралския дворец. Именно там през 1756-а година се запознава с граф Карл Фюрнберг, който го поканва в имението си. Графът бил любител на инструменталната музика и Хайдн написал за него своите първи струнни квартети. По препоръка на Фюрнберг Хайдн бил назначен в капелата на граф Максимилиан фон Морцин и се преместил в имението му Луковец в Чехия, където композира многобройни дивертименти и малки симфонии. Морцин често бил посещаван от унгарския княз Павел Антон Естерхази, голям любител на музиката и почитател на Хайдн.
Дворецът на Естерхази в Унгария
Приблизително по онова време Хайдн се влюбил в една от своите ученички - Тереза Келер, дъщеря на заможен майстор на перуки. Но родителите ѝ настоявали тя да стане монахиня, и през 1756-а година Тереза постъпва в манастир. През 1760-а година Хайдн, имайки постоянна работа и сигурен доход, се жени за нейната по-голяма сестра - Мария Ана Келер, но бракът им не е щастлив. През 1761-ва година, когато Морцин бил принуден поради финансови затруднения да се раздели с Хайдн, княз Павел Естерхази го поканил да работи за него.
Копие на баритона на княз Естерхази в двореца в Айзенщат
Двамата с Мария Ана нямали деца и искали да се разведат, но тъй като са католици, е невъзможно. Така двамата започват да водят свой собствен живот. Мария Ана имала връзка с художника Людвиг Гутенбрун, автор на един от портретите на Хайдн, а самият Хайдн започнал дългогодишна връзка с певицата Луиджия Ползели, която също работела за Естерхази, и според някои биографи на композитора, Хайдн имал син от нея.
Хайдн нямал привлекателна външност - бил нисък на ръст, а по лицето си още от младеж носел белези от едра шарка. Носът му бил доста голям. Художниците на неговите портрети, обаче, очевидно са целяли по-скоро да предадат излъчването му, а не автентичноста на образа му. Всъщност, и жените гледали така на него - бил доста харесван от дамите, въпреки непривлекателната си външност.
Франц Йозеф Хайдн ок. 1775 г. / Снимка: Getty Images
Един от най-щастливите периоди в живота на Хайдн бил в дома на Естерхази. Княз Павел Естерхази бил потомък на влиятелна австро-унгарска фамилия и голям почитател на музиката. Поддържал като меценат хор, оркестър и театър. Ангажирал Хайдн за капелмайстор. Хайдн остава цели 30 години на работа при княз Естерхази в имението му Айзенщат, близо до Виена. С течение на годините княжеското семейство започва да го приема за свой близък.
През 1790-а година, когато умира княз Павел Естерхази, наследникът му - Антон Естерхази освободил голяма част от артистите към фамилния замък, но Хайдн бил оставен на заплата "по заслуги". С парите от заплатата си можел да пътува и да концертрира в чужбина. Наследникът на Антон Естерхази също продължил да покровителства музиканта.
Франц Йозеф Хайдн (1732 - 1809)
Според някои биографи на композитора през онези години Хайдн бил нещо като "крепостен музикант". Самият той, обаче, оборва тези твърдения като написва в една от своите автобиографични бележки, че това са били най-щастливите години в неговия живот. Имал свободата да твори, подслон, средства за препитание и уважението на аристократичната фамилия.Донякъде, обаче, и биографите са прави, защото Естерхази забранявали на композитора да пише и за други.
Договорните отношения отпаднали чак през 1779-а година и Хайдн вече имал възможност да преговаря от свое лице с чужди издатели на музикална литература.
Хайдн изнася два концерта в Лондон. При първото си завръщане от Англия през юли 1792-ра година се запознал с младия Бетховен. Срещата им се състояла в Германия, и там се договорили да се срещнат във Виена, където Хайдн да дава уроци на Бетховен до своето второ заминаване за Лондон.
Хайдн дирижира струнен квартет, илюстрация
Докато пътувал в чужбина, Хайдн искрено тъгувал за Виена и поддържал приятелствата си там. Най-близко му било семейството на Петер фон Генцингер, личният лекар на княз Никола Естерхази. Особено близък духовно бил със съпругата на доктора - Мариана фон Генцингер, певица и пианистка, почитателка на музиката на Хайдн. Мариана става много близка приятелка на композитора. Запазени са техни писма. Нейната ранна смърт през 1793-а година била тежък удар за него.
Хайдн създава здраво приятелство и с Волфганг Амадеус Моцарт, когото среща около 1784-та година. Моцарт посвещава на Хайдн цикъл от шест концерта за пиано. Приятелството им е благотворно и за двамата композитори - Моцарт прецизира своите квартети, а Хайдн обогатява симфониите си.
По време на престоя си в Лондон Хайдн имал и една любовна връзка, която остава в тайна за обществото - с Ребека Шрьотер, вдовица на композитора и пианиста Йохан Шрьотер. Хайдн й давал уроци по музика и отношенията им прерастнали в по-интимни, но прекъсват след завръщането на Хайдн в Австрия.
Според някои, композиторът получил покана от кралското семейство да остане в Англия, като дори му предложили апартамент в двореца Уиндзор, но той отказал.
Пощенска марка, ФРГ, 1959 г., по случай 150-години от смъртта на Йозеф Хайдн
Хайдн се връща окончателно във Виена през 1795- година. По онова време княз Антон вече бил починал и неговият наследник Никола II предложил на Хайдн, който формално продължавал да е капелмайстор на семейството, да се завърне в замъка, да възстанови оркестъра и да пише музика за него. Предоставил на композитора собствен дом в предградието на Виена. Хайдн написва цели 6 меси, химн в чест на император Франц Втори, създава ораториите със световна слава "Сътворението на света" и "Годишните времена".
През 1797-а година Хайдн написва химн в чест на австро-унгарския император Франц II "Gott erhalte Franz den Kaiser". Тази композиция много години е химн на Австрия, като текстът се променя в съответствие с името на кайзера. Понастоящем мелодията му е в основата на химна на Германия.
Саморъчно написани от Хайдн ноти за химна „Gott erhalte Franz den Kaiser“
Съдбата нанася тежък удар на Хайдн със смъртта на двамата му братя - композиторът Михаел Хайдн и тенорът Йохан Евангелист Хайдн. Йохан Евангелист умира на 10 май 1805-а година, а Михаел - на 10 август 1806-а. Самият Франц Йозеф Хайдн вече бил на 73 и доста болен. До такава степен бил отслабнал физически, че на един от рождените му дни го внесли в празничната зала на кресло. Не е известно от какво точно е боледувал - страдал е от обща слабост, световъртеж, невъзможност за концентрация и болезнено подути крака.
На многобройните покани отговарял с визитна картичка с надпис: "Нямам вече сили, стар съм и слаб."
Домът на Хайдн, в който прекарва последните си години, сега негов музей
На 76-годишнината на композитора отиват да го поздравят лично учениците му Антонио Салиери и Лудвиг ван Бетховен, които бурно аплодират ораторията "Сътворението на света" на учителя си. Хайдн приел аплодисментите видимо уморен и не дочакал края на тържеството.
Последните си дни композиторът прекарва във време на война. Армията на Наполеон водела ожесточени битки. Снаряд паднал близо до дома на Хайдн. Когато Виена капитулира, по нареждане на Наполеон пред дома на умиращия Хайдн била наредена денонощна охрана. Императорът изпитвал дълбоко уважение към стария композитор.
Надгробният камък на Хайдн във Виена
Хайдн умира на 31 май 1809-а година, на 77-годишна възраст. На панихидата в негова памет изпълняват "Реквием" на големия му приятел Моцарт.
След смъртта на композитора, виенчани и жителите на Айзенщат, където се намира имението на Естерхази, започват битка помежду си за тленните му останки. Когато най-сетне Естерхази надедляват и е решено тленните останки на композитора да бъдат преместени от гроба във Виена в Айзенщат, се установило че черепът на композитора липсва? Оказва се, че е бил откраднат от двама негови почитатели. Минават много години, преди да го открият. Черепът бил предаден на съхранение на Музикалното дружество във Виена и в течение на много години са го съхранявали в дом-музей Музикферайн.
Чак през 1954-та година, 145 години от смъртта на Хайдн, потомците на меценатите Естерхази събират черепа и костите заедно и ги препогребват в специално поръчаната мраморна гробница в Бергкирхе.
Гробницата на Хайдн в Бергкирхе, Айзенщат
Някои се шегуват, че ако Хайдн е знаел какво ще последва след смъртта му, тъй като бил известен с невероятното си чувство за хумор, сигурно е щял да напише комична опера за собственото си погребение. Той обичал да се шегува и с публиката си и често включвал изненади в самите си творби. Като човек Хайдн бил щедър, но в същото време много стриктен към финансовото обезпечение на договорите си. Давал е много благотворителни концерти, помагал на бедни.
Франц Йозеф Хайдн (1732 - 1809), Снимка: Getty Images
Бил дълбоко вярващ католик. Дори ръкописите му започвали с "in nomine Domini" ("в името на Господа") и завършвали с "Laus Deo" ("Слава на Бога"). Но от малък до старини имал и някои странности. Според някои на 17 бил изгонен от хора не защото вече възмъжал и гласът му бил друг, а защото отрязал плитката на един от хористите. По-късно, докато бил в двореца Естерхази, настоял да изкъртят мраморния под на концертната зала и да го заменят с дюшеме, за да се подобри акустиката. Обичал виното и го приемал за част от заплащането.
Паметникът на Хайдн в Берлин / Снимка: Getty Images
Хайдн е носител на много награди: през 1803-а година е награден със златния медал на Виена, през 1804-а става неин почетен гражданин, а през 1808-а - почетен член на филхармоничното дружество на Санкт Петербург.
Франц Йозеф Хайдн, гравюра от J Newton след картина на JS Mansfield / Снимка: Getty Images
Предполага се, че от големия брой произведения на Хайдн не всички са намерени. Като логична причина се изтъква факта, че вероятно има такава част, която е собственост на фамилията Естерхази. 2009-а година бе обявена за годината на Хайдн, по повод 200-години от неговата смърт. Австрия отбеляза събитието с над 1500 концерта, оперни спектакли и изложби.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}