МАЙСТОРИ НА СЛОВОТО
Ги дьо Мопасан: Аз обичам само една единствена жена - Непознатата
168 години от рождението на най-големия майстор на късия разказ
Автор : / 11693 Прочита 0 Коментара
Робърт Патинсън и Кристина Ричи в "Бел Ами" (2012) по едноименния роман на Ги дьо Мопасан"Аз обичам само една единствена жена - Непознатата, Дългоочакваната, Желаната - тази, която ще владее моето сърце, още невидима за очите; тази, която аз надарявам в мечтите си с всички съвършенства, за които мога да се сетя!..."
Това са думи на Анри Рене Алберт Ги дьо Мопасан (Henri Rene Albert Guy de Maupassant) - френският писател-натуралист, считан за най-големия майстор на късия разказ.
Ги дьо Мопасан (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Мопасан е роден на 5 август 1850 г., в семейството на благородника бохем Густав дьо Мопасан. Майка му Лора е умна, високообразована и властна жена. Често ставала избухлива и нервна от постоянните забежки на неверния си съпруг. Вероятно синът Анри е наследил майчината си тънка чувствителност и похотливостта на баща си.
Майка му постоянно страдала от неврози, и вероятно по ген предала това психично неравновесие на другия си син - по-малкия брат на Мопасан - Ерве. Той става лекар, но завършва живота си в клиника за душевно болни. През 1887 г. Ги дьо Мопасан ще напише разказа си "Орла" /"Le Horla", 1887 г./, в който с болка описва лудостта и самоубийството, като болести на душата.
Всъщност, и той самият има опит за самоубийство. На 2 януари 1892 г. прави опит да си пререже гърлото. Това става причина да го приемат в частния приют за луди на д-р Бланш, където всъщност и умира на 6 юли 1893 година.
Лудостта на Мопасан, обаче, според биографите му, не е от наследствен характер, а последица от дългото му боледуване от сифилис. Известно е, че той заболява твърде млад - едва 20-годишен от коварната и нелечима болест.
Робърт Патинсън и Кристина Ричи в "Бел Ами" (2012) на режисьорите Деклан Донелан и Ник Ормерод
Животът му е драматичен още от малко момче. Анри, или Ги, както го наричали домашните, е само на 11, когато родителите му се развеждат. Двете момчета Мопасан остават с майка си. Ги е по-големият от братята. Майка му го записва да учи в семинарията, но на палавия младеж хич не му се нравят църковните порядки и скоро е изключен оттам "по неблагонадеждност". Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През октомври 1869 г. се записва да следва право в Парижката Сорбона.
По време на Френско-Пуската война е едва на 20. Записва се като доброволец в армията. Отличава се с храброст и позитивен характер. След войната започва да работи като чиновник в Министерството на морските работи, а след това - в Министерството на образованието на Франция.
Междувременно пише за периодичния печат, увлича се по астрономията и естествените науки, предприема пътувания като репортер. От онзи период започва близкото му приятелство с Густав Флобер.
Ги дьо Мопасан (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Дебютът на бъдещия голям романист Мопасан е като... поет. Издава стихосбирка, кръстена "Стихове" /1880 г./ По същото време, обаче, публикува и шедьовъра си "Лоената топка" в сборник, под редакцията на Емил Зола.
От онзи момент нататък Мопасан написва над 300 разказа, 6 романа, 3 пътеписа и един сборник с поезия.
Една от най-известните му творби, обаче, си остава романът му "Бел ами" /1885 г./, екранизиран десетки пъти в световното кино и интригуващ поколения читатели по цял свят.
Един откъс от романа дава отговор на въпроса какви са били вътрешните терзания на самия Мопасан:
"Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия не живота ни".
Дилемата за постигане на хармония между разума и чувствата, между духа и плътта, го занимава до края на дните му и е всъщност в основата на неговото творчество. Цял живот Мопасан е сладострастник, с неутолима жажда към плътската любов и жените, но до края на дните си остава дълбоко нещастен и неудовлетворен. В търсене на Непознатата!...
Еми МАРИЯНСКА