Френският писател Ги дьо Мопасан е класик на световната литература. Считан е за най-големият майстор на натуралистичните описания и на късия разказ.

"За сметка на това, смее се един от биографите му, името му е дълго като влакова композиция" - Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан.

Френският писател Ги дьо Мопасан (1850 - 1893), Снимка: Getty Images

Роден е в замък в Турвил сюр Арк, Нормандия, на 5-и август 1850-а година и е момче от сой - произхожда от стар лотарингски род на преселници в Нормандия. Имал е щастието да има високообразована майка и "палав" баща. И двамата му дават много, за да стане това, което виждаме от творбите му.

Родителите му се разделят през 1860-а година, когато Мопасан е едва на 10, но той бил твърде будно момче, за да осъзнае причината - постоянните изневери на баща си. Може да се предположи, че Мопасан е наследил бащиния си страстен интерес към жените, и този нагон е ставал все по-"настойчив" с времето, но на баща си писателят дължи и любовта към изкуствата. Старият Мопасан бил известен ценител на музиката, живописта и литературата.

След развода майка му се заема изцяло с образованието на Анри и брат му Ерве.

Първоначално Мопасан учи в семинарията в малкото градче Ивто, но още в самото начало бил изключен. Известно е, че заради безразборните си връзки с жени, Мопасан се заразява от сифилис още като млад и болестта развива у него умствени смущения. Дали болестта, или лош ген е причина за това, е трудно да се каже, защото и братът на Мопасан, който става лекар, умира от "болест на ума".

Според някои именно на болестните си състояния Мопасан дължи гения си да прониква дълбоко в човешката душа и натуралистично да обрисува скритите й страни. Някои дори считат, че налудните му състояния са били близо до свръхестествена прорицателска дарба. Самият той очевидно е съзнавал драмата на психиката си и ползата от нейната "различност".

Изразява го скромно: "Великите умове, които са здрави, никога не са считани за гении, докато тази възвишена квалификация е използвана за умове, които не са толкова впечатляващи, но са докоснати от лудостта."

Френският писател Ги дьо Мопасан (1850 - 1893) Снимка: Getty Images

Като млад минава за буен и "неприличен" младеж, но завършва реномиран лицей в Руан и се записва да следва право в Париж. На 20 става доброволец в армията и участва във Френско-пруската война. След войната работи като чиновник последователно в две министерства - на морските работи и на образованието. Между другото списва като репортер пътеписи от пътуванията си, чете много за астрономия и естествени науки.

Много интересни са пътеписите му за Корсика и Алжир.

По време на младежките му години огромна роля като житейски учител и критик на първите му творби, изиграва дългогодишният приятел на семейството Гюстав Флобер. Странно, но Мопасан прави дебюта си като поет, а не като романист, и не се отказва от стиховете до края на живота си. Може би е имал нужда да изрази в стиховете си онази своя скрита и по-нежна същност, която напълно контрастира с натурализма в романите му.

В една и съща година Мопасан издава първо "Стихове" ("Des Vers", 1880) и веднага след това шедьовъра си "Лоената топка" в сборника "Медански вечери" ("Soirues de Medan", 1880). Редактор на сборника става не кой и да е, а самият Емил Зола.

В онзи период Мопасан написва повече от 300 разказа, изключително продуктивен е. Разказите му са увлекателни, защото историите в тях са случки от всекидневието, които разкриват различни епизоди от живота на обикновените хора, както и проявленията на различни страни от характерите им.

80-те години на съвремието на Мопасан са уникални за световната литература. В тях той написва шест романа, три пътеписа и един сборник с поезия. Една от най-известните си творби - романът "Бел Ами" (1885), написва точно в този период. В него Мопасан описва много убедително цялата безскрупулна машина на сътрудничество между политическия и журналистическия елит.

В "Пиер и Жан" (1888) писателят прави невероятен портрет на двама братя и взаимоотношенията между тях с такъв дълбок психологизъм, че читателят буквално ги "вижда", както се изразява един критик. Със същата вещина и убедителност Мопасан обрисува лудостта и самоубийството в разказа си "Орла" ("Le Horla", 1887).

Изглежда са прави онези, които считат, че болестта му има връзка с неговата гениалност. Много вероятно е Мопасан да е преживявал до такъв болезнен натурализъм самоубийството като акт на посегателство над лошите си страни, че подсъзнанието му да е работело в тази посока.

Той самият прави опит за самоубийство, когато е на 42 и на върха на славата си.

Френският писател Ги дьо Мопасан (1850 - 1893), Снимка: Getty Images

Неуспешният опит да сложи край на живота си предопределя и агонията на последните му години. След като бил приет за лечение в частния приют на д-р Бланш в Париж, две години по-късно - на 6-и юли 1893-та година Мопасан умира само на 43.

Навършиха се 130 години от смъртта на великия френски писател.

Произведенията му оставят трайни следи в световната литература и са едни от най-четените и най-екранизираните през годините до наши дни. Самият начин на писане на Мопасан е визуализиращ, а психологизмът, с който зарежда героите си го прави актуален и вечен.

И макар че "развратния му ген" приписват на баща му, именно на баща си Мопасан дължи интереса към изкуствата. Старият Мопасан бил известен с любовта си към музиката, живописта и литературата.

Мопасан през целия си живот експериментира онова, което скрито провокира подсъзнанието му. Още като семинарист прави няколко опита за бягство. След това преживява няколко стресиращи ситуации по време на военните походи във войната. След края на войната семейството му е разорено. Колкото и да не му се иска, приема скучната работа на чиновник, която напълно противоречи на природата му. Прекарва десет ужасни за него чиновнически години. Всички тези преживявания са представлявали непосилно себенадмогване на страстната му природа, склонна към приключения.

Светъл лъч в живота му било приятелството му с Флобер. Литературата първоначално била просто отдушник за душата му да преодолява досадата от чновничеството си. Мопасан започва да публикува разказите си едва когато Флобер му дава одобрението си. Благодарение на Флобер Мопасан придобива самочувствието да пише. За десет години написва почти всичките си шедьоври. Другите му учители в литературата били Толстой и Тургенев.

Първият му редактор - Емил Зола. Каква плеада от гении!

Да си припомним историята в "Лоената топка": Група френски буржоа попадат в зоната на пруската окупация по време на войната. Единственият начин да се измъкнат оттам е да убедят една млада дама, с прякор Лоената топка, да задоволи мераците на началника на жандармерията. Още през 1934-та година творбата е успешно екранизирана и публиката е във възторг.След огромния успех на произведението Мопасан изобщо не мисли да спре - работи денонощно. Романите му "Един живот", "Бел Ами" и "Силна като смъртта" са признати за едни от най-добрите творби на френската литература.

Романът "Един живот" (1883 г.) е "тиха драма на човешкия живот, с неговите изгубени илюзии, неосъществени надежди и предадени чувства", пише един критик. Главна героиня в творбата е аристократката Жана. Нейната възвишена душевност се изправя пред редица изпитания и тя осъзнава, че реалността няма нищо общо с романтичните й мечти за щастие.

За романа самият Лев Толстой казва: "Това е най-големият шедьовър на френската литература след "Клетниците" на Юго".

А какво да кажем за "Бел Ами" (1885 г.)?! - В този роман Мопасан прави истинска дисекция на разврата в едно материалистично общество, в което главен герой е войнстващата безскрупулност. И този роман е екранизиран многократно, от първото си излизане на екран през 1919-а година насам.

В романа "Силна като смъртта" (1889 г.) писателят разказва за любовта на художник и графиня. Красотата на нейната дъщеря Анет, обаче, привлича неудържимо художника и поставя любовниците в дилема. Животът е този, който без да пита безмилостно разрушава пясъчните кули на илюзиите. Мопасан проследява природата на страстта - от нейното зараждане до трагичната развръзка.

"Любовта е силна като смъртта, но и чуплива като стъкло", заключава писателят.

Последните години от живота на Мопасан са тежки. След опита за самоубийство, поради зачестилите нервни кризи и припадъци, в приюта на д-р Бланш, Мопасан се чувства като изгубен. В главата му се върти калейдоскоп от ридания и възторзи, усмивки и сълзи, радости и мъки. Всичко това в творбите си той пресъздава като битка за оцеляване на ненакърнимото човешко достойнство. И той се опитва да го запази, в неравна битка с болестта!...

Може би в тази битка трябва да потърсим и отговора на въпроса, защо Мопасан посяга на себе си. Той познава всички човешки състояния - от възхода до падението. Познава целия абсурд на човешката природа. И вероятно се е почувствал уморен да се бори със собствената си обърканост, в опитите си да я потуши с ирония и чувство за хумор.

Реалността винаги се оказва по-силна от въжделенията ни, и Мопасан отрано е прозрял тази жестока тайна на съществуването.

Да си припомним "Монт ориол", където неволите на парижкия предприемач Уилям Андермат едновременно ни натъжават и разсмиват. Става въпрос за човешките илюзии. Никой не може да бъде сигурен, че ще реализира плановете си такива, каквито са в главата му. В Анвалските бани, в земите на дядо Ориол е открит нов извор и богаташът вижда в това възможност за голяма печалба. Концентрира всичките си усилия в създаването на нова лечебна станция. Но в това време животът му взима паралелна посока - съпругата му Кристиан, която е дошла да се лекува от стерилитет, се сближава с друг мъж - Пол Бретини.

С ирония Мопасан разголва човешката природа и рисува един коварен и егоистичен свят, управляван единствено от хладната пресметливост. В такъв свят вярващите в любовта и добродетелите са обречени на страдание.

Героят от "Господин Паран" пък е типичен парижки еснаф, чийто живот е отровен от нетърпимия характер на жена му. Мопасан буквално рисува пред очите ни един отегчителен семеен живот, изпълнен със съмнения. И все пак в него, наред с грозното, се случва и прекрасното. И тази изтощителна битка между двете, всъщност олицетворява нашето духовно търсене - кое от двете ще изберем да следваме.

Ги дьо Мопасан е толкова любим автор, защото в него няма преструвка и залъгване. Той е неподправен и истински, и както се изразява един критик - "изправен гол пред публиката". Дръзкият му начин на писане също представлява някаква съпротива на злото - на лошия живот, на лошите нрави, на тъмните страни на човешкия характер. Затова веднъж казва: "Всички религии са глупави със своя детински морал и егоистични, чудовищно глупави обещания."

Това не е просто атеистично изказване, а опит човекът да прогледне и навън, и вътре в себе си. Мопасан ни провокира да скъсаме с празното морализаторстване, да видим живота с широко отворени очи и да се опитаме да се противопоставим на лошото в нас самите, поне доколкото ни стигат силите. Много малко писатели са признавали собствените си слабости така открито като него, и именно това го прави толкова близък и разбираем за читателите.

Мопасан, ок. 1885 г. / Снимка: Getty Images

Ги дьо Мопасан - мисли

"Погледнете посредствените хора: докато върху им не се стоварят големи бедствия, те са доволни - всеобщото нещастие не ги измъчва. Животните също не го усещат."

"Физическата близост само укрепва съюза на сърцата."

"Срещите с другите правят живота ни да си заслужава да се живее."

"Болната мисъл може да те погълне много по-бързо от всяка треска."

"Всичко е грешно, всичко е възможно, всичко е съмнително."

"Има само едно хубаво нещо в живота и това е любовта."

"Нашата памет е по-съвършен свят от вселената: тя дава живот на тези, които вече не съществуват."

"Законната целувка никога не струва толкова, колкото откраднатата."

"Великите умове, които са здрави, никога не са считани за гении, докато тази възвишена квалификация е използвана за умове, които не са толкова впечатляващи, но са докоснати от лудостта."

"Мъжът, преодолял продължителната женска съпротива, цени не добродетелите на жената, а собствената си упоритост."

"Най-обикновените жени са невероятни лъжкини, които могат да се освобождават от най-трудните дилеми със способности, граничещи с гениалност."

"Войната е варварство ако нападаш мирните си съседи, но свещен дълг ако защитаваш родината си."

"Патриотизмът е като религия. Той е яйцето, от което се излюпват войните."

"Животът е планина: качваш се бавно и слизаш бързо."

"По-добре да бъдеш нещастен в любовта, отколкото нещастен в брака, но някои хора успяват да постигнат и двете."

"Който не уважава себе си е нещастен, а този, който е прекалено самодоволен — глупав."

"Всяко правителство е длъжно дотолкова да избягва войната, колкото капитана на кораб корабокрушението."

"Любовта е силна като смъртта, но е крехка като стъкло."

"Есенцията на живота е усмивката от закръглени женски дупета, под сянката от космическата скука."

"Бъдещето е на хитреците." — из романа "Бел Ами"

"Войната е варварство ако нападаш мирните си съседи, но свещен дълг ако защитаваш родината си."

"Всичко в живота е въпрос на нюанси..." — из романа "Бел Ами"

"Животът е планина : качваш се бавно и слизаш бързо."

"Колко пълен с очарование щеше да е животът, ако можехме да се доверим напълно един на друг!" — из романа "Бел Ами"

"Обществото често издава недоброжелателни присъди." — из романа "Бел Ами"

Еми МАРИЯНСКА