ГОЛЕМИТЕ ЛИЧНОСТИ НА ЕПОХАТА
Скандалният Емил Зола и аферата "Драйфус"
134 години от публикуването на отвореното писмо на писателя "Аз обвинявам"
Автор : / 12408 Прочита 9 Коментара

Сигурно сте чували за т.нар. "афера на века". Става въпрос за предишен век, не за нашия, но и до днес аферата "Драйфус" се възприема като символ за несправедливост, нарушение на закона и антисемитизъм.
Вероятно това провокира през 2019-а година режисьора Роман Полански, да създаде своя филм "Офицер и шпионин" - за "Аферата Драйфус", по едноименния роман на Робърт Харис (2013). Филмът получи наградата "Сезар" за най-добър режисьор. В него Полански прави драматично сравнение между тогавашния и днешния свят.
Защо аферата "Драйфус" продължава да вълнува съвременните творци? - Защото става въпрос не просто за една човешка съдба, а за мащабните последствия от едно скалъпено обвинение и как то може в подходяща среда - социална, политическа и медийна, да се превърне в причина за разделение в едно общество.
"Аз обвинявам", карикатура на Емил Зола и писмото му в защита на Драйфус
На времето, когато се развива самата афера, един от най-яростните защитници на осъдения Драйфус, става писателят Емил Зола. Той е автор на статия със заглавието "J'accusse!" (прев.фр. "Аз обвинявам"). Тя е написана под формата на отворено писмо до френския президент по онова време - Феликс Фор, и се появява на първата страница на либералния вестник "Орор" в началото на 1898- година като статия.
Писмото получава международна известност и оказва значително влияние върху повторното разглеждане на случая и оневиняването на Драйфус.
Факсимиле от отвореното писмо на Емил Зола "Аз обвинявам"
Делото "Драйфус" е наказателен процес във Франция в периода 1894- 1906-а година и днес е окачествено като "съдебна грешка", а също и като проява на антисемитизъм.
Обвиняем в процеса е Алфред Драйфус, единственият офицер от еврейски произход на служба в Генералния щаб на френската армия. Срещу него е издадена тежка присъда - доживотна каторга, по обвинение в шпионаж в полза на Германската империя. Впоследствие става ясно, че истинският виновник е друг човек - Фердинанд Естерхази, но дотогава се развива истинска драма с отзвук в целия свят.
Как се стига до делото: През есента на 1894-та година един офицер от военното контраразузнаване на Франция - Юбер Анри, получава от сътрудник под прикритие в германското посолство в Париж списък, в който се изброявали секретни военни френски документи с обозначени срещу тях цени?... Това става повод за съдебно разследване на военните. Първата публикация по случая в пресата съобщава за "еврейска следа" и държавна измяна, и това тутакси безкритично настройва общественото мнение в тази посока. Капитан Алфред Драйфус е арестуван на 15-и октомври 1894-та година.
Два месеца по-късно - на 22-ри декември 1894-та година, той е признат за виновен въз основа на графологична експертиза на т.нар. бордеро и на свидетелсите показания на няколко души, между които - генерал Гонс от Генералния щаб.
Още в началото на 1895-а година Алфред Драйфус е заточен на Дяволския остров във Френска Гвиана, Южна Америка, за да излежи там доживотна каторга.
Семейството на Драйфус са крупни индустриалци - имат средства да обжалват присъдата, но били посъветвани, че това ще доведе до проблеми всички евреи, живущи във Франция. Ето защо близките на Драйфус решават да се борят в негова защита извън Франция.
Един смел евреин - Бернар Лазар, провежда собствено разследване и стига до извода, че Драйфус е бил осъден по скалъпено обвинение, подклаждащо антисемитизъм.
"Драйфус беше арестуван, защото е евреин; беше осъден, защото е евреин; и пак по тази причина в негова защита не бяха чути нито гласовете на справедливостта, нито тези на правдата", написва дръзко Лазар.
Чак след година - в средата на ноември 1896-а година във френския вестник "Льо Матен", на който един от собствениците бил съвипускник на Драйфус, излиза факсимиле от бордерото, което според заключенията на съда било написано от него. Вестникът публикува още две предполагаеми писма от Драйфус, за да докаже, че няма сходство в почерка от личната му кореспонденция и бордерото, за което е обвинен. От тези публикации пострадва още един френски военен - защитникът на Драйфус - полковник Пикар, когото обвинили, че е предоставил тези доказателства на пресата.
В това време еврейската общност в Париж придобива кураж от разследването на Лазар и дори тук-там публично започва да окачествява процеса като "католически заговор". Именно сред по-радикалните гласове в това движение се включил и Емил Зола. По онова време той вече си е спечелил прозвището на "най-скандалния френски писател". Зола написва отворено писмо, което предава за публикуване на политика Жорж Клемансо, издател на либералния вестник "Орор".
По идея на Клемансо статията на Зола излиза на първа страница на вестника, под заглавието "Аз обвинявам!", на 13-и януари 1898-а година. Точно преди 134 години.
Писателят Емил Зола / Снимка: Getti Images
Статията взривява и поляризира общественото мнение във Франция, като го разделя на два лагера. "За" и "против" Дрйфус се обявяват цели градове. Столицата Париж, обаче, е в негова подкрепа. За това немалка роля изиграва писмото на Зола.
В хода на времето в разследване на случая се включват много журналисти. Излиза информацията, че бордерото е написано не от Драйфус, а от друг офицер от Генералния щаб - майор Естерхази. Медиите разкриват, че вероятната причина да направи това, е била финансова криза на Естерхази.
Всички тези разкрития довеждат до повторен съдебен процес. За да не изпадне в конфузна ситуация, военното министерство скалъпило "ново доказателство" срещу Драйфус, но то било бързо разобличено като фалшификат. Стига се и до оставки в армията, а съдебната власт се чувствала принудена да работи по случая прозрачно, тъй като отвсякъде била подложена на натиск.
Писателят Емил Зола / Снимка: Getti Images
Защитникът на Драйфус - полк. Пикар обвинил майор Юбер Анри - първия свидетел срещу Алфред Драйфус, в лъжесвидетелстване. Пикар бил арестуван, но бил задържан и Анри. Последният се самоубива през август 1898-а година, а Върховният касационен съд на Франция намалява присъдата на Алфред Драйфус на 10 години.
Френският президент Емил Лубе се възползвал от правомощията си и за да успокои обществото, помилвал Алфред Драйфус. През 1904-а година Касационният съд постановява провеждане на допълнително разследване. През юли 1906-а година Върховният касационен съд връща капитанския чин на Алфред Драйфус и постановява възстановяване на офицерските му знаци - пагоните и сабята му.
Въпреки помилването и реабилитацията на офицерската чест на Драйфус, аферата оставила трайни следи във френското общество. То продължило дълго време да е разделено в оценката си за вината.
Писателят Емил Зола / Снимка: Getti Images
На 4-ти юни 1908-а година Алфред Драйфус, вече с чин полковник, бил прострелян от националист, докато участвал в тържественото преместване на урната с праха на Емил Зола в Пантеона. Оцелява и умира чак през 1935-а година. Доблестният защитник на Драйфус - полк. Пикар пък става военен министър на Франция.
И днес, обаче, буди тревога въпросът, защо френското общество първоначално подкрепя присъдата на капитана и е склонно да повярва, че той е виновен? Дали поради произхода си, и/или по други съображения Драйфус става жертва на конспиративен заговор и се превръща в пример за несправедлива съдебна система?...
Тези въпроси са актуални и днес. Подобни конфликти не са нещо изключително. Както не са прецедент и напрежението и разделението в съвременните общества.
Докато Бернар Лазар провежда разследването си за оневиняването на Драйфус, срещу него буквално се нахвърлят много медии. Писмото на Емил Зола също не било възприето еднозначно. Тези факти също поставят много въпроси, във връзка с ролята на медиите за оформяне на обществено мнение.
А знаете ли най-любопитното в този случай: Как се появява "онзи списък", наричан бордеро? - Намира го една чистачка и френски шпионин, на име мадам Мари Бастиан, работеща в германското посолство. Тази жена именно става източник на разследването. Тя редовно претърсвала кошчетата за боклук и пощенските кутии в германското посолство за подозрителни документи. Така намерила списъка и го предала на комендант Юбер-Жозеф Хенри, който работел за френското военно контраразузнаване в Генералния щаб. По делото списъкът-бордеро влязъл като доказателство, в състояние на разкъсан на шест части лист.
Кой е Алфред Драйфус: Той е роден в Мюлуз, Елзас през 1859-а година, като най-малкото от деветте деца в семейството на Рафаел и Жанет Драйфус. Бащата бил проспериращ еврейски текстилен производител. Семейството се премества да живее в Париж след анексирането на Елзас-Лотарингия от Германия след Френско-пруската война. Драйфус взима решение за военна кариера. След 18-ия си рожден ден през октомври 1877 г. той се записва в елитното военно училище École Polytechnique в Париж, където получава военно образование в областта на науките. На 18-и април 1891-ва година се жени за 20-годишната Луси Йожени Адамар. Три дни след сватбата Драйфус научил, че е приет в École Supérieure de Guerre или Военен колеж.
Две години по-късно той завършва девети в класа си с отличие и веднага е назначен за стажант в щаба на Генералния щаб на френската армия, където ще бъде единственият еврейски офицер.
Така започва всичко. А продължението е аферата "Драйфус" - срамна страница в историята на Франция и на цялото човечество. Само благодарение на доблестни хора като Емил Зола тя добива такава широка популярност по света, че предизвиква преразглеждане. Под натиска на общественото мнение се стига до справедливо решение, но то не изличава фактите - фалшивия процес.
Ето затова припомняме тази история - за да помним поуките от миналото.
Еми МАРИЯНСКА