СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
София Стоянова - внучка на Радой Ралин: Поетът Кирил Христов винаги е бил много тачен в дома ни
Подобно на Христов, Радой се осмелява директно и поименно да критикува свои съвременници, разказва София
Автор : / 2676 Прочита 3 Коментара
Колаж: Мирослава Павлова/ Dir.bg/ Снимки: Яна Лозева, Източник: Фондация "Прочети София", Личен архив)София Стоянова-Донева (1995) е бизнес анализатор по професия, но призванието й е в литературата. Тя е автор на къси разкази и статии, както и на непубликувания автобиографичен роман "Две Лица". Съставител е на поетичната книга на Радой Ралин "Късно откритие" ("Модерно изкуство", 2023).
Той е нейн дядо, а изданието е по повод 100 години от рождението му. Разработила е антологията "Правото да се очароваш" ("Ерго", 2025), побираща в себе си поезия на няколко поколения българи.
София беше автор и водещ на литературен маршрут, посветен на поета Кирил Христов. Тя разказа специално за Impressio за задочните си срещи с известния поет и преживяванията си по време на събитието:
- През септември месец ти беше водещ на литературен маршрут, посветен на поета Кирил Христов. Какво видяха присъстващите?
- Литературният маршрут "Затрупана София и вечното състояние на Кирил Христов", беше изрядно организиран от Фондация "Прочети София" и се проведе като част от фестивала "Аз съм София". Като автор и водещ, аз исках да покажа няколко различни измерения на нашия град. София от 1901 г. с останалите турски сгради, опитите през 1915 г. да станем представителен европейски град, бляскавия напредък от времето на кмет инж. Иван Иванов и дори градът през 1992 г., когато паметта за Кирил Христов продължава да живее.
Кирил Христов Художник: Цветана Щилянова 1939 г.
Маршрутът беше с хумористична насоченост, като освен сатиричните творби на Кирил Христов, прозвучаха и творби на Радой Ралин, писани по Христов.
В разговора присъстваха елементи на литературна история и разкази иззад кулисите на писането. Междучовешките отношения в интелектуалните среди. Вечната непримиримост на Кирил Христов...
- Защо се спря именно на този автор?
- Кирил Христов винаги е бил много тачен в дома ни като автор на сатира. По време на семейни събирания, често се е случвало да се смеем с глас на точния му хумористичен мерник. В сборника с епиграми "Запалени стрели" той нарича Александър Балабанов "овча барабонка", Стоян Михайловски "умопобъркан", а Йордан Йовков "егоист огромен".
Но тези язвителни слова са написани с толкова настроение, че читателят не може да му се сърди. Много от прототипите са чували епиграмите за себе си лично от устата на Кирил Христов. Отначало са му се сърдели, но постепенно свиквали и започвали и те да се смеят.
В семейни разговори много сме се смели на истории от автобиографията му "Време и съвременници". В нея той описва как българите в Лайпциг през 20-те години не искали изобщо да си купуват немско-български речници, за да не се охарчат. А когато им се изпречела непозната дума, те си я записвали на листче и ходили да питат другите българи какво означава.
Аз самата ценя високо и неговата пейзажна лирика. "Кога печална есен наближава" е писано преди 130 години, но всеки път, когато го прочета, виждам, че тези поетични форми не са мръднали от своето вековно място.
Кирил Христов (Снимка: Димитър Карастоянов в ателието му на бул. "Цар Освободител")
- И Христов и Радой Ралин са живели в София през 40-те години на миналия век. Успели ли са да се запознаят?
- Да, успяват. През 40-те Христов е бил много харесван от младежите от в. "Литературен глас". Когато идва в София, Радой бързо навлиза в тази среда и започва да сътрудничи във вестника. Именно главният редактор на "Литературен глас" Димитър Митов води Радой на гости на големия поет. По това време той живее в новопостроен блок на ул. "Овча Купел" 6.
Когато гостите влизат в стаята, го виждат болен на легло. Въпреки това той не изневерява на сприхавия си характер. Радой вижда на библиотеката до себе си чисто ново издание на Кирил Христов. Понечва да разгледа книжката, но Христов се провиква от леглото: "Кой си ти да ми ровиш в библиотеката? Ти от полицията ли си, бе! Скоро да оставиш книгата! Щом не те интересува живият поет, а мъртвата книга!"
Месеци по-късно Радой има и лошия късмет да коригира стихотворение на Кирил Христов погрешно. Можете да си представите реакцията на Христов - гласът му кънти в редакцията на вестника.
- С какви чувства е останал Радой Ралин към Христов след всичко това?
- Радой продължава да чете усилено поезията му и смята, че той много му е помогнал, а сатиричната му школа идва от "Запалените стрели".
Подобно на Христов, Радой се осмелява директно и поименно да критикува свои съвременници като Георги Данаилов, Богомил Райнов, Тодор Павлов и др.
По-късно в разговори с Атанас Далчев, Радой поставя Христов на първо място в българската поезия, дори и над Яворов.
През 1987 Радой съставя стихосбирката на Христов "Трепети" с предговор от Димитър Аврамов. През 1992 г. е чест гост и водещ в Литературен салон "Кирил Христов" воден от внучката Невена Христова. А в началото на новия век участва в документалния филм на Малина Петрова "Духът и камъните" (2006)
- Радой е писал и пародии по творчеството на Кирил Христов...
- Да, това е още едно потвърждение на творческата приемственост между двамата. Най-емблематичната пародия е тази по "Хей, пролет иде!"
Оригиналът на Христов започва така:
"Хей пролет иде! Вдигат се мъглите:
къде ги вихри влачат, дявол знай.
А на Радой започва така:
"Хей, пролет иде! Дигат се цените!
Каква печалба свличат, дявол знай!
Баща ми Стефан пък разказва следния анекдот по истински случай. От него се вижда, че "Хей, пролет иде!" се е превърнало в емблематично възклицание за интелектуалците през 80-те години. По време на една неформална литературна сбирка, един изкуствовед и една поетеса се усамотили в съседната стая. Когато изкуствоведът излязъл развеселен, той възкликнал:
"Хей, пролет иде в наший роден край!"
- За Кирил Христов не е чужда и еротичната тематика...
- Така е, той е автор на първия български еротичен роман "Тъмни зори". Освен това е известен с нескромния любовен живот, който е водил. Още на 18-годишна възраст в Италия, той научава италиански, пишейки си любовни писма със свои приятелки. В последствие като млад и нашумял поет, той е фаворит сред момичетата. Много от тях научават и изпълняват негови стихотворения - такъв е случаят и с Невена Палашева, която става негова първа съпруга.
След развода с нея, той продължава да има много приятелки, а по-нататък е и в дълга връзка с богатата вдовица Весела Панайотова. Тя спонсорира много негови издания, подарява му прословутата вълча шуба и финансира заминаването му за Германия през 20-те години
София Стоянова-Донева представя за втори път стихосбирката на дядо си Радой Ралин "Късно Откритие"
Една от любимите истории на Радой за Христов е именно в този дух:
Кирил Христов е искал да си направи снимка с цилиндър, фрак и бастун, но гол от кръста надолу и в ерекция.
Тогавашната фотография е била процес, който се извършва много бавно. Фотоапаратът се е наричал "камера обскура" (от латински: camera obscūra - "тъмна стая") и е завършвал с черна завеса под която влиза фотографът. Блендата трябва да стои отворена. Експозицията трябва да е статична дълго време докато светлината се отпечата върху светло-чувствителната плака.
В началото фотографът предупреждава Кирил Христов, че снимането ще отнеме много време, и го пита дали ще може да запази желаната поза, на което Христов отговаря: "Аз не бързам"!
По думи на Петър Величков тази снимка все още се пази в Народната библиотека.
- С какво теб те вдъхнови Кирил Христов?
- Миналата година, когато събирах материал за пътеписи, понякога се мотивирах да изляза от София именно с Кирил-Христовите строфи:
Бил малък твоят кръг или голям,
излез еднъж от него ти, човече,
макар за център да те смятат там.
Важно негово качество, което се опитвам и аз да развия, е неуморният труд. Като млад, Кирил Христов е бил под крилото на д-р Кръстю Кръстев, който му дава много важни уроци. Един от тях е винаги да завършва започнатите работи, а друг е да пише всеки ден. Въпреки че на по-късен етап двамата се скарват, можем да видим, че Христов продължава да твори усърдно до последните си години.
- Защо реши да не издаваш автобиографичния си роман "Две Лица"?
- Любимият ми цитат от Дж. Д. Селинджър гласи следното: "Драги читателю, моля приеми от мен този непретенциозен букет от ранно-поникнали скоби (((())))". И аз по подобен начин виждах "Две Лица" - като непретенциозен букет от ранно-поникнали перипетии. Но не само от перипетии: букет, в който има ранно-поникнали идеи, но и твърде късни открития.
Най-важното за този роман беше всичко вътре да е вярно. Вярно и възможно най-директно. И точно от там дойде пречката пред това да го издам. Втората част се оказа толкова лична, че дори не посмях да я изпратя на редактора, който вече четеше първата. И така нещата се разпаднаха...
Но вече разбирам, че така е по-добре. Искреността на автора не винаги предизвиква добронамереност у читателите. Кирил Христов е най-нагледният пример за това.
София Стоянова на представянето на стихосбирката "Късно Откритие" (Снимка: Личен архив)
- Кои твои издания ще добавиш към библиотеката си догодина?
- Работя успоредно по няколко замисъла в зависимост от настроението ми през конкретния ден, пък ще видим кое ще излезе първо.
Правя втори опит за авторски проект в проза, наречен "Шегаджийски обзор". Имам план за авторско сатирично издание, което ще е под формата на речник. Работя и по съставителство, за дните, в които не ми се пише. (Смее се)
) Кирил Христов по време на живота му в Германия
А в момента в издателство "Ерго" се намира готовата лирична антология "Правото да се очароваш", съставена от мен. Готвим я за Пролетния панаир на книгата. Тя съдържа поезията на над 30 български автори, родени през 19-ти и 20-ти век. Това е хубавата, стара поезия, която се осланя на стегнатите форми, красивите картини и богатството на езика.
И имам чувството, че в този век, в който скрити и открити реклами се надпреварват да ни накарат да харесваме разни продукти, ние имаме правото да се очароваме от нещо по-непреходно, точно като българската поезия.
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА