Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Емил Зола - неудобният

СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА

Емил Зола - неудобният

120 години от смъртта на големия писател

Емил Зола (1840 - 1902), Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Името му е толкова прочуто, че се е превърнало в литературна емблема. За едни е истински кумир, за други - "ужасен" натуралист. И няма как да не се досетите, че става дума за френския романист Емил Зола - авторът на прочути романи като "Жерминал" (1885), "Терез Ракен" (1867), "Нана" (1880) и мн. др.

Емил Зола (1840-1902), Снимка: Getty Images

Той е роден парижанин. И като такъв - романтик по природа. Но темпераментът му и животът му преминават през толкова събития, че започва да гледа на него през очите на натуралист.

На 29-и септември тази година се навършиха 120 години от смъртта на Емил Зола.

Анатол Франс държи надгробното слово в памет на Зола

Писателят умира на този ден през 1902-ра година. Погребан е в Монмартр с воински почести и реч на Анатол Франс. Година след смъртта на Зола излиза последният му недовършен роман от "Четирите евангелия" - "Истината".

През 1908-а прахът му е пренесен тържествено в Пантеона, на фона на шумна контра демонстрация, при която бил ранен реабилитарният през 1907-а година Алфред Драйфус. Името на Емил Зола е свързано по необикновен начин с т.нар. "афера Драйфус".

Кадър от държавното погребение на тленните останки на Емил Зола в Пантеона, 1908 г.

Още

В Италия започна петиция срещу културната изолация на Русия

В Италия започна петиция срещу културната изолация на Русия

Емил Зола е роден на 2-ри април 1840-а в града на любовта Париж, в семейството на италиански инженер от Венеция. Майка му Емилия Обер също е родена във Венеция. Бащата умира, когато малкият Зола е още дете и след смъртта му той прекарва голяма част от детството си не в Париж, а в Екс ан Прованс. Момчето е романтично, но и много любознателно. Интересува се не само от литературата, но и от науките.

Така че не е никак случайно, че в романите на Емил Зола откриваме герои, в които всичко е подчинено на две научни идеи, които владеят неговото време - наследствените фактори и влиянието на средата.

Когато е едва 7-годишен за пръв път се сблъсква с некрасивата порочна страна на живота и хората. Слугата на семейството Мустафа изразил неприкрито сексуални мераци към малкото момче и Зола останал буквално отвратен. До края на живота си той ще остане върл противник на хомосексуализма. Според биографите му тези лоши спомени му се отразили и дълго време потискали либидото му.

Странно, че моралист като Зола, написва най-скандалните романи за порочна любов в историята на литературата.

През 1852-ра година Зола постъпва да учи в колеж, където проявява интерес към естествените науки и физиката. Четири години по-късно, когато семейството отново се премества да живее в Париж, Зола постъпва в лицея "Сен Луи". Именно там открива като свои любими автори Алфонс дьо Ламартин, Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе.

През 1859-а претърпява неуспех - скъсали го на зрелостния изпит. Принуден бил да започне работа като работник в търговски складове срещу незначително възнаграждение. В свободното си време пише стихове. През 1862-ра си намира работа като опаковчик в известната издателска и книгоразпространителска къща "Ашет", където по-късно става завеждащ рекламен отдел.

Там именно се запознава с Иполит Тен, с братя Гонкур, Флобер, Тургенев и други световно известни литератори.

Емил Зола (1840-1902). Оригинална публикация: Vanity Fair - Men Of The Day No. 215 - pub. Оригинално произведение на изкуството от 1880 г. / Снимка: Getty Images

Литературният му дебют е през 1864-та година в "Пти журнал". Публикуваното там по-късно излиза в отделна книга - "Разкази на Нинон". Излиза и повестта му "Изповедта на Клод", посветена на Пол Сезан и Бай. Няколко години работи като журналист в списание "Ревю дю прогре", в седмичника "Травай" и вестниците "Евенман", "Фигаро" и "Голоа", както и за издателство "Ашет".

В статиите му до 1866-а година откриваме един истински апологет на реализма, който влиза дори в полемики с романтиците. Зола променя възгледите си. Като гражданин се обявява открито срещу политиката на Наполеон III.

Карикатура "Зола и антидрайфусизмът"

През 1866-а напуска издателство "Ашет" и се отдава изцяло на писането. Излизат повестта му "Заветът на мъртвата" и сборникът "Моите омрази". Пол Сезан го запознава с художници-импресионисти и скоро Зола издава "Едуард Мане" и романите си "Потайностите на Марсилия" и "Терез Ракен".

През 1868-а година започва да пише мащабната си творба "Кариерата на Ругоновци".

За пръв път се влюбва чак когато е на 25. Обект на чувствата му е обикновено момиче - шивачка на име Александрина Мелей, с една година по-голяма от него.

Още

Картина на Сезан била открадната в Новогодишната нощ на Милениума

Картина на Сезан била открадната в Новогодишната нощ на Милениума

Според биографи на Зола, красивата Александрина преди него била любовница на Пол Сезан. Това е твърде вероятно - Зола и художникът са били приятели. Вероятно именно Сезан запознава Зола с девойката. Двамата заживяват заедно и четири години по-късно- през 1870-а година се женят, но бракът им не потръгнал добре още в самото начало. Някои казват, че приличал по-скоро на приятелски обет, отколкото на сексуален съюз. Самият Зола споделил с приятел, че не изпитва никаква страст към жена си.

Студенината и отчуждението му съсипват този брак, но от друга страна всички свои потиснати чувства и усещания Зола излива в творбите си - в своите "скандални" романи. 

7 февруари 1929 г.: Драматичен момент между актьорите Ръсел Торндайк (1884 - 1972) и Джейн Ууд, в сцена от известната пиеса на Емил Зола „Терез Ракен“, в Court Theatre, Лондон / Снимка: Getty Images

В книгите му изобилства от натуралистични описания на секс, голота и разврат. Сякаш в книгите си материализирал скритите си желания за любов и плътски ласки. Бракът им с Александрина продължил цели 18 години в истинска сексуална агония. Зола работел и дебелеел, чувствал се "изсъхнал отвътре" и "твърде стар за възрастта си".

Открито споделял с по-близки приятели, че е нещастен.

Embed from Getty Images

Още

Брачният живот на Толстой - истинска "война и мир"

Брачният живот на Толстой - истинска "война и мир"

По време на този брак, обаче, Емил Зола създава истински шедьоври: през 1871-ва - "Възходът на Ругоновци", "Плячката"; през 1873-та - "Търбухът на Париж" и пиеса по "Терез Ракен"; през 1874-та - "Завоюването на Пласанс", пиесата "Наследниците на Рамбурден"; през 1875-а - "Грешката на абат Муре"; през 1876-а - "Негово превъзходителство Йожен Ругон", а през 1877-а - "Вертеп". Критиката се настройва негативно към последната му творба, като обвинява Зола в порнография и антидемократизъм, но сред читателите романът имал грандиозен успех.

През 1878-а година Зола купува една къща в Медан, която започва да обитава през по-голямата част от годината. Именно там започва да пише романа си "Нана", който първоначално публикува във "Волтер". През 1880-а година в къщата в Медан умира майката на писателя.

Издателят Жорж Шарпантие сключва договор със Зола за издаване на цялата серия "Ругон-Макарови". Той пише и пише - в това намира смисъл от живота. Дълго време просто съществува "заключен" между работата и нещастния си брак.

Френската актриса Мартин Карол (1920 - 1967), във филма по романа на Емил Зола "Нана" / Снимка: Getty Images

Още

Великите любовни истории в киното

Великите любовни истории в киното

И ето че през 1887-а година съдбата му дава шанс за промяна. Зола се подлага на диета и отслабва. Среща младата Жан Розеро. Тя е красива и само на 20. Зола се влюбва и наема апартамент за любовно гнездо с красавицата. Жан е всеотдайна в чувствата си. Ражда на писателя две деца - Денис и Жак. Писателят се чувства като възроден. Буквално вибрира от щастие. Най-сетне има интимна близост, истинско семейство и надежди за бъдещето. Проблемът е само в това, че щастието му е "нелегално" - Зола живее между две семейства - и с Александрина и с Жан.

С Жан, като с негова метреса.

Френският писател Емил Зола (1840 - 1902) чете вестник L'Aurore у дома с тайното си семейство във Верньой сюр Сен. Отляво надясно: синът Жак, майка му Жан, дъщерята Дениз и Зола / Снимка: Getty Images

Още

Любовният живот на Емил Зола

Любовният живот на Емил Зола

Едно анонимно писмо разкрива скандалното му съжителство. Законната съпруга на Зола го заплашва с развод, но по-късно се отказва, уталожва чувствата си и дори пожелава да се запознае с децата на писателя. Когато Жан твърде млада умира, Александрина е жената, която продължава да се грижи за тях. Дори се съгласява те да получат официално името на баща си, като ги признава и за свои деца.

Каква история! Всички обичат Зола!

Френската актриса Мартин Карол (1920 - 1967) и френският актьор Шарл Бойе (1899 - 1978) във филма "Нана", адаптиран по книгата на Емил Зола, 15 септември 1954 г. Историята се снима в Париж, Франция / Снимка: Getty Images

И как, не?! Та той е истински гений и работохолик. През 1882-ра издава "Врящото гърне". После "За дамското щастие" и "Радостта да живееш".

През 1885-а година излиза шедьовърът му "Жерминал".

Всяка година от живота си Зола ознаменува с грандиозна творба. През 1886-а издава "Творбата" - роман, в който описва живота си сред приятелите. Не харесва романа единствено Сезан. Но Зола е свикнал с критиките. През 1887-а година нови враждебни критики предизвиква и романът му "Земя".

Зола вече е свикнал с възходите и паденията си.

И ето че през 1888-а, година след като е бил оплют, е провъзгласен за кавалер на Почетния легион. Продължава все така да пише по роман на година: 1890 г. - "Човекът-звяр", 1891 г. - "Пари", 1892 г. - "Разгром", 1893 г. - "Доктор Паскал" - последният том от серията "Ругон-Макарови".

През 1894-та година започва да пише серията "Три града" с романа "Лурд", който попада в списъка на забранените книги.

Решил да си почине, писателят заминава на пътешествие в Италия - родината на родителите му. Като резултат от това пътуване през 1896-та година излиза "Рим".

Embed from Getty Images

През ноември 1897-а година Зола проучва предоставените му от журналиста Бернар Лазар документи по делото на капитан Алфред Драйфус. Написва прочутото си Открито писмо до президента на републиката Феликс Фор - "Аз обвинявам". Заради силно поляризираното обществено мнение и заведеното срещу него дело, писателят бива принуден да емигрира в Лондон.

Осъден е задочно на една година затвор и 3000 франка глоба.

„La verite est en marche et rien ne l'arretera“ (Истината е на поход и нищо не може да я спре) – изявление, направено от френския писател Емил Зола (1840 – 1902) по време на делото Драйфус, около 1894 г. / Снимка: Getty Images

Прибира се в Париж, когато Драйфус е върнат от каторгата за преразглеждане на делото му, осъден повторно и после помилван.

В края на живота си Емил Зола започва да се интересува от утопичния социализъм.

На 29-и септември е намерен в спалнята си, задушен от въглероден окис, натрупал се заради запушен комин. Такава е официалната версия за смъртта му.

Емил Зола (1840-1902), Снимка: Getty Images

Тогава е на 62 и в добро здраве. Ето защо често се откриват писмени предположения и намеци, че Зола умира при "странни обстоятелства". Има дори писмени свидетелства с подозренията, че инцидентът не е бил случаен, а е хладнокръвно убийство, извършено по поръчка на влиятелни антисемитки елементи.

Разбира се, и до днес тази версия не е доказана. Както казва един критик, "историята би била достойна единствено за перото на Зола, но той е мъртъв".

Емил Зола, ок. 1900 г. / Снимка: Getty Images

Още

Националната библиотека на Франция купи на търг ръкопис на Емил Зола

Националната библиотека на Франция купи на търг ръкопис на Емил Зола

Книгите на Емил Зола са критикувани и до днес от някои политици. Някои от романите му са в списъка с инкриминирани произведения на католическата църква. А позицията му по повод "аферата Драйфус", заради която той открито напада цялата френска политическа и военна върхушка, обвинявайки я в антисемитизъм, несъмнено навремето повлиява на голяма част от французите. Това ясно говори, че Зола - обичан, или неудобен и критикуван, винаги е бил личност с голямо влияние и неслучайно тленните му останки са положени в Пантеона.

Зола, който особено след романа си "Вертеп" вече известен в цяла Европа и много богат, никога не се отказва от журналистиката. Писателят намира смисъл в нейното предназначение да стига бързо до хората и да повлиява на мисленето им. Това го прави не само талантлив пишещ човек, но и влиятелна обществена личност.

Личност с огромно значение за цивилизацията.

Емил Зола (1840 - 1902), Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Еми МАРИЯНСКА

Още

Писателят Салман Рушди е бил намушкан с нож в Ню Йорк

Писателят Салман Рушди е бил намушкан с нож в Ню Йорк

Още

Поставена е паметна плоча на гроба на писателката Яна Язова

Поставена е паметна плоча на гроба на писателката Яна Язова

Още

Жан-Люк Годар: Перманентният революционер на 90

Жан-Люк Годар: Перманентният революционер на 90

Още

"Отвъд хоризонта" представя последните творби на Никола Манев

"Отвъд хоризонта" представя последните творби на Никола Манев

 

Коментирай 7

Календар

Препоръчваме ви

"Великият мистификатор": Някой ден със сигурност ще се продават хапчета за човечност

Писателят е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда "Гонкур": първо през 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар

Той е автор на "космическа" музика и на повечето филми на Тарковски, Кончаловски и Михалков

Едуард Артемиев стана на 85 като носител на държавни награди на Русия и почетен гражданин на Балтимор, САЩ

Джонатан Суифт: Не мразя човечеството, защото никога не съм хранил илюзии за него

355 години от рождението на автора на "Пътешествията на Гъливер"

Психология, идеология и еротика в стил Алберто Моравия

Писателят е един от най-екранизираните автори в света

Обсебен от дявола, наречен вяра

265 години от рождението на Уилям Блейк

Нобелистът Жозе Самараго: Съществуват надежди, които се хранят с безумие

100 години от рождението на знаменития португалски писател