СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Емил Зола - неудобният
120 години от смъртта на големия писател
Автор : / 8366 Прочита 7 Коментара
Емил Зола (1840 - 1902), Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Името му е толкова прочуто, че се е превърнало в литературна емблема. За едни е истински кумир, за други - "ужасен" натуралист. И няма как да не се досетите, че става дума за френския романист Емил Зола - авторът на прочути романи като "Жерминал" (1885), "Терез Ракен" (1867), "Нана" (1880) и мн. др.
Емил Зола (1840-1902), Снимка: Getty Images
Той е роден парижанин. И като такъв - романтик по природа. Но темпераментът му и животът му преминават през толкова събития, че започва да гледа на него през очите на натуралист.
На 29-и септември тази година се навършиха 120 години от смъртта на Емил Зола.
Анатол Франс държи надгробното слово в памет на Зола
Писателят умира на този ден през 1902-ра година. Погребан е в Монмартр с воински почести и реч на Анатол Франс. Година след смъртта на Зола излиза последният му недовършен роман от "Четирите евангелия" - "Истината".
През 1908-а прахът му е пренесен тържествено в Пантеона, на фона на шумна контра демонстрация, при която бил ранен реабилитарният през 1907-а година Алфред Драйфус. Името на Емил Зола е свързано по необикновен начин с т.нар. "афера Драйфус".
Кадър от държавното погребение на тленните останки на Емил Зола в Пантеона, 1908 г.
Емил Зола е роден на 2-ри април 1840-а в града на любовта Париж, в семейството на италиански инженер от Венеция. Майка му Емилия Обер също е родена във Венеция. Бащата умира, когато малкият Зола е още дете и след смъртта му той прекарва голяма част от детството си не в Париж, а в Екс ан Прованс. Момчето е романтично, но и много любознателно. Интересува се не само от литературата, но и от науките.
Така че не е никак случайно, че в романите на Емил Зола откриваме герои, в които всичко е подчинено на две научни идеи, които владеят неговото време - наследствените фактори и влиянието на средата.
Когато е едва 7-годишен за пръв път се сблъсква с некрасивата порочна страна на живота и хората. Слугата на семейството Мустафа изразил неприкрито сексуални мераци към малкото момче и Зола останал буквално отвратен. До края на живота си той ще остане върл противник на хомосексуализма. Според биографите му тези лоши спомени му се отразили и дълго време потискали либидото му.
Странно, че моралист като Зола, написва най-скандалните романи за порочна любов в историята на литературата.
През 1852-ра година Зола постъпва да учи в колеж, където проявява интерес към естествените науки и физиката. Четири години по-късно, когато семейството отново се премества да живее в Париж, Зола постъпва в лицея "Сен Луи". Именно там открива като свои любими автори Алфонс дьо Ламартин, Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе.
През 1859-а претърпява неуспех - скъсали го на зрелостния изпит. Принуден бил да започне работа като работник в търговски складове срещу незначително възнаграждение. В свободното си време пише стихове. През 1862-ра си намира работа като опаковчик в известната издателска и книгоразпространителска къща "Ашет", където по-късно става завеждащ рекламен отдел.
Там именно се запознава с Иполит Тен, с братя Гонкур, Флобер, Тургенев и други световно известни литератори.
Литературният му дебют е през 1864-та година в "Пти журнал". Публикуваното там по-късно излиза в отделна книга - "Разкази на Нинон". Излиза и повестта му "Изповедта на Клод", посветена на Пол Сезан и Бай. Няколко години работи като журналист в списание "Ревю дю прогре", в седмичника "Травай" и вестниците "Евенман", "Фигаро" и "Голоа", както и за издателство "Ашет".
В статиите му до 1866-а година откриваме един истински апологет на реализма, който влиза дори в полемики с романтиците. Зола променя възгледите си. Като гражданин се обявява открито срещу политиката на Наполеон III.
Карикатура "Зола и антидрайфусизмът"
През 1866-а напуска издателство "Ашет" и се отдава изцяло на писането. Излизат повестта му "Заветът на мъртвата" и сборникът "Моите омрази". Пол Сезан го запознава с художници-импресионисти и скоро Зола издава "Едуард Мане" и романите си "Потайностите на Марсилия" и "Терез Ракен".
През 1868-а година започва да пише мащабната си творба "Кариерата на Ругоновци".
За пръв път се влюбва чак когато е на 25. Обект на чувствата му е обикновено момиче - шивачка на име Александрина Мелей, с една година по-голяма от него.
Според биографи на Зола, красивата Александрина преди него била любовница на Пол Сезан. Това е твърде вероятно - Зола и художникът са били приятели. Вероятно именно Сезан запознава Зола с девойката. Двамата заживяват заедно и четири години по-късно- през 1870-а година се женят, но бракът им не потръгнал добре още в самото начало. Някои казват, че приличал по-скоро на приятелски обет, отколкото на сексуален съюз. Самият Зола споделил с приятел, че не изпитва никаква страст към жена си.
Студенината и отчуждението му съсипват този брак, но от друга страна всички свои потиснати чувства и усещания Зола излива в творбите си - в своите "скандални" романи.
В книгите му изобилства от натуралистични описания на секс, голота и разврат. Сякаш в книгите си материализирал скритите си желания за любов и плътски ласки. Бракът им с Александрина продължил цели 18 години в истинска сексуална агония. Зола работел и дебелеел, чувствал се "изсъхнал отвътре" и "твърде стар за възрастта си".
Открито споделял с по-близки приятели, че е нещастен.
По време на този брак, обаче, Емил Зола създава истински шедьоври: през 1871-ва - "Възходът на Ругоновци", "Плячката"; през 1873-та - "Търбухът на Париж" и пиеса по "Терез Ракен"; през 1874-та - "Завоюването на Пласанс", пиесата "Наследниците на Рамбурден"; през 1875-а - "Грешката на абат Муре"; през 1876-а - "Негово превъзходителство Йожен Ругон", а през 1877-а - "Вертеп". Критиката се настройва негативно към последната му творба, като обвинява Зола в порнография и антидемократизъм, но сред читателите романът имал грандиозен успех.
През 1878-а година Зола купува една къща в Медан, която започва да обитава през по-голямата част от годината. Именно там започва да пише романа си "Нана", който първоначално публикува във "Волтер". През 1880-а година в къщата в Медан умира майката на писателя.
Издателят Жорж Шарпантие сключва договор със Зола за издаване на цялата серия "Ругон-Макарови". Той пише и пише - в това намира смисъл от живота. Дълго време просто съществува "заключен" между работата и нещастния си брак.
И ето че през 1887-а година съдбата му дава шанс за промяна. Зола се подлага на диета и отслабва. Среща младата Жан Розеро. Тя е красива и само на 20. Зола се влюбва и наема апартамент за любовно гнездо с красавицата. Жан е всеотдайна в чувствата си. Ражда на писателя две деца - Денис и Жак. Писателят се чувства като възроден. Буквално вибрира от щастие. Най-сетне има интимна близост, истинско семейство и надежди за бъдещето. Проблемът е само в това, че щастието му е "нелегално" - Зола живее между две семейства - и с Александрина и с Жан.
С Жан, като с негова метреса.
Едно анонимно писмо разкрива скандалното му съжителство. Законната съпруга на Зола го заплашва с развод, но по-късно се отказва, уталожва чувствата си и дори пожелава да се запознае с децата на писателя. Когато Жан твърде млада умира, Александрина е жената, която продължава да се грижи за тях. Дори се съгласява те да получат официално името на баща си, като ги признава и за свои деца.
Каква история! Всички обичат Зола!
И как, не?! Та той е истински гений и работохолик. През 1882-ра издава "Врящото гърне". После "За дамското щастие" и "Радостта да живееш".
През 1885-а година излиза шедьовърът му "Жерминал".
Всяка година от живота си Зола ознаменува с грандиозна творба. През 1886-а издава "Творбата" - роман, в който описва живота си сред приятелите. Не харесва романа единствено Сезан. Но Зола е свикнал с критиките. През 1887-а година нови враждебни критики предизвиква и романът му "Земя".
Зола вече е свикнал с възходите и паденията си.
И ето че през 1888-а, година след като е бил оплют, е провъзгласен за кавалер на Почетния легион. Продължава все така да пише по роман на година: 1890 г. - "Човекът-звяр", 1891 г. - "Пари", 1892 г. - "Разгром", 1893 г. - "Доктор Паскал" - последният том от серията "Ругон-Макарови".
През 1894-та година започва да пише серията "Три града" с романа "Лурд", който попада в списъка на забранените книги.
Решил да си почине, писателят заминава на пътешествие в Италия - родината на родителите му. Като резултат от това пътуване през 1896-та година излиза "Рим".
През ноември 1897-а година Зола проучва предоставените му от журналиста Бернар Лазар документи по делото на капитан Алфред Драйфус. Написва прочутото си Открито писмо до президента на републиката Феликс Фор - "Аз обвинявам". Заради силно поляризираното обществено мнение и заведеното срещу него дело, писателят бива принуден да емигрира в Лондон.
Осъден е задочно на една година затвор и 3000 франка глоба.
Прибира се в Париж, когато Драйфус е върнат от каторгата за преразглеждане на делото му, осъден повторно и после помилван.
В края на живота си Емил Зола започва да се интересува от утопичния социализъм.
На 29-и септември е намерен в спалнята си, задушен от въглероден окис, натрупал се заради запушен комин. Такава е официалната версия за смъртта му.
Емил Зола (1840-1902), Снимка: Getty Images
Тогава е на 62 и в добро здраве. Ето защо често се откриват писмени предположения и намеци, че Зола умира при "странни обстоятелства". Има дори писмени свидетелства с подозренията, че инцидентът не е бил случаен, а е хладнокръвно убийство, извършено по поръчка на влиятелни антисемитки елементи.
Разбира се, и до днес тази версия не е доказана. Както казва един критик, "историята би била достойна единствено за перото на Зола, но той е мъртъв".
Емил Зола, ок. 1900 г. / Снимка: Getty Images
Книгите на Емил Зола са критикувани и до днес от някои политици. Някои от романите му са в списъка с инкриминирани произведения на католическата църква. А позицията му по повод "аферата Драйфус", заради която той открито напада цялата френска политическа и военна върхушка, обвинявайки я в антисемитизъм, несъмнено навремето повлиява на голяма част от французите. Това ясно говори, че Зола - обичан, или неудобен и критикуван, винаги е бил личност с голямо влияние и неслучайно тленните му останки са положени в Пантеона.
Зола, който особено след романа си "Вертеп" вече известен в цяла Европа и много богат, никога не се отказва от журналистиката. Писателят намира смисъл в нейното предназначение да стига бързо до хората и да повлиява на мисленето им. Това го прави не само талантлив пишещ човек, но и влиятелна обществена личност.
Личност с огромно значение за цивилизацията.
Емил Зола (1840 - 1902), Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}