Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Фатална целувка отнема живота на Захарий Зограф

ПЪРВОПРОХОДЦИ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Фатална целувка отнема живота на Захарий Зограф

170 години от смъртта на основоположника на българската светска живопис

Фрагмент от "Колелото на живота", Преображенски манастир, Велико Търново

В българската живопис има имена-икони, и едно от тях е на Захарий Зограф, син на зографа Христо Димитров и брат на Димитър Зограф. Каква фамилия и какво славно минало е имала българската живопис!

Навършват се 170 години от смъртта на зографа Захарий, който умира в разцвета на силите си, заразен от тиф. Колко ли още шедьоври щеше да сътвори, ако не бе умрял, ненавършил 43 през 1853-та година.

Един от автопортретите на Захарий Зограф

Още

Преображенският манастир – скритото планинско съкровище на Търново

Преображенският манастир – скритото планинско съкровище на Търново

Захарий започва да твори самостоятелно през 1832-ра година, когато е на 22. Най-ранната му подписана икона, достигнала до нас, е от 1829-а, когато е бил на 19 и още работел съвместно с брат си Димитър. След като се отделя самостоятелно като автор, Захарий нарисувал икони за черквите "Св. Николай" в село Катуница (1834 - 1835), "Св. Константин и Елена" (1836) и "Св. Петка" (1837) в Пловдив, "Св. Богородица" в Копривщица (1837 и 1838); в Мулдавския (1837), Горноводенския (1838), Плаковския (1845), Долнобешовишкия (1845), Преображенския (1851), Соколския и други манастири.

Автор е на множество стенописи: в асеновградската Рибна църква, Белащинския манастир (1839), Бачковския манастир "Св. Никола" (1840), манастира "Св. Архангели" (1841), Рилския манастир (1844), Троянския (1847 - 1848) и Преображенския (1849) манастири.

"Успение Богородично" (1838), храм „Св. Богородица“, Копривщица

Три години - между 1851-ва и 1852-ра, прекарва в Атон, където зографисва външния притвор на главната църква в Лаврата на манастира "Св. Атанасий". Там изработва и икони за Зографския манастир. Това са последните му работи, преди смъртта.

Още

Обновиха аязмото на Бачковския манастир

Обновиха аязмото на Бачковския манастир

Захарий Зограф е признат за основоположник на българската светска живопис. Причината е, че той пръв сред иконописците внася битови елементи в църковното изкуство и така го доближава до хората. В някои от стенописите му има автопортрети. Сякаш е знаел, че трябва да остави образа си в тях... Имал е самочувствието на творец със собствен почерк и дръзнал да прекрачи дори църковния канон като творец.

Най-известният му автопортрет е недатиран и се съхранява в Националната галерия, до портрета на неговия учител Неофит Рилски, нарисуван от Захарий Зограф през 1838-а година. Запазени са и много негови незавършени рисунки и скици на Захарий Зограф, сред които има и етюди от натура на хора, както и много пейзажи. Рисувал е Бачковския водопад, аязмото при Кукленския манастир и други живописни места.

Захарий Зограф е взимал уроци по живопис от французи в Пловдив и от негови писма се знае, че много искал да следва в Художествената академия в Санкт Петербург, но не успява да осъществи тази своя мечта.

Още

Уникална фреска е съхранена в Земенския манастир

Уникална фреска е съхранена в Земенския манастир

Защо значението му е толкова голямо за българската живопис: През първите години на османското владичество голяма част от иконографските постижения на българите били унищожени, и много талантливи зографи престанали да работят. Този процес силно наврежда на българската култура и трябва да минат столетия, за да се възроди българската живопис, да се роди един такъв зограф като Захарий.

Неговият баща - Христо Димитров, е смятан за основоположник на Самоковската иконописна школа. Изучил занаята в Хилендарския манастир и на свой ред го предал на големия си син Димитър. Христо Димитров умира през 1819-а година, когато синът му Захарий бил едва на 9. Димитър поема ролята и на баща за по-малкия си брат Захарий.

Димитър Христов Зограф (1796  - 1860 ), по-големият брат на Захарий Зограф

Захарий Зограф първо завършва местното килийно училище, а после учи при възрожденеца Неофит Рилски, който оказва силно влияние върху цялостния мироглед на момчето. Известно е, че Захарий Зограф бил не само талантлив иконописец, но и борец за налагането на българския език в богослужението и радетел за разпространението на книжовното дело сред по-широк кръг от народа.

Още

Икони и стенописи, свързани с последните земни дни на Христос

Икони и стенописи, свързани с последните земни дни на Христос

Един от големите живописни ансамбли на младия зограф е в Бачковския манастир. Там е картината му "Страшният съд", в която Захарий изобразява в горящия ад български чорбаджии от Пловдив, известни като гръкомани, заедно с жените им. За пръв път някой се осмелява и да включи автопортрета си в манастир. Нещо, което дотогава не било прието и никой преди не си бил позволявал. За първи път Захарий рисува и светите братя Кирил и Методий. Изобщо, Захарий Зограф прави много неща "за първи път" в българската живопис - той е първопроходец на светското рисуване в българското изобразително изкуство.

"Свети Св. Кирил и Методий" (1848), Троянски манастир

В Рилския манастир, в съборната църква "Рождество Богородично", Захарий Зограф сякаш оставя душата си. Неофит Рилски изразява възхищението си от работата му със силни думи - че всеки посетител в църквата, "ако се случи да погледне най-напред на изображението церковно, както си дигне главата нагоре, така забравя веке да я снеме..."

Иисус Христос, Рилски манастир

Поразителна е работата на Захарий Зограф и в Троянския манастир - в църквата "Успение Богородично". И там той разчупва църковните шаблони. Изобразява български, руски и сръбски светци, като отново помества и своя автопортрет.

Още

Изложба на православни икони се открива в Париж

Изложба на православни икони се открива в Париж

В Преображенския манастир изобразява почти всички български светци, споменати в Паисиевата история и в " Царственик"-а на Христакий Павлович. В този храм зографът отново оставя свой автопортрет и изобразява "Колелото на живота" - уникална творба, символизираща преходността на човешкия живот.

През 1851-ва година, трима български иконописци - Димитър Христов, Иван Образописов и Димитър Молеров, били поканени от монасите на Великата Лавра да идат да зографисват в Атон. Няма сведения, защо вместо тях, затам заминава Захарий - най-младият.

Захарий Зограф и игумените на Бачковския манастир Ананий и Матей. Стенопис от източната стена на открития притвор на Бачковски манастир "Успение Богородично"

Захарий работи неуморно в Света гора до пролетта на 1853-та година. Когато наближило времето да се връща в България, в Самоков вече върлувала епидемия от тиф. болестта тръшнала на смъртно легло и снаха му Християния - съпругата на по-големия му брат Димитър. Има сведения, че между двамата имало силни чувства на привързаност и затова, когато разбира за болесттта й, Захарий настоял да я види и да се прости с нея, въпреки забраната.

Осмелил се да я целуне. Заразява се и на 14-и юни 1853-та година умира от тиф.

Автопортрет на Захарий Христов Зограф от 1840 г. в притвора на църквата "Св. Николай" в Бачковския манастир "Успение Богородично"

Иконописецът оставя за поколенията след него изключителни творби. Оставя и много свидетелства за характера си на човек с непоколебим характер и самочувствие на творец. Неслучайно оставя много свои автопортрети. Този факт някои тълкуват като самомнение, чуждо на християнския морал, но то демонстрира едно модерно мислене на човек, осъзнаващ таланта, ролята и значението си за културата на нашия народ.

Още

Паисий ползвал библиотеката на Преображенския манастир за "История славянобългарска"

Паисий ползвал библиотеката на Преображенския манастир за "История славянобългарска"

А знаете ли, че е имало църковници, които се опитвали да омаловажат стореното от него? - Един от тях бил епископ Порфирий Успенски. той написал, че творбите на Захарий Зограф "оскърбявали естетическия му вкус". Други пък смятат, че Захарий Зограф е причина за "залеза на иконата". Всъщност, последното е вярно, но то е било полезно за българската живопис. И в него се състои и приносът на Захарий Зограф - че той успява да осъществи прехода към светско изобразително изкуство в България. Това е епохално постижение за времето и положението, в което се намира по онова време българската държава.

Вече споменахме, че през 1838-а година Захарий Зограф прави първия маслен светски портрет в българската живопис - на своя учител Неофит Рилски. Изобразява възрожденеца седнал зад маса, отрупана с книги и листове хартия, мастилница с перо и глобус. Така съвсем заслужено въздига личността на Неофит Рилски до икона на българското Възраждане.

Портрет на Неофит Рилски (1838) от неговия ученик Захарий Зограф

Още

Скалният манастир "Св. Архангел Михаил" пази тайни на 800 години

Скалният манастир "Св. Архангел Михаил" пази тайни на 800 години

Захарий Зограф бил критикуван от Църквата за толкова много неща, че някои го намирали за грешник. Обвинявали го, че нарушава канона. Не го долюбвали и българските чорбаджии. И как иначе - мнозина изобразил в творбите си да се пържат в ада. Ето защо дружно враговете на зографа се опитвали да омаловажат творчеството му, а него наричали "самонадеян самозванец". Наследството, което ни завещава Захарий Зограф е най-силното опровержение на тези характеристики, защото то само по себе си говори за своя автор.

Едно от най-големите предизвикателства в творчеството на Захарий Зограф е портретът на Християния, жената на брат му, от която той се заразява и умира. Този портрет е нарисуван през 1840-та година. По онова време у нас не било характерно изобразяването на светска жена в самостоятелна картина. Много критици гледат на това като на революционен акт в българската живопис.

Портрет на Християния Зографска (ок. 1840), жена на по-големия брат на Захарий Зограф

Но както вече стана ясно, Захарий неведнъж прекрачвал църковните канони, а с портрета на снаха си Християния, направо предизвикал враговете си да зашушукат, че зад всичко това стои "греховна любов" с жената на брат му. Според биографите на зографа, подобно твърдение е кощунствено спрямо паметта и на двамата, защото Захарий бил 9-годишен, когато заживява в семейството на брат си и много често намирал опора именно в интелигентната Християния, която се грижела за него като за свое дете.

Още

Образът на Свети Георги сам се изписал в Зографския манастир

Образът на Свети Георги сам се изписал в Зографския манастир

Брат му Димитър имал тежък характер. Двамата често се сдърпвали за различни неща. Димитър бил човек с малко старомодни и закостенели възгледи за живописта. Въпреки това, Захарий изпитвал страхопочитание към брат си и не му се противопоставял грубо. Изпитвал респект и от Християния - високо интелигентна и образована жена. Тя била от стар и именит чорбаджийски род и възпитана на добри обноски. Умеела да "стопля студената атмосфера" у дома и с блага дума укротявала двамата братя.

"Св. Богородица с Младенеца", църква „Св. Архангели“, Бачковски манастир

Християния се отличавала и външно, и като душевност, с едно природно достолепие. Ценяла таланта на Захарий и му вдъхвала увереност и самочувствие. Тези отношения между двамата личат и в самия й портрет - в него Захарий влага целия си талант, за да ни представи една красива и с величествено излъчване жена. Облечена е в модно за времето си облекло, с тюрбан, носен по онова време само от "богатите кокони". Лицето й е одухотворено, а обеците й Захарий нарисувал със златен варак, както и нанизите й.

Личи цялото му старание да представи Християния в нейното величие на красива и достойна жена.

"Страшният съд". Стенопис от Захарий Зограф в галерията на църквата в Троянския манастир "Успение Богородично"

Още

Осоговският манастир - величествен монумент на Православието

Осоговският манастир - величествен монумент на Православието

Захарий Зограф успява с труд да натрупа пари. Купувал имоти, къщи и дюкяни, но и давал много пари за подпомагане на българското просвещение и прогрес. Враговете му се опитвали да не забелязват неговата благотворителност, за да я подценят. Дразнели се от патриотизма му, и той често оставал разочарован от това незачитане. Споделил в писмо до учителя си Неофит Рилски: "Развращението царува, и завистта!..." Така в едно изречение изразил огорчението си. Може да се каже, че разбиране и топло отношение зографът усещал най-силно от страна на двама души - Неофит Рилски и снаха си Християния.

Християния умира на 7-и май 1853-та година, месец преди Захарий да я последва в отвъдното на 14-и юни 1853-та година.

Още

Картината "Вавилонската кула" - дръзка сатира срещу католическата църква

Картината "Вавилонската кула" - дръзка сатира срещу католическата църква

А знаете ли, че кой знае по каква причина, преди да го погребат, роднините платили за него 70 гроша за т.нар. "опростителна книга" - нещо като католическата индулгенция, за "спасяване" на душата. Какво са мислели, че е съгрешил, че преценили, че трябва да откупят греховете му пред Бог, можем само да гадаем.

Християния и Димитър Зограф имали седем деца, и може да се каже, че отгледали и Захарий. Първородният син на братовото му семейство кръстили Димитър - същият, който по-късно става известен като знаменития Станислав Доспевски. Но никой от наледниците на знаменитите зографи Христо, Димитър и Захарий, не повтаря славата на своите предци.

Преди да се зарази от тиф, Захарий Зограф се върнал от Атон с много поръчки за икони, но не успява да ги нарисува. Прощалната целувка с Християния му коства живота. Греховна или не, духовната връзка между двамата се оказва фатална за зографа.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Полска фотографка снима запустели църкви

Полска фотографка снима запустели църкви

Още

Необикновени християнски църкви в Югозападна Индия

Необикновени християнски църкви в Югозападна Индия

Още

Църкви съхраняват "украсени" скелети

Църкви съхраняват "украсени" скелети

Още

"Северният Атон" - културно средище на православието на езерото Ладога

"Северният Атон" - културно средище на православието на езерото Ладога

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Анри Кулев: Човек трябва да бяга от свободата, защото и тя писва

"Свободата трябва да бъде възпитавана, тя трябва да се преподава в семейството и училището", казва големият български режисьор, художник, аниматор, сценарист и продуцент

Продуцент уличи режисьора на "Тутси" в шпионаж

90 години от рождението на Сидни Полак

Герасим Георгиев-Геро: Без мечти няма смисъл

Актьорът днес празнува 50 годишен юбилей

Иван Радоев: Свободен е този човек, който може да каже пред себе си "От нищо не ме е страх"

Днес се навършват 30 години от кончината на големия български писател, поет и драматург