Всяка продукция на "Мосфилм" започва с изображението на знаменитата скулптура от времето на СССР "Работник и колхозничка".

А знаете ли, че през далечната 1937-а тази монументална скулптура е имала една-единствена съперница в света - Статуята на свободата в САЩ? Това пишат парижките медии по време на Световното изложение през 1937-а година.

Съветският павилион на Изложението в Париж, 1937 г.

Да припомним, че Статуята на Свободата в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и е открита на 28-и октомври 1886-а година. Още един любопитен факт - вътрешната й носеща конструкция е проектирана не от когото и да е, а от самия Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула.

"Работник и колхозничка", скулптурата на Вера Мухина като лого на филмовата индустрия

И ето че 24-метровата статуя "Работник и колхозничка" се появява в Съветския павилион на Световното изложение в Париж през 1937-а година, и всички ахват от мащабите и изразителността на творбата. Скулптурната двойка на работника и колхозничката е емблематичен символ за крепката връзка между работниците и селяните при съветската власт, но непредубедената публика е искрено впечатлена предимно от мащаба и изразителността й.

И втори път от това, че автор на монумента е жена - скулпторката Вера Мухина.

Вера Мухина има необикновен живот, а през 1918-а година се омъжва и за необикновен мъж - един от най-известните московски лекари - д-р Алексей Замков, откривателят на "еликсира на младостта".

Съпругът на Вера Мухина - Алексей Андреевич Замков

Мухина е родена в Рига, в семейството на търговци. От малка рисува. След като завършва гимназия, заминава за Москва, а от 1912-а до 1914-а година живее в Париж. Пътува до Италия, където се запознава отблизо с образците на Ренесанса.

Както казахме, омъжва се за Алексей Замков, който бил едно от 12-те деца на Андрей и Марфа Замкови. През 1928-а година Вера Мухина изработва портрет на своя свекър, както и на други негови роднини. Уникални творби с особено силна изразителност.

За бъдещия лекар Алексей Замков се знае, че първоначално в Москва работел като товарач в митницата, а после като банков куриер и общ работник. "На хляб и квас, отказвайки се от всичко, той завърши курсове и стана счетоводител", четем в спомените на близък до семейство Замкови.

По-късно Замков получава медицинско образование в Московския университет и заминава на фронта като доброволец. Смятан бил за най-добрия студент на известния хирург Иван Павлович Алексински.

Публично се развива една версия, че Алексей Замков, съпругът на Мухина, имал толкова хубав глас, че веднъж Шаляпин му казал да се откаже от професията си и да се заеме професионално с пеене. През 1913-а пък великият Станиславски се запознал със Замков и видял у него такива актьорски заложби, че му бил казал: "Младежо, остави лекарството. Ще направя актьор от теб!". А както е добре известно, по системата на Станиславски са се учили най-добрите в Холивуд.

Голямата фамилия Замкови. Фронтално на фотоса - бащата Андрей Замков

Алексей Замков, обаче, става доктор на медицинските науки. Каква невероятна двойка са били наистина с Вера Мухина!

Вера, за разлика от партньора си, била от богато семейство - търговци на зърно, смола и коноп. Мухини търгували не само във вътрешността на необятната Русия, но и с Англия и Холандия, където корабните въжета, изработени от коноп "Mukha" били много търсени заради качеството си. Начело на търговския бизнес бил дядото на Вера Мухина - Кузма Игнатиевич. За него казват, че бил просветен човек и обичал да се представя в чужбина като Козма, по аналогия с Козимо де Медичи.

 

В Рига Мухини имали къща, дъскорезница и триетажни складове, близо до пазара. Кузма бил щедър благодетел и построил болница за възрастни хора и училище в Рославъл, както и гимназия в Смоленск.

Вера била на две, когато умира майка й - Надежда. След смъртта на съпругата си, бащата на Вера - Игнатий Кузмич се обезпокоил за здравето на дъщерите си и заради климата се преместил с тях на морето, във Феодосия.

Двете сестри Вера и Мария Мухини

Игнатий Кузмич бил изобретател - провеждал експерименти върху алуминия, резултатите от които представил на Парижката индустриална изложба през 1887-а година. Така че далеч преди дъщеря му Вера Мухина да очарова световния елит в Париж с монумента си, баща й вече имал своите пет минути слава като учен-изследовател.

На Парижкото изложение Кузмич бил награден с Голям златен медал. За жалост умира през септември 1903-та и отавя момичетата на грижите на брат си - Иван Кузмич в Курск. Чичото се грижел добре за племенниците си и преценил, че за тяхното развитие е добре да заминат за Москва.

Вера Мухина в парижкото ателие, 1914 г.

Там Вера Мухина учи рисуване в ателието на Константин Юон и Иван Дудин. По коледните празници в края на 1911-а отишла на гости при роднините си в Смоленска губерния и там при един инцидент с шейна получава травма и едва не остава без нос.

Заради разкъсванията се налагат седем пластични операции, но дори и след тях Вера се бояла да се погледне в огледало. Чичо й решил да я разтуши с пътуване до Париж, където я записал да се обучава на скулптура в академията на името на Антоан Бурдел.

Вера Мухина в ателието си

Когато се връща в Русия в средата на 1914-а, Вера Мухина смятала престоят й в родината да е кратък и отново да се върне в Париж, но започва войната. Вера се записала на курс за медицински сестри и постъпила на работа в болницата на Руското коневъдно дружество близо до площад Арбат. В продължение на три години работела безплатно там. По-късно ще напише за този период от живота си: "През целия си живот не съм обичала платените позиции. Обичам свободата!"

Именно в тази болница съдбата среща милосърдната сестра Вера Мухина с Алексей Замков. Тук мненията се разделят, като някои твърдят, че Мухина се грижела за доведения болен от тиф Алексей, а други казват, че той вече работел в болницата, когато тя отива там и че остава заради него.

Вера и Алексей със сина им Всеволод

Така или иначе, факт е, че на 11-и август 1918-а година двамата се женят. Замков участва в кадетския бунт в Петроград и според някои сведения дори попада в затвора.

Негови приятели смятали, че с "белогвардейско" досие няма да оцелее при съветската власт, но грешат. Именно Замков, въпреки трудностите, става стълб на семейството.

Вера Мухина със сина Всеволод

Трудните години двамата с Вера изкарват благодарение на неговата лекарска практика по селата - връщал се с мляко, картофи, селски хляб - така му плащали.

Алексей, както вече стана ясно, бил артистична натура - бързо ставал любимец и душа на компанията. "Той - ярък холерик, а тя - флегматична, тоест бяха напълно различни, но се обожаваха!", казва за двойката техен близък приятел.

Скулптурен портрет на Алексей Замков от Вера Мухина

Вера Мухина извайва скулптурен портрет на съпруга си, на който той прилича на Наполеон. Това само по себе си говори, каква стойност е придавала на неговата личност. Алексей търпеливо й позирал и за скулптура на Брут, убиецът на Цезар, която скулпторката подготвяла за Червения стадион на Спароу хилс, но този проект за жалост останал само на хартия.

Мухина била разностранен творец. Заедно с Александра Екстър и скулпторката Вера Попова, сестра на Любов Попова, основали артел "Европа". В него проектирали колани и шапки от рогозки, които братовчед на Попова, инженер, им изпращал от Волга. Дизайнерката Надежда Ламанова пък купувала моделите им и попълвала с тях гардероба на императрицата.

Ескиз за театрален костюм към пиесата на Александър Блок „Роза и Крест“, гваш, 1916

През 1924-та година Яков Протазанов снима филма си за марсианци, фантастика със заглавие "Аелита". Един от костюмите бил изработен от Вера Мухина.

След Октомврийската революция Алексей започнал работа като асистент на хирурга Алексински, а после става главен хирург в Международната болница и член на Московския комитет за осигуряване на града с храна.

Ателието на Вера Мухина през 1947 - 1953 г.

Биологът Николай Константинович Колцов го поканил в своя Институт по експериментална биология, като човек, който може да продължи изследователската работа по негово откритие, започнало като експериментално инжектиране на урината на бременни жени в бели мишки.

Първите опити показали, че инжектираните мишки подобряват общото си здраве и репродуктивните си способности, и раждат здраво потомство.

Ескиз за театрален костюм на човек с шпага към драмата „Ужин злых шуток“, 1916

В резултат на проучванията си по темата, Замков изобретява лекарството "Гравидан" (от латински graviditas - "бременност"). Лично Максим Горки бил впечатлен от откритието и оказал съдействие на института, с цел прилагането на метода като лечебна терапия при хора.

Замков експериментира "Гравидан" първо върху себе си. На 8-и февруари 1929-а година той си инжектира 15 кубика от лекарството и започва да се самонаблюдава. Енергия, ясна мисъл и видимо здрав външен вид са първите прояви, които дават надежда на учения, че лекарството работи и може да се използва при възстановяването на хора, страдащи от алкохолизъм и наркомания.

А знаете ли, че именно Алексей Замков, съпругът на Вера Мухина, става прототип на професор Преображенски от разказа на Булгаков "Кучешко сърце"? Да, това е факт.

От ляво на дясно: Павел Андреевич Буренков, Чуренков Кузма Василиевич, Замков Алексей Андреевич

Всички тези успехи на Замков, обаче, предизвикали съмнения, а и завист у някои негови колеги и се появили поръчкови статии под заглавия като "За някои фалшиви тенденции в медицината", "Срещу спекулациите в науката" и др. Замков бил обвинен в шарлатанство, а по-късно и във финансови злоупотреби със средства на института.

Когато злословието станало непоносимо, Замков, Мухина и малкият им син се опитали да избягат зад граница, но ги разкриват и в Харков ги свалят от влака. Пращат ги на разпит в Бутирка под охрана. Пет дни по-късно освобождават Вера и сина им, а Алексей бил задържан цели шест месеца като обвиняем, че иска да продаде изобретението си в чужбина. Семейството бива заточено, а имотите му - конфискувани.

"Селянка", скулптура на Вера Мухина

След тези тежки за семейството събития, Вера и Алексей заминават за Воронеж, а синът им остава на грижите на семейство Собинови. Във Воронеж Замков работел в клиниката на завод за ремонт на парни локомотиви.

Година и половина по-късно Максим Горки измъква семейната двойка от изгнание, а за благодарност Замков се грижи като личен лекар на писателя след завръщането му от Италия.

Кът от музея на Вера Мухина

Ще дойде време, когато д-р Замков ще оглави Института по урогравидна терапия, където създава "еликсир на младостта". Сред кандидатите за вечна младост били Клара Цеткин, Серго Орджоникидзе, Семьон Будьони, началникът на личната охрана на Сталин - Карл Паукер и началникът на разузнавателния отдел на Червената армия Ян Берзин.

Алексей Замков

Говори се, че Замков бил много проницателен човек и "единственият, който познавал съветските шпиони по очите". Може би заради това успял да остане невредим от системата, като се научил да се пази от шпиони. Вера Мухина, макар и толкова талантлива, до края си останала в негласен конфликт с голямата система. Жена с характер, тя предпочела да се фокусира върху работата си и да не обръща внимание на това, че зад уважението, с което я удостоявали, се криела и голяма доза завист и скрита неприязън.

"Работник и колхозничка", скулптурата на Вера Мухина след реконструкцията

Мухина получава първото си голямо признание през 1927-а година, с творбата си "Селянката", за която била наградена с хиляда рубли и пътуване до Париж. Скулптурата посещава Венеция, откъдето била купена от Ватикана.

Но може да се каже, че Мухина става признат скулптор, когато е почти на петдесет - спечелвайки конкурса, в който представя работата си "Работникът и колхозничката". Тази известна творба се ражда в една дача в Абрамцево. Там съпругът й Замков създава и филиал на Института по урогравидна терапия. С пари от творбите си Вера купила първия електронен микроскоп в Русия за нуждите на института.

През 1938-а година, обаче, т.е. година след триумфа на Мухина в Париж, буквално в рамките на три дни Институтът по урогравидна терапия бил разрушен. Според мълвата, не оправдал нечии височайши надежди. Но сградите в Абрамцево са запазени и до днес. Мястото местните и до днес наричат "Гравидан", по името на лекарството на Замков.

Самото то остава в списъка на лекарствата на СССР до 1965-а година. Синът на Мухина и Замков - Всеволод Алексеевич, се ражда на 1-ви май 1920-а година в Плотников Лейн. Изражда го баща му. На 4 момченцето паднало от железопътен насип и заболяло от туберкулоза. Баща му го оперирал в домашни условия, на масата за хранене. Всеволод расте у дома и се учи у дома. Но се научава да говори и пише перфектно на три езика. Завършва физическия факултет на Московския държавен университет и остава на работа там. Любопитно е, че властта разрешава на Всеволод да придружи майка си на изложението в Париж през 1937-а, когато той е на 17.

Алексей Замков и Вера Мухина

Главата на семейството - Алексей Замков умира в Москва от втори инфаркт на 25-и октомври 1942-ра година. Вера Мухина издига паметник на съпруга си на гробището в Новодевичи. Синът Всеволод класифицира всички документи на баща си и ги занася на съхранение в държавния архив. Синът умира през 2003-та година, но паметта за невероятното семейство се предава на следващото поколение - неговия син, внукът на Вера Мухина и д-р Замков.

След триумфа на "Работник и колхозничка" Вера Мухина става световноизвестен скулптор, академик, член на Президиума на Академията на изкуствата на СССР, носител на пет Сталински награди, но си остава все така непокорна като характер и когато й предлагат да направи бюст на Сталин, отвръща, че няма нищо против, стига той да й позира лично. Сталин се съгласил на думи, но не намерил време за това. А през 1953-та година умират и двамата - и диктаторът, и скулпторката.

Това, което е малко известно за Мухина, е че тя изпитвала голям афинитет не само към камъка и глината, но и към стъклото. След войната в Ленинград била открита фабрика за художествено стъкло и висококачествени стъклени изделия. Под ръководството на академик Николай Николаевич Качалов, Мухина работела като художествен ръководител на фабриката. По нейни проекти били изработени различни предмети.

Междувременно Мухина експериментирала стъклена скулптура. Именно тя създава формата на съветската халба за бира. Така че не е случайно, че на Вера Мухина по-късно кръщават Висшето художествено-промишлено училище в Ленинград. В него напред във времето работела внучката й Марфа.

Вера Мухина с внучката Марфа

Интересно семейство създават Вера Мухина и Алексей Замков. Животът им е толкова преплетен, че няма как да говориш само за нея, без да разкажеш за него. Двамата били пример за привързаност и подкрепа в работата. Всеки бил опора за другия. На паметника на съпруга си в Новодевичовото гробище Мухина поставила надпис от негово име: "Аз направих за хората всичко, което можах...." След нейната смърт наследниците й добавят: "И аз също...." Това ясно говори за връзката между двамата, като едно цяло.

Сред по-известните творби на голямата скулпторка освен знаменития монумент "Работник и колхозничка", Мухина е автор на паметника на Максим Горки в Нижни Новгород, на паметника на Чайковски в Москва и др.

Но дори да беше направила само "Работник и колхозничка", пак щеше да е призната за една от най-големите в скулптурата. Малко любопитни факти за самия монумент, превърнал се в емблема на СССР: Идейният му замисъл и първият му макет са дело на архитекта Борис Йофан. За изпълнение на композицията бил обявен конкурс, който бил спечелен от Вера Мухина.

Работата по изработката на огромния монумент е водена по създаден от Мухина гипсов модел, изработен в завода към Института по машиностроене и металообработване.

След изложението в Париж, при транспортирането на монумента обратно към Москва, той бил повреден. През първата половина на 1939-а година е реставриран и монтиран на пиедестал, на входа на ВСЕС (сега Източноруски изложбен център).

През 1979-а година паметникът е повторно възстановен, но през две хилядната се заговаря, че отново трябва да бъде реконструиран. През 2003-та година монументът е демонтиран на 40 отделни фрагмента, които били изпратени за възстановяване. Проблеми с финансирането довеждат до забавяне на възстановителните работи и те са завършени едва през ноември 2009-а година. Всички части на паметника били почистени и обработени антикорозионно. Инсталират паметника на предишното му място, но на нов пиедестал. Скулптурата изглежда същата като оригиналната, построена през 1937-а година, но малко по-къса. Затова пък новият пиедестал е с 10 метра по-висок от стария.

"Работник и колхозничка", скулптурата на Вера Мухина на по-високия постамент през 2010 г.

На 28-и ноември 2009-а година специален кран монтира "Работник и колхозничка" за тържественото му откриване на 4-ти декември 2009-а година. В пиедестала на павилиона има изложбена зала и музей на Вера Мухина.

През септември 2010-а в павилиона е открит музей и изложбен център "Работник и колхозничка". Той съдържа изложба, посветена на историята на създаването на паметника в проекти, оформления и фотографии.

Но най-голяма популярност на знаменитата творба на Вера Мухина несъмнено е логото на "Мосфилм", което обикаля света с всеки филм, произведен там.

Еми МАРИЯНСКА