На 14 януари 2023-та година почина голямата руска актриса Инна Чурикова. Четири месеца след кончината й, нейният прочут съпруг - световноизвестният режисьор Глеб Панфилов получи инсулт, придружен от пневмония, и влезе в болница.

И само след три месеца последва любимата си в отвъдното.

Инна Чурикова и Глеб Панфилов, в началото на тяхната половинвековна крепка връзка

Двамата бяха невероятна двойка - от онези редки щастливи семейни двойки, в които всеки открива в другия сродната си душа и напълно му се отдава, за да се допълнят взаимно двамата - духовно, интелектуално, а в техния случай - и професионално.

Глеб изглежда не можа да преживее тази загуба и "побърза" да последва другата си половинка. Двамата създадоха толкова ценно наследство за всички нас посредством екрана, че сякаш се превърнаха в нещо неотделимо - в едно цяло. Говорейки за единия, няма как да не говориш и за другия. И двамата бяха чутовно талантливи - тя като актриса, той - като филмов и театрален режисьор и сценарист.

Инна Чурикова, Глеб Панфилов / Източник: Съюз на артистите на Русия

2021-ва бе последната им щастлива година заедно. През нея по екраните на Русия излезе "лебедовата песен" на Глеб Панфилов - филмът "Иван Денисович", по повестта на Александър Солженицин "Един ден от живота на Иван Денисович", написана през 60-те години на миналия век. Всъщност, това е втори амбициозен опит на режисьора да пренесе прозата на Солженицин на екрана - първият бе телевизионен - "В първия кръг" (2006).

Филмът "Иван Денисович" напълно запазва идеята на повестта - как, въпреки превратностите на съдбата, един човек може да отстоява и съхрани своето достойнство. Тема, буквално иносказателна по отношение на самия Глеб Панфилов. Той бе изключително достолепен човек и творец. Създаде филми, които и днес вълнуват със своята правда и човечност: "В огъня няма брод", "Начало", "Искам думата", "Васа", "Майка" и др.

Глеб Панфилов бе световно признат - многократно награждаван на най-авторитетните европейски кинофестивали - в Кан, Венеция, Берлин, Локарно и др.

А помните ли филма му "Венценосното семейство Романови", за династията Романови, управлявала Русия в продължение на три века? Глеб Панфилов пресъздаде на екрана драматичната история на "прокълнатата фамилия" без идеологически ограничения, като един напълно свободен творец, със свой поглед върху историческите събития.

Темата за свободата на изразяване в изкуството винаги е била негово кредо. И вероятно на това се дължи и големият му авторитет като творец - и в миналото, и днес.

13 август 2021 г. Глеб Панфилов на 74-ия филмов фестивал в Локарно, Швейцария (Снимка: Rosdiana Ciaravolo/Getty Images)

Глеб Панфилов става известен с филма "Начало". В този филм изгря звездата и на съпругата му - актрисата с неповторимо излъчване Инна Чурикова.

Панфилов е роден през 1934-та година и завършва Химическия факултет на Уралската политехника през 1957-а. Първата му работа е в Изследователски институт. Кой да си помисли, че от химика-изследовател ще се роди бъдещ световен кинорежисьор?

Глеб Панфилов, в началото на творческата си кариера / Източник: Съюз на кинематографистите на Русия

Пътят му към киното тръгва от аматьорско филмово студио в Свердловск. Той е един от основателите му. Годината е 1959-а. Още на следващата година постъпва да следва във ВГИК и по този начин ориентира бъдещето си в съвършено нова посока - там, накъдето го тегли сърцето.

Един от най-известните му филми по време на съветската епоха е "В огъня няма брод". През 1969-а година лентата грабва наградата на Международния филмов фестивал в Локарно, Швейцария. Казват, че с този филм се ражда и голямата половин вековна любов между Глеб Панфилов и съпругата му Инна Чурикова.

Инна Чурикова, Глеб Панфилов / Източник: Съюз на артистите на Русия

Тя играе в този филм в главната роля, както и в следващия - в създадения през 1970-та година от Панфилов филм "Начало". Филмът прави мост между историята на Жана д'Арк и едно обикновено момиче - работничка във фабрика. До снимките Панфилов преминава през много спънки. Комисията не приема идеята да се "хабят пари" на такава тема. Членовете й не схващали, как така някакво момиче от соц фабрика ще претвори историята на френската национална героиня?

Инна Чурикова, в кадър от филма "Начало", реж. Глеб Панфилов

И тогава Глеб Панфилов просто прави фотосесия на Инна за ролята - такава, каквато си я представя. Магнетичният и решителен поглед на актрисата, съпоставен с наглед простоватото й излъчване, влизат в такъв контрапункт, че буквално "казват" всичко, което преди това Панфилов се опитвал да обясни на цензорите с думи.

Сюжетът на филма: Паша Строганова е обикновена работничка във фабрика, която в свободното си време е... Баба Яга в провинциален театър. И ето че в стереотипното й ежедневие се случва голямо събитие: поканват я за сериозна роля - да изиграе националната героиня на Франция. На пръв поглед това е буквално налудна, парадоксална идея. Предложението може да се възприеме дори и като подигравателно. Но Паша го приема сериозно.

И тя е момиче от народа като историческата Жана. И двете са жени, които носят освен душевна красота, и мъжка дързост в сърцата си. Така че "паралелът" се получава. Героичното винаги присъства незабележимо в нашия живот. Малко са хората, които го забелязват. И Глеб Панфилов беше от тези хора.

Инна Чурикова, в кадър от филма "Начало", реж. Глеб Панфилов

Инна Чурикова направи толкова силна роля, че се прочу на кинофестивала във Венеция. Двойката Панфилов-Чурикова дори получи честта да връчва наградата "Златен лъв".

Инна Чурикова бе наградена и на българския някогашен кинофестивал "Златната роза".

Глеб Панфилов доказа, че за неговия "особен" поглед върху общочовешки теми, не съществуват нито географски, нито исторически граници. А на екрана се раждаше нещо силно, което трогваше зрителите и от двете страни на Желязната завеса. Съветското кино се доказа благодарение на творци като Панфилов.

Иван Денисович Шухов (номер Щ-854). Фото-кадър от фильма "Иван Денисович"

Във филма си "Тема" режисьорът развива историята на известен драматург, изпаднал в творческа криза (в ролята - Михаил Улянов). Това е един глобален проблем - за самочувствието на твореца в творческия процес и опасността от пропадането в безидейност. В контекста на филма звучи "темата" - полезно, или болезнено е да чуеш истината? Търсенето на пътища към просперитет чрез възползването от други хора, не носи спасение от посредствеността.

Тя е не по-малко пагубна от всеки инцидент. Като този, който героят реално преживява в края на филма.

13 август 2021 г. Глеб Панфилов и съпругата му Инна Чурикова на церемонията по награждаването на 74-ия филмов фестивал в Локарно, Швейцария (Снимка: Rosdiana Ciaravolo/Getty Images)

През 1990-та година Панфилов засне филм по романа на Максим Горки "Майка". Героинята Пелагия Власова ( в ролята - Инна Чурикова), е идеал за жена и майка. Пелагия се опитва да разубеди сина си, да не се занимава с опасни дейности, но въпреки усилията си, не успява. И тогава, с жертвоготовността на майка, тя решава да подкрепи сина си, като сподели всички житейски тегоби заедно с него.

Филмът на Панфилов далеч надмина по сила на внушението творбата на Горки и се превърна в истински "реквием за майката" - така го нарече един италиански критик.

Филмът му "Виновен без вина", създаден през 2008-а година, претвори на екрана творба на Александър Островски - историята на една актриса, която се връща в родния си град след двадесет години.

В този филм в ролята на младия художник Незнамов за пръв път видяхме сина на Глеб Панфилов - Иван Панфилов, който не е актьор, а режисьор, продуцент и дизайнер. Завършил е киношкола в Лондон. Според руската преса, Глеб Панфилов има още един син - Анатолий, от първия си брак с жена, за която не се знае много. Анатолий е роден през 1957-а, а Иван - през 1978-а.

Но, за филма: "Виновен без вина" има особено, "лично" значение за двамата с Инна Чурикова. Глеб Панфилов казва в едно интервю, че силно се вълнува от това, че не може да накара съпругата си да скъса със сцената дори и след пенсионирането й. Актрисата работеше всеотдайно до смъртта си, въпреки възрастта. "Тя изгоря на сцената!", каза Панфилов след кончината й, а руските медии дълго обсъждаха, че режисьорът не може да се примири със загубата й. Когато се разчу, че е бил покосен от инсулт, всички свързаха това с разстроеното му душевно състояние след смъртта на Инна.

Както е известно, традиционно актьорите биват изпращани в последния си път с аплодисменти, като поклоненията се провеждат в театрите, в които са играли. Глеб Панфилов, обаче, не разреши това за изпращането на Инна. Той мотивира отказа си с публично изявление, в което каза: "Сцените на театрите са за живи хора!" По-късно добави, че счита за кощунствено по отношение на убитите от мъка близки на покойните артисти, трагедията им да се превръща в спектакъл.

Ето защо Инна Чурикова бе изпратена в църковен храм, а не в театър. И в този чувствителен момент Панфилов показа своя "особен" поглед върху живота, живите хора и фикцията на театъра и киното, като ги отдели. И направи това със същата категорична позиция, с която се открояваше в бранша през целия си професионален и творчески път.

Той бе личност, която не обичаше показността и театралниченето в живота. Знаеше тънката граница между реалността и изкуството и винаги я намираше и на екрана. Най-силните моменти във филмите му внушаваха някак "иносказателно" онова, което се случва в душата на човека в най-драматичните и съдбовни житейски моменти.

"Болка, която те пронизва без думи и усещаш, че всяка излишна дума би ти донесла ненужно облекчение. Защото ти не се нуждаеш от него, а тъкмо от болката, колкото и да изглежда парадоксално. Тъкмо тя е способна да пречисти душата!" - Такова разкритие прави за Панфилов актьорът Михаил Улянов. И то е може би най-точното определение за силата на неговата режисура.

"Психологизмът във филмите на Глеб Панфилов наистина "пронизва", кара те да потрепериш от нещо неопределимо, но толкова силно и полиморфно, че си готов да го "изтърпиш". Заставя те да се отдадеш на чувството и без да се срамуваш, безмълвно да заплачеш!...", написа един руски критик. В продължение на няколко десетилетия Глеб Панфилов запази репутацията си на истински художник на чувствата на екрана.

През цялата си кариера той демонстрира това умение, без да парадира с него, и прояви постоянство в отстояването на вътрешната си свобода. Режисьорът не приемаше конюнктурата и с талант и характер си извоюва правото да прави кино, неподвластно на идеологеми - общочовешко кино. Ето защо всеки от филмите му се превръщаше в събитие.

 

Панфилов бе пример за личностно израстване. Изграждал е принципите си на базата на близкия опит. Когато създава аматьорското си студио, всъщност работи в пропаганден отдел на комсомола. Докато следва във ВГИК, работи в телевизията. После постъпва на работа в "Ленфилм". Десетилетие по-късно, през 1977-а година става режисьор в "Мосфилм", и в същото време ръководи семинар във Висшите режисьорски курсове.

През цялото това време се учи на самостоятелност и отхвърляне на "ненужното" - онова, което ограничава човешкото мислене с готови идеологеми.

Още в първия си игрален филм - "В огъня няма брод", Панфилов показва личностна зрялост - изобразява Гражданската война - с нейните идеологически спорове между болшевиките, с много твърда и реалистична визия за конфронтацията отвътре. И така, от този филм, до последния си, не си позволява никакво "залитане", чрез което да угоди на властта и да си подсигури "готов" успех. Неговите завоевания бяха плод на усърдното му чувство за обективност и уважение към общочовешките ценности.

Вероятно тук се отваря и момента да се върнем отново на близостта им с Чурикова. Тя също бе много интересен характер. Актриса, която умее да пресъздаде цялата гротеска на живота с едно наглед глуповато изражение, зад което прозираше дълбок драматизъм. Та нима не сме точно това, човеците? Чурикова притежаваше невероятен талант, подплатен с висша проба интелигентност.

Да си припомним за тъкачката Паша, непривлекателна на външен вид, която получава предложение - да се превъплъти във великата френска героиня Жана д`Арк. Това можеше да се превърне в комедия, ако Глеб Панфилов не разполагаше с актриса с толкова дълбок драматичен талант като Инна Чурикова. Двамата наистина творяха в невероятен тандем, който успяваше да предаде целия регистър от емоции, на които е способна човешката душа.

През 1983-та Глеб Панфилов засне филма "Васа", по пиесата "Васа Железнов" от Максим Горки. Това беше един "негов си" прочит на творбата на Горки. Панфилов умееше да "превежда" на съвременен език класиците и по този начин да ги доближава до хората на своето съвремие.

Някои критици виждат зад личната трагедия на Васа бъдещата трагедия на Русия, която вече е била обречена на революция. Глеб Панфилов несъмнено притежаваше дарбата да говори чрез екрана за сложните неща по достъпен начин.

Такъв е бил и в театралната си работа. В пиесата "Хамлет", поставена на сцената на "Ленком", принцът е човек от уличната тълпа. Обикновен човек, който се съмнява, търси истината и изпитва болезненото чувство на предаден.

Глеб Панфилов умееше да "обръща" класиката по такъв начин, че в нея да влезе въздухът на съвремието. Зрителят да вижда в героите себе си, и да усеща драматизма на страданията им по болезнен, но пречистващ начин. В този смисъл той бе от онези творци, които не само отразяват реалистично живота, но и се опитват да излекуват раните, които е нанесъл върху човека и човечността. На такъв хуманизъм са способни малцина.

Поклон пред паметта на големия човек и творец Глеб Панфилов!

Еми МАРИЯНСКА