НЕЗАБРАВИМИ В СЪРЦАТА НА ПУБЛИКАТА
Вячеслав Тихонов - спомен за 17 мига от пролетта
95 години от рождението на големия актьор
Автор : / 9645 Прочита 34 Коментара
Вячеслав Тихонов, в кадър от филма "Седемнайсет мига от пролетта" / Източник: Мосфилм
Помните ли го в "Седемнайсет мига от пролетта"(1973)? Улиците се изпразваха и притихваха, когато се излъчваше този филм в България. Ще кажете, че това е било едно "друго" време.
Не. Въпросите за войната и мира, за Победата над фашизма са актуални и днес. Не бива да забравяме жертвите на много народи във Втората световна война и да бъдем бдителни към всеки опит да се възроди фашизмът.
Вячеслав Тихонов като Щирлиц в сериала "Седемнадесет мига от пролетта" (1973) / Източник: Мосфилм
Филмът "Седемнайсет мига от пролетта" и до днес в паметта ни е неразривно свързан със спомена за един актьор - Вячеслав Тихонов.
Вячеслав Тихонов е роден на 8-и февруари 1928-а година. Навършиха се 95 години от рождението на актьора, когото помним в ролята на Щирлиц. Милиони жени бяха влюбени в него - в осанката му, в цялостното му присъствие на екрана. И днес ролята му в "Седемнайсет мига от пролетта" е вълнуващо припомняне за смисъла на саможертвата, в името на мира.
Екатерина Градова и Вячеслав Тихонов в "Седемнайсет мига от пролетта" / Източник: Мосфилм
Във военнната драма Тихонов играе ролята на разузнавач, внедрен във висшите ешелони на властта в нацистка Германия. Филмът е гледан още в първите месеци след премиерата му през август 1973-та година от 80 милиона зрители. Това е уникално постижение за световната кинематография.
Вячеслав Тихонов изигра още десетки други вълнуващи роли във филмите "Война и мир" (1967), "Беше в Пенково" (1957), "Оптимистична трагедия" (1963) "Ще доживеем до понеделник" (1968), "Спешен случай" (1958), "Те се сражаваха за родината" (1975), сериала "ТАСС е упълномощен да заяви" (1984) и др.
За него казват, че е "последният аристократ" на съветското кино. А знаете ли, че е имал спънки около приемането му във ВГИК? Всъщност, това е позната история, с която могат да се "похвалят" и други знаменити актьори. Важното е как успяват да се докажат след академията.
Героите на Тихонов - Володя Осмухин в "Млада гвардия", трактористът Матвей Морозов в "Беше в Пенково", Андрей Болконски във "Война и мир", легендарният Щирлиц от "Седемнайсет мига от пролетта", учителят по история Иля Мелников от "Ще доживеем до понеделник" и други, направиха Вячеслав Тихонов популярен актьор и любимец на публиката.
Вячеслав Тихонов / Източник: Мосфилм
Син на детска учителка и механик в тъкачна фабрика, роден в обикновено семейство от Павловски Посад, младият Вячеслав не се надявал на друго, освен да го приемат да завърши Автомобилния институт. Съдбата, обаче му проправя пътека за звездна слава.
"Слава Тихонов стоеше с нос до стената - пише в мемоарите си професорът от ВГИК Борис Бибиков, и раменете му потръпваха беззвучно. Като много други, той се опитваше да не показва, че плаче. Плачеше от негодувание, от мъка, от някаква безнадеждност. И тогава му казах: "Спокойно, ела да учиш през септември".
Така описва професорът разочарованието на младока от първия неуспешен изпит за ВГИК.
Дебютната роля на Тихонов е във филма на Сергей Герасимов "Млада гвардия". "Още след премиерата, пише в спомените си режисьорът, всички актьори се събудиха известни". И за Тихонов това е голям шанс.
Сцената с екзекуцията на младежите била заснета в Краснодон, на мястото на реалните събития. На стрелбата присъствали хиляди хора, някои от които познавали реалните прототипи на героите. Сред тях имало и родители на жертвите.
В кадър от филма "Млада гвардия" (1948) / Източник: Студио "Горки"
Вячеслав Тихонов бил потресен от тази сцена. Пак така се уединил и в пълен шок, безмълвно заплакал. За този филм се знае, че е бил "редактиран" от Сталин и отделни епизоди са били премахнати, но Тихонов разказва в едно по-късно интервю какво е почувствал там, на мястото и че след снимките с дни не искал да говори...
Въпреки успеха в "Млада гвардия", в продължение на десет години Вячеслав Тихонов някакси остава незабелязан от режисьорското съсловие. Преживява тежко този период. Сам си обяснява този застой така: "Виждате ли, по времето, когато започнах, в нашето кино се търсеха герои с пролетарска външност, а аз някакси не се вписвах в тази категория".
Вячеслав Тихонов / Източник: Мосфилм
Ролята на Болконски във филмовата епопея на Сергей Бондарчук "Война и мир" се оказва трудна за Тихонов - актьорът много пъти е споделял откровено в свои интервюта, че остава недоволен от работата си по този филм. Зрителите са на друго мнение, но тази самокритичност на актьора бе негова характерна черта.
В кадър от филма "Война и мир" / Източник: Мосфилм
Неговите аргументи относно ролята: "Много исках и в същото време се страхувах от ролята на Андрей Болконски във "Война и мир". В крайна сметка всеки е запознат с романа на Толстой от училище и всеки има свой собствен образ на този герой във въображението си. Ролята на Андрей стана част от мен. Между другото, Бондарчук, като видя ръцете ми, пръв започна да се съмнява: "Как ще играеш принц с такива "лопати"? След като видях първите снимки, останах неудовлетворен. И други хора изразиха критични отзиви за работата ми. Отчаях се". (от книгата на Наталия Тендора "Вячеслав Тихонов. Принцът от Павловски Посад").
В кадър от филма "Война и мир" (1965) / Източник: Мосфилм
Мащабната продукция на Бондарчук, обаче, която е и най-скъпата в историята на съветското кино, е продадена в 117 страни по света. Филмът е включен в Книгата на рекордите на Гинес за най-голям брой статисти, участвали в снимките - 120 хиляди души. През 1969-а година филмът печели "Оскар" в категорията за най-добър чуждестранен филм.
Тихонов можеше да играе принц, но и обикновен учител. Той се претвори перфектно в образа на учителя по история Иля Мелников във филма "Ще доживеем до понеделник", и бе награден с държавна награда за този филм.
Кадър от филма "Ще живеем до понеделник" (1968) / Източник: Мосфилм, Студио "Горки"
След Перестройката актьорът отказва да играе в "новите" филми. В края на 80-те и началото на 90-те години няма значими роли. Няма и много интервюта. Но в едно от тях казва: "Има самота физическа, но и духовна самота..."
Големият Никита Михалков сравнява Тихонов с Марчело Мастрояни и веднъж казва: "Епохата си отиде, но Тихонов остана!" Това е повече от висока оценка за актьора Вячеслав Тихонов.
Някои недобросъвестни критици обаче приемат този факт враждебно и започват да "драскат" по биографията на актьора, като омаловажават таланта му и пишат, че по времето на СССР просто е имал късмет.
Вячеслав Тихонов приемал написаното с присъщата си аристократична кротост. Не обичал шумните места и дори собствената си публичност. Затова някои си позволили да го описват като "високомерния отшелник".
През 1990-а година изгубва сина си Владимир. Приема загубата тежко. В края на дните си актьорът живее извън града, във вилата си на Николина гора. Клюкарската преса продължава да припомня за него с небивали истории за отношенията му със съпругите му Нона Мордюкова и Тамара Тихонова, както и с децата му. Той все така стоически продължава да не отвръща на слуховете - живее усамотено сред природата, вглъбен в своите си "мигове от пролетта".
Един от последните му филми е "Андерсен. Живот без любов" на Елдар Рязанов, където играе... Бог. След излизането на филма на екран казва в едно интервю: "Скоро няма да съм наоколо и може би някой ще напише дали съм живял живота си достойно, или не ... " Така остави на другите да дадат оценка за живота му.
Вячеслав Тихонов почина на 4-ти декември 2009-а година, след усложнения от сърдечна операция. Седем години преди това претърпя едно след друго микроинфаркт и инсулт. От 2002-ра година натататък живя и умря далеч от светкавиците на фотоапаратите и филмовата камера. Но и до днес продължава да е жив в сърцата на много хора не само в Русия, но и в цяла Източна Европа.
Когато през 1994-та година излиза на екран "Изпепелени от слънцето" (1994), получил "Оскар" за чуждоезичен филм, виждат Тихонов на премиерата скромно седнал на задните редици в киносалона. Човекът с най-много държавни награди и всички възможни отличия и премии, стоял отзад като обикновен зрител.
Виждаме го точно такъв - истински и неподправен, и във филма за живота му "Вячеслав Тихонов - живот и мигновения" (2008). Като един човек, когото всички смятаха за секссимвол, а той напълно бе обърнал гръб на земната суета.
В кадър от филма "Андерсън. Живот без любов" / Източник: Мосфилм
Хора като него не могат да бъдат забравени и родината му не го забрави и тази година, по повод 95-годишнината от рождението му. Много обикновени хора припомниха за актьора и на личните си страници във фейсбук, като по-голямата част от тях публикуват кадри от филма "Седемнайсет мига от пролетта"...
Един филм, който и днес звучи актуално.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}