Почина известният руски актьор Андрей Мягков от "Ирония на съдбата, или Честита Баня!"

Известният актьор Андрей Мягков, народен артист на Руската федерация, почина на 82 години, съобщи пресслужбата на Московския художествен театър, в който актьорът работеше.

Според непотвърдени съобщения причината за смъртта е остра сърдечна недостатъчност. Съпругата му Анастасия Вознесенская го е намерила в безсъзнание у дома. Той е починал преди пристигането на бърза помощ.

Андрей Мягков в ролята на Евгений Лукашин в комедията "Ирония на съдбата или Честита баня!" (1975 г.)

Славата на актьора идва в началото на 1976 г., когато излиза романтичната комедия на режисьора Елдар Рязанов "Ирония на съдбата, или Честита баня!" Филмът все още се излъчва ежегодно на 31 декември, когато е неговата премиера през 1975 г.

През 1977 г. Мягков затвърждава успеха си с друга популярна лента "Служебен роман". Освен това той участва в десетки други известни филми.

Сред най-популярните роли на Мягков, който е роден през 1938 г. в Ленинград, са на Альоша Карамазов в екранизацията от 1969 г. на романа на Достоевски "Братя Карамазови", на лекаря Евгений Лукашин в комедията "Ирония на съдбата или Честита баня!" (1975 г.), на Анатолий Новоселцев в "Служебен роман" (1977 г.), на Юлий Капитонович в "Жесток романс" (1984).

Андрей Мягков във филма на Елдар Рязанов "Жесток романс" (1984)

Актьорът снима повече от 40 филма и телевизионни сериала, от 1977 г. е в трупата на Московския театър "А.П.Чехов".

Той е Народен артист на РСФСР от 1986 г. Награден е с ордени за чест (1998), "За заслуги пред отечеството" III и IV степени (2019, 2003), "Приятелство" (2013). Има Благодарност от президента на Руската федерация през 2008 г.

В спектакъла "Вуйчо Ваньо" през 1985 г.

Лауреат е на Държавната награда на СССР в областта на литературата, изкуството и архитектурата (1977 г., за ролята на Лукашин в телевизионния игрален филм "Ирония на съдбата, или Честита баня!") Носител е на Държавната награда на РСФСР (1979, за ролята на Новоселцев в игралния филм "Служебен роман").

Автор е на романите "Сивый мерин" (2007), "Скрипка Страдивари, или Возвращение сивого мерина" (2011) и "Осторожно, стекло! Сивый мерин. Начало" (2012).

Андрей Мягков бе женен за актрисата на Московския художествен театър "А. П. Чехов", народната артистка на Руската федерация Анастасия Вознесенская.

Като Альоша Карамазов в "Братя Карамазови" (1969)

Руският президент Владимир Путин, министър-председателят Михаил Мишустин, министърът на културата Олга Любимова и още множество политици и негови колеги изказаха своите съболезнования.

Председателят на руската Държавна дума Вячеслав Володин изрази тъгата си, като каза, че според него Мягков е бил всенароден любимец, а създадените от него образи завинаги ще останат в сърцата на публиката:

"Всенародно обичан актьор, той изигра десетки роли в театъра и киното. Образите, които Андрей Мягков създаде във филмите "Ирония на съдбата, или Честита баня!", "Служебен роман", "Гараж", "Жесток романс", в спектаклите на съвременния и художествения театър, завинаги ще останат в сърцата на зрителите. Светла да е паметта му!"

Андрей Мягков и Барбара Брилска като Женя и Надя във филма "Ирония на съдбата, или Честита баня!" (1975)

Кметът на Москва Сергей Собянин също изказа съболезнованията си на семейството и приятелите на Мягков. Според Собянин образите, които актьорът е създал, са били обичани и съпреживявани с героите му.

"Не мога да повярвам ... Легендарният Андрей Мягков си отиде. Един от най-обичаните актьори от съветската епоха. Андрей Василиевич играеше естествено, искрено. За това обичахме и съчувствахме на неговите герои - Лукашин, Новоселцев, Хвостов. .. Той беше органичен във всяка роля - от комедия до драма ", написа кметът в Instagram.

Собянин отбеляза, че Мягков пише книги, рисува, играе в театъра. "Дълбоко съболезнования на семейството и приятелите на Андрей Василиевич. Благодаря на майстора за топлите емоции, които той ни остави за спомен", заключи той.

Като Альоша Карамазов в "Братя Карамазови" (1969)

В комедията на на режисьора Елдар Рязанов "Гараж" (1980)

Филмите с Андрей Мягков са се превърнали не само в класика, но и в културен код на руското кино. Основното нещо за актьора беше образът на леко измъчен, много лиричен интелектуалец, който става по-силен само по стечението на обстоятелствата. Мягков обаче винаги е тълкувал този свой образ смело и по нов начин, никога не се повтаря.

Поклон!