Зрителите от по-старото поколение помнят усмихнатия добряк от старите руски филми "Диамантената ръка", "Кавказка пленница", "Дванадесетте стола" и др. Усмивката му беше способна да те разсмее до сълзи, а друг път - да те разплаче. Сякаш цялата гама от човешки чувства беше изписана на лицето му. Актьорското присъствие на Юрий Никулин беше гаранция за смях, но и за размисъл. Той беше истинска легенда, и остана такава.

Юрий Владимирович Никулин е роден на 18 декември 1921 г.

Навършиха се 100 години от неговото рождение.

Близо четири десетилетия този човек работи в киното и цирка, отдаден изцяло на публиката, а в едно от последните си интервюта казва, че иска да остане в паметта на хората "просто като добър човек".

Във визитната му картичка пише "актьор и клоун". Да, творческата съдба на Никулин е свързана неразривно както с киното, така и с цирковото изкуство. Той умееше да разсмива, каквато е ролята на клоуна в цирка, но и можеше да разплаква - с дълбокия разсмисъл, който провокираше дори с най-"смешните" си роли.

Юрий Никулин, в кадър от филма "Диамантената ръка"

Пресъздаваше образите на добри хора, по право считани за наивници - хора с чиста душа и изпълнени с ведър оптимизъм, незлобливи и доверчиви "идиоти". Всъщност, Юрий Никулин е бил такъв и в живота си. Както се изразява един критик за него - "човек-светлина".

Юрий Никулин, в кадър от филма "Диамантената ръка"

Още ненавършил пълнолетие, почти веднага след абитуриентския си бал младокът Юрий се озовал в редовете на армията. Сражава се на фронта в 115-и зенитен артилерийски полк и 72-ри зенитен дивизион. Участва в две войни - Съветско-финската и Великата отечествена война.

Още

"Ленинград. Живот под обсада" - "фреска" на мъченичеството на един град

В една от битките при Ленинград се разболява от възпаление на белите дробове и е пратен в полева болница. Градът е обсаден и скован в примката на глада. Истинско чудо е, че оцелява, а после без да го питат дали се чувства възстановен, отново го връщат обратно в боя. Последвал нов удар на съдбата - бил ранен при бомбардировка от самолет. И пак оцелява. Службата се проточва - кара цели 7 години казарма! Получава ордени за храброст, но както по-късно сам казва - не това е най-важното, а че остава жив и бързо възмъжава.

Юрий Никулин / Източник: Архив на Съюза на артистите в Русия

Никулин е носител на званието Народен артист на СССР (1973) и герой на социалистическия труд (1990). Такива бяха някогашните награди. Но едва ли някой ще отрече, че Русия винаги е била на едно от първите места в света в няколко области на изкуството, сред които е цирковото изкуство. Юрий Никулин - момчето от провинциалното градче Демидов, Смоленска област, става директор на Московския цирк на "Цветния булевард", и той днес носи неговото име.

Юрий Никулин / Източник: Архив на Съюза на артистите в Русия

Сред ролите му в киното силно запомнящи са превъплъщенията му като старшината милиционер в "Човек отникъде", ръководителят на църковния хор в "Укротяване на опърничавата", шофьорът в "Младо-зелено", продавачът в "Дайте книгата за жалби" и мн. др. Никулин е участвал в над 40 филма, сред които: "Старци-разбойници", "Точка, точка, запетая", "Те се сражаваха за Родината", "Двайсет дни без война", "Чучело" и др. Филми, които остават в златната класика на руското кино.

Още

Актьор с 9 ордена за храброст - нямаме друг такъв!

Ще се изненадате, но този невероятен актьор и герой от войната, бил "скъсан" на приемните изпити в ГИТИС през 1946-а година, поради "липса на актьорски талант", според мнението на комисията. Никулин, обаче, не се отчаял и постъпил в школа за клоуни, където нямало жури. Бил решен на всяка цена да стъпи на сцена, пък каквото ще да става. И то в Москва, където семейството му се премества да живее, когато малкият Юрий е на 4. До смъртта си актьорът боготвори града, дори и "въздуха" му, както се изразява веднъж.

Клоун...

В едно интервю, с присъщото си чувство за хумор, казва че искал "да покаже смачканата си физиономия" на повече хора. Така отива в студиото за клоунада на Московския цирк на "Цветния булевард", където го забелязва известният цирков артист с псевдоним Карандаш, и го поканва за клоун в трупата на Михаил Шуйдин.

Още

Животът като цирк в картините на Жозе де ла Бара

По онова време Никулин нямал големи творчески планове и смятал, че не трябва да очаква някаква кой знае каква грандиозна кариера. Оженил се за актриса, като срещата им също напомня комедиен филм. Девойката отишла да учи езда в цирка с дресирани коне. Никулин толкова я харесал, че я поканил на вечерното представление. Вечерта, вместо да блесне с номера си, Никулин така се престарал, че в един момент паднал под коня на манежа, и пред очите на всички бил наритан. Пострадалият клоун попаднал в болница, преди да се обясни в любов на бъдещата си съпруга.

Но пък, ето че тя сама посетила болния и всичко се наредило така, че "си струвало да го ритне кон", смеел се по-късно на този случай самият Никулин. Двамата с Таня се сдобиват със син, който наследява баща си като директор на световноизвестния Московски цирк на "Цветния буливард". Синът дарява Никулини с трима внуци.

Юрий Никулин, в кадър от филма "Диамантената ръка"

В киното Юрий Никулин се снима за пръв път на 37. Първият му успех не идва бързо. Според критиците - чак на 16-ия му филм - "Операция ы", а триумфът несъмнено е в "Кавказка пленица", който го превръща в мегазвезда.

Публиката буквално го боготвори. Песента му "Ако бях султан" остава легендарна и до днес. Андрей Тарковски го кани за снимки в "Андрей Рубльов", и така Никулин получава и международна известност.

Още

Русия избра "Скъпи другари" на Кончаловски за надпреварата на "Оскар"-ите

Юрий Никулин стана любимец на българската публика главно с филма "Диамантената ръка". Уникалната творба на режисьора Леонид Гайдай е призната за световна комедийна класика. Бунтовната 1968-а превръща филма от забавен, в много любопитен и по още една причина - че е смела критика срещу соца. Съветската цензура била твърдо против излизането на лентата на екран, но каква изненада - на филма се смял от сърце самият Леонид Брежнев. От този филм е крилатата фраза, с която съветският ръководител почнал да се шегува, имитирайки Никулин: "Ти мене, уважаваш ли ме?"

Юрий Никулин, в кадър от филма "Диамантената ръка"

Юрий Никулин започва да отказва роли в киното, когато поема голямата отговорност да ръководи Московския цирк. Авторитетът му изиграва роля и по време на неговото управление правителството да отпусне милиони рубли за строежа на нова сграда за цирка, която е завършена през 1989-а година, с личното съдействие на Михаил Горбачов.

Юрий Никулин, в кадър от филма "Диамантената ръка"

Още

Пласидо Доминго заяви, че се радва да пее в Москва

Юрий Никулин остава на поста до последния си дъх. През декември 1996-а година се състоява голямото честване на 75-годишния юбилей на актьора. Но той няма да дочака 76 - умира през август 1997-а година. Изпратен е с почести като народен артист на Русия и герой на Съветския съюз, както и като един от последните герои на социалистическия труд на СССР. Но по-голямо признание от наградите е това, че по улиците на Москва хората вървят и плачат за своя любимец - любимият му град Москва е в траур.

"Известността дойде при мен късно, казва Никулин в едно свое интервю. Аз никога не се опияних от тази известност. Не, просто работех, просто живях, просто общувах с хората, и четях..."

През целия си живот Никулин събирал анекдоти, които са публикувани в сборника "Анекдоти от Никулин" с автограф от автора: "За радост и утеха". Няколко пъти е преиздавана и книгата му "Почти сериозно".

Корица на автобиографичната книга на Юрий Никулин

Много години Юрий Никулин е бил и водещ на телевизионното предаване "Белият папагал", където гости са му били много известни хора, а настроението в студиото - изпълнено с доброжелателност и хумор. Никулин ще липсва не само на руснаците, но на света.

От 1992-ра година до смъртта си, той беше председател на организацията Фонд на мира. Създаде и благотворителен фонд "Циркът и Милосърдието", в помощ на ветерани на цирковото изкуство и млади циркови артисти. С право може да се каже, че заветната му мечта, да остане в спомените на всички не само като актьор, но и като добър човек, се е сбъднала.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Похитената Европа или клозетите на Русия: Ерофеев срещу Богомолов

Още

"Майсторът и Маргарита" е най-предпочитаният роман от затворниците в Русия

Още

Писмо на Йосиф Бродски е продадено на търг в Русия за над 2 млн. рубли

Още

"Свидетелите на Путин" - филм, който в нашето съвремие не е възможно да бъде показан в Русия