БЪЛГАРСКА ГОРДОСТ
Актьор с 9 ордена за храброст - нямаме друг такъв!
100 години от рождението на Никола Дадов
Автор : / 40463 Прочита 5 Коментара
Никола Дадов и Невена Коканова във филма на Христо Христов "Дърво без корен" (1974)
Наскоро Държавен архив Враца откри дигитална изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на големия български артист Никола Дадов. Той бе почетен гражданин на града, но всъщност - почетен гражданин на цяла България.
Невероятен артист, с характерен образ и изказ - до такава степен автентичен във всичките си превъплъщения, че зрителите го възприемаха като "натурщик", в смисъл на "съвсем истински".
Източник: Държавен архив Враца
Никола Дадов е роден на 20 ноември 1921 г. в град Струмица, по онова време в територията на Сърбо-хърватско-словенското кралство, в семейството на потомствените градинари Тома и София Дадови, които имат четири деца. Семейството се мести няколко пъти в София и накрая се установява в Горна Джумая (дн. Благоевград).
Като младеж учи в Музикалната академия при проф. Христо Бръмбаров, но войната прекъсва следването му. Участва в заключителната фаза на Втората световна война след септември 1944-та година, и е смъртно раняван два пъти. Получава девет ордена за храброст.
Заедно с Богомил Симеонов във филма "Гонитба" (1979), режисьор Васил Мирчев
Първата му работа в театъра е като сценичен работник в Благоевградския театър, а после се мести в Драматичен театър Враца, където работи до пенсионирането си. Първата му театрална роля е в образа на Македонски в "Хъшове". Никола Дадов има над 250 роли в театъра, като по-голямата част от тях е изиграл на сцената на Врачанския театър. Негови съратници разказват, че веднъж казал:
"Ако пия вода на сцената, то този, който седи в залата и ни гледа, трябва да ожаднее. Не стане ли това, значи нищо не съм направил".
Врачанци още помнят ролите му в "Студена земя" от Христо Кацаров, "Иркутска история" на Ал. Арбузов, "А тук по здрач е тихо" на Б. Василиев, "Боряна" на Йовков, "Тузлушка история" на Кольо Георгиев, "Любов под брястовете" на Ю. О`Нийл, "Одисей пътува за Итака" и мн. др.
Никола Дадов в образа на Гатьо във филма "Дърво без корен", режисьор Христо Христов
Има една любопитна история, която врачанци обичат да припомнят - как докато бил директор и главен художествен ръководител на Врачанския театър в периода 1978-1979-а година, Дадов наказал с директорска заповед "актьора Никола Дадов".
За киното го открива Захари Жандов. Първата му филмова роля е в образа на селянина Петър във филма "Септемврийци" (1954). Никола Дадов остави незабравилми образи в над 100 филма. Сред най-запомнящите се е в образа на Гатьо във филма "Дърво без корен" на режисьора Христо Христов, като Мичо Бейзадето в "Под игото" (1990); във филмите "Време разделно" (1988), "Златният век" (1984), "24 часа дъжд" (1982), "Хан Аспарух" (1981), "Всички и никой" (1978), "Записки по българските въстания" (1976-1980), "Иван Кондарев" (1974), "Последната дума" (1973), "Момчето си отива"(1972), "Тримата от запаса" (1971), "Шибил" (1968), "Привързаният балон" (1967), "Крадецът на праскови" (1964), "Гераците" (1958), "Животът си тече тихо..." (1957) и мн. др.
Освен заслужил артист, Никола Дадов бе носител и на ордените "Кирил и Методий" Първа степен и "Червено знаме на труда"; на юбилейните медали по повод годишнини от Победата над фашистка Германия; на юбилейния медал "1300 години България" и др.
Никола Дадов си отиде от нашия свят на 22 ноември 2005-а година, на 84-годишна възраст, на втория ден след рождената си дата. Не изпълни по мъжки само едно свое обещание - че ще доживее до 100-годишнината си.
И днес, като гледаме кадри от "Дърво без корен", сърцето ни се изпълва едновременно с любов и мъка. В този филм диша дъхът на чернозема, на родната земя. За ролята на Гатьо Дадов получи една от големите награди на 19-ия международен кинофестивал в Карлови Вари през 1975-а година, а по-късно - първи награди в няколко други чужди кинофестивала - в Германия, Грузия и Италия.
Във филма "Дърво без корен" (1974), режисьор Христо Христов
Ролята на Гатьо мотивира колегите му от Врачанския театър да го номинират за званието "заслужил артист", но удрят на камък. Намесват се и Съюзът на филмовите дейци и Съюзът на артистите, но още на два пъти предложението се неглижира мълчаливо от страна на началниците по "върховете на културата".
В кадър от филма "24 часа дъжд", 1982 г.
Горчивината от този негласен отказ несъмнено се е "сборичкала" в душата на актьора, в битка с твърдия му характер, но той не го показва и не позволявал да се отваря разговор по темата. Беше мъжкар - от онези, които рядко се раждат, и винаги казват "право куме в очи" какво мислят. А такава откровеност определено не се харесва. Не се е харесвала на предишните властимащи, не се харесва и сега. Погледнато обективно, това звание, което след време и премахнаха, едва ли му е било нужно, но да усукваш присъждането му на един толкова заслужил човек, а да го раздаваш на... имаше много такива, несъмнено го е огорчило, да.
В кадър от копродукцията на Чехословакия, България и ГФР "На другия бряг на свободата", 1985 г.
След като се пенсионира, актьорът се насочва към родовата традиция - градинарството - отглежда цветя. Също като Гатьо от "Дърво без корен" го тегли земята. Въпреки че е изиграл толкова много роли, врачани разказват как мръзнел в землището на село Лиляче и в къщата под площад "Руски". Никой, обаче, не го чул да се оплаче, или да упрекне някого... Някак иносказателно споделял, че все някога, както мътната вода, докато се бие в бреговете, се мие от пясъка, и "нашата вода ще се избистри". Какво ли щеше да ни каже днес, ако беше жив?!...Можем единствено да си представим невероятния му поглед на мъдрец, и вероятно ще открием, ако не отговора, то със сигурност - разочарованието....
Заедно с Константин Коцев във филма "Всички и никой" (1978), режисьор Крикор Азарян
Една мисъл на Никола Дадов може да ни послужи за урок към бъдещето, към което все се стремим и толкова години вече, не постигаме: "Пази се от оня, който се страхува от теб и помни, че и в най-благородните постъпки, подлата душа винаги вижда най-долни подбуди".
Никола Дадов си отиде тихо, но в съвестта на мнозина споменът за него "крещи" за онази справедливост, която някак все не получават приживе много от най-достойните ни герои и творци. А той беше и двете!...
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}