ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО
Минаха 10 години, а живее в паметта ни, сякаш беше вчера...
Бигор казваше за Никола Рударов, че е не само "характерен", но и характер
Автор : / 7881 Прочита 4 Коментара
В ролята на учителя по математика Баръмов във филма "Вчера" /1988 г. /Има актьори, които отдавна са напуснали този свят, но образите им и гласът им така са се запечатили в съзнанието на зрителите, че те сякаш никога не са си тръгвали оттук... Продължават да живеят в паметта ни така живо с героите си на екрана, че дори спират да остаряват в спомените ни.
Така се получава и с Никола Рударов. Остава като жив с лицето си, с репликите си, с филмите които ни остави... Със знаменитата фраза "Кон боб яде ли?", с някои откъслечни но запомнящи се други, свои лични фрази... Да, сякаш беше вчера, а всъщност той си замина точно преди 10 години - на днешния 26-и март през 2010-а година.
Никола Рударов като учителя по математика Баръмов във филма "Вчера" /1988 г. /
Приятелите му го наричаха Руди. Остави десетки роли в култови ленти като филмите "Шведски крале", "Адио, Рио", "Вчера", "Лагерът", "Един снимачен ден", "Сезонът на канарчетата", "Тишина", "Трака-трак", "Пантуди", "След края на света", "Асистентът", "Дунав мост", "Карнавал", "Удавникът", "Лагерът", "Жребият", "Търг", "Големанов" и др, и 6 филма като режисьор, сред които кутови ленти като "Комбина", "От нищо нещо" и "Вик за помощ". Актьорските му роли са запомнящи се, а филмите му, заснети преди толкова години, изненадват с невероятното си въздействие върху новите поколения зрители и днес.
В ролята на учителя по математика Баръмов във филма "Вчера" /1988 г. /
Например "Комбина" от далечната 1982-ра на Никола Рударов, по сценарий на Владимир Ганев, оператор Яцек Тодоров и музика на Митко Щерев, отбеляза бум на интерес от страна на младата публика през 2019-а. Почти две десетилетия след създаването си, "Комбина" се възприе сякаш е сниман днес. В него има любовна история, морска обстановка, наркотици, криминален екшън, "тарикатски" диалози, ръкопашни схватки, стрелби и преследвания с коли... Всичко, което се харесва на днешните млади, а беше толкова отдавна, когато актьорите в главните роли - Иван Иванов и Ваня Цветкова също бяха млади...
Иван Иванов и Ваня Цветкова във филма "Комбина" на Никола Рударов
Никола Рударов е роден през 1927-а година в бедно семейство на бежанци от Македония. Но и той, и брат му се образоват в професиите, които харесват. Братът Георги е талантлив певец - тенор, а Никола завършва кинорежисура в Държавното училище за кинематография. И двамата срещат спънки в кариерата си, но в крайна сметка се реализират блестящо в професионално отношение. Никола Рударов иска да прави филми като режисьор, но "петно" в биографията му се оказва за някои ретроградници фактът, че брат му се установява да живее в Германия.
Години наред Никола Рударов е като наказан заради брат си - не му разрешават режисьорски дебют - работи като асистент-режисьор и се снима като актьор, но пък от друга страна по-късните му творби като режисьор доказват, че по времето на онзи "гневен" период, както сам го нариичаше, е трупал ценен житейски и професионален опит. Доказват го филмите му, които от раз се наредиха в авангарда на златната класика на българското кино.
Характерът му бе "чешитски" и това личеше и в ролите му. Със сериозно лице Рударов караше публиката да се смее до припадък на репликите му. Изглеждаше суров, но имаше добро сърце и главното - забележително достойнство. Отдаваше тази си черта на "комитския" си род. Дядото на Никола, на когото е кръстен, бил убит от турците - "непреклонна глава".
Нелекият житейски път на малкия Никола - принуден от дете да се срещне лице с лице с "опакото" на живота, дооформят характера му. "Баща ми продаваше вестници, банички. Живеехме по мазета, по тавани...", разказва в едно интервю Рударов, но по-нататък признава, че това никога не го е пречупило - че макар да е бил "кодиран с песимизъм", си останал голям оптимист, или голям наивник, защото в нито един труден момент не спрял да вярва, че хубавото предстои и непеменно ще се случи.
Рударов беше невероятен психолог - разбираше човешката душа и затова така леко намираше път към публиката. Въпреки успехите си, никога не се самозабрави, и винаги отдаваше дължимата благодарност към хората, които са му помогнали да реализира мечтата си в професията - Свобода Бъчварова, Борислав Шаралиев, Рангел Вълчанов др.
Скромната му равносметка в края на живота беше тази: "Аз не съм киноманиак, който се смята за Фелини, но си мисля, че моите филми, освен другите си качества, имаха едно особено достойнство - установяваха контакт със зрителя. Те бяха гледаеми."
Дори да беше изиграл само две роли - тези във "Вчера" и "Адио, Рио", и да беше направил като режисьор само "Комбина" и "От нищо нещо", пак щеше да остане в историята на родното киино като един от най-големите ни киинотворци. Веднъж кинокритикът Георги Стоянов-Бигор каза за Рударов, че освен "характерен" е и характер. Точно казано за личността на Рударов, който беше съчетание от талант и достойнство.
Поклон пред паметта на незабравимия Никола Рударов, който ни напусна преди 10 години, а сякаш никога не си е тръгвал от нашия свят!...